Р Е Ш Е Н И Е

 

____

 

гр. Варна,_______2012 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

                                                   

Варненският административен съд, Първо административно отделение, ХІ състав, в публичното заседание  на четиринадесети декември през две хиляди и единадесета   година в състав:

 

                   АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:ТИНКА КОСЕВА

                                                             

     при секретаря М.П., като разгледа докладваното  адм.дело N3138 по описа на Административен съд Варна за 2011год., за да се произнесе, взе предвид:

 

            Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.

            Образувано е по подадена жалба от В.Т.М., действаща като ЕТ”ВТМ Олимпия-В.М.” от гр.Варна против ревизионен акт №271101220/25.05.2011г. на ТД на НАП гр.Варна, потвърден с решение №455/04.08.2011г. на Директора на Дирекция „ОУИ” гр.Варна при ЦУ на НАП.Твърди се в жалбата ,че ревизионният акт е незаконосъобразен и необосновано е прието и не са признати на жалбоподателката придобиване на доходи от творческа дейност и не е приложен нормативно признатия размер на разхода, именно 50%.Позовава се на писмо на Министерството на културата, съгласно което тези доходи, следва да се считат от творческа дейност.Според жалбоподателката данъчната й основа за 2005г. и 2006г. е еднаква с декларираната от нея и са внесени осигуровки, които са по-големи от определените на база минимален доход за самоосигуряващо се лице, които се приспадат, то се получават данъчни задължения за 2005г. и 2006г., каквито са платени и според жалбоподателката за 2005г. и 2006г. същите не дължи допълнителни задължения, извън декларираните и внесени суми.На изложените основания се претендира отмяна на обжалвания ревизионен акт като незаконосъобразен и необоснован.Претендира се присъждане на сторените по делото разноски.

            Ответната страна Дирекция „ОУИ” гр.Варна при ЦУ на НАП чрез процесуалния си представител оспорва жалбата.Твърди, че дейността която е осъществявала жалбоподателката не може да бъде квалифицирана като творческа дейност, поради което правилно данъчната основа е определена от органа по приходите като доходи от свободна професия.Моли съдът да потвърди обжалвания ревизионен акт.Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

            След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и въз основа на доводите и възраженията на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

            Жалбата е подадена в срока по чл.156 от ДОПК от надлежна страна, при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е допустима за разглеждане.

            Производството по издаване на обжалвания ревизионен  акт е започнало въз основа на заповед за възлагане на ревизия №1005246/22.11.2010г., издадена от орган по приходите при ТД на НАП гр.Варна с която на осн.чл.112 и чл.113 от ДОПК на жалбоподателката е възложена ревизия за данък по чл.35 от ЗОДФЛ за периода 01.01.2005г.-31.12.2006г. и вноски за ДОО за самоосигуряващи се лица за периода 01.01.2005г.-31.12.2006г. и вноски за здравно осигуряване за периода 01.01.2005г.-31.12.2006г.Заповедта за възлагане е издадена на основание решение №836/05.11.2010г. на Дирекция „ОУИ” гр.Варна.Със ЗВР №1100789/14.02.2011г. срокът на ревизията е удължен до 14.03.2011г., а със ЗВР №1101220/14.03.2011г. срокът е удължен до 14.04.2011г.Съгласно приложената по делото заповед №Д 12/21.01.2010г. на в.и.д.Директор на ТД на НАП гр.Варна, органът по приходите, възложил ревизията на жалбоподателката е бил оправомощен с правата по чл.112 от ДОПК да издават заповеди за възлагане на ревизии, поради което ревизията на жалбоподателката е била възложена от компетентен  орган по приходите.

            Няма спор между страните и от представените по делото доказателства се установява, че ревизията е повторна и е извършена след като с решение №836/05.11.2010г. на директора на Дирекция „ОУИ” гр.Варна е отменен РА №031002943/14.09.2010г. на ТД на НАП гр.Варна.

            Ревизията е приключила със съставен ревизионен доклад №1101220/28.04.2011г. от ревизиращите органи по приходи на осн.чл.117 от ДОПК, съдържащ предложение за установяване данъчните задължения на жалбоподателката по видове и периоди и лихвите за забава, изчислени към 28.04.2011г.

            Със заповед №К 1101220/28.04.2011г. на органа по приходите , възложил ревизията на жалбоподателката на осн.чл.119, ал.2 от ДОПК е определен компетентен орган по приходите по издаване ревизионен акт на жалбоподателката.

            Въз основа на заповедта е издаден обжалвания ревизионен акт №271101220/25.05.2011г. с който на осн.чл.119, ал.3,т.1 от ДОПК са определени данъчни задължения на жалбоподателката  по чл.35 от ЗОДФЛ/отм./ за 2005г. данък в размер на 674.00лв. и лихви за забава в размер на 417,69лв. и данък за 2006г. в размер на 243,50лв. и лихва за забава в размер на 150.67лв.

            Ревизионният акт е обжалван по реда на чл.155 от ДОПК пред Директора на Дирекция „ОУИ” гр.Варна при ЦУ на НАП , който с Решение №455/04.08.2011г. го е отменил в частта, относно определените задължения ДОО по КСО за 2005г. и 2006г. и ЗО по ЗЗО за 2005г. и 2006г. и го е потвърдил в частта, относно определени задължения:ДДФЛ по чл.35 от ЗОДФЛ/отм./ за 2005г. в размер на 674,00лв. и лихви за забава в размер на 417,69лв. и за 2006г. в размер на 243,50лв. и лихви за забава в размер на 150,67лв.Предмет на обжалване пред съда е потвърдената с решението част на ревизионния акт.

            За да постанови обжалвания ревизионен акт в хода на извършената на жалбоподателката данъчна ревизия, органа по приходите е установил следната фактическа обстановка:за ревизирания период 2005г. са издадени фактури от ревизираното лице В.Т.М., регистрирана като лице, упражняващо свободна професия по см.на §1,т.6 от ДР на ЗОДФЛ/отм./ с предмет „архитектурен проект” на стойност 22 794.00лв.Органа по приходите е приел ,че доходите попадат в обхвата на доходите по чл.10, т.12 от ЗОДФЛ/отм./ вр. с §1, т.10 от ДР на с.з., като се е позовал на разпоредбите на чл.12 и чл.3, т.6 и т.8 вр. с чл.42 от ЗАПСП/ред.2005г. и 2006г./, съгласно които авторското право върху произведения на изобразителното изкуство и архитектурата принадлежи на лицето, което е създало произведението и в случаите, когато собствеността върху произведението принадлежи на друго лице.От реализираните доходи от авторски възнаграждения в обхвата на чл.10, т.12 от ЗОДФЛ/отм./ при определяне на данъчната основа са признати разходи за дейността по чл.22, ал.1,т.1,б.”в” от ЗОДФЛ/отм./ в размер на 50 на сто.Установен е облагаем доход от авторски възнаграждения в размер на 11 397.00лв.

            Установени са издадени фактури за услуги, които не попадат в обхвата на авторски възнаграждения по смисъла на ЗАПСП, както следва:фактура №6/13.04.2005г. с предмет „консултантски услуги” на стойност 450лв.; фактура №18/09.11.2005г. с предмет „консултантски услуги” на стойност 300лв. и фактура №20/15.12.2005г. с предмет „консултантски услуги” на стойност 600лв.Прието е от органа по приходите, че тази част от доходите на обща стойност 1350.00лв. са в обхвата на чл.10, т.4 от ЗОДФЛ/отм./- упражняване на свободна професия вр. с определението дадено в §1, т.6 от ДР на с.з.Съгласно същото определение в обхвата на лицата, упражняващи свободна професия са и архитектите ,осъществяващи за своя сметка професионална дейност.За извършените услуги в обхвата на чл.10, т.4 от ЗОДФЛ/отм./ при определяне на данъчната основа са признати разходи за дейността по чл.22, ал.1,т.1,б”г” от ЗОДФЛ/отм./ в размер на 35 на сто.Установен е облагаем доход от консултантски услуги в размер на 877,50лв. и общ облагаем доход за 2005г. в размер на 14009,50лв.Данъчната основа за облагане с данък по чл.35 от ЗОДФЛ/отм./ на ревизираното лице е определена, като определения облагаем доход е намален с вноските за пенсионни, здравни и други осигуровки, които лицето е длъжно да прави по закон за своя сметка/чл.22, ал.1, т.2 от с.з/

            За 2006г. е установено издадени фактури от ревизираното лице с предмет „архитектурен проект” на стойност 21043.00лв.Прието е , че същите попадат в обхвата на доходите по чл.10, т.12 от ЗОДФЛ/отм./ вр. с §1, т.10 от ДР на с.з.Установен е облагаем доход от авторски възнаграждения в размер на 10521,50лв., след признаване на разходи за дейността по чл.22, ал.1, т.1,б”в” от ЗОДФЛ/отм./ в размер на 50 на сто.Установени са издадени фактури за услуги, които не са в обхвата на авторски възнаграждения по смисъла на ЗАПСП, както следва:фактура №24/17.04.2006г. с предмет „консултантски услуги” на стойност 500.00лв.; фактура №27/23.06.2006г. с предмет „заснемане” на стойност 150.00лв. и фактура №31/27.12.2005г. с предмет „консултантски услуги” на стойност 600лв.Същите са на обща стойност 1250.00лв. и е прието ,че попадат в обхвата на доходите по чл.10,т.4 от ЗОДФЛ/отм./ упражняване на свободна професия във връзка с определението дадено в §1, т.6 от ДР на с.з. с признати разходи в размер на 35 на сто или облагаем доход от услуги 812,50лв.Общо е установен облагаем доход за 2006г. в размер на 12 294.00лв.Данъчната основа за облагане с данък по чл.35 от отменения ЗОДФЛ е определена, като така определения облагаем доход е намален с вноските за пенсионни, здравни и други осигуровки, които лицето е длъжно по закон да прави за своя сметка/чл.22, ал.1, т.2 от с.з./

            Спорът между страните е правен се свежда до това дали издадените фактури с предмет „консултантски услуги” през 2005г. и 2006г. и получените от тях доходи са  авторски възнаграждение по чл.10, т.12 от ЗОДФЛ/отм./  за които се признават разходи в размер на 50 на сто или представляват доходи от свободна професия, както са приели органите по приходи по смисъла на чл.10, т.4 от ЗОДФЛ/отм./ за които се признават разходи за дейността по чл.22, ал.1,т.1,б”г” от ЗОДФЛ в размер на 35 на сто.

Жалбоподателката твърди, че създадените от нея като архитект проекти са авторски, като идейната и техническата част са само отделни части на един проект.Предвид, че са неразделна част от идейните проекти и нямат друг автор, следва да се окачествят също като авторски.

В §1,т.10 от ДР на  ЗОДФЛ/отм./ е дадено легално определение на понятието „Авторски и лицензионни възнаграждения”, а именно:плащания от всякакъв вид, получени за използването или за правото на използване на всяко авторско право за литературно, художествено или научно произведение, включително кинофилми или записи на радио или телевизионно предаване, на всеки патент, търговска марка, промишлен образец или полезен модел, план, секретна формула или процес или за използване на или за правото на използване на промишлено, търговски или научно оборудване, или за информация, отнасяща се до търговски, промишлен или научен опит.

Съгласно чл.3 от Закона за авторското право и сродните му права: „обект на авторско право е всяко произведение на литературата, изкуството и науката, което е резултат на творческа дейност и е изразено по какъвто и да е начин и в каквато и да е обективна форма, като съгласно т.6 това са произведения на архитектурата, а по т.8 проекти, карти, схеми, планове и др. отнасящи се до архитектурата, териториалното устройство, географията, топографията, музейното дело и която и да е област на науката и техниката.Съгласно чл.5 от ЗАПСП автор е физическото лице в резултат на чиято творческа дейност е създадено произведение.

В предвид цитираните по-горе определения, съдът намира, че органа по приходите законосъобразно е разграничил и определил издадените фактури с предмет „архитектурен проект” като доходи по чл.10, т.12 от ЗОДФЛ/отм./ вр. с §1,т.10 от ДР на с.з.

Съгласно разпоредбата на чл.12, чл.3, т.6 и т.8 вр. с чл.42 от ЗАПСП/ред.2005г. и 2006г/ авторското право върху произведения на изобразителното изкуство и архитектурата  принадлежи на лицето, което е създало произведението и в случаите, когато собствеността върху произведението принадлежи на друго лице.Безспорно е от представените по делото договори за проектиране, че жалбоподателката и изготвила /създала/ архитектурни проекти, които несъмнено са обект на авторско право и носител на това право е жалбоподателката.

За реализираните доходи от авторски възнаграждения в обхвата на чл.10, т.12 от ЗОДФЛ/отм./ на стойност при определяне на данъчната основа правилно са признати разходи за дейността по чл.22, ал.1, т.1,б”в” от ЗОДФЛ/отм./ в размер на 50 на сто или облагаем доход от авторски възнаграждения в размер на 11 397.00лв.

По отношение извършените консултантски услуги по фактури №6/13.04.2005г.; №18/09.11.2005г.; №20/15.12.2005г. ;№31/27.12.2005г.;№24/17.04.2006г. и №27/23.06.2006г., съдът намира , че органа по приходите правилно е приел ,че същите не попадат в обхвата на авторски възнаграждения по смисъла на ЗАПСП  и представляват доходи от свободна професия по смисъла на чл.10, т.4 от ЗОДФЛ/отм./, съгласно определението на §1, т.6 т ДР на с.з.Съгласно това определение в обхвата на лицата, упражняващи свободна професия попадат и архитектите, дейците на културата, образованието, изкуството и науката, включително изобретатели, вещи лица и други лица, осъществяващи за своя сметка професионална дейност.

В този смисъл е и представеното по делото становище изх.№12-00-0053/17.03.3011г. на Министерството на културата, Дирекция „Авторско право и сродни права” представено по искане на органите по приходи изх.№2648801.03.2011г. 

Съгласно §2,т.9 от ДР на ЗАПСП  произведения на архитектурата са сгради и други съоръжения, както и елементите вградени в тях/орнаменти, фризове, бюстове, статуи, барелефи/, представляващи траен синтез на архитектурата с други изкуства, както и оформления на интериора и екстериора с траен характер, които отговарят на общите условия за закрила, установени от ЗАПСП –тези които са произведения на изкуството, резултат на творческа дейност и са изразени в обективна форма.Безспорно е, че фактурираните консултантски услуги не се покриват от това понятие.Ето защо, съдът намира, че органа по приходите законосъобразно е определил тези услуги, като резултат от упражняване на свободна професия-архитект и като такива попадащи в обхвата на чл.10, т.4 от ЗОДФЛ /отм./ -доходи от упражняване на свободна професия.

За извършените услуги в обхвата на чл.10, т.4 от ЗОДФЛ/отм./ при определяне на данъчната основа се признават разходи за дейността по чл.22, ал.1,т.1,б.”г” от ЗОДФЛ/отм./ в размер на 35 на сто.           

            С оглед на изложените съображения, съдът намира ,че органа по приходите законосъобразно е определил данъчната основа за облагане с данък по чл.35 от ЗОДФЛ/отм./ за 2005г. и 2006г.., като е намалил определения облагаем доход с вноските за пенсионни, здравни и други осигуровки, които лицето по закон е длъжно да прави за своя сметка.Доходите на жалбоподателката от авторски възнаграждения и от наеми, не представляват доходи от трудова дейност върху които се дължат осигурителни вноски , съгласно чл.6, ал.2 от КСО, поради което правилно не са включени в осигурителния доход за 2005г. и 2006г.

            Приетата по делото ССЕ с която е изчислен размерът на данъчните задължения на жалбоподателката за ревизирания период е неотносима към спора, тъй като определените задължения с експертизата биха били относими при основателността на жалбата и признаване на доходите на жалбоподателката като такива от творческа дейност, а не от упражняване на свободна професия, което становище не се споделя от съдът по мотиви изложени по-горе в решението.

            Неотносими към правния спор са представените от жалбоподателката писмени доказателства-четири броя вносни бележки за преведени суми от жалбоподателката на ответника по жалбата във връзка със сумите, които са и били преведени въпреки нейното нежелание и копие от жалба на жалбоподателката от 02.02.2010г., че не желае връщане на сумата.Тези доказателства не касаят обжалвания ревизионен акт, а друго производство по издаване на АПВ, впоследствие отменен, поради което не следва да се обсъждат от съда.

            В предвид на изложените съображения, съдът намира ,че обжалвания ревизионен акт не страда от визираните в жалбата пороци, данъчните задължения на жалбоподателката са законосъобразно определени, съобразно събраните в хода на ревизията доказателства, поради което подадената жалба следва да се отхвърли.

            Съобразно изхода на спора и направеното искане в полза на Дирекция „ОУИ” гр.Варна при ЦУ на НАП следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 229лв.

            Водим от изложеното, съдът

 

                                                           Р              Е           Ш            И:

           

             ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.Т.М., действаща като ЕТ”ВТМ Олимпия-В.М.” от гр.****** против ревизионен акт №271101220/25.05.2011г. на ТД на НАП гр.Варна в частта, потвърден с Решение №455/04.08.2011г. на Директора на Дирекция „ОУИ” гр.Варна при ЦУ на НАП.

            ОСЪЖДА В.Т.М., действаща като ЕТ”ВТМ Олимпия-В.М.” от гр.******* да заплати на Дирекция „ОУИ” гр.Варна при ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 229лв.

            РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 дневен срок от съобщението му пред Върховен административен съд. 

 

                                                                                  СЪДИЯ: