Р Е Ш Е Н И Е

 

гр.Варна, …………...2011г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският административен съд, Първо отделение, ШЕСТИ състав, в публично заседание  на тринадесети юни две хиляди и единадесета  година в състав:

           

                                                             Председател: ИВЕТА ПЕКОВА

 

и при участието на секретаря  К.К., като разгледа докладваното от съдията Ивета Пекова  адм.дело № 1595 по описа за 2011  год., за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 156 и сл. ДОПК.

С решение № 5798/27.04.11г., постановено по адм.д. № 12284/10г. Върховният административен съд е обезсилил решение №1739/09.08.2010г., постановено по адм. дело №899/2010г. по описа на Варненски административен съд и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, по което е образувано и настоящото дело. Предмет на делото е жалбата, подадена от ЕООД „БГ В.” с адрес на управление гр.Бяла*** против Ревизионен акт № 030902525 / 19.01.2010г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – гр.Варна, потвърден с Решение № 146 / 24.03.2010г. на Директора на Дирекция “ОУИ” – Варна при ЦУ на НАП, с който за данъчен период м.10.2008г. е начислен ДДС в размер на 5 671.91лв. и лихви в размер на 860.33лв.

            В решението си за връщане на делото, Върховният административен съд е дал указания относно новото разглеждане на делото да се разгледа жалбата срещу ревизионния акт единствено и само в частта, в която същият е бил обжалван по административен ред, а относно искането за признаване на право на приспадане на данъчен кредит да се съобрази последователно доколко същото е надлежно направено, дали е допустимо, тъй като се включва допълнителен предмет на жалбата като основания и петитум и доколко е основателно предвид правомощията на съда и процедурните изисквания по пар.18 ПЗР ЗИДЗДДС ДВ бр.106/08г. вр. с чл.73а,ал.2 и чл.126,ал.3,т.2 ЗДДС, както и че при новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе за разноските по реда на чл.226,ал.3 АПК.

Жалбоподателят „БГ В.”ЕООД с адрес на управление гр.Бяла*** твърди, че ревизионния акт е незаконосъобразен, тъй като дружеството е единствено посредник при продажбата, че предвид директното транспортиране на стоката до Германия не е налице ВОП, а тристранна операция, при която задължен за ДДС е крайния получател, поради което не дължи ДДС. Моли да бъде отменен обжалвания РА, като в условията на евентуалност моли да му бъде признато право на данъчен кредит за стоката.

Ответникът по жалбата чрез процесуалния си представител юрисконсулт Ф. поддържа становище, че жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. Моли на дирекцията да бъдат присъдени направените по делото разноски.

След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните, съгласно указанията на Върховен административен съд и в рамките на задължителната проверка по чл. 160 ДОПК, административният съд приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице и при наличие на интерес от обжалване, поради което е допустима.

Обжалван е Ревизионен акт № 030902525 / 19.01.2010г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – гр.Варна, потвърден с Решение № 146 / 24.03.2010г. на Директора на Дирекция “ОУИ” – Варна при ЦУ на НАП, с който за данъчен период м.10.2008г. е начислен ДДС в размер на 5 671.91лв. и съответните лихви.

 С Решение № 5798/27.04.11г., постановено по адм.д. № 12284/10г. Върховният административен съд е обезсилил решение №1739/09.08.2010г., постановено по адм. дело №899/2010г. по описа на Варненски административен съд и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, като е дал указания относно новото разглеждане на делото да се разгледа жалбата срещу ревизионния акт единствено и само в частта, в която същият е бил обжалван по административен ред, а относно искането за признаване на право на приспадане на данъчен кредит да се съобрази последователно доколко същото е надлежно направено, дали е допустимо, тъй като се включва допълнителен предмет на жалбата като основания и петитум и доколко е основателно предвид правомощията на съда и процедурните изисквания по § 18 ПЗР ЗИДЗДДС ДВ бр.106/08г. вр. с чл.73а,ал.2 и чл.126,ал.3,т.2 ЗДДС, както и че при новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе за разноските по реда на чл.226,ал.3 АПК.

Ревизионното производство е започнало с издаване на ЗВР № 901794/30.07.2009 г., изменена със ЗВР № 902525/03.11.2009 г., издадени  от началника на сектор „Ревизии и проверки 2” при ТД на НАП-Варна, като за резултата от ревизията е изготвен ревизионен доклад № 902525/18.12.2009 г. и в срока по чл.119 ал.3 ДОПК е издаден обжалвания РА, същият е обжалван пред директора на дирекция “ОУИ” Варна при ЦУ на НАП, който с решение № 146/24.03.10г. го е потвърдил в обжалваната му част.

Органът по приходите е установил, че жалбоподателят е закупил от италианската фирма „Т.” автосервизно оборудване, за което е издадена фактура № 1085 / 22.09.2008г. за 14 500 евро без начислен ДДС, че доставчикът е декларирал във VIES декларацията сделката като ВОД, че оборудването е транспортирано от Италия до Германия и е получено от фирма АСL, между която и жалбоподателя на 01.01.2009г. е сключен договор за наем на автосервизното оборудване с месечна цена от 500евро; че са извършени плащания от наемателя на 04.11.08г. и 26.11.08г.- по 300евро и на 09.03.09г., 03.04.09г. и 06.05.09г. – по 500 евро, за които не са издавани фактури от ревизираното лице; че за покупката на оборудването дружеството не е издало Протокол по чл.117 от ЗДДС и съответно не е начислило ДДС и не е ползвало данъчен кредит за ВОП, а за изпълнението на договора и получените суми жалбоподателят не е издал фактури. С оглед установеното, органът по приходите е приел, че е налице вътреобщностно придобиване, за което задълженото лице не е начислило ДДС, а предвид липсата на прехвърляне на собственост към германското дружество липсва и тристранна операция.

При така изложената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е подадена от легитимирано лице, в срока по чл.156 ДОПК и след изчерпване на възможността за обжалване по административен ред, поради което се явява допустима. Разгледана по същество, съдът намира следното:

При извършване на задължителната проверка по чл.160, ал.2 ДОПК, съдът констатира, че обжалвания акт е издаден от компетентния орган и в предвидената форма, поради което не страда от пороци водещи до неговата нищожност.

            От събраните по делото доказателства по безспорен и категоричен начин се установи, че процесната стока - оборудване за автобоядисване – е транспортирана от Италия до Германия, получена е от германското дружество АСL и се експлоатира от него, като цялата продажна цена на италианския търговец е заплатена от българското дружество. Съгласно чл.13 ЗДДС вътреобщностно придобиване /ВОП/ е придобиване на правото на собственост върху стока, както и фактическото получаване на стока в случаите на чл.6 ал.2, която се изпраща или транспортира до територията на страната от територията на друга държава членка, когато доставчикът е данъчно задължено лице, което е регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка. Мястото на изпълнение на ВОП съгласно чл.62 ал.1 ЗДДС е територията на страната, когато стоките пристигат или превозът им завършва на територията на страната, като съгласно чл.62 ал.2 ЗДДС независимо от ал.1 мястото на изпълнение на ВОП е на територията на страната, когато лицето, което придобива стоките, е регистрирано по този закон и е осъществило придобиването им под идентификационен номер, издаден в страната. В случая жалбоподателят е осъществило ВОП, което е на територията на страната- осъществен ВОП под идентификационен номер на регистрирано лице, издаден в страната, като не са представени доказателства, че ВОП е обложено в държавата- членка, където пристигат стоките- Република Германия и е следвало да начисли ДДС на основание чл.84 ЗДДС. Твърденията на жалбоподателя, че действителната воля на ЕООД „В. БГ” и АСL е последното да закупи оборудването, като цената бъде заплатена на части не се установяват от събраните по делото доказателства. Установи се, че за закупеното оборудване от жалбоподателя му е издадена фактура от „Т.”, а между „В. БГ”ЕООД  и наемател АСL е сключен договор за наем, като жалбоподателят е отдал под наем на наемателя оборудването. Допълнителното споразумение към договор за наем от 01.01.2009г., с което е договорено след изтичане на договора оборудването да премине в собственост на наемателя, като месечните плащания да се разглеждат като разсрочено плащане урежда опция за закупуване в договора за наем, но след датата на сключването му. Установи се, че за изпълнението на договора за наем или твърдяната продажба на оборудването от „В. БГ”ЕООД не са издадени фактури и не е подадена VIES декларация с деклариран ВОД или тристранна операция. Съгласно чл.62 ал.5 ЗДДС независимо от ал. 2, мястото на изпълнение на вътреобщностното придобиване е държавата членка, където стоките пристигат или завършва превозът им, когато са налице едновременно следните условия- посредникът  в тристранна операция придобива стоките под идентификационния си номер по чл. 94, ал. 2; лицето по т. 1 осъществява последваща доставка на стоките до придобиващия в тристранната операция; лицето по т. 1 издаде фактура за доставката по т. 2, отговаряща на изискванията на чл. 114, в която посочи, че е посредник в тристранната операция и че данъкът по доставката  се дължи  от  придобиващия в тристранната операция; лицето по т.1 декларира доставката по т.2 във VIES декларацията за съответния данъчен период.  В случая не са налице доказателства за последваща доставка на стоките до немската фирма; жалбоподателят не е издал фактура, отговаряща на изискванията на чл.114 ЗДДС, не е декларирал доставка към немската фирма във VIES декларацията. Не са изпълнени изискванията на закона по отношение на документите, с които следва да се удостовери тристранната операция, поради което не е налице тристранна операция.

Съгласно чл.84 ЗДДС данъкът при вътреобщностни придобивания  е изискуем от лицето, което извършва придобиването  и то е длъжно съгласно чл.86 ЗДДС да го начисли, а съгласно чл.117 ал.1  ЗДДС задължително да издаде протокол- не по-късно от 15 дни от датата, на която данъкът е станал изискуем- чл.117 ал.3 ЗДДС. В случая жалбоподателят е извършил ВОП, като е следвало да начисли ДДС и осъщественият ВОП да бъде включен в дневника за продажби и дневника за покупки за м.10.08г., съгласно чл.86 ЗДДС.

            По алтернативното искане на жалбоподателя за признаване ДД за стоката, съдът намира следното:

            Искането за признаване право на приспадане на данъчен кредит не е надлежно направено в срока и при спазване на процедурата по §18  ПЗР на ЗИДЗДДС /обн. ДВ бр.106/2008г./ вр. чл. 73а ал.2 и чл. 126 ал.З т.2 ЗДДС. При наличие на условията по чл.73а, ал.1 ЗДДС правото за приспадане на данъчен кредит се упражнява по реда на чл.73а ал.2 ЗДДС вр.чл. чл.126 ал.3 т.2 ЗДДС. Съгласно §18, ал.1 и 2 ПЗР на ЗИДЗДДС, в сила от 01.01.2009г. начисляването на данъка и съответно упражняването на правото на данъчен кредит, когато данъкът е изискуем от получателя следва да се извърши в 4-месечен срок от влизането на закона в сила. В случая жалбоподателят не е упражнил правото си в този срок. Към датата на влизане в сила на закона не е било налице неприключило административно или съдебно производство, тъй като ревизионното производство е образувано с издаване на ЗВР 901794/30.07.2009г., поради което не е налице и хипотезата на  §18 ал.3 ПЗР на ЗИДЗДДС.

С оглед на гореизложеното, съдът намира, че обжалваният РА е правилен и законосъобразен, а жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.

При този изход на спора и предвид направеното искане съдът намира, че на основание чл.161 ДОПК на ответната страна следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение, изчислено съобразно Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения  в размер на 471.29 лв.

Водим от гореизложеното и на основание чл.160 ал.1 ДОПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „БГ В.”ЕООД, ЕИК *****, с адрес на управление гр.Бяла*** против Ревизионен акт № 030902525 / 19.01.2010г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – гр.Варна, потвърден с Решение № 146 / 24.03.2010г. на Директора на Дирекция “ОУИ” – Варна при ЦУ на НАП, с който за данъчен период м.10.2008г. е начислен ДДС в размер на 5 671.91лв. и за невнесения в срок данък са начислени лихви в размер на 860.33лв.

ОСЪЖДА „БГ В.”ЕООД, ЕИК *****, с адрес на управление гр.Бяла*** да заплати на Дирекция "ОУИ" - Варна при ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 471.29 лв.

 Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщението на страните.

 

 

                                                                                             СЪДИЯ: