Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№……………………….., гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГР.ВАРНА, X касационен състав в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември две хиляди и единадесета  година в състав:               

                                                                      Председател: Мария Ганева

                                                                    Членове: Ирена Обретенова

                                                                                     Елена Янакиева

като разгледа докладваното от председателя адм. дело №777 по описа за 2011 год. , за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по чл.185, ал.2 във вр. с ал.1 и следващите от АПК.
          
  Образувано е по субективно кумулативно съединени жалби  на  Г.И.Г., К.Д.Ж., Д.К.М.,*** и сдружение с нестопанска цел  „** *** ***”, представлявано от пълномощника адв.  А.  К.,  срещу чл. 18 и чл. 18а от Наредбата за определянето и администрирането на местните данъци и такси и цени на услуги на територията на община Варна /НОАМТУТОВ/ , касаещи начина на формиране на таксата  за битови отпадъци. 

Релевира се материална незаконосъобразност на  оспорената част от нормативния административен акт поради несъобразяване  с чл. 6, ал. 2 и чл. 60 от Конституцията на РБ, тъй като атакуваните текстове предполагат таксата за битови отпадъци /ТБО/ да се определя според данъчната оценка на  недвижимото имущество т.е. според финансовата  състоятелност на задължените лица, а не в зависимост от разходите на тази услуга. Жалбоподателите твърдят ,че е налице противоречие и с правната норма на чл. 67, ал.1, 2 и 3 от Закона за местните данъци и такси , където законодателят е въвел принципа за определяне на този вид  местна такса според количеството на  битовите отпадъци , а вторичните  начини са посочени в алинея втора на  цитираната правна норма. Това обстоятелство изключва възможност за избор на способите за определяне на таксата за битови отпадъци , каквато алтернативност е предвидена в оспорените текстове на  НОАМТЦУТОВ.  Сочи се неспазване на чл. 7, ал.1 и чл. 8, ал.1, т.3 от ЗМДТ , установяващи правилото, че  местните такси  се определят въз основа на необходимите материално-технически  и административни  разходи  по предоставяне на услугата.  Жалбоподателите – физически лица твърдят, че са собственици на недвижими  имоти  в гр. Варна, а оспорващото сдружение има за свои цели : утвърждаване принципите на правовата държава и върховенството на закона, граждански контрол върху дейността на администрацията на всички нива, формиране на разбиране за  върховенство на правото и закона в държавния  и обществения живот в страната , които обстоятелства обосновават   правен интерес от оспорване на  посочените текстове от наредбата на Общински съвет гр. Варна.

С оглед изложените основания се прави искане съдът да отмени като незаконосъобразни обжалваните разпоредби от НОАМТЦУТОВ.

В съдебно заседание жалбоподателите , чрез проц. представители, поддържат оспорването на изложените в жалбата основания. Допълнително се твърди неспазване на  Директива № 2006-12-ЕО, въвеждаща  принципа „Замърсителят плаща”, която е транспонирана в българското законодателство  чрез Закона за управление на отпадъците и Закона за опазване на  околната среда, но не и в Закона за местните  данъци и такси. Определянето на такса въз основа на данъчната оценка на имота е противозаконен, тъй като таксата се заплаща  за предоставяне на услуга , която не следва да зависи от стойността на имота, а от количеството на генерираните отпадъци. Излага се тезата, че  гражданите на гр. Варна заплащат този вид такса за незастроени  парцели, където не се генерират отпадъци. Оспорващият Д.М. чрез своя пълномощник претендира присъждане на направените разноски.

Ответникът – Общински съвет –Варна  , редовно призован, се представлява от адв. П.С. и  Д.С., които излагат становище за неоснователност на  подаденото  оспорване , тъй като с обжалваните текстове от общинската наредба се въвеждат точни и ясни критерии за определяне на таксата за битови отпадъци  според вида на имота- жилищен или нежилищен, при съобразяване с приета  от общинския съвет план-сметка за дейност „Чистота” и при целево разходване  на събираните такси. Твърди се  законодателно  предоставена оперативна компетентност на общинския съвет за  определяне на таксата за битови отпадъци . Прилагането на методиката за определяне на тази местна такса пропорционално на ползвателите предполага нейното сериозно завишаване. Претендират се съдебно-деловодни разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура гр. Варна счита жалбата за основателна поради противоречие на оспорените текстове с разпоредби на ЗМДТ, неспазване на  реда за разгласяване на проекта за решение и липсата на обосновка за причините , поради които общинският съвет е възприел последният вариант  за определяне на таксата за битови отпадъци по ЗМДТ.

Съдът , след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства , становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесуалните отношения, приема за установено от  фактическа и правна следното:

Изложените в жалбата фактически и правни основания за незаконосъобразност , конкретното посочване и възпроизвеждане на обжалваните  текстове от Наредбата сочат по несъмнен начин, че се обжалват чл. 18 и чл.18а от НОАМТЦУТОВ. Тези две разпоредби са приети с решение на ОбС- Варна № 2825-3 по протокол №29 от заседание, проведено на 15-16.12.2010 г. и неговата законосъобразност съдът следва да проконтролира, а не грешно посоченото в жалбата решение № 2954-3 по протокол № 31 от заседанието на 19.01.2011 г. , тъй като с последното е изменен чл. 18, но от Приложение № 1 към същата наредба.

Административното производство по изменение на Наредбата за определянето и администрирането на местните данъци и такси и цени на услуги на територията на община Варна е инициирано от кмета на общината с внасяне на предложение вх. № РД 10-9302-142/29.11.2010 г. , с което същият на основание чл. 21, ал.1, т.7 от ЗМСМА и чл. 9 и чл. 67 от ЗМДТ е предложил на общинския съвет да приеме промяна на цитираната наредба със съдържанието на проекта на същата, приложено към предложението/ л. 112-115 от делото/. Като основание се  изменението на чл. 21, ал.1 от ЗМДТ. , предопределящо  по-висока  данъчна оценка  на нежилищните имоти от тяхната отчетна стойност по баланса на  фирмите , което означава по-висок размер на таксата за битови отпадъци. При условията на финансова криза се налага изменение на методиката за определяне на тази такса като по този начин няма да се увеличи нейния размер и ще се гарантира на ритмичност на  постъпленията в общинския бюджет.  Предлага се въвеждане на нов текст- чл. 18а от наредбата ,  който според кмета , дава разяснение кога не може да се избере  способ за начисляване на такса за битови отпадъци според количеството. 

Проектът за изменение на наредбата е бил включен в проекта за дневен ред на заседанието от 15-16.12.2010г. като част от  т.3 : „изменение и допълнение на НОАМТЦУТОВ” и е бил публикуван на интернет страницата на община Варна на 09.12.2010 г. / л. 108-111/.

Предложението на кмета на общината е било разгледано на заседание на ПК по “Финанси и бюджет “ при ОбС- Варна . Видно от препис – извлечение от протокол №31/ 08.12.2011г. тази общинска комисия е одобрила внесеното от кмета предложение за приемане на предложения проект за общинската наредба /л. 99-105/.

   На 15.12.2010 г. е било проведено заседание на Общински съвет- Варна с  присъствие на 37 от общи 51 общински съветници . Отразеният в протокола проект за дневен ред е бил приет с мнозинство. 

   Оспорените текстове на чл. 18 и чл. 18а от общинската наредба са били приети като решение № 2825-3 с 26 гласа “за”, 3 гласа –“против”,  0 “въздържали се” като в протокола на заседанието е отбелязано проведено поименно гласуване, обективирано в отделен списък / л. 466-467/.

   С цитираното решение  ОбС-Варна е изменил  чл. 18 от НОАМТЦУТОВ  в следния вид: „ Размерът на таксата за битови отпадъци се определя, както следва:

1.             За нежилищни имоти на предприятия – в левове според количеството на битовите отпадъци, с честота на извозване, определена със заповед на кмета, или пропорционално върху отчетната стойност на недвижимите имоти.

2.             За жилищни и нежилищни имоти на граждани, както и за жилищни имоти на предприятия – пропорционално върху данъчната оценка на имота, изчислена по норми съгласно Приложение 2 към ЗМДТ, или в левове според количеството на битовите отпадъци, с честота на извозване, определена със заповед на кмета.

3.             За предприятия, притежаващи разрешение за събиране и транспортиране на битови отпадъци, издадено по реда на чл. 37, ал. 1, т.16 от ЗУО, се дължи само такса за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване.

   (2) Таксата за битови отпадъци се събира от общинската администрация.” 

   Приетата нова разпоредба на чл. 18а. от наредбата  гласи : „Когато не може да се установи количеството битови отпадъци по чл. 18, ал. 1, т. 1 и т. 2 за определен недвижим имот, таксата се определя пропорционално върху отчетната стойност (за имотите по чл. 18, ал. 1, т.1), съответно върху данъчната оценка (за имотите по чл. 18, ал. 1, т. 2).

  Протоколът от заседанието на общинския съвет е бил изпратен на кмета на общината, на областния управител , на Районна прокуратура гр. Варна , на главния секретар на общината и на директора на Дирекция „ИАО” за публикуване на интернет страницата на общината / л. 27-31/.

   Жалбоподателката К.Д. е собственик на жилищна сграда , находяща се в гр. Варна , ул. „* ***”№ ** видно от нот. акт № 82/1990 г. / л. 9-10/. Жалбоподателят Д.М. е придобил чрез покупко-продажба собствеността върху ½ идеални  части от дворно място и апартаменти в гр. Варна /л.15-16/, а оспорващата Г.И.Г. е съсобственик на дворно място в гр. Варна , ул. „* *”№* /л.67-70/.

   Изложената фактическа установеност налага следните правни изводи:

   Предмет на оспорване според подадената до съда жалба са конкретни текстове  от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Варна.  Тази наредба е подзаконов нормативен  акт  по смисъла на чл. 75, ал.1 от АПК. Атакуваните две разпоредби са  административноправни норми, отнасящи се до неограничен и неопределен брой адресати  и имат многократно правно действие . Оспорването на подобен вид административни актове не е обвързано със срок / чл. 187, ал.1 от АПК/, но субективното право на жалба възниква само за  граждани , организации или органи , чиито права, свободи и законни интереси са засегнати  или могат да бъдат засегнати от него или за които поражда задължения. / чл.186, ал.1 от АПК/. 

   Физическите лица-жалбоподатели се легитимират като собственици на недвижими имоти в гр. Варна и това обосновава съществуването на правен интерес на същите да обжалват чл.18 и чл.18а  от НОАМТЦУТОВ . Сдружението с нестопанка цел  „** *** ***” , което покрива признаците на организация по смисъла на пар.1 , т.2 от ДР  на АПК, има за свои цели : утвърждаване принципите на правовата държава и върховенството на закона, граждански контрол върху дейността на администрацията на всички нива, формиране на разбиране за  върховенство на правото и закона в държавния  и обществения живот в страната. Съгласно Тълкувателно решение №2 от 12.02.1010 г. по т. дело № 4/2009 г. на ВАС  юридическите лица  с нестопанска цел  могат да оспорват подзаконови нормативни актове при наличието на правен интерес , обоснован от предмета на дейност и целите , за които са създадени. В тази връзка съдът приема, че е налице допустимо сезиране за провеждане на проверка за законосъобразност на атакуваните текстове на наредбата на ОбС-Варна. 

   Разгледано по същество, оспорването е основателно.

   На основание чл. 146 от АПК, приложим на основание чл.196 от същия кодекс,  съдът следва да проконтролира дали обжалваната част от Наредбата е постановена  от компетентен административен орган при спазване на установените административнопроизводствени правила и материалноправни разпоредби , дали съответства на целта на закона и дали са спазени изискванията за форма . В  хода на тази проверка съдът не се ограничава само с обсъждането на основанията, посочени от оспорващите, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК.
               Съгласно на чл. 21, ал.2 във вр. с чл.21, ал.1, т.7 от Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/ на общинския съвет като колективен орган на местното самоуправление във връзка с осъществяване на  дейностите от местно значение , както и други дейности , определени със закон , е предоставено правото и задължението да приема наредби, с които се определя размера на местните такси, една от които е такса битови отпадъци, събирана от граждани и организации, притежаващи имоти на територията на община –  Варна.

  Разпоредбата на чл.141, ал.4 от Конституцията гласи ,че общинският съвет определя размера на местните такси по ред, установен със закон. С чл.66 и чл.67 от Закона за местните данъци и такси е предоставено правомощие на този колективен орган да определи размера на таксата за битови отпадъци, поради което съдът счита , че  издателят на оспорените текстове от НОАМТЦУТОВ е  компетентен материално , териториално и по степен . 

  Атакуваните чл.18 и чл.18а на Наредбата са приети с решение на общинския  съвет  при спазване на изискуемия кворум , с квалифицирано мнозинство  /повече от половината от общия брой на общинските съветници / и  при проведено поименно гласуване. Тези факти налагат извода за валидно произнасяне на ответника като колективен административен орган . То се обективира  в изискуемата по чл.59 от АПК писмена форма.

  Съгласно чл. 28, ал.2  от Закона за нормативните актове , приложим на основание чл.80 от АПК, мотивите , съответно докладът към проекта за нормативен акт съдържат  : причините , които налагат приемането; целите ,които се поставят ; финансовите и други  средства , необходими за прилагането на новата уредба; очакваните резултати от прилагането , включително финансови, ако има такива;  анализ на съответствието с правото на Европейския съюз.

  Чл. 31, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Общинския съвет –Варна , неговите комисии и взаимодействието му с общинската администрация , публикуван на интернет страницата на Община-Варна ,  изисква мотивите към  внесените за разглеждане  нормативни актове да съдържат  аргументация  за необходимостта и очаквания регулативен ефект. 

  Изготвеното от кмета на общината предложение, придружено от мотиви , не покрива изискванията  на чл. 28, ал.2 от ЗНА. В същото само се посочва като причина , която налага изменението и допълнението на Наредбата промяната в чл. 21, ал.1 от ЗМДТ , с която като данъчна  оценка на недвижимите имоти се определя по-високата стойност от отчетната и данъчната стойност, което от своя страна означава , че такса битови отпадъци за фирмите ще се увеличи от два до пет пъти.  Няма изложени никакви мотиви относно промяната в методиката за определяне на ТБО за жилищните имоти на физически и юридически лица , за въведеното изключение за предприятия , притежаващи разрешение за събиране и транспортиране на отпадъци, още повече че този кръг субекти са определени по признака издадени разрешения по реда на чл. 37, ал.1 т.16 от Закона за управление на отпадъците , а  цитираната правна норма на чл.37 не съдържа т. 16. Отсъстват мотиви с изчерпателно императивно определено съдържание по чл.28, ал.2 от ЗНА и относно въвеждането на нов чл.18а от Наредбата, още повече че  в предложението тази разпоредба е конкретизирана  като правна уредба на случаите , когато не може да се определи таксата  според количеството битови отпадъци, а тя има друго съдържание- регламентиране на  базата, върху която ТБО се изчислява при невъзможност за нейното определяне според количеството на отпадъците. 

  Значимостта на уредбата по разписване на правила за начина за определяне на ТБО е допълнителен аргумент в подкрепа на необходимостта да се изготви писмен доклад по предложените изменения и допълнения на Наредбата. Неговото отсъствие означава нарушаване на  разпоредбата на чл. 26 от ЗНА , съгласно която изработването на проект на нормативен акт се извършва при зачитане на принципите на обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност. 

  Именно поради важността на тази самостоятелна административна  процедура по изготвяне на мотиви/ писмен доклад/ законодателят е разписал правилото , че проектът  за нормативен акт , към който не са приложени мотиви , съответно доклад , съгласно изискванията  на ал.2 , не се обсъжда  от компетентния орган / чл. 28, ал.3 ЗНА/. 

  Липсата на мотиви с необходимото съдържание прави постановеното  решение на ОбС-Варна от 15-16.12.2010 г. незаконосъобразно.   

  Новелата на чл.26, ал.2 от ЗНА гласи, че преди внасянето на проект на нормативен акт за издаване или приемане от компетентния орган съставителят на проекта го публикува на интернет страницата на съответната институция заедно с мотивите, съответно доклада, като на заинтересованите лица се предоставя най-малко 14-дневен срок за предложения и становища по проекта.

  Във връзка с дадените от съда указания по чл. 171, ал.4 от АПК на административния орган по ангажиране на доказателства за разгласяване на проекта за изменение на Наредбата заедно с мотивите и за спазване на процедурата по чл.26 от ЗНА , същият представи единствено доказателства за публикуване на интернет страницата на общината на проекта за дневен ред на заседанието от 15-16.12.2010 г. , където в т. 3 е записано лаконично „изменение   и допълнение на Наредбата за определянето и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на община Варна”. В  тази връзка съдът приема , че не е бил разгласен текста на предложението  на кмета на общината за изменение на чл.18, текста на допълнението с чл. 18а от Наредбата, нито са публикувани мотиви за тези промени в общинската наредба .  Общинският съвет не е извършил законово регламентираните действия по оповестяване на проекта. По този начин обществеността , заинтересованите лица, общинските съветници са били поставени в невъзможност да се запознаят с него . Това процесуално бездействие на ответника компрометира принципа на достъпност и публичност , прокламиран в чл.12 от АПК , който изисква административният  орган да осигури откритост , достоверност и пълнота на информацията в административното производство .

  Само отсъствието на мотиви към проекта и неразгласяването им са достатъчно сериозни процесуални нарушения по приемане на оспорените  разпоредби от подзаконовия нормативен акт, водещи до неговата отмяна / решение № 6160/13.05.2008 г. . на ВАС по адм. дело № 14596/2008 г.; решение №2206 от 18.02.2010 г. на ВАС по адм. дело № 10579/2009 г. ; решение № 3914/18.03.2011 г. на ВАС по адм. дело № 11490/2010 г./. 

  Дори и да се приеме, че в този вариант на публикуване на дневния ред на заседанието на Обс-Варна от 15-16.12.2010 г. проекта е бил надлежно разгласен , то това оповестяване е било извършено на 09.12.2010 г. , а приемането на решението на общинския  съвет е било на 15.12.2010 г. в нарушение на императивното правило на чл.26, ал.2 от ЗНА за гарантиране на 14-дневен срок на заинтересованите лица за запознаване.  Неспазването на  това императивно изискване на чл.26, ал.2 от ЗНА  представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила , тъй като лишава заинтересованите лица от възможността да участват в производството по приемане , съответно по изменение и допълнение на подзаконов нормативен акт. Същите са били поставени в невъзможност да изразят становища по проекта и да депозират своите предложения  по него.

  Разгласяването по надлежния ред на конкретните промени в чл. 18 и чл.18а от наредбата би гарантирало възможност за запознаване и на общинските съветници като част от структурата на колективния административен орган  с проекта и неговото съпоставяне с действащата нормативна уредба , включително  и със ЗМДТ. В този смисъл недопускането на  това процесуално нарушение би довело до постановяването на различен по съдържание административен акт. Поради изложените съображения съдът счита, че допуснатите нарушения на административнопоризводствените правила са съществени и рефлектират върху законосъобразността на приетото решение на общинския съвет.

  При преценка на материалната законосъобразност съдът се съобрази с чл. 76, ал.3 от АПК, съгласно който общинските съвети издават нормативни актове , с които  уреждат  съобразно  нормативните актове от по-висока степен обществени отношения с местно значение. Тази правна уредба е в съответствие с чл. 8 от ЗНА , която гласи , че всеки общински съвет може да издава наредби, с които да урежда съобразно нормативните актове от по-висока степен неуредени от тях обществени отношения с местно значение. В този смисъл характерът на  произнасянето на общинския съвет е по създаване на вторични правни норми по приложение на законово разписани правила . Същите копират желания от  нормотвореца правен ефект на обществени отношения. Законът е първичната  обща уредба , а нормативния административен акт на общинския съвет – производна на закона правна регламентация, с която се създават допълнителни общозадължителни правила , касаещи неограничен и неопределен кръг от адресати и отличаващи се с многократно действие. В този смисъл нормативните актове на общинския съвет са юридически актове с вторично нормативно съдържание. Тяхната основна функция е даване на допълнителна характеристика на общата законова норма по начин, който да улесни нейното приложение . Нормативният административен акт не определя първично фактически състави , нито изменя  първично създадени  права и задължения. Административният акт е по изпълнение на закона. В подкрепа на тази теза е разпоредбата на чл. 76, ал.2 от АПК сочеща ,че   нормативните административни актове се издават по прилагане на закон или подзаконов нормативен акт от по-висока степен. Тяхното предназначение е създаване на допълнителна детайлизация на съществуващите законови правила с цел улеснено правоприлагане. Едностранното властническо волеизявление на общинския съвет като административен орган с резултат настъпване на промени в правната сфера на гражданите и юридическите лица , следва да бъде направено в изпълнение на закона . В този смисъл  общинският съвет не може да издава нормативни актове, което не съответстват на Конституцията и действащото законодателство -закони и подзаконови нормативни актове от по-висок ранг. Наредбите на общинския съвет като предписание на орган от структурата на изпълнително-разпоредителната власт не могат да променя характера им на подзаконови   нормативни актове . Спецификата на общинския съвет като орган на местното самоуправление не предполага осъществяване на неговите компетенции извън рамките на закона. В тази връзка съдът констатира материална незаконосъобразност на решението на ОБС-Варна от 15-16.12.2010 г.  Според чл. 67, ал. 1 ЗМДТ размерът на ТБО се определя в левове според количеството на битовите отпадъци, а според ал. 2, когато не може да се установи количеството на битовите отпадъци по ал. 1, размерът на таксата се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет. Нормотворецът е въвел задължителна за спазване поредност при прилагането на двата способа за определяне на размера на таксата битови отпадъци. Първият способ, който е регламентирал в ал. 1, е определяне на размера според количеството на битовите отпадъци и само при невъзможност за прилагането му, следва да намери приложение ал. 2, според която размерът на таксата се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа определена от общинския съвет. Двата способа за определяне размера на таксата за битови отпадъци не се прилагат алтернативно, а се прилагат при условията на евентуалност - в посочената в закона последователност. На общинския съвет не е предоставена възможност за преценка кой от двата способа за определяне на размера на таксата да приложи при регламентиране на реда за определяне на таксата с наредбата. В случая общинският съвет не действа при условията на оперативна самостоятелност, а при условията на обвързана компетентност. След като е регламентирано в закона, че размерът на таксата за битови отпадъци може да се определи по реда на чл. 67, ал. 2 ЗМДТ, само когато не може да се установи количеството на битовите отпадъци по ал. 1, то е необходимо при приемането на наредбата по чл. 9 ЗМДТ, вр. чл. 66, ал. 1 ЗМДТ да бъде обосновано наличието на основания за прилагане на реда по чл. 67, ал. 2 ЗМДТ, т. е невъзможността да се приложи реда по чл. 67, ал. 1 ЗМДТ. Въпреки дадените от съда указания по чл.171, ал.4 от АПК в съд. заседание от 08.09.2011 г. ответникът не ангажира доказателства , обосноваващи приложение на реда за изчисляване на такса битови отпадъци по чл.67, ал.2 от ЗМДТ, с което съществено е нарушил материалния закон.

  Неоснователна е тезата на жалбоподателите , че с приемането на оспореното  решение по изменение и допълнение на Наредбата общинският съвет е постановил  административен акт в нарушение на въведения принцип „Замърсителят плаща” с  Директива 2006-12 ЕО, тъй като постановеното управленско решение от този колективен административен орган не предвижда случаи на освобождаване от ТБО.   

  Правната норма на чл. 67, ал.2 от ЗМДТ предоставя възможност на административния орган да процедура при условията на оперативна  самостоятелност . Същата сочи, че когато не може да се определи размерът на ТБО според  количеството отпадъци общинският съвет го определя или в левове според ползвател или пропорционално върху основа, която той избира . При съществуването  на две или повече законосъобразни възможности органът е длъжен  да избере тази възможност , която е осъществима  най-икономично и е най-благоприятна  за държавата и обществото / чл. 6, ал.4 от АПК/. Ответната страна не ангажира доказателства за спазване на принципа на съразмерност при избора на  управленското решение. Не бяха представени доказателства , обосноваващи правилността на избраната методика за ТБО според отчетната стойност на нежилищни имоти и данъчната оценка за жилища на граждани и предприятия , а не според броя на ползвателите или съобразно  друг критерий.  Едва в съдебното производство пълномощниците на административния орган излагат тезата , че с определянето на ТБО според броя на ползвателите същата би се завишила значително , но тази теза не бе подкрепена от никакви доказателства.                                                         Съгласно т.2 от Тълкувателно решение №4/2004 г. административният акт , издаден в хипотезата на оперативна самостоятелност , следва да бъде мотивиран и относно съображенията, наложили  направения от органа избор. В този смисъл е и т. 12 от Постановление на Пленума на Върховния съд № 4 от 22.09.1976 г. по гр. дело № 3/1976 г., което не е загубило сила.  Предоставената от закона възможност за преценка трябва винаги да бъде използвана в рамките на закона и в изпълнение на неговата цел. Отклонението от това правило води до превратно упражняване на власт, а нарушаването на изискванията за упражняване на оперативната самостоятелност прави акта несъответен на целта на закона, което представлява отменително основание по чл. 146, т. 5 от АПК. В този смисъл е и разпоредбата на  чл. 169 от АПК, съгласно която при оспорване на административен акт, издаден при оперативна самостоятелност, съдът проверява дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на административните актове.Поради тази причина ако съдът установи, че органът е разполагал с оперативна самостоятелност, трябва да провери спазването и на тази регулация. Това значи да прецени, дали с избраната от органа възможност се постига целта, за която законът го е оправомощил да издаде акта - чл. 4, ал. 2 от АПК. Събраният доказателствен материал не обоснована  постигане на законосъобразна цел с издаването на решението на общинския съвет по изменение и допълнение на Наредбата , тъй като дори и избраното управленско решение да е  съобразено  с принципа  за постигане на по-голяма справедливост при заплащане  на местните такси, регламентиран в чл. 8, ал.1 от ЗМДТ  , не се доказа спазването на останалите основни принципи при определяне на местните такси: възстановяване на пълните разходи на общината по предоставяне на услугата и създаване на условия за разширяване на предлаганите услуги и повишаване на тяхното качество.

  Предвид изложените съображения съдът счита решение № 2825-3 по протокол № 29/15-16.12.2010 г. , с което е изменена и допълнена НОАМТЦУТОВ за незаконосъобразен административен акт, поради което същия следва да се отмени .

  При този изход на делото на основание чл. 143, ал.1 от АПК своевременно направеното искане от жалбоподателя Д.К.М. чрез неговия проц. представител – адв. Г.Г. следва да се уважи и да му се присъдят направени от разноски в съдебното производство: 10 лв. внесена  държавна такса и 300 лв. уговорено и заплатено адв. възнаграждение по сключен договор за правна защита / л. 188 от делото/ .

  Водим от горното и на основание чл.193, ал.1, предл. второ от АПК съдът

РЕШИ:


             ОТМЕНЯ решение № 2825-3 по протокол № 29 от заседание на Общински съвет гр. Варна , проведено на 15-16.12.2010 г. , с което е изменен чл. 18 и допълнена с чл. 18а Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Варна .   

ОСЪЖДА  Общински съвет гр. Варна да заплати на Д.К.М. *** , офис 203 сумата от 310 / триста и десет/ лв., представляваща направени разноски в производството.                                                  

  Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок съобщаването му на страните пред Върховния административен съд на РБ.
               След влизане на настоящото решение в сила, препис от същото да се изпрати за обнародване по реда на чл. 194 от АПК.
 

            

 Председател                                                       Членове: