РЕШЕНИЕ

гр. В ,....................................... 2010 г.

ВИМЕТО НА НАРОДА

Варненският административен съд, Първо административно отделение, XXVII-ми състав, в публичното заседание на пети ноември , две хиляди и десета година в състав:

Административен съдия: ЕВГЕНИЯ ИВАНОВА

при секретаря Т.Ч. , като разгледа докладваното от съдия Иванова адм.дело N 2189 по описа на Административен съд В  за 2010 год., за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 156 от ДОПК във вр. с чл. 226 ал.1 от АПК

Образувано е след отмяна на Решение № 1266 /15.07.2009 г., постановено адм. д. № 2960 /2008г по описа на Административен съд гр. В , с Решение № 9349 /05.07.20Юг., постановено по адм. д.№ 12042 /2009г по описа на I отделение на Върховен административен съд ,на основание чл.222 ал.2 τ. 1 от АПК

По жалба на //” ООД , БУЛСТАТ ////с адрес :гр.Р Източна промишлена зона ,зад ТЕЦ „///” представлявано от В.Р. срещу Ревизионен акт № 180800223/25.07.2008г издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Р , в частта потвърдена с Решение №588/06.10.2008г на зам.директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" при ЦУ на НАП В , с който на жалбоподателя е отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактура № 320/27.02.2003г в размер на 12 400лв ,Административен съд гр.В  е приел следното: - не е налице реално осъществена доставка и начисляването на ДДС е без правно основание, респективно, не възниква и право на данъчен кредит, предвид разпоредбите на чл. 6, чл. 63 и чл. 64, ал. 1, т. 3 от ЗДДС/отм./.

не е извършено плащане на стойността на фактурата към датата на издаването й, както и в следващите три данъчни периода ,като не е и предавана стока поради което следва ,че към датата на издаване на дан.фактура не е налице данъчно събитие по см. На чл.24 от ЗДДС

-              не е приложима нормата на чл.65 ал.8 от ЗДДС ,въпреки извършеното плащане по "ДДС сметка" на доставчика ,тъй като не било доказано реално осъществяване на доставката

 

 

Дадени са указания при новото разглеждане на делото съдът да прецени и обсъди документите представени в касационното производство /Договор от 25.02.2003г., предавателно приемателни разписки №№ 23, 24,25, 26 от 13.07.2003г. с анализно свидетелство № 28/13.07.2003г. и приемни бележки №№ 77, 78, 79, 80/13.07.2003г.; предавателно приемателни разписки №№ 27, 28, 29 и 30 от 22.07.2003г. с анализно свидетелство № 29/22.07.2003г. и приемни бележки №№ 81, 82, 91, 92/22.07.2003г.; предавателно приемателни разписки №№ 31, 32, 33, 38 от 07.08.2003г. с анализно свидетелство № 30/07.08.2003г. и приемни бележки №№ 83, 84, 85, 86/07.08.2003г.; предавателно приемателни разписки №№ 35, 36, 37, 38 от 08.08.2003г. с анализно свидетелство № 31/08.08.2003г. и приемни бележки №№ 87, 88, 89, 90/08.08.2003г/ в това число доколко те са представени или не в хода на ревизията и в този смисъл са част от данъчната преписка.

Жалбоподателят, чрез процесуалният си представител, при новото разглеждане на делото, подържа жалбата и излага подробни съображения в писменна защита , моли за отмяна на РА в тази му част и присъждане на разноските.

Ответникът, чрез процесуалният си представител юриск.В , оспорва жалбата и моли при отхвърлянето на същата да й бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като съобрази изложените в жалбата основания, доводите на страните, събраните доказателства и съобразно задължителните на основание чл. 224 от АПК, указания за новото разглеждане на делото , дадени в Решение № 9349 /05.07.2010г., постановено по адм. д.№ 12042 /2009г по описа на I отделение на Върховен административен съд , намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Ревизионният акт, предмет на проверка в настоящото производство е издаден от компетентен орган, в предвидените форма и срок.

Жалбоподателят е вписан в търговския регистър на Рнски окръжен съд по ф.д № 3764/1991г. Регистриран е по ДОПК в ТД на НАП Добрич на 10.03.1994г ,а по ЗДД е регистриран,считано от 01.04.1994г . Основната стопанска дейност на дружеството е производство на комбинирани фуражи,изкупуване,съхранение и заготовка на зърнени храни,съхранение на вложено зърно и издаване на складови запаси,като публичен склад на зърно.Установено е, че ревизираното дружество приспада данъчен кредит по фактура № 320/27.02.2003г. в размер на 12 400,00 лв, издадена от ЕТ„////’. Предмет на фактурата е „аванс за зърно, реколта 2003 г. - 387,5 тона" на стойност 62 000лв . С цел установяване на факти и обстоятелства във връзка с докуменитираната доставка е изготвено ИИНП № 18-1 -800046-02/16.05.2008г. относно наличие на доставка и начислен ДДС по фактура № 320/27.02.2003г., издадена от ЕТ „Дием - Д.Д.". Извършената насрещна проверка е документирана с ПИНП № 18-1-908-02/03.12.2007г. В хода на проверката е изготвено ИПДПОЗЛ № 27159/09.05.2008г. до ЕТ „Дием - Д.Д.", връчено лично на Дичо Ангелов Дичев на 10.05.2008г. Процесната фактура е отразена в Дневника за продажбите и СД по ЗДДС за д.п. м.02.2003г. В хода на установителното производство не са представени документи доказващи извършено плащане на данъчната основа по процесната фактура в размер на 62000лв , нито към датата на издаване на фактура № 320/27.02.2003 г., нито в следващите три данъчни периода и доказателства за предаване на стоката . В хода на ревизията с ИПДПОЗЛ изх.№ 26413/07.05.2008 г. от ревизираното лице са изискани

 извлечения от счетоводните регистри, включващи счетоводни операции във връзка с фактура № 320/27.02.2003 г. Видно от представените с писмо вх.№ 28880/14.05.2008 г. счетоводни документи, ДДС по процесната фактура в размер на 12400,00 лв. е осчетоводен по Д-та на сч.сметка 402 "Доставчици по аванси" срещу К-та на сч.сметка 503 5 „Банка", а стойността на фактурата - в размер на 62000,00 лв. стои като задължение по К-та на сч.сметка 401 5 „Доставчици". През 2005 г. със сумата в размер на 62000,00 лв. е взета сч.операция по Д-та на сч. Сметка 401 5"Доставчици" срещу К- та на сч.сметка „Приходи от други продажби", с която задължението на ревизираното дружество към ЕТ „*****."е отписано. Представените през касационната инстанция доказателства / идентични с представените в ревизионното производство такива , като част от адм.преписка и с представените пред настоящата инстанция в съд.заседание от 15.09.2010г / ,а именно Договор от 25.02.2003г., предавателно приемателни разписки №№ 23, 24,25, 26 от 13.07.2003г. с анализно свидетелство № 28/13.07.2003г. и приемни бележки №№ 77, 78, 79, 80/13.07.2003г.; предавателно приемателни разписки №№ 27, 28, 29 и 30 от 22.07.2003г. с анализно свидетелство № 29/22.07.2003г. и приемни бележки Ms 81, 82, 91, 92/22.07.2003г.; предавателно приемателни разписки №№ 31, 32, 33, 38 от 07.08.2003г. с анализно свидетелство № 30/07.08.2003г. и приемни бележки №№ 83, 84, 85, 86/07.08.2003г.; предавателно приемателни разписки №№ 35, 36, 37, 38 от 08.08.2003г. с анализно свидетелство № 31/08.08.2003г. и приемни бележки №№ 87, 88, 89, 90/08.08.2003г. установяват реално предаване на стоката в периода м.юли - м.август 2003г и плащане на данъчната основа от 62000 по фактура № 320 / 27.02.2003г през м.февруари 2009г. Същите констатации е направило и вещото лице по назначената от съда СИЕ , която съдът намира за компетентно изготвена и безпристрастно депозирана ,съобразявайки горните доказателства. Тези обстоятелства обаче не опровергават извода на органа по приходите за липса на предпоставки за начисляване на ДДС .

Безспорно се установи ,че към датата на издаване на фактура № 320/27.02.2003, а и в следващите три данъчни периода не е извършено плащане и не е предадена стоката, следователно не е налице данъчно събитие и съответно - доставка по смисъла на ЗДДС, т.е., не е налице основание за начисляване на ДДС.

В тази връзка от представените първични счетоводни документи ,подробно описани в т.1 от констативно-съобразителната част на заключението по СИЕ се установява ,че отделянето / предаването на процесното зърно на жалбоподателя е започнало на 13.07.2003г и завършва на 08.08.2003г . Следователно към датата на издаване на процесната фактура - 27.02.03г. липсва прехвърляне на право на собственост върху стоки, определени по своя род, респективно облагаема доставка по смисъла на чл.6 /отм./ от ЗДДС и данъчно събитие по смисъла на чл.25 от същия закон. Следователно в съответствие с представените доказателства е извода на адм.орган ,че ЕТ „Дием - Д.Д." е документирал доставка, която реално не е извършил и неправомерно е начислил ДДС , като съдебната практика приема, че понятието „неправомерно начислен данък" обхваща основно хипотезите на издадени фактури без наличието на реално осъществена доставка между страните.

Досежно доводите на жалбоподателя за приложимост на нормата на чл. 65, ал. 8 от ЗДДС/отм./ следва да се отбележи ,че тази разпоредба се прилага по отношение на данъчен кредит, за който едновременно са налице следните условия: данъчният кредит е възникнал в резултат на доставка, данъкът по съответния данъчен документ е заплатен изцяло по „ДДС-сметка" на доставчика и плащането на данъка е извършено най-късно до края на данъчния период, през който е упражнено правото на данъчен кредит. Едно от условията на цитираната разпоредба е данъчният кредит да е възникнал в резултат на облагаема доставка по смисъла на чл. 6 и чл. 32 от ЗДДС/отм./. В случая,

няма прехвърляне на собственост върху стоката към момента на издаване на процесната фактура ,няма и „авансово плащане " - посочено като предмет на същата /плащането е извършено едва през 2009г след започване на ревизионното производство/, поради което е налице хипотезата на чл.65 ал.4 т.З от ЗДДС /отм./ - начислен данък без основание.

Плащането на данъка по „ДДС-сметка" не е достатъчно условие, за да се признае на получателя правото на приспадане на данъчен кредит, ако не е доказано реалното осъществяване на доставка. Установеното в настоящето производство последващо настъпване на данъчното събитие / в случая доставката е реално осъществена в периода м.юли -м.август 2003г/ не може да „валидира" авансово издадената фактура , предвид императивната норма на чл.25 от ЗДДС

Не може да се приеме и че страните са извършили действията по доставката при изпълнение на задълженията си по договор от 25.02.2003г.

Уговорките в договора т.З и 4 , противоречат на ЗДДС, който има приоритет спрямо същите . Съгласно чл. 25, ал. 1 от ЗДДС /отм./, датата на възникване на данъчното събитие е по-ранната от двете дати: датата на прехвърляне на правото собственост или датата на плащането /цялостно или частично авансово плащане/. Съгласно чл. 55, ал. 1 от ЗДДС, начисляването на данъка се извършва от доставчика за всяка извършена от него облагаема доставка на стока или услуга, в срок до пет дни от датата на възникване на данъчното събитие . Съгласно чл. 55а, ал. 1 от ЗДДС, сумата на начисления данък се получава от доставчика заедно с плащането по доставката , каквото в случая е осъществено през м.февруари 2009г

С оглед на изложеното и на основание чл.65, ал.4, т.З от ЗДДС /отм./ и чл.64, ал.1, т.З, във връзка с чл.63 от с.з., правилно органът по приходите не е признал правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 12400,00 лв. за д.п.м.02.2003 г. по фактура №320/27.02.2003 г., издадена от ЕТ „///..

Съгласно чл.64 ал.1 т.З от ЗДДС /отм./ правото на приспадане на данъчен кредит за получателя на доставката е налице ,когато доставката по която е начислен данъка е облагаема към датата на възникване на данъчното събитие.Предпоставките за ползуването на право на данъчен кредит - наличие на дан.фактура и дан.събитие - следва да са налични в срока за упражняване правото на дан.кредит т.е в рамките на преклузевния три месечен срок ,започнал да тече от датата на издаване на дан.фактура. Ако данъчното събитие е настъпило след този срок правото на дан.кредит се погасява. Не на последно място ,с оглед възражението на жалбоподателя за наличието на изтекла погасителна давност за провеждане на ревизията ,въз основа на която е издаден обжалвания РА, следва да се отбележи ,че не са налице условията на чл.109 ал.1 от ДОПК . Съгласно тази разпоредба : " Не се образува производство за установяване на задължения за данъци по този кодекс, когато са изтекли 5 години от изтичането на годината, в която е подадена декларация или е следвало да бъде подадена декларация ". СД в която е отразено задължението по процесната фактура е подадена м.февруари 2003г ,съгл. Чл.100 ал.З от ЗДДС / отм./ ,а ревизионното производство е започнало на 15.01.2008г ,видно от ЗВР № 800046/15.01.2008г т.е не е изтекъл петгодишният давностен срок за погасяване на правото да се извърши ревизия за този дан.период. Предвид изложените аргументи съдът намира ,че жалбата на „////” ООД , БУЛСТАТ ////с адрес :гр.Р Източна промишлена зона ,зад ТЕЦ „///” , представлявано от В.Р. срещу Ревизионен акт № 180800223/25.07.2008г издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Р , в частта потвърдена с Решение №588/06.10.2008г на зам.директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" при ЦУ на НАП В , с който на жалбоподателя е отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактура № 320/27.02.2003г в размер на 12 400лв е

неоснователна и следва да се остави без уважение .При този изход от процеса жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответника юристконсултско възнаграждение в размер на 698 лв на основание чл.7 ал.2 т.4 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „////” ООД , БУЛСТАТ ////с адрес тр.Р Източна промишлена зона ,зад ТЕЦ „///” , представлявано от В.Р. срещу Ревизионен акт № 180800223/25.07.2008г издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Р , в частта потвърдена с Решение №588/06.10.2008г на зам.директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" при ЦУ на НАП В , с който на жалбоподателя е отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактура № 320/27.02.2003г в размер на 12 400лв

ОСЪЖДА „////” ООД , БУЛСТАТ ////с адрес :гр.Р Източна промишлена зона ,зад ТЕЦ „///” , представлявано от В.Р. да заплати по сметка на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" при ЦУ на НАП В  сумата 698лв , представляваща юристконсултско възнаграждение.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: