О П Р Е Д Е Л Е Н И Е                                                                        /      2019г.                                                                                                                                                                                   Административен съд-гр.Варна, XXXIV състав, в закрито съдебно заседание на шести юни, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:                                                                                                         АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА                                                           като разгледа ч.адм.д.№ 1557/2019г. по описа на Административен съд Варна , за да се произнесе взе предвид следното:                                                                                                               Производството е образувано  по реда на чл.250 от АПК, по молба на Инициативен комитет за произвеждане на местен референдум за Морската градина и крайбрежната зона на гр.Варна, чрез представляващия председател Ю.А.Ч., в която е формулирано искане да бъде наредено на „Администрацията на Административен съд Варна и в частност на служба „Съдебно деловодство“ и съдебен секретар Ангелина Георгиева, да прекратят незабавно и безусловно задържането на делото и преграждането на достъпа до самото дело и информацията в него на представители на инициативния комитет.“

В молбата са изложени доводи, че делото не е предоставено на молителя при заявено искане за предоставянето му на 03.06.2019г. Целта на справката била подготвянето на писмена защита в определения от съдебния състав срок от 7 дни, считан от съдебното заседание, пет от които изтекли. На 04.06.2019г. достъпът до делото отново бил осуетен от деловодството на съда с мотив, че към този момент се изготвя протокола от съдебно заседание, проведено на 31.05.2019г.

Съдът, като съобрази доводите, изложени в молбата, в аспекта на приложимото законодателство и извършената служебна справка приема, че е недопустимо молбата да бъде разгледана по същество, на следните основания:

Установеното в разпоредбата на чл. 250, ал. 1 от АПК изискване е фактическите действия да са извършени от административен орган или длъжностно лице от администрацията на административния орган или от лица, които не са длъжностни, но действат от името на административния орган. Фактическото действие е акт на воля обективиран в действителността, като в хипотезата на чл. 250 от АПК, това действие следва да е извършено от административен орган, но същото да не е административен акт и да не се извършва в изпълнение на административен акт или на закона. Легалната дефиниция на понятието "административен орган" е дадено в разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на АПК. Според цитираната разпоредба "административен орган" е органът, който принадлежи към системата на изпълнителната власт, както и всеки носител на административни правомощия, овластен въз основа на закон, включително лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги. Тоест, по този ред се търси съдебна защита, при провеждането на която следва да се констатират няколко предпоставки в съвкупност: 1/ извършваните действия да са фактически- да не се оповават на административен акт или на закон; 2/ Да се извършват от  административен орган или длъжностно лице от администрацията на административния орган или от лица, които не са длъжностни, но действат от името на административния орган; 3/ искането да е подадено от лице, за което се констатира правен интерес.

Анализът на установената регламентация, сочи на извода, че съдебните деловодства и в частност-съдебния секретар не изпълняват съдържанието, вложено от законодателя в §1 т.1 от ДР на АПК. Така, защото съдебното деловодство не е нито административен орган, който принадлежи на изпълнителната власт, нито носител на административни правомощия, което да е овластено като орган въз основа на закон. Съдебните деловодства са предположени в разпоредбата на чл.16 ал.2 т.3 от Правилника за администрацията в съдилищата, който се издава от ВСС и не е нормативен акт-закон. Аналогичен аргумент следва да  бъде изложен и по отношение качеството на съдебния секретар, съобразно чл.16 ал.2 т.4 от ПАС.

Предвид гореизложените доводи, съдът приема, че съдебното деловодство и съдебния секретар не са „ административен орган или длъжностно лице от администрацията на административния орган или от лица, които не са длъжностни, но действат от името на административния орган“, по отношение на дейността на които е допустимо да бъде отправено искане по реда на чл.250 от АПК.

В евентуалност, дори и да се възприеме целеният от молителя довод, че съдебните деловодства или секретари, притежават характеристиките на органите, упоменати в §1 т.1 от ДР на АПК вр.чл.250 от АПК, то отново, но на различно основание, искането е недопустимо.

В разпоредбата на чл.250 от АПК изрично като положителна процесуална предпоставка е предвидено, че искането следва да бъде отправено от лице, което има правен интерес. С разпоредбата на чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България е приета обща клауза на обжалваемост пред съдилищата на всички административни актове, с които се засягат права и законни интереси на граждани и юридически лица, освен изключените със закон. Задължително конституционно условие е обжалваният акт да засяга лицето, което го атакува. "Засягането" е условие за възникване на процесуалният правен интерес от съдебно обжалване. Административният акт или действие "засяга" по смисъла на чл. 120, ал. 2 от Конституцията граждани или юридически лица, когато нарушава или застрашава техни права или законни интереси. Т.е. "засегнати" са онези лица, които са носители на материалноправни последици от решаването на спора, респ. в чиято правна сфера рефлектира неблагоприятно порочния административен акт или действие. В този смисъл неблагоприятно засягане е всяка правна последица от акта или действието, състояща се в: прекратяване или ограничаване на съществуващи субективни права; създаване на нови или разширяване на съществуващи правни задължения, както и хипотезите на невъзможност за упражняване на субективни права, за които законът предвижда издаването на административния акт.

В конкретния случай, след извършена служебна справка, съдът установи, че адм.д.№ 502/2018г. е предадено от съдията –докладчик и секретаря на съдебния състав, които до този момент са изготвяли протокола от съдебното заседание, в съдържание от  19 страници, в деловодството на съда днес - 06.06.2018г. в 10.30ч., за което Юлиян Чолаков е уведомен лично по телефона. Извън това, на 05.06.2019г. е депозирал молба пред докладчика по делото за удължаване на предоставения срок за представяне на писмени бележки, която е уважена, като срокът е удължен до 14.06.2019г.

В обобщение, към момента на разглеждане на искането по чл.250 от АПК, не се констатира правен интерес от съдебна защита по този ред.

Предвид констатираната окончателна недопустимост на искането и с оглед регламентираната незабавност на производството, съдът ще остави без коментар нередовността му, до колкото доказателства за съществуването и представителството на организацията- жалбоподател или молител следва да бъдат представени от нея, съобразно действащата разпоредба на чл.151 т.1 от АПК.

Извън това, досежно обстоятелството, че искането е депозирано по електронен път, като приложение към него е представена снимка на екран от монитор, в която на английски език са извършени съответните вписвания. Всички документи по делата следва да бъдат представени на български език и то като документи, а не като снимки от екран. До колкото вероятно тази снимка се представя, като доказателство за наличие на валиден електронен подпис, то достоверността му следва да е съобразена с българското законодателство, както и  с Регламент (ЕС) № 910/2014, които за целите на удостоверяване на валидността му предполагат представянето на удостоверение за електронен подпис / като писмен или електронен документ, но не и като снимка от екран, която няма качеството на електронен документ/.

Мотивиран от горното, съдът                                                                                                     О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :                                                                         ОСТАВЯ БЕЗ  РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата, подадена от  Инициативен комитет за произвеждане на местен референдум за Морската градина и крайбрежната зона на гр.Варна, чрез представляващия председател Ю.А.Ч., в която е формулирано искане да бъде наредено на „Администрацията на Административен съд Варна и в частност на служба „Съдебно деловодство“ и съдебен секретар Ангелина Георгиева, да прекратят незабавно и безусловно задържането на делото и преграждането на достъпа до самото дело и информацията в него на представители на инициативния комитет.“

ПРЕКРАТЯВА   производството по ч.адм.д.№ 1557 /2019г., по описа на  Административен съд- гр.Варна.              ОПРЕДЕЛЕНИЕТО  подлежи на обжалване с частна жалба в седемдневен срок от връчването пред Върховен Административен съд на РБ.                                                                                                                                                                                        АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: