Р Е Ш Е Н И Е  

          /  .12.2010г., гр. Варна

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Административен съд – Варна, трето отделение, в публичното заседание на втори декември две хиляди и десета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА ДАНАИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА ЦВЕТКОВА

БЛАГОВЕСТА ЛИПЧЕВА

 

 при секретаря М.Т. и с участието на прокурор  Катя Петрова при Варненска окръжна прокуратура, като разгледа докладваното от съдия Благовеста Липчева адм.д. № 1454 по описа за 2010г., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл.185 и сл. от АПК и чл. 45, ал.11 от ЗМСМА.

Образувано е по жалба на Кмета на Община Варна срещу Решение № 2133-7 от 24.03.2010 год. на Общински съвет – Варна, обективирано в протокол № 21 от 24.03.2010г., с което са приети изменения в Наредбата  за условията за установяване  на жилищни нужди на гражданите, настаняване и продажба на общински жилища, в частта, с която е изменен чл.4 ал.3 относно изискването за представяне на удостоверение от НАП за декларирани имоти и чл.36 ал.2, с който се предвижда продажната цена на жилищата да се изчислява като сбор от актуалната данъчна оценка на жилището плюс двадесет процента върху нея.

Жалбоподателят твърди, че при издаването на атакуваното решение, с което се изменя Наредбата на Общинския съвет не са спазени разпоредбите на чл.26 и чл.28 от Закона за нормативните актови. Счита, че при изменението на чл.4 от визираната Наредба ответникът не е съобразил, че НАП не е компетентният орган, пред който се декларират недвижими имоти и не би могъл да издаде изискуемото се удостоверение. Декларации за недвижимите имоти се подават в Дирекция „Местни данъци и такси” при Община Варна, поради което е недопустимо да се изисква от гражданите да представят документи, които са служебно известни на административния орган. Досежно изменението на чл.36 ал.2 поддържа, че приетата редакция противоречи на нормата на чл.47 ал.2 от ЗОС. Навежда довода, че липсват ясни критерии  за определяне на основата на продажните цени, както и, че формирането им по така предвидения начин противоречи на духа и целта на ЗОС. По тези съображения моли съда да отмени оспореното решение в атакуваната му част като незаконосъобразно. В съдебно заседание жалбата се поддържа.

След съобщаване на оспорването по реда на чл.188 във вр.с  чл.181 ал.1 и ал.2 от АПК не са постъпили други жалби против цитираното решение от заинтересовани лица.

Ответникът по делото – Общински съвет Варна, чрез процесуален представител не оспорва основателността на жалбата по отношение на изменението на чл.4 ал.3 от Наредбата за условията и реда за установяване на жилищни нужди на гражданите, настаняване и продажба на общински жилища. Досежно чл. 36 ал.2 от с.а. счита, че данъчната оценка на имотите се определя по ясни критерии, установени с Приложение № 2 към ЗМДТ и поради това е налице конкретна основа при формиране на пазарната цена. По същество, моли съда да отхвърли жалбата по отношение на измененията на чл.36 ал.2 от Наредбата.  

Участващият в производството представител на Варненска окръжна прокуратура изразява становище, че жалбата е недопустима.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема от фактическа страна за установено следното:

На заседание на Общинския съвет – Варна, проведено на 24.03.2010г., на основание чл.21 ал.2 във вр. с чл.21 ал.1 т.13 и т.23 от ЗМСМА и чл.45а ал.1 и ал.2 от ЗОС е взето решение, с което са приети изменения в Наредбата за условията и реда за установяване на жилищни нужди на гражданите, настаняване и продажба на общински жилища съгласно посоченото приложение. От него е видно, че в резултат на измененията в чл.4 ал.3 е предвидена необходимост от представяне на удостоверение от НАП за декларираните имоти, а в чл.36 ал.2 от същата Наредба е посочено, че продажната цена на жилищата, находящи се на територията на Община Варна, се изчислява като сбор от актуалната данъчна оценка на жилището плюс двадесет процента върху нея.  За визираните изменения са гласували 30 общински съветници от общо присъстващите 40, като решението по Протокол № 21 от 24.03.2010 год. под № 2133-7 е взето по предложение на  ПК „Собственост и стопанство” и ПК „Социални  дейности и жилищна политика”, одобрени на съвместни заседания на комисиите от 19.11.2009 год. по Протокол № 31 и от 30.112009 год. по Протокол № 34.

От извършената от съда справка относно общоизвестния факт на публикацията в Интернет, в частност – в сайта на Община Варна, раздел „Проекто-документи” се установява, че проектът за изменение на Наредбата, ведно с мотивите към него е публикуван на интернет страницата на Община Варна на 23.02.2010 год., като изрично е указана възможността на заинтересованите лица да предоставят в 15 - дневен срок своите предложения и становища по проекта. След изтичането на визирания период, изменението на атакуваната Наредба е предвидено в проекта за дневен ред за двадесет и първото заседание на Общинския съвет – Варна, като поканата за същото е публикувана в средствата за масово осведомяване, при оповестяване на датата, часа и мястото на заседанието. На 31.03.2010 год. Председателят на Общинския съвет е изпратил на Кмета на Общината решенията, приети от двадесет и първото заседание на Общински съвет – Варна, а на 12.04.2010 год. , по реда на чл.45 ал.5 от ЗМСМА, Кметът е върнал за ново обсъждане процесните изменения в атакуваната Наредба. Съобразно представеното удостоверение от Общински съвет – Варна върнатият за ново обсъждане акт не е повторно разглеждан от ответника.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Жалбата, инициирала настоящото производство, е депозирана от активно процесуално легитимирано лице и в рамките на законоустановения срок, с оглед на което същата се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Анализът на оспореното решение сочи, че то притежава спецификите на нормативен административен акт, с който се създават правила за поведение, които се отнасят до неопределен и неограничен брой адресати и имат многократно правно действие. Съобразно чл.76 ал.3 от АПК и чл.21 ал.2 от ЗМСМА именно Общинският съвет  е органът, който разполага с компетентност да издава и изменя нормативни административни актове, като по силата на чл.45а от ЗОС той определя с наредба  условията и реда за установяване на жилищни нужди и настаняване под наем  в жилищата по чл.43 и чл.45 от с.з.. Така очертаният  законов регламент сочи, че атакуваният административен акт е издаден от материално и териториално компетентния по силата на законова делегация колективен орган. Неговото решение е прието при наличие на изискуемия се по чл.27 ал.2 във вр. с чл.19 т.9 от ЗМСМА кворум и с обикновено мнозинство, в резултат на което съдът приема, че ответникът валидно е изразил своята воля и процесното решение в оспорената му част не страда от пороци, които да обусловят извод за неговата нищожност.

Преценявайки обжалваното решение от външна страна, настоящият състав приема, че то е издадено в законоустановената форма съобразно чл.75 ал.3 от АПК и при спазване на приложимите процесуални правила. Проектът за решението е обсъден от определените постоянни комисии, а становищата им са представени на Общинския съвет. Съобразно чл. 26 ал.2 от Закона за нормативните актове, приложим по силата на чл.80 от АПК, преди внасянето на проекта за нормативен акт същият е публикуван на интернет страницата на Община Варна заедно с мотивите към него, като на заинтересованите лица е предоставен изискуемият се най- малко 14 дневен срок за предложения и становища по проекта.  Изложените мотиви съответстват на изискванията на чл.28 ал.2 от ЗН, поради което съдът намира за неоснователно възражението на оспорващия за допуснати съществени процесуални нарушения при приемането на оспореното решение. То е издадено след като Общинският съвет е обсъдил проекта и представените становища, респективно-  при спазване на императивната разпоредба на чл.77 ал.1 от АПК.

 С приетото изменение на атакуваната норма на чл.4 ал.3 от Наредбата е предвидено изискването към заявлението за настаняване в жилища, предназначени за отдаване под наем на граждани с установени жилищни нужди да се прилага и удостоверения от НАП за декларирани имоти. Съобразно разпоредбата на чл.14 ал.1 от Закона за местните данъци и такси собственикът, съответно носителят на ограниченото вещно право, уведомява Общината за новопостроените и придобитите от него имоти, като подава данъчна декларация за облагане с годишен доход  върху недвижимите имоти.  По силата на чл.18 от с.з. служителят на общинската администрация  проверява подадените декларации  и може да изисква допълнителни данни и да проверява получените сведения чрез справки в други служби на бюджетна издръжка.  Националната агенция по приходите не е компетентна да приема и да удостоверява факти, свързани с депозираните данъчни декларации за облагане с годишен данък  върху недвижимите имоти, поради което настоящият състав приема, че в тази си част редакцията на чл.4 ал.3 от Наредбата противоречи на нормативен акт от по- висока степен - ЗМДТ. Отделно от това, той е в колизия и с нормите на чл. 36 ал.1 и ал.2 от АПК, които установяват задължение за административния орган да събира служебно доказателствата и да изисква от страните само такива, които не се намират при него. Районната администрация по настоящ адрес на заявителя разполага с доказателства за декларираните от съответния гражданин по реда на чл. 14 и сл. от ЗМСМА недвижими имоти, поради което предвиденото изискване за представяне на удостоверение от НАП по чл.4 ал.3 от Наредбата е незаконосъобразно и е в колизия с нормата на чл.76 ал.3 от АПК.  Налице е противоречие с материалния закон, поради което решението в тази му част е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

Обратен краен правен извод следва по отношение на изменението на разпоредбата на чл.36 ал.2 от процесната Наредба. Визираната норма е част от раздел V- ти от Наредбата, озаглавен „Продажба на общински жилища”. Съгласно чл.21 т.8 от ЗМСМА, Общинският съвет приема решения за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество и определя конкретните правомощия на Кмета на Общината и Кметовете на райони и кметства.  Нормата на чл.47 ал.1 от ЗОС уточнява, че общинските  жилища, предназначени за продажба, могат да се продават след решение на ОбС на други лица, отговарящи на условията за закупуване на общински  жилища, определени в наредбата по чл.45а ал.1 от с.з.  Съгласно ал.2 от чл.47 от ЗОС, цените  на жилищата, предназначени за продажба, се определят от Общинския съвет по критерии, отново установени в същата Наредба. Единственото въведено от законодателя условие е, че продажбата не може да се извърши по цена, по- ниска от данъчната оценка на имота. Логичният и систематичен анализ на посочените разпоредби  сочи, че конкретните критерии за продажба на тези общински жилища са въпрос, който Общинските съвети решават при условията на оперативна самостоятелност, тъй като се касае до недвижими имоти, общинска собственост. Законодателят е установил минимален праг на тези цени, но не и максимален, поради което настоящият състав намира, че определеният в чл.36 ал.2 от Наредбата критерий за изчисляване на цената като сбор от данъчната оценка  плюс 20 % не противоречи на норми от други нормативни актове от по- висока степен. Това изменение не е в противоречие и с целта на закона, доколкото с него не се определят цени, които да са идентични или по- високи от продажните. Така определената стойност, изчислена на базата на данъчната оценка на имота представлява преференциална цена, чийто размер е съобразен с предназначението на общинските жилища, отредени за граждани с установени жилищни нужди. Ето защо, настоящият състав приема, че изменението на чл.36 ал.2 от процесната Наредба е съобразено с приложимите материалноправни разпоредби, а релевираното срещу него оспорване се явява неоснователно и следва да се отхвърли.

Гореизложеното мотивира извода на настоящия състав, че атакуваното решение е незаконосъобразно в частта, с която е прието изменение на чл.4 ал.3 от процесната Наредба в обжалваната му част и следва да бъде отменено, а по отношение на изменението на чл.36 ал.2 от същата  Наредба оспорването следва да бъде отхвърлено.

С оглед горното и на основание чл.193 ал.1 от АПК Административен съд-Варна, ІІІ отделение, 

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ  Решение № 2133-7 от 24.03.2010 год. на Общински съвет – Варна, обективирано в протокол № 21 от 24.03.2010г., с което са приети изменения в Наредбата  за условията за установяване  на жилищни нужди на гражданите, настаняване и продажба на общински жилища, в частта, с която е изменен чл.4 ал.3 от същата Наредба относно изискването за представяне на „удостоверение от НАП за декларирани имоти”.

ОТХВЪРЛЯ оспорването на Кмета на Община Варна на Решение № 2133-7 от 24.03.2010 год. на Общински съвет – Варна, обективирано в протокол № 21 от 24.03.2010г., с което са приети изменения в Наредбата  за условията за установяване  на жилищни нужди на гражданите, настаняване и продажба на общински жилища, в частта за чл.36 ал.2 от същата Наредба.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред Върховния административен съд.

 

След влизане в сила на решението същото да бъде обнародвано по реда на чл.194 от АПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                 ЧЛЕНОВЕ: 1.             2.