Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ……………… 02.11. 2011 г.

 

 

В ИМЕТО  НА  НАРОДА

                     

                             

Варненският административен съд, Първо административно  отделение, ХХVІІ-ми състав, в публичното заседание  на трети октомври , две хиляди и единадесета  година в състав:

 

 

                                    Административен съдия: ЕВГЕНИЯ И.

 

 

при секретаря Т.Ч. и в присъствието на прокурор Катя Петрова  като разгледа докладваното от  съдия И.  адм.дело N 3059 по описа на Административен съд Варна за 2010  год., за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 156 от ДОПК

Подадена е жалба от “Г.К.”ООД , БУЛСТАТ ******** , представлявано от Г.К.Г. и Д.Б. К. със седалище и адрес на управление гр.Русе ул.Александровска № 97, вх.Е, ет.2, ап.1срещу РА № 181000842/14.06.2010г., издаден от А.Г.Н. ст.инспектор по приходите ,потвърден с решение № 618/16.08.2010г ,в частта с която е отказан данъчен кредит общо в размер на 52848.80 по фактури №,№ 1266/02.04.2009г.; 1267/03.04.2009г.; 1268/11.05.2009г.; 1269/13.05.2009г. и № 1271/19.06.2009г. издадени от "К.2002" ЕООД; ф-ри № 483/16.04.2009г. и 493/29.04.2009г,издадени от "Е. 2008" ЕООД;  ф-ри №230/27.08.2009г.; 231/10.08.2009г издадени от "С.Г. 09" ЕООД и  ф.№ 27/12.05.2009г , издадена от "М.С." ЕООД. Твърди, че издаденият РА е необоснован и незаконосъобразен, тъй като констатациите на ревизиращите органи са направени въз основа на абстрактен анализ на извършваната от дружеството дейност. Според жалбоподателя достатъчно условие за упражняване правото на приспадане на ДК съгласно разпоредбата на чл.71 от ЗДДС е наличието на данъчен документ, съставен в съответствие изискванията на чл.114 и чл.115 от ЗДДС . Счита ,че виновното поведение на трети лица не може да му бъде вменено във вина след като е положил грижа на добрия търговец да изпълни задълженията си по данъчното законодателство и това обстоятелство не може да ограничава правото му на приспадане на дан.кредит.Моли да се отмени изцяло обжалвания РА ,ведно с потвърждаващото го решение на Директора на Дирекция „ОУИ” Варна при ЦУ на НАП София

          В съд.заседание жалбоподателя не се представлява и не изразява становище по същество на спора.

          Ответника по жалбата се представлява от юриск. И. , която оспорва жалбата и счита ,че не са представени доказателства оборващи констатациите в РА.

          Представителя на ВОП намира жалбата за неоснователна и моли да се отхвърли , тъй като не са представени доказателства за реално извършени доставки.

След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл.160 от ДОПК, Административният съд приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят оспорва РА № 181000842/14.06.2010г., издаден от А.Г.Н. ст.инспектор по приходите , потвърден с Решение № 618 / 16.08.2010г на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" при ЦУ на НАП Варна . Ревизионното производство е започнало с издаването на Заповед за възлагане на ревизия № 901071 / 13.11.2009г , изменена със ЗВР№ 1000197/26.01.2010г и ЗВР№1000842/19.02.2010г , издадени от надлежно оправомощен орган по приходите , съгласно Заповед № Д-12 / 04.01.2010 г ; Заповед № Д-2 / 04.01.2010 г на в.и.р Директора на ТД на НАП и Заповед № ЗЦУ- 7/04.01.2010г на изп.директор на НАП , с предмет установяване на корпоративен данък за периода 01.01.2008 – 31.12.2008г и задължения по ЗДДС за периода 01.09.2008г до 31.08.2009г .

За резултатите от ревизията е изготвен ревизионен доклад № 1000842 / 06.04.2010г , в срока по чл.117, ал.1 от ДОПК, връчен на 19.04.2010г на управителя Г.К.Г.. В срока по чл.119, ал.З от ДОПК е издаден РА № 181000842/14.06.2010г , от орган по приходите, определен със ЗОКО № Κ 1000842 / 07.04.2010г . РА е връчен на 22.06.2010г лично на управителя Г.К.Г. . С жалба вх.№ 40119 / 05.07.2010г , жалбоподателя е обжалвал пред Директора на Дирекция “ОУИ” при ЦУ на НАП-гр.Варна горепосоченият РА с оплаквания, идентични с тези по жалбата пред съда.С решение № 618 / 16.08.2010г на Директор на Дирекция "ОУИ" гр.Варна е потвърден РА в частта , в която е установено задължение за данъци по ЗДДС за дан.период м.04/2009г в р-р на 13482.80 лв главница и 1599.78лв –лихва ; д.п.м 05/2009г в р-р на 4844лв-главница и 533.28лв-лихва; д.п.м 06/2009г в размер  на 25440 лв – главница и 2529.61лв – лихва и д.п.м 08/2009г в размер на 9082лв – главница и 803.15лв – лихва 

При така извършената задължителна проверка по чл.160, ал.2 ДОПК, съдът констатира, че ревизията е възложена от компетентен орган и е приключила в определения от него срок. Ревизионният акт е издаден от компетентен орган и определя данъчни задължения за периода, за който е възложена ревизията, поради което обжалваният ревизионен акт не страда от пороци водещи до неговата нищожност.

Настоящата жалба е подадена от легитимирано лице, в срока по чл.156 ДОПК и след изчерпване на възможността за обжалване по административен ред, поради което се явява допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.

Относно доставчика "К.2002 "ЕООД /"М.К. 2002"ЕООД/

През данъчни периоди м.04/2009г.; м.05/2009г. и м.06/2009г. е приспаднат ДК общо в размер на 22850.00лв. по фактури №,№ 1266/02.04.2009г.; 1267/03.04.2009г.; 1268/11.05.2009г.; 1269/13.05.2009г. и № 1271/19.06.2009г. издадени от ЕООД "К.2002" с настоящо наименование "М.К. 2002" ЕООД с предмет арматурно желязо, стоманено безшевни тръби, масло, разредител и СМР.

На този доставчик по реда на чл.29, ал.З от ДОПК, по пощата с обратна разписка са връчени няколко ИПДПОЗЛ , с които са поискани конкретни данни и документи , включително и данни за предходни доставчици , но не са представени от задълженото лице .

Поради това, че с писмо вх.№ 4621/04.02.2010г. е посочено, че предходен доставчик по ф.-ри №  1268/11.05.2010г.; №  1269/13.05.2009г. и № 1271/19.06.2009г. е „ А."-91" ЕООД, в хода на ревизията по реда на чл.29, ал.З от ДОПК на този доставчик е връчено ИПДПОЗЛ изх.№ 7193/19.02.2010г./стр.70/,но документи не са представени от този предходен доставчик. При проверка в информационния масив на НАП е установено, че "А.-91" ЕООД е дерегистрирано по ЗДДС, считано от 26.08.2009г. и няма регистриран ЕКАФП, а в дневниците за покупки на "А.-91" ЕООД като доставки с право на пълен ДК за данъчен период м.05/2009г.са включени фактури само от двама доставчици - от "М. -56" ЕООД и "И.М." ЕООД.

Установено е че за периода м.05/2009г.- м.08/2009г. в дневниците за продажби на "М. -56" ЕООД не са включени фактури с получател "А.-91" ЕООД.

За доставчика "И.М." ЕООД е установено, че последният данъчен период, за който са подадени СД по ЗДДС е м.03/2009г.и същия не е откриван многократно на адреса за кореспонденция. Неиздаването на фактури от предходните доставчици на "А.-91" ЕООД ,са довели до извода ,че стоките по фактури издадени от "К.2002" ЕООД /"М.К. 2002" ЕООД/ са с недоказан произход т.е не се установява ,че тези стоки са били налични към момента на фактурирането им и същите не са могли да бъдат предмет на прехвърлителна сделка между жалбоподателя и "К.2002" ЕООД.

От тук ревизиращите органи са направили извода, че доставките предмет на посочените фактури не са извършени, поради което на основание чл.68, ал.1,ал.2 вр.чл.6 и чл.70,ал.5 от ЗДДС е отказан ДК общо в размер на 22850.00лв. по фактурите издадени от ЕООД"К.2002” /"М.К. 2002”/ ЕООД . Освен това за предходния доставчик "А.-91" ЕООД е констатирано, че няма регистрирани ЕКАФП, поради което органа по приходите е направил извод, че това дружество няма търговски обект от където да осъществява търговската си дейност. От дадените писмени обяснения от управителя на "К.2002" ЕООД /"М.К. 2002" ЕООД /се установява , че притежава лиценз за търговия с отпадъци, както и, че осъществява търговската си дейност на площадки наети съгласно договори за наем находящи се в гр.Белоградчик и гр.Видин. Жалбоподателя обаче твърди в даденити писмени обяснения , че собствеността на стоката е прехвърлена от складова база с адрес гр.София Захарна фабрика, бул.Сливница № 114А. Нито в ревизионното производство нито в съдебното производство обаче бяха представени доказателства къде,кога как стоката предмет на процесиите фактури е фактически предадена на получателя, поради което правилно ревизиращите са приели, че не е възникнало данъчно събитие по смисъла на чл.25, ал.2 от ЗДДС. В приложените касови бележки от ЕКАФП към процесните фактури не е посочен адреса на площадките в гр.Видин и гр.Белоградчик ,въпреки ,че съгласно представените договори за наем там се намират складовите бази на доставчика .

Установено е че доставчикът "К.2002" ЕООД /"М.К. 2002" ЕООД/ има регистрирани три ЕКАФП, чийто номера на фискалното устройство и фискалната памет са различни от тези вписани на касовия бон приложен към фактурите/ справка стр.131/. Това обстоятелство само по себе си не влияе върху правото на данъчен кредит на жалбоподателя ,но то потвърждава извода на органа по приходите , че доставчика не разполага с материална и техническа обезпеченост и поставя под съмнение реалното предаване на стоките.

Ведно с процесните фактури доставчикът ЕООД "К.2002" / ЕООД "М.К. 2002” и получателят „Г.К." ООД са представили приемно-предавателни протоколи като в същите е посочено, че стоката предмет на съответната фактура е предадена от доставчика в присъствието на И.П.Т. - работник във фирмата доставчик , каквито данни при направената Справка в Данни за осигуряването на "К.2002" ЕООД /"М.К. 2002" ЕООД/ за периода 01.04.2009г.-30.06,2009г. не са установена т.е доставчика няма такъв служител. Твърдението на жалбоподателя, че  материалите предмет на процесните фактури са влагани в извършването на услуги по спечелени обществени поръчки за обекти конкретно описани в т.Ш.З на обяснението /стр.ЗЗЗ/  се опровергават от представените протоколи за видовете извършени СМР по подписаните договори и проектно сметната документация.В представените протоколи са вписани материали които не съответстват на видовете материали вписани във предмета на процесиите фактури , а от записванията по главната книга по сч.с-ка 302/9 Материали се установява , че по кредита на тази сметка са изписани материали на стойност по-висока от стойността на фактурите, което налага извода, че от активите на предприятието не са излезли процесните стоки и не са вложени при извършването на съответните ремонтни работи .

От представените доказателства относно извършената услуга за СМР, предмет на ф.№1271/19.06.2009г.: договор от 24.04.2009г. подписан между "К.2002" ЕООД и „Г.К." ООД за укрепване бреговете на речното корито на дере гр.Бяла -„Беленска река" от х.км.12+11 до х.км. 15+40- габионно изпълнение" ;  Протокол № 02-ИП/18.06.2009г. за констатираните извършени СМР работи и представения от Община Бяла - Протокол за откриване на строителна площадка на обект Ремонтно възстановителни работи по река Беленска река-от х.км.12+11 до х.км.15+40- габионно изпълнение се установява противоречие досежно срока за изпълнение на СМР . Наред с това не се установи ,чия е собствеността на багера с който са извършвани ремонтните работи по реката, както и не са представени доказателства относно мястото на извозените земни маси, начина на транспортирането и използваните транспортни средства. От всичко изложено се установява ,че жалбоподателя не е доказал по безусловен и категоричен начин реалното осъществяване на доставките по №,№ 1266/02.04.2009г.; 1267/03.04.2009г.; 1268/11.05.2009г.; 1269/13.05.2009г. и № 1271/19.06.2009г. издадени от ЕООД "К.2002" с настоящо наименование "М.К. 2002" ЕООД. След като не е доказано доставчикът "К.2002" ЕООД  да е извършил доставка на стоки в полза на „////” ООД, правилно е прието, че данъкът по процесните фактури е начислен неправомерно и не следва да се признава на получателя правото на данъчен кредит.

            Относно доставчика "Е. 2008" ЕООД

През данъчен м.04/2009г. е приспаднат ДК в размер на 7916.80лв. по фактури № 483/16.04.2009г. и 493/29.04.2009г., издадени от този доставчик с предмет кран шибърен. При извършена насрещна проверка на доставчика и във връзка с изпратени ИПДПОЗЛ е установено ,че доставчика не се намира на адреса посочен за кореспонденция ,изпълнена е разпоредбата на чл.32 от ДОПК ,но в указания срок доставчикът не е представил поисканите документи. Поради непредставяне на изисканите документи от доставчика, ревизиращите органи са направили проверка в информационната база на НАП , при която е установено, че в дневника за покупки на "Е. 2008" ЕООД за м.04/2009г. са включени фактури от един доставчик - "Е.Е." ЕООД. За "Е.Е." ЕООД е установено, че многократно не е открито от органите по приходите на съответния адрес за кореспонденция, видно от публикуваните съобщения по чл.32 от ДОПК в сайта на НАП. В дневника за покупки на ЕООД "Е.Е." са описани фактури издадени от ЕООД "И.Г." и ЕООД "М.М. 03". За тези предходни доставчици е установено, че за данъчен период м.04/2009г. в дневниците си за продажби нямат включена нито една фактура, която да е издадена на ЕООД "Е.Е.".Това е наложило извода ,че прехвърлянето на стоките , предмет на фактури № 483/16.04.2009г. и 493/29.04.2009г е станало само по документи ,но не и реално ,поради което на основание чл.68, ал.1 и ал.2, вр.чл.70, ал.5 от ЗДДС са отказали приспаднатия ДК в размер на 7916.80лв.

 Ненамирането на адреса на доставчика обаче не е единствено и самостоятелно основание за непризнаването на дан.кредит от страна на органа по приходите, както твърди жалбоподателя. В тежест на жалбоподателя е да установи предпоставките за възникване и правомерно упражняване на правото на данъчен кредит. Доказателства за реалното извършване на доставките не са представени както в ревизионното, така и в съдебното производство. Сами по себе си процесните фактури не удостоверяват реално възникнало данъчно събитие , нито пък обстоятелството ,че същите са отразени в дневника за продажби на доставчика през съотв.данъчен период.

Наред с това към представените фактури №,№ 483/16.04.2009г. и 493/29.04.2009г. са приложени и касови бележки от ЕКАФП ,които не съответстват по № на ФП с регистрираните в информационната база на НАП ЕКАПФ на ЕООД "Е. 2008".Не се представиха доказателства от жалбоподателя и за кадровата обезпеченост на доставчика .

Резултатите от направената проверка в информационната система на НАП удостоверяват, че ЕООД "Е. 2008" не е подавало уведомления по чл.62 от КТ за сключени трудови договори, поради което лицето вписано в приемно-предавателните протоколи не е било в трудови правоотношения с дружеството.

Действително жалбоподателя не може да бъде държан отговорен за неправомерното поведение на доставчика си / в случая ,че същият не е подал заявление по чл.62 от КТ / ,но както беше вече посочено той следва да установи наличиетона предпоставките за приспадане на данъчен кредит по които е получател.

Относно доставчика „М.С." ЕООД.

През данъчен период м.06/2009г. е приспаднат ДК в размер на 13000.00лв. по ф.№ 27/12.05.2009г. с предмет плащане по договор, издадена от "М.С." ЕООД .От представените писменни доказателства от доставчика и жалбоподателя / стр. 258-270 от преписката / не се установяват осчетоводени разходи, които да формират себестойността на услугата, няма доказателства ,че доставчикът притежава телескоп стрела , Протоколи № 01- ИП/11.05.2009г. и Протокол № 1/11.05.2009 /стр258,259/ не съдържат информация посочените в тях СМР за кой от етапите по укрепването на самосвличащ се склон по общински път между гр.Русе и кв.Средна кула  се отнася.

За да се приеме, че услугата е извършена следва да е възникнал резултата от нея и същият да бъде надлежно оценен, т.е. да е възникнало основанието за признаване на прихода от услугата. Това означава, че преценката следва да се извършва спрямо участниците в конкретната доставка, независимо, че ДДС е многофазен данък, който се налага за всеки етап през който преминава стоката или косвено се включва услугата. Принципите на системата на облагане с ДДС предполагат на всяко данъчнозадължено лице, което придобива стоки или услуги за извършване на облагаеми сделки, да му се предоставя право да приспада ДДС, с който се облага придобиването на тези стоки или услуги. Нормалното функциониране на системата за облагане с ДДС предполага реално възникнала и функционираща стокова верига, тъй като правото на приспадане на начисления данък (данъчния кредит), възниква и може да бъде валидно упражнено, само при реалното прехвърляне на правото на собственост, респективно получаване на услуга.

В конкретния случай не се доказа "М.С." ЕООД да е имало възможността и да е извършило фактурираната услуга, поради което правилно е отказан данъчния кредит за жалбоподателя по ф.№ 27/12.05.2009г.

Относно доствчика „С.Г. 9"ЕООД.

През данъчен период м.08/2009г. е приспаднат ДК в размер на 9082.00лв. по фактури №,№ 230/27.08.2009г.; 231/10.08.2009г., издадени от "С.Г. 09" ЕООД с предмет кран шибърен.

В конкретния случай фактите сочат, че доставчикът не е представил документите поискани по съответния процесуален ред , поради което правилно е приложен чл.37, ал.4 от ДОПК и органът по приходите е приел, че поисканите документи не съществуват и е преценил само тези събрани в ревизионното производство.След служебна справка в информационните масиви на НАП е установено ,че в дневника за покупки на ЕООД "С.Г. " за данъчен период м.08/2009г. са включени фактури от ЕООД "А.С." ЕООД; ЕООД "Р.И." и ЕООД "Ф.".

При анализ на дневника за покупки за данъчен период м.08/2009г. на "А.С." ЕООД е установено, че са включени фактури от ЕООД "В.М.". За "В.М." ЕООД е установено, че за данъчен период м.08/2009г. и както за следващите периоди до края на годината няма включена нито една фактура с получател "А.С." ЕООД.

Относно вторият доставчик на ЕООД "С.Г. " - ЕООД "Р.И." е констатирано, че за периода м.02-м.11/2009г. същият е подавал само нулеви декларации.

За третия доставчик на "С.Г." ЕООД е установено, че за периода м.08/2009г. в дневника за продажби са включени фактури само от "А.С." ЕООД и "Р.И." ЕООД.

Тези обстоятелства обуславят недоказаност на произхода на стоките фактурирани към "А.С." ЕООД и "Р.И." ЕООД, налага извода, че доставчикът "С.Г." ЕООД не е получил шибърни кранове и фланци, поради което не би могъл да продаде такива на жалбоподателя. Предвид това представените към фактурите приемно-предавателни протоколи не удостоверяват възникването на данъчно събитие по смисъла на чл.25,ал.2 от ЗДДС и не следва да се вземат предвид като годно доказателство.

От друга страна в дадените писмени обяснения самия жалбоподател сочи, че част от стоката по ф.№ 230/07.08.2009г. е вложена в Обект „язовир Тетово" а другата част е на склад. Видно от представения протокол за видовете извършена работа на обект „язовир Тетово" /стр.171/ стока съответстваща на предмета на тази фактура не е вложена. Освен това протоколът за извършената работа на язовир Тетово е издаден на дата 03.06.2009г., а процесната фактура е от дата 07.08.2009г., т.е протоколът предхожда издаването на фактурата, което налага извода, че материалите предмет на процесната фактура не са вложени и твърденията на жалбоподателя противоречат представените доказателства.

По подадената справка /стр.46/ жалбоподателя/получателя сочи, че собствеността е прехвърлена в складовата база на фирма „С.Г."09" ЕООД гр.София бул.Сливница № 114А, а на касовия бон приложен към фактурата е посочен адрес гр.София ул.Суходолска бл.121, вх.А, ет.1, ап.1. Несъответствието в адреса на търговския обект също е обстоятелство относимо към извода за липса на доставка на процесната стока.

Гореописаните факти налагат извода, че доставките на стоки и услугите фактически не са извършени. В случаите на липса на доставка за получателя не възниква право на приспадане на данъчен кредит . Този извод се налага от същността на понятието данъчен кредит. Легално определение на понятието данъчен кредит е дадено с текста на чл.68, ал.1 от ЗДДС. По смисъла на тази норма, данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрираното лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по облагаема доставка; за извършено от него плащане, преди да е възникнало данъчното събитие за облагаема доставка; за осъществен от него внос и за изискуемия от него данък като платец по глава осма от същия закон. Текстът на ал.2 от същата норма регламентира моментът от който възниква правото на приспадане на ДК. За регистрираните по този закон лица правото на приспадане на ДК възниква, когато подлежащия на приспадане данък стане изискуем. Изискуемостта на данъка е уредена в чл.25, ал.5 от ЗДДС и е обвързана с възникването на данъчно събитие по смисъла на чл.25, ал.2, ал.З и ал.4 от ЗДДС. На датата на възникване на данъчното събитие данъкът става изискуем за облагаемите доставки и възниква задължение за регистрираното лице да го начисли. Тъй като в конкретния случай данъчно събитие не е възникнало, то за регистрираното лице не възниква задължение да го начисли, а начисленият данък се явява начислен в нарушение на закона при липса на основание за начисляване. В случаите когато данъкът е начислен без основание, нормата на чл.70, ал.5 от ЗДДС, регламентира ограничение на правото на приспадане на дан.кредит. Назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза,неоспорена от страните ,която съдът намира за компетентно изготвена и безпристрастно депозирана на практика потвърждава изводите на ревизиращия орган за липса на реални доставки на стоки и услуги по процесните фактури. Експертизата е констатирала ,че доставчиците на жалбоподателя , а именно : "К.2002" ЕООД, "Е. 2008" ЕООД, "С.Г. 09" ЕООД и "М.С." ЕООД са вписали процесните фактури в дневниците си за продажба, включени са в СД по ЗДДС за съотв.дан.период и ДДС по фактурите е осчетоводен като задължение към бюджета , но съгласно константната практика на ВАС сами по себе си процесните фактури не удостоверяват реално възникнало данъчно събитие , нито пък обстоятелството , че същите са отразени в дневника за продажби на доставчика през съотв.данъчен период, а спорния въпрос ,който подлежи на доказване е реално прехвърляне на собственост върху стоката предмет на  доставката или реално извършване на услугата т.е възникването на данъчно събитие по см. на чл.25 от ЗДДС .

С оглед на гореизложеното съдът намира ,че следва да отхвърли жалбата на “Г.К.”ООД , БУЛСТАТ ******** , представлявано от Г.К.Г. и Д.Б. К. със седалище и адрес на управление гр.Русе ул.Александровска № 97, вх.Е, ет.2, ап.1срещу РА № 181000842/14.06.2010г., издаден от А.Г.Н. ст.инспектор по приходите ,потвърден с решение № 618/16.08.2010г ,в частта с която е отказан данъчен кредит общо в размер на 52848.80 по фактури №,№ 1266/02.04.2009г.; 1267/03.04.2009г.; 1268/11.05.2009г.; 1269/13.05.2009г. и № 1271/19.06.2009г. издадени от "К.2002" ЕООД; ф-ри № 483/16.04.2009г. и 493/29.04.2009г,издадени от "Е. 2008" ЕООД;  ф-ри №230/27.08.2009г.; 231/10.08.2009г издадени от "С.Г. 09" ЕООД и  ф.№ 27/12.05.2009г , издадена от "М.С." ЕООД като неоснователна.

При този изход от процеса жалбоподателя ще следва да заплати на ответника юристконсултско възнаграждение ,съгласно . чл.8, вр.чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 1506.97 лв 

Водим от горното, Варненския административен съд, І-во отделение, ХХVІІ-ми състав

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на “Г.К.”ООД , БУЛСТАТ ******** , представлявано от Г.К.Г. и Д.Б. К. със седалище и адрес на управление гр.Русе ул.Александровска № 97, вх.Е, ет.2, ап.1 срещу РА № 181000842/14.06.2010г., издаден от А.Г.Н. ст.инспектор по приходите ,потвърден с решение № 618/16.08.2010г ,в частта с която е отказан данъчен кредит общо в размер на 52848.80 по фактури №,№ 1266/02.04.2009г.; 1267/03.04.2009г.; 1268/11.05.2009г.; 1269/13.05.2009г. и № 1271/19.06.2009г. издадени от "К.2002" ЕООД; ф-ри № 483/16.04.2009г. и 493/29.04.2009г,издадени от "Е. 2008" ЕООД;  ф-ри №230/27.08.2009г.; 231/10.08.2009г издадени от "С.Г. 09" ЕООД и  ф.№ 27/12.05.2009г , издадена от "М.С." ЕООД като неоснователна

ОСЪЖДА “Г.К.”ООД , БУЛСТАТ ******** , представлявано от Г.К.Г. и Д.Б. К. със седалище и адрес на управление гр.Русе ул.Александровска № 97, вх.Е, ет.2, ап.1 да заплати на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението”, гр.Варна при ЦУ на НАП, сумата в размер на 1506.97 лв / хиляда петстотин и шест лв и 97 ст/ , юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на РБ в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

Административен съдия: