РЕШЕНИЕ

 

№.............../..............2017 г.   

                                   

                                          В ИМЕТО НА НАРОДА

                        

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ВАРНА, ШЕСТИ ТРИЧЛЕНЕН СЪДЕБЕН СЪСТАВ,

В публичното съдебно заседание на двадесет и пети май две хиляди и седемнадесета година в състав

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КИПРОВ

ЧЛЕНОВЕ           ЕВЕЛИНА ПОПОВА

                              МАРИЯНА БАХЧЕВАН 

 

При участието на секретаря ГАЛИНА ВЛАДИМИРОВА като разгледа докладваното от съдия ЕВЕЛИНА ПОПОВА адм. дело № 398 по описа на съда за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е по реда на глава Х, раздел ІІІ АПК. Образувано е по протест на Окръжна прокуратура – Варна против разпоредбите на чл. 20 ал. 1 и 2 от приетата с решение № 1074 на ОбС – Аврен по протокол № 41/20.03.2015 г. Наредба за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество. По съображения, че с протестираните от прокуратурата разпоредби ОбС – Аврен се е произнесъл по въпроси, предоставени с по-висш по степен нормативен акт /ЗОбС - чл. 14 ал. 2/ в изключителната компетентност на кмета на общината, се иска съдът да прогласи нищожността им, а в отношение на евентуалност – да ги отмени поради материалната им незаконосъобразност. В изпълнение на разпореждане № 3062/23.02.2017 г. с молба с. д. № 3145/28.02.2017 г. прокуратурата е уточнила искането си по протеста.

В хода на съдебното производство Окръжна прокуратура – Варна поддържа изцяло подадения протест, който съдът намира за процесуално допустим предвид чл. 185 ал. 1 и 2, чл. 186 ал. 2 и чл. 187 ал. 1 АПК.  

ОбС - Аврен, ответник по делото, изразява становище за неоснователност на протеста, в подкрепа на което в свое становище с. д. № 6906/02.05.2017 г. се позовава на чл. 21 ал. 1 т. 8 ЗМСМА, разписващ в правомощие на ОбС да приема решения за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, както и на чл. 14 ал. 3 ЗОбС и на пар. 78 ал. 2 ПЗР ЗИД ЗОбС /обн. ДВ бр. 101/2004 г./.

По основателността на протеста съдът намира следното:

С решение № 1074 по протокол № 41/20.03.2015 г. ОбС – Аврен на основание чл. 21 ал. 2 ЗМСМА вр. чл. 8 ал. 2 ЗОбС въз основа на докладна записка вх. № РД-117/06.03.2015 г. на кмета на община Аврен е приел Наредба за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество /наричана по-нататък наредбата/, в чл. 20 ал. 1 на която, поместен в раздела за управление на недвижими имоти – частна общинска собственост, е регламентирал възможност да продължи със свое решение за срок до 10 години по искане на наемателя договорите за наем, сключени за срок по-кратък от 10 години, чийто срок не е изтекъл, като в ал. 2 е уредил кумулативно изискуемите предпоставки за упражняване на това правомощие, а именно: когато наемателят е изряден към община Аврен – няма неплатени или просрочени задължения; изразил е писменото си съгласие за продължаването на срока на наемния договор и продължава да отговаря на условията, разписани в конкурсната документация при първоначално проведения конкурс.

Съдът не възприема застъпеното в протеста на Окръжна прокуратура – Варна становище, че с приемането на чл. 20 ал. 1 и 2 от наредбата ОбС – Аврен по подзаконов път е регламентирал въпрос, предоставен по силата на чл. 14 ал. 2 ЗОбС изцяло в компетентността на кмета на общината.

С чл. 14 ал. 1 ЗОбС е регламентирана възможност свободни нежилищни имоти – частна общинска собственост, които не са необходими за нуждите на органите на общината и на ЮЛ на общинска издръжка, да се отдават под наем на трети лица. Съгласно чл. 14 ал. 2 ЗОбС отдаването под наем на тези имоти се извършва от кмета на общината след провеждането на публичен търг или публично оповестен конкурс, освен ако в закона е предвидено предоставянето под наем да се извършва без търг или конкурс или е определен друг ред, като въз основа на резултатите от търга или конкурса се сключва договор за наем от кмета на общината или от оправомощено от него длъжностно лице. Същевременно чл. 14 ал. 3 ЗОбС разписва, че срокът за отдаване под наем се определя от ОбС в наредбата по чл. 8 ал. 2 и не може да бъде по-дълъг от 10 години. С разпоредбата на чл. 8 ал. 2 ЗОбС поначало е предвидена компетентност за ОбС при спазване на разпоредбите на закона да определя с наредба реда за предоставяне под наем на имоти и вещи – общинска собственост /без разграничение дали са със статут на частна или публична собственост/ и да определя в тази връзка правомощията на кмета на общината като съгласно ал. 4 условията и редът за провеждане на търговете и конкурсите за отдаване под наем на тези имоти също се определят от ОбС в наредбата по ал. 2. Така възприетото нормативно положение в пълна степен съответства както на чл. 8 ал. 1 ЗОбС, според който придобиването, управлението и разпореждането с имоти и вещи –общинска собственост, се извършват под общото ръководство и контрол на ОбС, така и на чл. 21 ал. 1 т. 8 ЗМСМА, според който ОбС приема решения за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество и определя конкретните правомощия на кмета на общината и на кметовете на райони и кметства. Като се има предвид, че отдаването под наем е действие по управление на вещта се налага извод, че посочените разпоредби на чл. 8 ал. 1 ЗОбС и на чл. 21 ал. 1 т. 8 ЗМСМА са изцяло относими и спрямо наемните правоотношения с предмет отдаването под наем на общински имоти. Анализът на чл. 14 ал. 2 и 3 ЗОбС и на чл. 8 ЗОбС води до извод, че при регламентиране на правомощията на ОбС и на кмета на общината във връзка с отдаването под наем на общински имоти законодателят изцяло е съобразил функционалната компетентност на ОбС като орган на местното самоуправление и на кмета на общината като орган на местната изпълнителна власт съгласно чл. 38 ал. 1 ЗМСМА, обвързан в дейността си от решенията на ОбС. При това положение приемането на текстове от наредбата, свързани с продължителността на срока на наемните договори за общински имоти, не представлява изземване от ОбС на правомощия на друг административен орган, тъй като по силата на самия закон определянето на срока за отдаване под наем на общинските имоти е в изключителната компетентност на ОбС.

Независимо от това обаче, спазвайки задължението си по чл. 168 ал. 1 вр. чл. 196 АПК, съдът намира, че протестираните от Окръжна прокуратура – Варна подзаконови разпоредби страдат от порок по смисъла на чл. 146 т. 4 и т. 5 вр. чл. 196 АПК, поради което подлежат на отмяна на основание чл. 193 ал. 1 предл. четвърто АПК. С тях, както се посочи, е предоставена възможност на ОбС да продължи със свое решение за срок до 10 години при кумулативното наличие на изброените в чл. 20 ал. 2 предпоставки сключените за по-кратък срок наемни договори за недвижими имоти – частна общинска собственост, чийто срок не е изтекъл. По смисъла на чл. 14 ал. 2 ЗОбС отдаването под наем на имотите – частна общинска собственост, е резултат от сложен смесен ФС, приключващ със сключването на наемен договор между кмета на общината и лицето, спечелило търга или конкурса, за провеждането на който кметът на общината при съобразяване с определените в наредбата по чл. 8 ал. 2 условия и ред за провеждане е издал заповед. Договорът за наем представлява гражданско-правният елемент от този ФС като възникналото въз основа на него наемно правоотношение се прекратява при условията на чл. 15 ЗОбС. Относно наемните правоотношения по чл. 14 ал. 3 с предмет отдаването под наем на нежилищни имоти – частна общинска собственост, чл. 15 ал. 3 ЗОбС предвижда, че те се прекратяват по реда на ЗЗД. Съгласно чл. 20а ал. 2 ЗЗД договорите могат да бъдат прекратени по взаимно съгласие на страните и на основанията, предвидени в закона. При наемните договори, които съгласно чл. 228 ЗЗД са винаги срочни, тъй като вещта, предмет на договора, се отдава само за временно ползване, основанието за прекратяването им е изтичането на уговорения между страните срок, който съгласно чл. 229 ал. 1 ЗЗД не може да бъде по-дълъг от 10 години. Същото разрешение за срока е възприето и в чл. 14 ал. 3 ЗОбС. Когато договорът за отдаване под наем на недвижим имот – частна общинска собственост, е сключен за по-кратък от максимално предвидения в закона срок, по силата на препращащата към ЗЗД разпоредба на чл. 15 ал. 3 ЗОбС той се прекратява с изтичането на уговорения срок. При това положение, за да се спази законоустановеното изискване на чл. 14 ал. 2 ЗОбС отдаването под наем на частните общински имоти да се извършва само след провеждане на търг или конкурс /освен в изрично предвидените в закона изключения/, е необходимо след изтичането на срока, за който е сключен договорът, да се проведе нов търг или конкурс за отдаване под наем на имота, като при обявените ред и условия за провеждането му да се осигури потенциална възможност на всички заинтересувани лица за участие в него. С уреждането чрез подзаконов нормативен акт на общинския съвет на правна възможност за продължаване срока на действие на наемния договор до максимално предвидения в чл. 14 ал. 3 ЗОбС срок се заобикаля именно законоустановеното изискване на чл. 14 ал. 2 ЗОбС за провеждането на търг или конкурс за отдаване под наем на частните общински имоти. Относно възможността за удължаване на срока на наемния договор е неприложим чл. 20а ал. 2 предл. първо ЗЗД, според който договорите могат да бъдат изменени по взаимно съгласие на страните, тъй като препратката на чл. 15 ал. 3 ЗЗД е относима само за прекратяването на наемните правоотношения по чл. 14 ал. 3 ЗЗД, а не за изменението им.

Неоснователно е позоваването на ОбС – Аврен на § 78 ал. 2 ПЗР ЗИД ЗОбС /ДВ бр. 101/2004 г./, според който договорите за наем, сключени за срок по-кратък от 10 години и чийто срок не е изтекъл, по искане на наемателя могат да бъдат продължени за срок до 10 години с решение на общинския съвет. Тази преходна разпоредба не може да послужи като основание за приемането на оспорените чл. 20 ал. 1 и 2 от наредбата, тъй като приложението й поначало е ограничено само до висящите наемни правоотношения, възникнали на основание договори за наем, сключени преди влизането й в сила и действащи към момента на приемането й. В този смисъл е и константната практика на ВАС РБ /напр. решение № 10016/05.07.2011 г. по адм. дело № 5929/2011 г. на ВАС РБ, ІІІ отделение; решение № 1395/27.01.2012 г. по адм. дело № 6800/2011 г. на ВАС РБ, ІІІ отделение; решение № 9007/22.06.2012 г. по адм. дело № 549/2012 г. на ВАС РБ, ІІІ отделение; решение № 9134/01.07.2014 г. по адм. дело № 6474/2011 г. на ВАС РБ, ІІІ отделение/. Относно обхвата на действие на § 78 ал. 2 ПЗР ЗИД ЗОбС /ДВ бр. 101/2004 г./ в решение № 10016/05.07.2011 г. по адм. дело № 5929/2011 г. на ВАС РБ е посочено, че „обстоятелството, че разпоредбата е неприложима към договорите, сключени след приемането й /ДВ бр. 101/16.11.2004 г./ следва от факта, че тя е част от преходните норми на закона, чието предназначение е да уреди еднократно по определен начин съществуващи към момента на влизането й в сила заварени отношения. Нормата няма многократно приложение, тъй като в противен случай би била част от общите норми относно наемните правоотношения на общината, съдържащи се в глава Втора ЗОбС. Договорите, сключени след датата на влизане в сила на ЗИД ЗОбС /ДВ бр. 101/2004 г./, са подчинени на общия режим на Глава Втора на закона.“

Приемането на § 78 ал. 2 ПЗР ЗИД ЗОбС /ДВ бр. 101/2004 г./ е всъщност логична последица от обнародваното в същия брой на ДВ изменение на чл. 14 ал. 3 ЗОбС, според което максимално предвиденият срок за отдаване под наем на имотите по ал. 1 е увеличен от три на десет години. С приемането на § 78 ал. 2 ПЗР ЗИД ЗОбС е преодоляно неравнопоставеното положение на наемателите по висящите към момента на влизане в сила на изменението на чл. 14 ал. 3 ЗОбС наемни правоотношения спрямо тези по възникналите след него наемни правоотношения.

Заобикалянето посредством чл. 20 ал. 1 и ал. 2 от наредбата на изискването на чл. 14 ал. 2 ЗОбС за провеждане на публичен търг или публично оповестен конкурс за отдаването под наем на имотите – частна общинска собственост води и до несъответствие на тези разпоредби с целта на закона, която е да осигури при условията на закона равна стартова възможност на всички заинтересувани лица да наемат общинските имоти като договорът бъде сключен с най-добрия възможен кандидат. Само по този начин в оптимална степен се осигуряват интересите както на заинтересуваните граждани и ЮЛ, така и на общината относно управлението и охраната на общинската собственост.

В съвкупността си изложеното обуславя извод, че поради констатираните пороци по чл. 146 т. 4 и 5 вр. чл. 196 АПК протестираните от Окръжна прокуратура – Варна разпоредби на чл. 20 ал. 1 и 2 от приетата от ОБС – Аврен Наредба за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество следва да бъдат отменени от съда на основание правомощието му по чл. 193 ал. 1 предл. четвърто АПК.

Тъй като от страна на прокуратурата не е направено искане за разпределянето на отговорността за разноски, съдът не дължи произнасяне по този въпрос.

Воден от изложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И

 

ОТМЕНЯ по подаден протест на Окръжна прокуратура – Варна разпоредбите на чл. 20 ал. 1 и 2 от приетата с решение № 1074 на ОбС – Аврен по протокол № 41/20.03.2015 г. Наредба за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество.    

Решението подлежи на обжалване пред ВАС РБ в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните по делото.

Решението да се обнародва по реда на чл. 194 АПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         1/                             2/