Р Е Ш Е Н И Е

№ ……….

Гр. Варна,  ………………...  2012 година

           

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

           

            Административен съд – гр. Варна, Първо отделение, Трети състав, в открито съдебно заседание на седми февруари две хиляди и дванадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:      Дарина РАЧЕВА

 

при секретаря С.В. и с участието на прокурора от ВОП                                , като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 3755/2010 г. по описа на Административен съд – гр. Варна, за да се произнесе взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл. 156 и следващите от ДОПК.

            Образувано е по жалба от „Порто континентал” ЕООД – гр. Варна, Булстат *********, срещу Ревизионен акт № 1002812/30.08.2010 година на орган по приходите при ТД на НАП – гр. Варна, потвърден с Решение № 822/29.10.2010 година на Директора на Дирекция „ОУИ” – гр. Варна при ЦУ на НАП, с който в тежест на дружеството са установени задължения за ДДС за данъчни периоди 05.2006 – 05.2010 година във връзка с отказано право на данъчен кредит по фактури, издадени от „Надин груп 2000” ЕООД, „Джи Ел трейд 2008” ЕООД и „Метал трейд инвест” ЕООД, както и начислен ДДС за установени липси, в общ размер 157 738,03 лева и лихви в размер на 46 745,43 лева, както и за корпоративен данък за 2006, 2007, 2008 и 2009 година във връзка с неотчетени приходи от лихви в общ размер 6 130,01 лева и лихви върху задълженията за корпоративен данък в размер на 1968,99 лева.

            Жалбоподателят оспорва установените в ревизионното производство факти и счита за необосновани изводите на органите по приходите, като твърди, че за него са налице предпоставките за признаване и упражняване на правото на данъчен кредит. Оспорва извършената инвентаризация, като посочва, че при нея не е присъствал представител на ревизираното лице и не са отчетени съхраняваните количества метали в други складове. По приложението на ЗКПО изтъква, че клаузите за лихви в договора за заем са в съответствие с принципа за договорната свобода и е неправилно увеличаването на финансовия резултат с лихви, които не са били дължими през съответния данъчен период.

            Ответникът в производството – Директорът на Дирекция „ОУИ” – гр. Варна при ЦУ на НАП чрез процесуален представител посочва, че счита жалбата за неоснователна. Моли жалбата да бъде оставена без уважение и в полза на дирекцията да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Варненска окръжна прокуратура, встъпила в производството на основание чл. 159, ал. 1 от ДОПК, не дава заключение по съществото на спора.

 

           

            Съдът, след като се съобрази с изложените в жалбата основания, доводите на страните и събраните доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК от лице с правен интерес. Жалбата е допустима, а разгледана по същество е частично основателна.   

Предмет на жалбата е Ревизионен акт № 1002812/30.08.2010 година на орган по приходите при ТД на НАП – гр. Варна, потвърден с Решение № 822/29.10.2010 година на Директора на Дирекция „ОУИ” – гр. Варна при ЦУ на НАП.

Ревизионното производство, в което е издаден акта, е с обхват задълженията на дружеството за ДДС за данъчни периоди 01.01.2006 – 31.05.2010 година и за корпоративен данък за данъчните 2006, 2007, 2008 и 2009 година. В хода на ревизията органите по приходите са установили, че предмет на дейност на дружеството е търговия с ламарина, винкел, арматурно желязо, тръби, метали и други. Свързано лице е с „ВЖВ” ООД по пар. 1, т. 3, буква „д” от Допълнителните разпоредби на  ДОПК /общ представляващ/. Установено е, че през ревизираните периоди дружеството е имало обекти офис в гр. Варна, ул. „Клокотница” № 9, и е ползвало по договор за наем складова база на „ВЖВ” ООД в гр. Варна, ул. „Р. Даскалов”. Не са декларирани други обекти, не са представени доказателства за други ползвани складове.

По приложението на ЗДДС /отм./ и ЗДДС е установено, че дружеството е упражнило право на данъчен кредит чрез включване в дневниците за покупки и в справките-декларации на фактури, издадени от „Надин груп 2000” ЕООД, Булстат *********, с предмет на всички различни видове метални изделия /тръби, профили, ламарина/, и общо посочени „стоки”, както следва:

Д.п. 05.2006 г.

ДФ № 3/08.05.2006 г. с ДО 17 604,40 лева и ДДС 3520,88 лева,

            Д.п. 06.2006 г.

ДФ № 20/20.06.2006 година с ДО 18 013 лева и ДДС 3 602,60 лева,

ДФ № 23/27.06.2006 година с ДО 17 494,40 лева и ДДС 3 498,88 лева,

ДФ № 26/29.06.2006 година с ДО 15 485,10 лева и ДДС 3 097,02 лева,

            Д.п. 07.2006 г.

ДФ № 43/10.07.2006 година с ДО 11 122 лева и ДДС 2 224,40 лева,

ДФ № 54/31.07.2006 година с ДО 15 451,10 лева и ДДС 3 090,22 лева,

            Д.п.08.2006 г.

ДФ № 68/15.08.2006 година с ДО 19 827,20 лева и ДДС 3 965,44 лева,

            Д.п. 09.2006 г.

ДФ № 72/05.09.2006 година с ДО 20 476,80 лева и ДДС 4 095,36 лева,

ДФ № 79/14.09.2006 година с ДО 20 221,30 лева и ДДС 4 044,26 лева,

            Д.п. 10.2006 г.

ДФ № 102/09.10.2006 година с ДО 22 515,20 лева и ДДС 4 503,04 лева,

            Д.п. 11.2006 г.

ДФ № 154/28.11.2006 година с ДО 19 013,40 лева и ДДС 3 802,68 лева,

            Д.п. 04.2007 г.

ДФ № 124/16.04.2007 година с ДО 24 079 лева и ДДС 4 815,80 лева,

ДФ № 133/23.04.2007 година с ДО 24 455,80 лева и ДДС 4 891,16 лева,

            Д.п. 07.2007 г.

ДФ № 272/14.07.2007 година с ДО 20 044,80 лева и ДДС 4 008,96 лева,

            Д.п. 08.2007 г.

ДФ № 298/06.08.2007 година с ДО 25 464 лева и ДДС 5 092,80 лева,

            Д.п. 10.2007 г.

ДФ № 422/22.10.2007 година с ДО 25 152,60 лева и ДДС 5 030,52 лева,

            Д.п. 11.2007 г.

ДФ № 487/07.11.2007 година с ДО 22 720,20 лева и ДДС 4 544,20 лева,

ДФ № 492/12.11.2007 година с ДО 22 675 лева и ДДС 4 535 лева,

            Д.п. 12.2007 г.

ДФ № 567/20.12.2007 година с ДО 23 039,40 лева и ДДС 4 607,88 лева,

ДФ № 570/20.12.2007 година с ДО 23 253,30 лева и ДДС 4 650,66 лева,

            Д.п. 01.2008 г.

ДФ № 624/09.01.2008 година с ДО 20 409,10 лева и ДДС 4 081,82 лева,

            Д. п. 03.2008 г.

ДФ № 706/04.03.2008 година с ДО 18 433,20 лева и ДДС 3 686,64 лева,

ДФ № 714/10.03.2008 година с ДО 15 985 лева и ДДС 3 197 лева,

            Д.п. 06.2008 г.

ДФ № 932/11.06.2008 година с ДО 20 179 лева и ДДС 4 035,80 лева,

            Д.п. 07.2008 г.

ДФ № 993/18.07.2008 година с ДО 14 824 лева и ДДС 2 964,80 лева,

            Д.п. 10.2008 г.

ДФ № 1212/13.10.2008 година с ДО 20 061 лева и ДДС 4 012,20 лева.

            На дружеството, издало фактурите е извършена насрещна проверка, като искането за представяне на документи и писмени обяснения е връчено по реда на чл. 32 от ДОПК. До изтичане на дадения в искането срок, доказателства във връзка с доставките на са представени. След изтичане на срока от страна на дружеството са внесени декларация, според което първичните счетоводни документи и носители на информация са били иззети от дознател, както и копие от протокола от 14.03.2007 година за претърсване и изземване, с който са иззети документите. От данните от информационния масив и протокола за претърсване и изземване органите по приходите са установили, че номерата на иззетите фактури не съответстват на издадените на ревизираното лице, тъй като първата издадена през 2007 година фактура е от дата по-късна от датата на протокола. В същото време не са изземани документи за 2006 година и 2008 година, а за тези доставки също не са дадени обяснения от издателя на фактурите.

            Упражнено е и право на данъчен кредит по издадени от „Метал трейд инвест 2000” ЕООД, Булстат *********, фактури, както следва:

            Д.п. 11.2008 г.

ДФ № 889/14.11.2008 година с ДО 18265,40 лева и ДДС 3653,08 лева,

            Д.п. 12.2008 година

ДФ № 1042/12.12.2008 година с ДО 14 869,20 лева и ДДС 2973,84 лева,

            Д.п. 01.2009 година

ДФ № 1143/12.01.2009 година с ДО 20182,40 лева и ДДС 4036,48 лева

            На издателя на фактурите „Метал трейд инвест 2000” ЕООД е направена насрещна проверка, при която искането за представяне на документи и писмени обяснения е връчено по реда на чл. 32 от ДОПК. В указания срок доказателства не са представени. От информационните масиви на НАП е установено единствено, че фактурите са издадени с получател ревизираното лице, вписани са в дневниците за продажби и в справките декларации на издателя за съответния периоди.

            Ревизираното лице е упражнило право на данъчен кредит през м. 10.2009 година по фактури, издадени от „Джи Ел трейд 2008” ЕООД, Булстат ********* с предмет „стока” №№ 545/16.10.2009 година с ДО 25 344,20 лева и ДДС 5068,84 лева и 548/19.10.2009 година с ДО 24 913,20 лева и ДДС 4982,64 лева.

На издателя на фактурите е извършена насрещна проверка за установяване на факти и обстоятелства във връзка с фактурираните доставки. Искането за представяне на документи и писмени обяснения е връчено по реда на чл. 32 от ДОПК. Представени са главна книга, хронологичен регистър по сметка 411/4532 и аналитичен регистър на сметка 702, касова книга за м. 10.2009 година, инвентарна книга, разчетно платежна ведомост, свидетелство за регистрация на фискално устройство, договор за наем и фактура за придобиване на прехвърлените стоки. След анализ на представените документи, органите по приходите са приели, че доставките са отчетени в счетоводството на доставчика, фактурите са включени в справката-декларация и в дневника за продажби на дружеството за съответния период, а данъкът е начислен. Копията от договор за наем и фактура от предходен доставчик са представени в незаверен вид, а вида и количествата на стоките, фактурирани от предходния доставчик не съответстват изцяло на фактурираните на жалбоподателя, липсват документи, от които да се установи изпълнението на доставките – приемо-предавателни протоколи, експедиционни бележки, складови разписки, транспортни документи, обяснения за мястото, където са съхранявани стоките и обстоятелствата по натоварването, доставката и разтоварването им, материална отчетност и други. По тези съображения, органите по приходите са приели, че е спорна истинността на незаверените копия от доказателства, и произходът на част от фактурираните стоки не е установен.

            Предвид резултатите от насрещните проверки на издателите на фактурите и установените при тези проверки обстоятелства, органите по приходите са приели, че не са доказани съществени обстоятелства във връзка с фактурираните доставки на стоки: отразяването на доставките и разплащанията в счетоводствата на издателите, произхода на част от стоките, извършването на конкретните доставки – съхранение, транспорт, предаване и приемане, товарене и разтоварване. Тези обстоятелства не са установени и от представените при ревизията от страна на ревизираното лице документи, от които органите по приходите са достигнали до извода за извършени разплащания в брой. Предвид това, органите по приходите са приели, че не е доказано извършването на облагаеми доставки на стоки по фактурите, както и наличието на данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 1 и 2 от ЗДДС, като са отказали правото на данъчен кредит поради липса на реално осъществени доставки по фактурите на основание чл. 65, ал. 5, вр. ал. 4, т. 3 и 4, чл. 64, ал. 1, т. 2, чл. 55, ал. 6 от ЗДДС /отм./ вр. чл. 6, ал. 1, чл. 20, т. 19 и чл. 25, ал. 1 и 2 от същия закон по отношение на фактурите, отчетени в данъчни периоди 05.2006 – 12.2006 година от „Надин груп 2000” ЕООД, в общ размер 39 444,78 лева и лихви върху тези задължения в размер на 18 840,17 лева до датата на ревизионния акт. По останалите посочени по-горе фактури, издадени от трите дружества, предвид фактическите констатации е направен извода за неправомерно начислен данък поради липса на реално осъществени доставки, като на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС за жалбоподателя не е налице право на данъчен кредит и на основание чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1, т. 1 и чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, вр. чл. 6, ал. 1, чл. 9, ал. 1 и чл. 25, ал. 1 и 2 от закона му е отказано право на данъчен кредит в общ размер 84 870,12 лева 25 081,30 лева до датата на ревизионния акт.

            В хода на ревизията е връчено искане за проверка на налични активи, като е разпоредена инвентаризация по количество и стойност на краткотрайни активи –стоки,  собственост на „Порто континентал” ЕООД, находящи се в ползвания от дружеството съобразно декларацията от началото на ревизията склад, собственост на „МИП” ООД и нает от свързаното с жалбоподателя лице „ВЖВ” ЕООД. При проверката на място на 24.06.2010 година е установено, че договор за наем със собственика на обекта няма нито ревизираното лице, нито свързаното с него лице, като по декларация от представляващ дружеството-наемател на обекта, в него няма налични активи /черни метали/, собственост на „Порто континентал” ЕООД. Предвид това, от ревизираното лице са изискани инвентаризационен опис на наличните стоки по видове стоки в натурално и стойностно изражение, и по обекти, движението по материалните сметки до момента на описа и на сметките за отчитане на приходите от продажби, и документи, удостоверяващи движението за периода, включително актове за бракуване и/или установени липси, счетоводни справки за изписване на фири и за извършване на преоценки и други. Изискани са и обяснения къде се съхраняват наличните стоки, с представяне на документи относно ползването на съответните помещения. От страна на дружеството са представени справка за наличните метали, инвентаризационен опис и фактури за получени стоки и за извършени продажби през посочения период, счетоводни регистри и оборотни ведомости. Обяснения къде се намират стоките липсва. От анализа на тези документи органите по приходите са установили, че по счетоводен баланс към 31.12.2009 година дружеството разполага с материални запаси на стойност 177 хиляди лева, в натурално изражение 169,800 тона, колкото има и към 31.05.2010 година според представена справка за наличните метали на склад. След анализ на движението на материалните запаси през м. 06.2010 година е установено, че стойността на налични стоки по счетоводни данни съвпада със стойността по инвентаризационен опис от 24.06.2010 година, към която дата в обекта, посочен от дружеството налични активи няма. По тези съображения органите по приходите са приели, че е установена липса на стоки – черни метали 162,680 тона на стойност 167 115,65 лева, които са отчетени като налични. Доколкото при придобиването на тези стоки е упражнено право на данъчен кредит, органите по приходите са приели, че дружеството дължи на основание чл. 79, ал. 3 от ЗДДС за данъчен период м. 05.2010 година данък в размер на 33 423,13 лева, както и лихви в размер на 727,18 лева до датата на ревизионния акт.

            По приложението на ЗКПО /отм./ и ЗКПО органите по приходите са установили, че дружеството не е изпълнило задължението си по чл. 56, ал. 1 от ЗКПО /отм./ и по чл. 90, ал. 1 от ЗКПО  за авансови вноски, като са определили лихви върху невнесените в срок авансови вноски в размер на 123,90 лева за 2006 година, в размер на 109,97 лева за 2007 година, в размер на 267,45 лева за 2008 година, в размер на 238,83 лева за 2009 година.

            Във връзка с установените обороти по сметка 498 Други дебитори, органите по приходите са събрали доказателства за предоставен заем на свързаното лице „ВЖВ” ООД по Договор № 5 от 05.01.2006 година, в размер до 300 000 лева, при годишна лихва от 15 % върху целия размер на заема, която трябва да се калкулира за целия договорен период и платена в края му - до 31.12.2010 година. През 2006 година дружеството не е отчело приходи от лихви, начислени за предоставените парични средства през предходни периоди, както и за предоставените през същата година, поради което органите по приходите са приели, че е налице заобикаляне на закона, тъй като сделката е между свързани лица, при условия относно лихвата, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане, поради което дължимият данък на основание чл. 14, ал. 1 от ЗКПО /отм./ следва да бъде определен без да се взема предвид резултата от тези сделки, като се приложи чл. 15, ал. 3, т. 3, вр. ал. 2 от ЗКПО /отм./. По тези съображения са преобразували в увеличение финансовия резултат на дружеството за 2006 година с размера на лихвите върху вземанията, дължими през годината, доколкото приходът от лихви е следвало да бъде отчетен текущо към момента на възникването му, установени в размер на 6 472,97 лева. След преобразуването на финансовия резултат, са определени допълнителни задължения за корпоративен данък за 2006 година в размер на 970,40 лева, както и лихви върху това задължение до датата на ревизионния акт.

За 2007 година на същото фактическо основание е извършено преобразуване на финансовия резултат за данъчно облагане съобразно чл. 78 от ЗКПО, вр. чл. 15 и 16, ал. 2, т. 3 от ЗКПО със сумата 9 810,58 лева, представляваща приходите от лихви по финансиранията и заемите за свързани лица, които задълженото лице е следвало да признае текущо като приход, и е определено допълнително задължение за корпоративен данък в размер на 958,80 лева и съответните му лихви до датата на ревизионния акт.

За 2008 година по същите съображения е изчислена лихва в размер на 17 187,80 лева и с нея е преобразуван финансовия резултат, вследствие на което са установени допълнителни задължения за корпоративен данък в размер на 1718,76 лева и лихви върху това задължение до датата на ревизионния акт.

За 2009 година органите по приходите са определили, че лихвите, които дружеството е следвало да признае като приход по заемните отношения със свързани лица, са в размер на 21 361,58 лева, като върху установения финансов резултат след преобразуването с тази стойност, са определени допълнителни задължения за корпоративен данък в размер на 1590,10 лева и съответните лихви до датата на ревизионния акт.

            В хода на съдебното производство е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза със задача вещото лице след проверка в материалите по преписката и счетоводствата на дружествата-доставчици, да отговори на въпросите редовно ли е водено счетоводството на жалбоподателя и дружествата „Надин груп 2000” ЕООД, „Джи ел трейд” ЕООД и „Метал трейд инвест 2000” ЕООД, включени ли са издадените от тях фактури в дневниците за продажби и в справките-декларации за съответния период, отразен ли е начисления във фактурите данък в счетоводствата като задължение към бюджета, подадени ли са декларациите на магнитни носители и спазени ли са останалите изисквания за счетоводното оформяне на доставките; налице ли е насрещна съпоставимост между продадените и закупените количества метали съгласно записите в счетоводствата на доставчиците и жалбоподателя, осъществени ли са разходи за покупките от жалбоподателя, отчетени ли са приходи от доставките, налице ли е съпоставимост между приходите и разходите по смисъла на Закона за счетоводството; имали ли са доставчиците към датите на извършените доставки налични количества от доставянето метали, налице ли е съответствие между постъпилите при жалбоподателя метали и реализираните, осъществени ли са продажби на установеното като липсващо количество, както и да установи по всяка от доставките с какво транспортно средство на „ВЖВ” ООД  по кои товарителници са осъществени превозите, налице ли е съответствие между платените и превозените количества.

Съобразно заключението на вещото лице, неоспорено от страните и прието от съда като обективно и компетентно дадено, доставчиците не са открити за извършване на проверка в счетоводната им документация. По наличните в ревизионната преписка документи вещото лице е установило редовно водене на достатъчните и необходими регистри, изисквани от Закона за счетоводството и ЗДДС през периодите, в които са фактурирани доставките, с изключение на счетоводството на „Надин груп 2000” ЕООД за периода 2006 година, за който информация липсва. Установило е, че издадените на жалбоподателя фактури са включени в дневниците за продажби и в справките-декларации на дружествата за съответния период, данните са предоставени на магнитни носители и приети в съответната НАП. Данъкът е бил начислен като задължение към бюджета по всички фактури,  е признат приход в размер на данъчните основи по фактурите. По отношение на съпоставимостта между доставените и продадените количества, вещото лице е посочило, че поради липса на регистри с отразени количества при доставчиците, съпоставката може да бъде извършена само по стойност и дата на фактурите. От изготвената таблица към заключението е видно, че има пълно стойностно съответствие между доставките, включени в счетоводните регистри на доставчиците и сумите по сметка 304 на жалбоподателя. Не може да бъде установено дали наличностите при доставчиците дават възможност за извършване на фактурираните доставки, но при допускане, че е използват един от препоръчителните методи за изписване на материални запаси и всички стоки са метали, във всеки един данъчен период е имало достатъчни наличности за осъществяване на процесните доставки. Вещото лице е установило и че към 30.09.2010 година наличностите в склада са нулеви, като металите, предмет на протокола за липса са реализирани до 24.09.2010 година. Вещото лице е съпоставило и представените товарителници от „ВЖВ” ООД и е установило, че има пълно съответствие между количествата метал по първични документи /фактури за доставки/ и количествата по товарителници, а транспортът е осъществен с автомобил с рег. № А 6724 ВР.

По искане на жалбоподателя бяха събрани копия от част от материалите, иззети по досъдебно производство ЗМ-18/07 по описа на ГД „КП” – МВР, и по-специално копия от фактури, по които „Надин груп 2000” ЕООД е закупило обработени метали от „Чар експо” ООД – гр. София, „Прима конекта 2000” ООД – гр. София, „Алекс сист” ЕООД – гр. София, „Титул 2000” ЕООД, справки-декларации по ЗДДС на „Надин груп 2000” ЕООД, дневник за покупки д.п. 08.2006 година и платежни нареждания.

 

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Ревизионното производство е образувано със Заповед за възлагане на ревизия № 1001469/01.04.2010 година, с предмет задълженията на дружеството за ДДС за данъчни периоди 01.01.2006 – 02.2010 година включително, както и за корпоративен данък за периодите 2006 – 2009 година включително. Със ЗВР № 1002812/05.07.2010 година в обхвата на ревизията са включени и задълженията за ДДС за данъчни периоди 03 – 05.2010 година включително. Срокът за извършване на ревизията е 2 месеца от връчването на ЗВР /11.05.2010 година/. Производството е приключило в установения срок, като е съставен Ревизионен доклад № 1002812/26.07.2010 година и Ревизионен акт № 1002812/30.08.2010 година, издаден от орган, оправомощен със Заповед за определяне на компетентен орган № К 1002812/26.07.2010 година. Заповедите по образуване и движение на ревизионното производство са издадени от компетентен орган, производството е приключило в определения срок с ревизионен акт с предписаните от закона форма и съдържание. Решението, с което е потвърден ревизионния акт, е издадено от компетентен орган в срока по чл. 155, ал. 1 от ДОПК.

Не се навеждат твърдения и при служебната проверка не се установяват допуснати в хода на ревизията съществени нарушения на административно-производствените правила, налагащи отмяна на ревизионния акт само на това основание.

Жалбоподателят оспорва фактическите констатации на органите по приходите, както и изводите им за липса на реално осъществени доставки на стоки по фактурите, издадени от посочените по-горе дружества. Твърди, че при инвентаризацията не са отчетени наличните стоки в други складове, както и дадените на консигнация на трети лица, като посочва, че в кратък период след ревизирания приетите като липсващи стоки са били реализирани и данъкът по доставките – начислен и внесен. По отношение на извършеното преобразуване на финансовия резултат с лихвите по предоставен заем на свързаното лице „ВЖВ” ООД изтъква, че начисляването на лихви в годишен аспект игнорира принципа на договорната свобода между отделните икономически субекти.

В производството липсва спор по размера на упражненото право на данъчен кредит по фактури, издадени от „Надин груп 2000” ЕООД, „Джи ел трейд 2008” ЕООД и „Метал трейд инвест” ЕООД. Спорен е въпросът дали по фактурите действително са извършени доставки на отразените в тях стоки, както твърди жалбоподателя, или доставка липсва, от което следва извод за неправомерно начислен във фактурите данък, както твърдят органите по приходите.

Съобразно общите правила за разпределяне на доказателствената тежест, жалбоподателят, който претендира  възникването и законосъобразното упражняване на правото на данъчен кредит по процесните фактури следва да докаже при пълно и главно доказване наличието на предпоставките по чл. 68 и 69 от ЗДДС, приложим по отношение на процесните фактури. Следва да не са налице и пречките по чл. 70 от ЗДДС за правомерното упражняване на правото на данъчен кредит. Аналогични разпоредби съдържа приложимия по отношение на издадените през 2006 година ЗДДС /отм./, който изисква доставката да бъде реално извършена по смисъла на чл. 6, да е възникнало данъчно събитие по чл. 24, да са изпълнени условията на чл.64 и да не са налице пречките по чл. 65 от ЗДДС /отм./.

Фактурите, по които жалбоподателят е упражнил правото си на данъчен кредит са с предмет метални изделия – винкел, ламарина, профили. Доколкото предмет на фактурите са родово определени вещи, обоснован извод за реалното осъществяване на доставката им би следвал от доказателства за придобиването им от страна на продавача, за съхраняването, транспортирането, предаването им на жалбоподателя. От доказателствата представени и събрани в ревизионното и в съдебното производство не може безспорно да се установи издателите по фактурите да са придобили и разполагали с такива количества от съответните материали. Неизяснен е произходът на материалите, съхранението, транспортирането и други обстоятелства във връзка с доставките. Не е установено и доказано, че издателите на фактурите притежават ресурси за изпълнението на фактурираните доставки – служители, транспортни средства, складови бази, и други. Липсват данни и каквито и да е доказателства издателите на фактурите да са закупили и доставили материалите, липсват данни да притежават или разполагат със съответните машини и транспортни средства, или да са ползвали транспортни услуги от трети лица. Липсват и доказателства, от които да се направи извод за предаването на фактурираните родово определени вещи.

            Издаването на данъчни фактури, включването им в дневника за продажби и в СД за съответния данъчен период и евентуално осчетоводяването им при доставчика не е достатъчно, за да възникне за данъчнозадълженото лице право на данъчен кредит, тъй като наличието на реална облагаема доставка и настъпването на данъчно събитие са условия за възникването на право на данъчен кредит.            Съдът възприема заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза за обективно, но същото е обосновано със счетоводни документи, които не могат да бъдат приети за годни доказателства относно отразените в тях обстоятелства. Както внесените в ТД на НАП в ревизионното производство документи, за които се твърди, че изхождат от доставчиците, така и допълнително представените от жалбоподателя при обжалването документи, имат характер на частни писмени документи без достоверна дата, които удостоверяват благоприятни за представилото ги лице факти и обстоятелства.

Така например по отношение на издателя на фактурите „Надин груп 2000” ЕООД са представени при ревизията копия от инвентарна книга и разчетно-платежна ведомост, заверени с подпис и печат, без подпис на съставител или управител и без да може да се установи компетентността на подписалото лице за съставяне на извлечения от счетоводни регистри, и качеството му на лице, което съобразно чл. 11 от Закона за счетоводството носи отговорност за достоверността на информацията, съдържаща се в тях. Разчетно-платежната ведомост касае м. 11.2008 година, през който фактури към жалбоподателя не са издавани. Представени са и справки за приети уведомления за сключени трудови договори през м. 06, 07, 08 и 09.2008 година, за назначени общи работници по строителството на сгради, началник строителен обект, техник-механик на двигатели, икономически директор и секретар, които не могат да бъдат приети като доказателства за трудови ресурси в предходните периоди, през които са издавани фактури, както и за кадри, осъществили фактурираните доставки на метали. „Джи ел трейд 2008” ЕООД е представило единствено дневник за продажбите за данъчни период, в който са издадени фактурите, ведомост за заплати, главна книга, касова книга, инвентарна книга и копие от договор за склад, от които не може да се установи доколко представляват достоверно извлечение от редовно и системно водена счетоводна отчетност. „Метал трейд инвест 2000” ЕООД не е представило документи при ревизията. С възражението срещу ревизионния доклад жалбоподателят е представил копия от фактура, издадена от „Титул 2000” ЕООД от 24.10.2008 година, свидетелство за регистрация на транспортно средство на трето лице – ЕТ „С** – ДПД – Д. Д***” и договор за наем на транспортното средство от 01.05.2007 година, без уговорен срок и с наемна цена, определена на ден, както и договор за наем на складово помещение от 01.04.2007 година, за срок от една година, тоест изтекъл повече от половин година преди датите на издаване на фактурите. Представил е и справки за регистрирани трудови договори за техник водоснабдяване и канализация, общ работник и техник строителство и архитектура, с дати след датите на издадените фактури. За представените извлечения от счетоводни регистри се установяват същите обстоятелства, както за останалите двама доставчици – липса на идентификация на съставилото ги лице и невъзможност да се установи дали са част от редовно водена счетоводна отчетност.

При това положение не са доказани обстоятелствата във връзка с извършване на доставките и се явяват обосновани изводите на органите по приходите за липса на реална доставка на фактурираните от тези дружества материали. Законосъобразно при тези изводи органите по приходите са приели, че посоченият във фактурите, издадени при приложението на ЗДДС данък е неправомерно начислен, което съставлява пречка по чл. 70, ал. 5 от ЗДДС за ползването на данъчен кредит по тях, и е основание правото на данъчен кредит по фактурите, издадени при действието на ЗДДС /отм./ да бъде отказано съобразно чл. 65, ал. 4, т. 3 и т. 4 от ЗДДС /отм./. Като неоснователна в тази част, жалбата следва да бъде отхвърлена.

По отношение на начисления ДДС във връзка с констатациите за липси на стоки, жалбата е основателна, но по съображения, различни от изложените в нея. В хода на ревизията жалбоподателят е декларирал наличието на единствен обект – склад в гр. Варна, ул. „Райко Даскалов” № 53а. В същото време по представения при ревизията инвентаризационен опис към 24.06.2010 година жалбоподателят е посочил наличности по артикули на стойност 169 144,42 лева, които не са били установени при посещението на склада на 24.06.2010 година. Съдът счита, че представените с възражението срещу ревизионния доклад договор за отговорно пазене и приемо-предавателен протокол към него от 08.04.2010 година и консигнационен договор от 20.04.2010 година и експедиционна бележка към него, обслужват защитната му теза за съхранение на водените стоки в друг обект. Данни за обектите, в които се съхраняват стоките, актуални договори за собственост и ползване на помещенията, както и писмени обяснения къде се съхраняват наличностите са изискани в хода на ревизията, като такива не са били представени, което е довело до логичния извод на органите по приходите за липси на стоките в единствения деклариран от дружеството склад.

В същото време обаче, съгласно общите правила за разпределение на доказателствената тежест органите по приходите носят тежестта да докажат не само липсата като обстоятелство, водещо до корекция в задълженията за ДДС, но и момента към който това обстоятелство е настъпило. Липсата на стоките, водени като наличности в материалната отчетност, е била констатирана на 24.06.2010 година при физическа проверка от органи на НАП в посочения от дружеството склад. Съобразно разпоредбата на чл. 79, ал. 3 от ЗДДС, касаеща корекциите на ползван данъчен кредит вследствие липси,  регистрираното лице, което изцяло или частично е приспаднало данъчен кредит за произведени, закупени, придобити или внесени от него стоки, при установяване на липси начислява и дължи данък в размер на приспаднатия данъчен кредит. Алинея четвърта на същия член посочва изрично, че корекцията се извършва през данъчния периоди, през който са възникнали съответните обстоятелства. Доколкото в хода на ревизионното производство липсата е установена през м. 06.2010 година, а именно при проверката в посочения от ревизираното лице склад, когато е констатирано, че негови стоки там не се съхраняват, именно в данъчен период 06.2010 година е следвало да бъде извършена корекция и начислен данък в размер на ползвания при придобиването на стоките данъчен кредит. Няма представени доказателства, фактическо основание или нормативно установена презумпция, съобразно които липсата и следващите от нея корекции да се отнесат към предходния данъчен период – м. 05.2010 година, както е направено с ревизионния акт. По тези съображения,  задълженията за ДДС за д.п. 05.2010 година са установени при нарушение на материалната норма на чл. 79, ал. 3 и 4 от ЗДДС и следва да бъдат отменени заедно със съответстващите им лихви.

Що се отнася до установените задължения за лихви за несвоевременно направени авансови вноски, от страна на жалбоподателя не са изложени конкретни доводи и не са ангажирани доказателства, които да опровергават констатациите на органите по приходите за невнасяне на определените вноски в срок. Не се установяват нарушения при определяне на размера на авансовите вноски и при изчисляване на размера на дължимите лихви, поради което в тази част жалбата следва да бъде отхвърлена.

По отношение на установените допълнителни задължения за корпоративен данък вследствие неотчетени текущо приходи от лихви по договор за заем със свързаното лице „ВЖВ” ООД изводите на органите по приходите също са правилни. Не противоречи на закона договореността начислената годишна лихва върху предоставените в заем средства да бъде изплатена еднократно в края на периода на заемното правоотношение – до 31.12.2010 година.  СС 18 „Приходи” обаче изисква приходът да бъде признат когато сумата на приходите може да бъде надлежно изчислена. Договорената лихва на годишна база позволява безспорно приходът от лихви да бъде надлежно изчислен, и съответно признат в рамките на отчетния годишен период. Законът за счетоводството прогласява и принципа на текущо начисляване, като изисква приходите и разходите да се начисляват към момента на възникването на сделките и събитията, от които произтичат, независимо от момента на получаването на плащането. Следва да се отбележи и че от обобщената оборотна ведомост на дружеството към края на всеки от годишните отчетни периоди се установява, че дружеството е отчело разходи за лихви по банкови кредити всяка от ревизираните години, с част от които е финансирало и предоставените заеми на свързаното лице, като отчитането на разходите по лихвоносните задължения и на приходите по предоставените заеми в различни данъчни периоди нарушава и принципа за съпоставимост на приходите и разходите. Непризнаването текущо на приходите от лихви безспорно води до отклонение от данъчно облагане, доколкото не участва при формиране на финансовия резултат за данъчни цели. По тези причини, заемното правоотношение между свързани лица подлежи на регулиране за данъчни цели по реда на чл. 15, ал. 3, т. 3, вр. ал. 2 от ЗКПО /отм./ за приходите от лихвите, относими към 2006 година, и на основание чл. 78 от ЗКПО, вр. чл. 15 и 16, ал. 2, т. 3 от ЗКПО за приходите от лихви за останалите ревизирани години. Правният извод на органите по приходите в същия смисъл е законосъобразен и жалбата в тази част следва да бъде отхвърлена.

При този изход от производството, предвид общия материален интерес от оспорения акт в размер на 212 582,46 лева и отменената част от акта в размер на 34 150,91 лева, пропорцията за разпределение на поисканите разноски е 16,06 % за жалбоподателя към 83,94 % за ответника. При направени от жалбоподателя разноски в размер на 450 лева и дължимо юрисконсултско възнаграждение за този материален интерес от 4 701,65 лева, на жалбоподателя се следват 72,27 лева, а на ответника – 3946,57 лева, като след прихващане жалбоподателят дължи на ответника сумата 3874,30 лева.

 

Водим от гореизложеното и на основание чл.160, ал.1 ДОПК, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Ревизионен акт № 1002812/30.08.2010 година на орган по приходите при ТД на НАП – гр. Варна, потвърден с Решение № 822/29.10.2010 година на Директора на Дирекция „ОУИ” – гр. Варна при ЦУ на НАП, в частта му, с която в тежест на „Порто континентал” ЕООД – гр. Варна, Булстат *********, са установени задължения за ДДС за данъчен период м. 05.2010 година в размер на 33 423,13 лева и лихви върху това задължение в размер на 727,78 лева до датата на ревизионния акт.

 

ОТХВЪРЛЯ в останалата й част жалбата на „Порто континентал” ЕООД – гр. Варна, Булстат ********* срещу Ревизионен акт № 1002812/30.08.2010 година на орган по приходите при ТД на НАП – гр. Варна, потвърден с Решение № 822/29.10.2010 година на Директора на Дирекция „ОУИ” – гр. Варна при ЦУ на НАП.

 

ОСЪЖДА „Порто континентал” ЕООД – гр. Варна, Булстат ********* да заплати на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” – гр. Варна при ЦУ на НАП сумата 3874,30 /Три хиляди осемстотин седемдесет и четири цяло и тридесет ст./ лева.

 

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните.

                                                                       

Административен съдия: