Р Е Ш Е Н И Е

 

 

 

___________

 

 

 

гр. Варна_____________2012 г.

 

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

Варненският административен съд, Първо отделение, VІІІ – ми състав, в публичното заседание на тринадесети март две хиляди и дванадесета година в състав:

                                              

Административен съдия: ИСКРЕНА  Д.

 

при секретаря М.Д., като разгледа докладваното от
съдията Искрена Д. адм.дело № 68 на Административен съд - Варна по
описа за 2012 год., за да се произнесе, взе предвид:

 

 

Производството е по реда на чл.297, вр. чл.294 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по жалба на началника на регионален отдел „Национален строителен контрол” – Варна при РДНСК – Североизточен район, против Покана за доброволно изпълнение на ЧСИ Илиана С. с рег. № 712 и район на действие ОС – Варна, с която на основание чл.277, ал.1, изр.2 – ро от АПК жалбоподателят е поканен да изпълни доброволно задължение – да спре изпълнение на писмо, описано в Определение
№ 2999/31.05.2011г. и на основание чл.60, ал.6 от АПК да възстанови положението, съществуващо преди изпълнението.
Жалбоподателят счита действията за неправилни и незаконосъобразни, тъй като са извършени в нарушение на материалните и процесуални правила. Конкретно жалбоподателят оспорва наличието на изпълнително основание. В тази връзка сочи, че цитираните в поканата определение на Адм. съд – Варна и писмо
№ РП – 1261 – 01 – 52/12.05.2011г. са издадени във връзка с производство, развиващо се по реда на чл.225, ал.1 от ЗУТ за премахване на незаконен строеж и не касае Заповед
№ ДК – 09 – В – 15/06.06.2011г. на Началник Сектор Варна при РДНСК – Североизточен район издадена на основание чл.222, ал.1, т.3, т.4 и т.13 от ЗУТ, по силата на която е допусната забрана за захранване на строежа с електрическа енергия и вода. Сочи още, че Заповед № ДК – 09 – В – 15/06.06.2011г. на Началник Сектор Варна при РДНСК – Североизточен район е съобщена на заинтересованите лица, като същите не са се възползвали от предвидената в закона възможност да я обжалват, поради което е влязла в сила и е годно изпълнително основание. Твърди, че наличието на влязъл в сила индивидуален административен акт, по силата на който е забранено захранването на незаконния строеж с електрическа енергия и вода, задължава административният орган да осъществи изпълнението по начина посочен в изпълнителното основание – Заповед
№ ДК – 09 – В – 15/06.06.2011г. на Началник Сектор Варна при РДНСК – Североизточен район. По изложените съображения счита, че действията извършени от ЧСИ са неправилни и незаконосъобразни поради липсата на годно изпълнително основание. Моли обжалваната покана за доброволно изпълнение да бъде отменена и да се постанови спиране на действията по изпълнението.

Ответникът по жалбата, ЧСИ Илиана С. с рег. № 712, оспорва жалбата като недопустима и неоснователна. Счита, че не се сочи конкретно нарушение, не са цитирани нарушените правни норми. Наведените в жалбата доводи не касаят съдебното изпълнение и нямат отношение към определение № 2999/31.05.2011г. на Административен съд – Варна, ХХХІV състав, влязло в сила на 21.11.2011г., което следва да бъде изпълнено.

Заинтересованите страни Д.Г.К., Е.П.С. и М.П.С., чрез процесуалния си представител адв. Димитър П., оспорват жалбата. Навеждат се доводи за нейната недопустимост по съображения, че поканата за доброволно изпълнение не е сред актовете посочени в чл.435 от ГПК и не подлежи на самостоятелно обжалване. Алтернативно, в случай, че жалбата бъде приета за разглеждане, моли същата да се отхвърли като неоснователна. Счита, че в случая е налице годно изпълнително основание по чл.268, т.2 от АПК, т.е. влязло в сила определение на Административен съд – Варна, с което е спряно изпълнението на посоченото писмо, касаещо принудителното премахване на жилищна сграда. След като е спряно изпълнението, следва да се възстанови съществуващото от по – рано положение, т.е. да се възстанови захранването на жилищната сграда с ел. енергия и вода.

След преценка на събраните доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Между страните не се спори, че с влязла в сила заповед Заповед № РД – 14 – 1327/05.09.2006г. на зам.началника на ДНСК е разпоредено принудителното премахване на незаконен строеж „Еднофамилна жилищна сграда” реализиран в поземлен имот пл. № 2681 по плана на „Приморски парк”, местност „Свети Никола”, гр.Варна, административен адрес Вилна зона, ул. 1 – ва, № 43А.

С писмо изх. № РП - 1261-01-052/12.05.2011г. началникът на Сектор Варна при РДНСК Североизточен район, уведомил „Д Макс 2002” ЕООД, Кмета на Община – Варна, Директора на ОД Полиция – Варна, „Е.ОН България Мрежи” АД, „ВиК – Варна” ООД и Е.П.С., за това, че във връзка с разпореденото премахване на незаконен строеж със Заповед № РД – 14 – 1327/05.09.2006г., в Сектор Варна при РДНСК – Североизточен район, е получено възлагателно писмо № ВН – 2203 – 04 – 319/05.05.2011г. с което е разпоредено в периода от 16.05.2011г. до 16.06.2011г. да се извърши принудително премахване на незаконен строеж „Еднофамилна жилищна сграда”. В писмото са посочени датата и часа на началото на принудителното изпълнение.

Действията на РДНСК – Варна по принудително премахване на посочения строеж, обективирани в писмо изх. № РП - 1261-01-052/12.05.2011г. на началника на Сектор Варна при РДНСК Североизточен район, са обжалвани от Д.Г.К. пред Административен съд – Варна, във връзка с което е образувано адм.д. № 1877/2011г. С определение № 2999/31.05.2011г. постановено по адм.д. № 1877/2011г., Варненският административен съд, ХХХІV – ти състав е постановил спиране на изпълнението на посоченото писмо, до окончателното произнасяне по жалбата срещу действията на органа по изпълнение. Определението е потвърдено с Определение на ВАС от 21.11.2011г., постановено по адм.д. № 11371/2011г.

Със Заповед № ДК – 09 – В – 15/06.06.2011г. на началника на Сектор Варна при
РДНСК – Североизточен район, на основание чл.222, ал.1, т.3, т.4 и т.13 от ЗУТ е забранен достъпа до строеж „Еднофамилна жилищна сграда”, изпълнена в поземлен имот пл. № 2681, местност „Свети Никола” по плана на „Приморски парк”, гр.Варна, както и е разпоредено, на строежа да бъдат поставени отличителни знаци за ограничаване и недопускане на хора. Съгласно точка 2 от цитираната заповед, е забранено захранването с електрическа енергия и вода на строежа. Определен е 10 дневен срок за доброволно изпълнение. Съгласно точка 4 от заповедта, в 3 – дневен срок от влизане в сила на заповедта, управителят на „Е.ОН България Мрежи” АД регионален център Варна, следва да прекъсне захранването с ел.енергия на строежа, а управителят на „ВиК – Варна” ООД да прекъсне захранването му с вода.

Тази заповед е обжалвана от Д.Г.К. пред Административен
съд – Варна, във връзка с което е образувано адм.д. № 246/2012г. С определение от 02.02.2012г. на Адм.съд – Варна, ХХ – ти състав, жалбата е оставена без разглеждане. По отношение частта, с която се иска отмяна на заповедта като незаконосъобразна, съдът е приел, че жалбата е просрочена и като такава е недопустима по смисъла на чл.159, т.5 от АПК. По отношение искането за прогласяване заповедта за нищожна, съдът е приел, че за жалбоподателката не е налице личен и пряк правен интерес да се иска прогласяване на нищожност. След справка в деловодната система на съда се установява, че определението, с което е прекратено производството по адм.д. № 246/2012г. не е обжалвано и е влязло в сила на 18.02.2012г.

Видно от представените по делото констативни протоколи от 03.11.2011г., 07.11.2011г. и 08.11.2011г., ел. захранването и водата в незаконния строеж са прекъснати.

Във връзка с Определение № 45249/21.11.2011г. на ВАС, с което е оставено в сила определение № 2999/31.05.2011г. на Адм.съд – Варна, Е.П.С. е подал заявление до Началника Сектор РДНСК – Североизточен район с вх. № РП – 1261 – 07 – 246/06.12.2011г. за отмяна на заповедта за спиране на електрозахранването и водоснабдяването на жилището. 

На 28.12.2011г. в кантората на ЧСИ Илияна С. с рег. № 712 е постъпила молба заведена под № 6226/28.12.2011г. от Д.Г.К., за образуване на изпълнително дело във връзка с влязлото в сила Определение № 2999/31.05.2011г. на Адм.съд – Варна, с искане на основание чл.277 от АПК до РДНСК – Североизточен район, гр.Варна да се изпрати Покана за доброволно изпълнение.

Във връзка с молбата, пред ЧСИ Илиана С. е образувано изпълнително дело
№ 20117120400941. До ДНСК – РО „НСК” – Варна е изготвена и връчена Покана за доброволно изпълнение с вх. № РП – 1261 – 07 – 700/30.12.2011г., с която длъжникът е поканен на основание чл.277, ал.1 от АПК да спре изпълнението на Писмо № РП – 1261 –
01 – 052/12.05.2011г. и на основание чл.60, ал.6 от АПК да възстанови положението съществувало от преди изпълнението. Длъжникът е предупреден, че при неизпълнение в указания срок, ще се пристъпи към принудително изпълнение по реда на АПК, а именно по реда на чл.287 от АПК ще бъде наложена глоба.

Посочената покана за доброволно изпълнение е предмет на обжалване в настоящото производство. Във връзка с обжалването, чрез ЧСИ е подадено възражение от Д.Г.К., в което се сочи, че е налице влязло в сила съдебно определение
№ 2999/31.05.2011г. по адм.д. № 1877/2011г., което е годно изпълнително основание, както и, че е налице връзка между писмо № РП – 1261 – 01 – 052/12.05.2011г. и Заповед
№ ДК – 09 – В – 15/06.06.2011г. Сочи, че след като с влязло в сила определение е спряно изпълнението на писмото за премахване на строежа, не са налице пречки да се разреши достъпа до строежа и да се възстанови захранването с електрическа енергия и вода, без значение факта, че заповедта не е обжалвана и е влязла в сила.

След преценка на събраните доказателства, съдът прави следните правни изводи:

Целта на производството по чл.294 от АПК е да осуети неблагоприятните последици на незаконните актове, действията и бездействията на органите по изпълнение. Юридическият факт, който поражда правото на оспорване по чл.295 от АПК е извършването на правно или фактическо действие от органа по изпълнението, което засяга съответния правен субект. Неправилно заинтересованите страни в случая се позовават на разпоредбата на чл.435 от ГПК, тъй като актовете, които подлежат на оспорване са изчерпателно изброени в чл.294 от ГПК, поради което за да се установи дали е налице годен предмет на оспорване, следва да се установи дали актът попада в изброените в чл.294 от АПК, а именно, дали представлява постановление, действие или бездействие на орган по изпълнението. Чрез израза „постановленията”, законодателят отграничава правните от фактическите действия на органите по изпълнение. В конкретния случай се оспорва покана за доброволно изпълнение по чл.277 от АПК. Поканата за доброволно изпълнение представлява волеизявление на изпълнителния орган, с което длъжникът не само се уведомява за започналото изпълнително производство, но и се уведомява за обстоятелствата по чл.277, ал.2, т.4 и 5 от АПК – предупреждение за принудителните действия, към които ще се пристъпи при липсата на доброволно изпълнение в 14-дневен срок, и за санкциите, които ще бъдат наложени, в случай, че задължението не бъде изпълнено доброволно. Не е необходимо страната в изпълнителното производство да чака да се пристъпи към принудително изпълнение и да й бъдат наложени санкции, за да се приеме, че тя има право на жалба. В този смисъл, неоснователно е възражението на заинтересованите страни, за това, че предмет на обжалване може да бъде наложената глоба, но не и поканата за доброволно изпълнение. По така изложените съображения, следва да се приеме, че поканата за доброволно изпълнение представлява правно действие, т.е. постановление на органа по изпълнение по смисъла на чл.294 АПК и подлежи на обжалване по реда на раздел VІ, глава ХVІІ от АПК.

В тази връзка следва да се посочи, че разпоредбата на чл.294 от АПК не въвежда разделение на постановленията, действията и бездействията на органа по изпълнението, с които се осъществяват действия по принудително изпълнение, и такива, с които се осъществяват действията по доброволно изпълнение. Тъй като защитата по чл.294 от АПК е процесуална, тя е приложима както срещу недопустимост на изпълнението поради липса на изпълнително основание, така и срещу порочното изпълнение, съответно неизпълнението, на процесуални задължения на органа по изпълнението. В конкретния случай, жалбоподателят оспорва поканата за доброволно изпълнение именно по съображения за недопустимост поради липса на годно изпълнително основание, поради което следва да се приеме, че поканата за доброволно изпълнение е годен за обжалване акт.

По изложените съображения, съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирано лице, а именно участник в изпълнителното производство по чл.295 от АПК – длъжника по изпълнението, в 7 – дневния срок по чл.296 от АПК, срещу годен за оспорване акт на орган по изпълнението, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл.267 от АПК, на изпълнение по реда на този дял подлежат изискуемите задължения, породени от изпълнителните основания, предвидени в кодекса или в друг закон. Според чл.268 от АПК, изпълнителни основания са и определенията на административните съдилища. Съгласно разпоредбата на чл.271, ал.1, т.2 от АПК, за изпълнение срещу административен орган, орган по изпълнението е съдебният изпълнител, в чийто съдебен район е местоизпълнението на задължението.

В конкретния случай, изпълнителното производство се развива пред ЧСИ,
рег. № 712, с район на действие Окръжен съд – Варна, а изпълнителното основание въз основа на което е образувано производството, е Определение № 2999/31.05.2011г. на
Адм. Съд – Варна. Със същото, на основание  чл.297, ал.4 от АПК е разпоредено спиране на изпълнението на писмо № РП – 1261 – 01 – 052/12.05.2011г. на началник сектор Варна при РДНСК Североизточен район по принудителното премахване на строеж, представляващ еднофамилна жилищна сграда находяща се в ПИ № 2681 по плана на „Приморски парк”, местност „Свети Никола” гр.Варна, до окончателното произнасяне по жалбата на Д.Г.К., срещу действията на органа по изпълнение – РДНСК Варна по принудителното премахване на сградата. Целта на спирането по реда на чл.297, ал.4 от АПК е да предостави допълнителна гаранция на участниците в изпълнителното производство за законосъобразното му развитие, както и да се предотвратят неблагоприятните последици от незаконните действия по изпълнение. Тази защита е различна от защитата по реда на чл.60 от АПК, тъй като спирането по реда на чл.297, ал.4 от АПК предполага наличието на изпълнително основание, т.е. влязъл в сила/съответно подлежащ на предварително изпълнение административен/съдебен акт по смисъла на чл.268 от АПК, докато защитата по чл.60 от АПК се отнася само до хипотезите на допуснато с разпореждане на административен орган предварително изпълнение на административен акт. Тази разлика обуславя и различни последици от отмяната на разпореждането за предварително изпълнение и спирането изпълнението на действията извършени от орган по изпълнението по чл. 271 от АПК. Съгласно разпоредбата на чл.60, ал.6 от АПК, когато отмени обжалваното разпореждане, съдът решава въпроса по същество. Ако предварителното изпълнение бъде отменено, административният орган възстановява положението, съществувало преди изпълнението. Според чл. 297, ал.4 от АПК, до постановяване на решението по чл.298 АПК, съдът може да спре изпълнението. Съгласно разпоредбата на чл.298, ал.2 от АПК, отмяната на обжалваното действие възстановява положението съществувало преди извършването му. Тоест, в двата случая възстановяването на предишното положение е задължение, което произтича от закона, но на различно основание. В първия случай на основание определение по чл.60, ал.6 от АПК, а  във втория случай на основание решението по чл.298, ал.1 от АПК.

С оглед гореизложеното се налага извода, че при постановено спиране по чл.297 от АПК, разпоредбата на чл.60, ал.6 от АПК не намира приложение, тъй като възстановяването на положението съществувало преди извършването на изпълнителното действие, следва от закона и предполага наличието на влязло в сила решение по чл.298 от АПК.

По изложените съображения неправилно ЧСИ е приел, че Определение
№ 2999/31.05.2011г. на Адм.съд – Варна по адм.д. № 1877/2011г. е годно изпълнително основание и на основание  чл.60, ал.6 от АПК, административният орган следва да възстанови положението от преди изпълнението. Посоченото определение не е постановено в производство по чл.60 от АПК, а в производство по чл.297, вр. чл.294 от АПК, в което възстановяването на положението от преди изпълнението следва от закона на основание решението по чл.298 от АПК, с което се отменя незаконосъобразен акт, действие или бездействие на органа по изпълнението. В случая между страните не се спори относно факта, че премахването на незаконния строеж не е изпълнено. С оглед очертаните по – горе различия между защитите по чл.60 и чл.297, ал.4 от АПК, евентуално изпълнително основание би било решението постановено по реда на чл.298 от АПК, с което се отменят действията на органа по принудително премахване на сградата, но такова не е представено на ЧСИ.

От материалите по делото е видно, че целта на заинтересованите лица е при спряно изпълнение на действията на административния орган по принудително премахване на незаконния строеж, да се възстанови захранването на обекта с ел. енергия и вода, което видно от представените констативни протоколи на л.17 – 19 от делото е преустановено. Въпреки, че в поканата за доброволно изпълнение не е изрично посочено в какво действие следва да се състои възстановяването на положението от преди изпълнението, няма спор, че целта е да осигури нормалното обитаване на незаконния строеж, което е видно от възражение на Д.Г.К. с вх. № 685/31.01.2012г. на ЧСИ, молба на Д.Г.К. ***/09.12.2011г. с която е поискано „Е.ОН България Мрежи” АД и „ВиК Варна” ООД да изпълнят определение
№ 2999/31.05.2011г., както и от становището на заинтересованите лица по същество в съдебното заседание проведено на 13.03.2012г.

Основателно е оплакването на жалбоподателя за това, че предмет на определение
№ 2999/31.05.2011г. са действията по премахване на незаконния строеж, а не действията по преустановяване захранването на строежа с ел.енергия и вода. Същото е разпоредено на основание чл.222, ал.1, т.3, т.4 и т.13 от ЗУТ със Заповед № ДК – 09 – В – 13/06.06.2011г., която е влязла в сила. При това положение, обосновано жалбоподателят сочи, че влязлата в сила заповед сама по себе си представлява изпълнително основание и задължава административният орган да предприеме всички действия по привеждането й в изпълнение.

По изложените съображения, настоящият състав на Административен съд – Варна преценява жалбата като основателна. Изпращането на покана за доброволно изпълнение с
вх. № РП – 1261 – 07 – 700/30.12.2011г. по изпълнително дело № 20117120400941, до началника сектор Варна при РДНСК – Североизточен район, е незаконосъобразно, извършено при липсата на годно изпълнително основание, поради което същата следва да се отмени.

С жалбата освен отмяна на поканата за доброволно изпълнение е направено и искане за спиране действията на ЧСИ обективирани в поканата. Видно от изразеното от ЧСИ становище, действията по принудително изпълнение не са предприети, по делото липсват данни посочените в поканата глоби да са наложени, поради което предвид изхода на делото с постановяване на настоящото решение, разпоредбата на чл.298, ал. 4 от АПК, която предвижда едноинстанционност на настоящото съдебно производство и действието на съдебното решение по чл.298, ал.2 от АПК, произнасянето по искането за спиране е безпредметно. Доколкото е налице изрично искане, в жалбата за такова произнасяне, същото следва да се остави без уважение, поради това, че спорът по жалбата е разрешен с отмяна на поканата за доброволно изпълнение.

Водим от горното и на основание чл. 297, ал.4 и чл. 298, ал.4 от АПК Варненският административен съд, І – во отделение, VІІІ – ми състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Покана за доброволно изпълнение на ЧСИ И С. с рег. № 712 и район на действие ОС – Варна, с която по изпълнително дело № 20117120400941, на основание чл.277, ал.1, изр.2 – ро от АПК, началника на регионален отдел „Национален строителен контрол” – Варна при РДНСК – Североизточен район е поканен да изпълни доброволно задължение – да спре изпълнение на писмо, описано в Определение
№ 2999/31.05.2011г. и на основание чл.60, ал.6 от АПК да възстанови положението, съществуващо преди изпълнението.

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Началника на регионален отдел „Национален строителен контрол” – Варна при РДНСК – Североизточен район, за спиране на действията обективирани в покана за доброволно изпълнение вх. № на ДНСК – РО „НСК” Варна.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

                                                                    Административен съдия: