О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

№…………………………………2012 година,    гр.Варна

 

     ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, първо отделение,

Десети състав, в открито заседание на шести юни 2012г.,

като разгледа докладваното от съдия Марияна Ширванян

адм.д.№ 1719/2012г. по описа на съда, за да се произнесе

взе предвид следното:

 

Производството е по чл.87, ал.6 от ДОПК вр. чл.95, ал.2 от ДОПК  вр. чл.4 от ЗМДТ.

Образувано е по жалба на „Св. Св. К. и Е. Х.”АД, представлявано от Е.К. срещу Удостоверение за наличие или липса на задължение по чл. 87, ал.6 вр. чл.162, ал.2 от ДОПК изх.№ УД 008286/26.04.2012г. на Община Варна, Дирекция „Местни данъци”.

Жалбоподателят в жалбата и чрез процесуален представител оспорва удостоверението с доводи, че от съдържанието му е видно, че „Св. Св. К. и Е. Х.”АД има задължения към Община Варна и твърди, че дружеството няма задължения, като излага подробно съображения относно наведеното твърдение.

 

     Ответната страна, Директора на Дирекция „Местни данъци”, Община Варна чрез процесуалния си представител в открито съдебно заседание оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли.

 

            След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните, административният съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По искане на  „Св. Св. К. и Е. Х.”АД е  издадено Удостоверение за наличие или липса на задължение по чл. 87, ал.6 вр. чл.162, ал.2 от ДОПК изх.№ УД 008286/26.04.2012г. от Община Варна, Дирекция „Местни данъци”. В удостоверението е вписано задължение на дружеството за туристически данък.

Съдържанието на удостоверението е обжалвано пред Директора на Дирекция „Местни данъци”, Община Варна. Съгласно отговор на Директора на Дирекция „Местни данъци”, Община Варна /с.д. 11100/04.06.2012г. – стр. 58 от съдебната преписка/ по жалбата до административният орган няма произнасяне.

Удостоверението по чл.87, ал.6 от ДОПК е документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения по смисъла на чл.88, ал.1 от ДОПК и производството по неговото издаване е административно обслужване, регламентирано с правилата на глава ХІІ ДОПК.

Съгласно чл.95, ал.1 от ДОПК на обжалване по съдебен ред подлежи отказът да бъде издаден документ.

Съгласно чл.92, ал.3 и чл.95, ал.2 от ДОПК, съдържанието на документ, който удостоверява факти с правно значение или, в който се признава или отрича съществуването на права или задължения, може да бъде оспорено по административен ред пред териториалния директор / Директора на Дирекция „Местни данъци”, Община Варна съгласно чл.4, ал.5 ЗМДТ/, но не и пред административните съдилища.

Правилото на чл. 95, ал. 2 ДОПК е идентично с това по чл. 81, ал. 2 АПК и изразява генералната идея, че на съдебен контрол за законосъобразност по реда на оспорването (глава десета, дял ІІІ на АПК) подлежат административните актове. Писмените документи, какъвто е удостоверението по чл. 87, ал. 6 ДОПК, не са административни актове и не подлежат на съдебен контрол по реда на административното правосъдие.
Писменият документ е материализирано чрез писмени знаци върху хартиен носител изявление на неговия издател. Според неговия характер изявлението може да бъде за знание (свидетелствуващо) или за воля (волеизявление). Административният акт е властническо волеизявление, поради което на пръв поглед излиза, че административният акт е документ. Но това не е така. Административният акт е самото властническо волеизявление, а не хартиеният носител на това волеизявление. Хартията, на която той е материализиран с писмени знаци, е документ от категорията на официалните писмени документи (сравни дефиницията по чл. 179, ал. 1 ГПК), но не е административен акт. Така и в частното право нотариалният акт е официален документ, удостоверяващ (свидетелстващ за) правно значимо събитие, но договорът, който е материализиран в този нотариален акт, се състои в съвпадащите насрещни волеизявления на страните по него, чрез които те изразяват своето съгласие да се създаде една правна връзка между тях (сравни дефиницията по чл. 8, ал. 1 ЗЗД).Това различие в характера на правния акт и на писмения документ, в който той е материализиран, е причината, поради която законодателят е предвидил различни правни способи за защита от неблагоприятните последици, които те могат или биха могли да причинят.

Удостоверението по чл. 87, ал. 6 ДОПК е свидетелстващ официален документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), защото в него е материализирано изявление за знание, а не властническо волеизявление. В случая знанието е за един обективно съществуващ факт – непогасено задължение за туристически данък по Декларация по чл.61р, ал.5 от ЗМДТ с № ДК 61Р000304/01.02.2012, отразен в данъчно-осигурителната сметка на дружеството (чл. 87, ал. 2, т. 8, предл. 1-во ДОПК). Като официален документ удостоверението по чл. 87, ал. 6 ДОПК може да бъде истински или неистински документ. Ако е истински документ, това удостоверение не може да породи неблагоприятни последици, за лицето, по чиято данъчно-осигурителна сметка е издадено. Такива последици удостоверението може да породи само когато е неистински документ. То ще бъде неистински документ и когато в нарушение на правилото по чл. 87, ал. 6 ДОПК удостоверява данни за несъществуващи задължения. Защитата срещу неистински официален документ е искова и се осъществява пред общите съдилища по реда на ГПК - чл. 124, ал. 4, изр. 1 ГПК (виж и чл. 193 ГПК).. Защитата срещу неистински административен акт е също искова, но се осъществява пред административните съдилища (но поради липса на правила в АПК - пак по реда на ГПК) - чл. 128, ал. 1, т. 1 АПК.

На изложените съображения съдът намира жалбата за недопустима.

            Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че са налице предпоставките на чл.159, т.1 и т.4 от АПК, приложим на основание § 2 от ДР на ДОПК вр. чл.4 от ЗМДТ за прекратяване на производството по жалбата, поради което,

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „Св. Св. К. и Е. Х.”АД, представлявано от Е.К. срещу Удостоверение за наличие или липса на задължение по чл. 87, ал.6 вр. чл.162, ал.2 от ДОПК изх.№ УД 008286/26.04.2012г. на Община Варна, Дирекция „Местни данъци”.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д. № 1719 по описа на Административен съд  Варна, Х състав за 2012година.

Определението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд с частна жалба в седемдневен срок от съобщаването му.

 

                                                                        Административен съдия: