О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

                    /19.08.2019 год., гр.Варна

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХХVІ с-в, в закрито заседание на деветнадесети август две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА АНДОНОВА

 

като разгледа докладваното от съдията ч.адм.д.№2379 по описа на съда за 2019 год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл.250 и сл. от АПК и е образувано по искане с вх.№12792/19.08.2019г от Сдружение за оптимизиране на правосъдието и администрацията – Варна, представлявано от Ю.А.Ч., с искане: 1). Безусловно прекратяване на наложената от зам.председателя на АС – Варна Мария Ганева забрана да се дава справка дали постъпилият на 09.08.2019г в 16:24:46ч в администрацията на съда входящ електронен документ е регистриран във входящия дневник или в друг регистър на съда, както и за входящия номер, с който е регистриран, вкл. данните за датата, часа, минутата и секундата при отчитане на часовата зона, с оглед удостоверяването на времето на настъпване на този факт с правно и техническо значение по чл.6 ал.2 от ЗЕУ; и 2). Осъждане на осн.чл.256 вр.чл.21 ал.4 от АПК председателят на съда или неговият виновен заместник да го регистрират.

Според твърденията в искането, в проведени телефонни разговори със съдебен секретар Ю.Ч. разбрал, че зам.председателят на АС – Варна Мария Ганева е забранила да се дава информация за входящия номер на документ, постъпил според твърденията на молителите на 09.08.2019г в 16:24:46ч в електронната поща на съда, както и дали същият е регистриран във входящия дневник на съда и докладван на административния орган, с оглед изпълнение на задълженията му по чл.152 ал.2 и ал.3 от АПК. Без информация за съдържанието на твърдения електронен документ се твърди, че същият е адресиран до председателя на АС – Варна в качеството му на административен орган и е получен, но липсва потвърждение за получаването му по см.чл.34 ал.2 от ЗЕУ, което е и причината за исканата от Сдружението справка. В останалата си част искането съдържа лични квалификация, оценки и обвинения във връзка с работата на съдия Мария Ганева по конкретни дела. Искането е постъпило в незаверено копие, с положен върху него подпис от Ю.Ч.; в постъпилото на електронната поща на съда придружително писмо е посочено, че искането е подписано с КЕП, и като доказателство е представена снимка на екран на електронно устройство, представляваща прозорец на програма с изписани на английски език данни за притежаван от Ю.А.Ч. сертификат за електронен подпис.

            С искането по чл.250 от АПК е формулирано и такова за отвод на всички съдии от Административен съд – Варна.

При тези факти по делото и с оглед формулираните искания съдът намира, че искането е недопустимо.

По силата на чл.250 ал.1 от АПК всеки, който има правен интерес, може да иска прекратяване на действия, извършвани от административен орган или длъжностно лице, които не се основават на административен акт или на закона. Принципно за наличието на хипотезата на чл.250 ал.1 от АПК законодателят е предвидил кумулативното съществуване на три предпоставки – 1). Фактическо действие, извършвано от административен орган или от физически лица (длъжностни лица или други) от името на административен орган, което 2). ефективно нарушава или дори само застрашава права, свободи или законни интереси, и 3). не се основава на административен акт или на закона. Това фактическо действие трябва да не е приключило към момента на подаване на жалбата.

В конкретния случай на първо място не е налице действие, извършвано от административен орган или от длъжностно лице. Според чл.1 т.4  от АПК, този кодекс урежда разглеждането на искания да се задължи административен орган да извърши или да се въздържи от определено действие. Според легалната дефиниция на §1 т.1 от ДР на АПК, административен орган е органът, който принадлежи към системата на изпълнителната власт, както и всеки носител на административни правомощия, овластен въз основа на закон, включително лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги. Навсякъде в АПК, където се говори за длъжностно лице се има предвид такова – служител на административен орган от системата на изпълнителната власт. От анализа на приложимите норми, които се възприемат безпротиворечиво в константната съдебна практика, се налага извод, че лицата, които имат правен интерес, могат да поискат прекратяване на действия по реда на чл.250 от АПК, само ако се извършват от административен орган или от негово длъжностно лице.

Настоящият случай е извън обхвата на цитираната норма. Съдилищата като цяло и Административният съд – Варна в частност са органи на съдебната власт, и са извън системата на изпълнителната власт, към която принадлежат административните органи и техните длъжностни лице. Съдилищата правораздават, респективно – деловодната им дейност се извършва в съответствие със Закона за съдебната власт и Правилника за администрацията в съдилищата.  Тази дейност е извън предметните предели на АПК, което изключва възможността който и да е съд, респективно – неговият административен ръководител (председател или зам.председател) да бъде осъден да извърши дейност, свързана с правораздаването или с деловодната дейност по образуване и движение на делата пред него по реда на чл.250 ал.1 от АПК, респективно – да прекрати извършването на такава дейност. Следва да бъде подчертано, че при образуването и разпределението на делата между съдиите в АС – Варна неговият административен ръководител не действа като административен орган по см.§1 т.1 АПК, а като орган на съдебната власт, изпълняващ административно-деловодна дейност по см.Правилника за администрацията в съдилищата, а не такава по АПК. Изложеното квалифицира искането на Сдружението да бъде осъден административният ръководител на АС – Варна по реда на чл.250 ал.1 от АПК да му предостави информация по образуването или движението на делата (или да прекрати безусловно забраната за това), респективно – и да бъде осъден да регистрира постъпил на електронната поща документ, като недопустимо поради липсата на една от законоустановените предпоставки – фактическо действие, извършвано от административен орган. Предявеното от Сдружението искане по чл.250 ал.1 от АПК е недопустимо поради липса на правен интерес по см.чл.159 т.4 от АПК и поради липса на подлежащ на оспорване акт по см.чл.159 т.1 от АПК, което безалтернативно налага прекратяване на образуваното по него производство по настоящото дело.

По идентични съображения недопустимо на същите основания е и искането за осъждане на председателя и/или зам.председателя на съда по реда на чл.256 от АПК.

Предвид констатираната недопустимост на искането и с оглед регламентираната незабавност на производството, съдът счита за безпредметно да коментира нередовността му предвид липсата на доказателства за съществуването и представителството на Сдружението, както и липсата на подпис върху същото – такъв, поставен от представляващия го в оригинал, тъй като представеното незаверено копие няма такава стойност. Следва обаче да бъде посочено, че доказателства за подписването му по електронен път на искането не са представени. Съгл. легалната дефиниция на чл.3 т.10 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета, „електронен подпис“ означава данни в електронна форма, които се добавят към други данни в електронна форма или са логически свързани с тях, и които титулярят на електронния подпис използва, за да се подписва. В случая искането на Сдружението не е представено в електронна форма, а е разпечатано от принтер, и върху него няма поставен електронен подпис, а е поставен саморъчния подпис на Ю.А.Ч.. Изпращането на такъв документ по електронен път до електронната поща на АС - Варна само по себе си не го прави електронен документ по см.специалния Закон, а такъв, представляващ незаверено за вярност копие на оригинален писмен документ, поради което молителят изобщо не може да се позовава правнорелевантно на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги. В тази връзка не може да не бъде споделено твърдението му, че „невежеството … пак не трябва да взема връх“. 

В заключение на изложеното – искането за отвод на всички съдии от  Административен съд – Варна от разглеждане на настоящото дело би било основателно при допустимо искане и с оглед произнасянето на съда по същество на спора, за да се избегнат всякакви съмнения в неговата безпристрастност. В настоящия случай искането на Сдружението чрез Ю.Ч., квалифицирано от самия него като такова по чл.250 от АПК, е процесуално недопустимо, поради което и искането за отвод на конкретния съдебен състав от разглеждането му не следва да бъде уважавано.

Предвид изложеното и на осн.чл.159 т.1 и т.4 от АПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И  :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Сдружение за оптимизиране на правосъдието и администрацията – Варна, представлявано от Ю.А.Ч., за отвод на настоящия съдебен състав от разглеждане на искането му с посочено пр.осн.чл.250 ал.1 от АПК против председателя и зам.председателя на Административен съд – Варна.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като процесуално недопустимо искането на Сдружение за оптимизиране на правосъдието и администрацията – Варна, представлявано от Ю.А.Ч. с посочено пр.осн.чл.250 от АПК и формулирано искане да бъде осъдени председателя и/или зам.председателя на съда безусловно да прекратят наложената от зам.председателя на АС – Варна Мария Ганева забрана да се дава справка дали постъпилият на 09.08.2019г в 16:24:46ч в администрацията на съда входящ електронен документ е регистриран във входящия дневник или в друг регистър на съда, както и за входящия номер, с който е регистриран, вкл. данните за датата, часа, минутата и секундата при отчитане на часовата зона, с оглед удостоверяването на времето на настъпване на този факт с правно и техническо значение по чл.6 ал.2 от ЗЕУ, както и да бъдат осъдени на осн.чл.256 от АПК председателят на съда или неговият виновен заместник да регистрират същия документ, и

ПРЕКРАТЯВА образуваното по него производство по ч.адм.д.№2379/2019 год. по описа на Административен съд-Варна, ХХVІ с-в.

Определението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от съобщаването му на страните с частна жалба пред Върховния административен съд - София.

Препис от определението да се връчи само на жалбоподателя.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: