РЕШЕНИЕ

№.................., гр.Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - Варна, седемнадесети състав На двадесет и пети октомври две хиляди и десета година, В открито съдебно заседание в следния състав:

Председател:Μ. Иванова -Даскалова

Секретар: О.Й.

Като разгледа докладваното от административния съдия Административно дело №2978 по описа за 2008г., за да се

произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.21б във вр. с чл.215 от ЗУТ във вр. с чл.145 и следв. от АПК.

Образувано е по жалба вх.№17579/2008г. на А.И.Г. *** срещу Заповед №ДК-10-62/13.10.2008г. на Началника на РДНСК-Варна, с която е отменен като незаконосъобразен Отказ-писмо №УТ-92-В/1/28.02.2007г. на Гл. Архитект на район "Аспарухово" Община Варна, за узаконяване на постройка-пристройка към магазин със ЗП 9кв.м в УПИ VI-14 60 кв.142 по плана на 29м.р. на гр.Варна ул.Кирил и Методий**.

С Определение №4898/15.10.2009г. на Административен съд- Варна жалбата е оставена без разглеждане като недопустима, а производството-прекратено. По повод подадена частна жалба от А.Г., Върховния административен съд на РБ с Определение №3563/2010г. отменил частично прекратителното определение по адм. д. 2978/2008г. и върнал делото за ново разглеждане на оспорването в частта от сградата, попадаща в УПИ VII-1459, кв.142, 29м.р. на гр.Варна с участието на поискалото узаконяването лице.

След връщане на делото в Административен съд Варна на основание чл.154 от АПК и чл.227 от ГПК като жалбоподатели са конституирани и призовани Т.А.Н. и В.А. ***, в качеството им на наследници на починалия жалбоподател А.И.Г.. В съдебно заседание за жалбоподателката Т.Н. се явява процесуален представител, който поддържа жалбата и твърденията в нея за незаконосъобразност и неправилност на Заповед №ДК-10- 62/13.10.2008г на Началника на РДНСК-Варна. В хода по същество моли да бъде уважена и отменена Заповед №ДК-10-62/13.10.2008г. на Началника на РДНСК-Варна. Жалбоподателката В.А.К. не се явява, не изразява становище и не изпраща представител в съдебно заседание.

Ответната страна - РДНСК - Варна, преструктурирани в РДНСК-Североизточен район, в съпроводителното писмо излагат съображения за недопустимост на жалбата, а в условия на евентуалност я определят като неоснователна. В съдебно заседание се явява процесуален представител, който оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена. Предвид неточното и неправилно отразяване на местоположението на строежа, считат за неправилен Отказът на Гл. Архитект на район "Аспарухово". Поради това правилно и законосъобразно като немотивиран отказът бил отменен с процесната заповед и върната преписката за ново произнасяне. При новото произнасяне Гл. архитект следвало да установи и индивидуализира строежът, разположението му, кръга на заинтересованите лица и да мотивира изводите за узаконяване ири за отказ да бъде узаконена постройката.Претендират присъждане на юрисконсулско възнаграждение.

Заинтересованата страна В.Г.Б. собственик на магазина към който процесната постройка за която е поискала издаване на акт за узаконяване е пристройка, за която процесната Заповед №ДК-10-62/2008г. на Началника на РДНСК-Варна е благоприятен административен акт, се явява лично в съдебно заседание. Заявява, че сградата не попада в имота на жалбоподателите, а изцяло е разположена в имота на сестра й. Сочи наличието на съдебен спор относно разположението на границата между двата имота. При изслушване на СТЕ заявява, че правилно е отразено в заключението съществуващото на място фактическо положение относно застрояването. В хода по същество заявява, че следва да се установи собствеността, дали е на сестра й или е на жалбоподателите. За постройката счита, че подлежала на събаряне, тъй като щяла да строи на мястото й, след като се установяло къде е границата между двата имота.

От събраните и проверени по делото доказателства съдът прие за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, пред надлежден съд, от легитимирано лице - собственик на УПИ VII-1459 в кв.142, 29м.р. на гр.Варна в който попада част от постройката, за която е издаден Отказът -писмо на Гл. архитект на района и процесната Заповед №ДК-10-62/2008г. на Началника на РДНСК- Варна. Поради това за А.Г., респ. - за наследниците му, е налице правен интерес от оспорването, поради което жалбата е допустима за разглеждане.

По основателността на жалбата, Съдът съобрази следното:

С писмо №УΤ-92-В/1/28.02.2007г. на район "Аспарухово" Община Варна, Гл.архитект на района отказал на заинт. страна В.Г.Б. *** узаконяване на собствената й незаконна постройка, представляваща пристройка със ЗП 9кв.м към магазин, находяща се в гр.Варна, кв.Аспарухово, ул.Кирил и Методий №**, УПИ VI-1469, кв.142 по плана на 29м.р., по подадено от нея заявление по §184 от ПЗР на ЗУТ. Строежът бил определен като недопустим по разпоредбите, действали по време на извършването му - 1993- 1994г. и по действащите разпоредби и ЧИЗРП одобрен със Заповед №Г-12/11.02.1999г. на Кмета на Община Варна, съгласно който УПИ VI-14 60 се отреждал за жилищно застрояване, с предвиждане на изграждане в него на 5етажна жилищна сграда, което изключвало възможността за съществуването на незаконната постройката в имота. На 08.03.2007г. Б. била уведомена за Отказа, срещу който подала жалба до РДНСК- Варна.

Съобразно чл.216 ал.5 от ЗУТ Началникът на РДНСК-Варна се произнесъл със Заповед по жалбата на Б., след преценка на нейната допустимост. Той извършил проверка на издаденият от Гл.архитект на район "Аспарухово" писмен Отказ по §184 ал.4 от ПЗР на ЗУТ, като съобразил заявлението с искане за узаконяване на пристройка към магазин и приложената към него декларация peг.№9619/2004г. за времето на извършването на строежа. Намерил отказът за немотивиран съгласно изискванията в §184 ал.4 на ЗУТ, тъй като разглеждал единствено допустимостта на строежа спрямо одобрения и действащ ЧИЗРП от 1999г. Поради липсата на изследване в Отказът-писмо и на изложени мотиви от Гл. архитект за възможността за узаконяване на постройката като временен строеж, Началникът на РДНСК-Варна на основание чл.216 ал.5 от ЗУТ го отменил като незаконосъобразен. Така издадената Заповед №ДК-10-62/13.10.2008г. на Началника на РДНСК-Варна, с която е отменен Отказът за узаконяване на постройка-пристройка към магазин със ЗП 9кв.м в гр.Варна, кв.Аспарухово, ул.Кирил и Методий №59, с твърдения за частичното й попадане в УПИ VII-1459 е подадена процесната жалба, по повод на която се извършва проверка за законосъобразност в настоящото производство на Заповед №ДК-10- 62/13.10.2008г.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото,включително тези в административната преписка и депозираните в хода на настоящото производство, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, намира жалбата за основателна поради следните съображения:

Предмет на обжалване е акт на Началникът на РДНСК- Варна, представляващ заповед издадена на основание чл.216 ал.5 от ЗУТ с която се произнесъл по жалба срещу акт на главния архитект на район "Аспарухово"- гр.Варна от визираните в §184 ал.10 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ - а именно отказ по ал.4 на §184. Заповедта на Началника на РДНСК по чл.216 ал.5 от ЗУТ подлежи на обжалване по реда на чл.215 от ЗУТ пред съответния Административен съд, какъвто е АС-Варна. Заповедта по чл.216 ал.5 ЗУТ е административен акт по смисъла на чл.214 т.1 пр. 3 ЗУТ и е предпоставка за непряк съдебен контрол върху първоначалния административен акт - отказът по §184 ал.4. С оглед изложеното в жалбата, в съпроводителното писмо, от представителите на страните в съдебно заседание и като съобрази разпоредбите на чл.219 от ЗУТ съдът извърши проверка на Заповедта съгласно чл.168 ал.1 от АПК с оглед оплакванията в жалбата и служебно - за наличие на основание за отмяна на акта на основанията по чл.14 6 от АПК, които са липса на компетентност, неспазване на установената форма, съществено нарушение на административно-производствените правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона.

Заповедта е издадена от компетентен орган - Началника на РДНСК- Варна, предвид разпоредбата на чл.216 ал.2 от ЗУТ, към която препраща §184 ал.10 на ЗУТ, което не е спорно между страните. Оспореният акт е издаден в писмена форма и е мотивиран. В него са посочени фактически и  правни основания за издаването му - посочени са материалноправни норми въз основа на които е постановен, както и причини и условия, поради които е издаден с цитираната по-горе разпоредителна част. Основателно е оплакването в жалбата за издаване на Заповедта в нарушение на процесуалното правило в чл.216 ал.5 от ЗУТ - след предвидения 15-дневен срок от постъпването й в РДНСК-Варна. Съгласно чл.216 ал.5 ЗУТ, началникът на РДНСК се произнася по жалби срещу посочените в ал. 1 актове на главните архитекти на общините (районите), както и по актовете им посочени в §184 ал.10 от ЗУТ, в 15-дневен срок от постъпването на жалбите. Началникът на РДНСК -Варна действа като особена юрисдикция, а не като горестоящ орган спрямо главния архитект, тъй като не е в правоотношение на субординация с него, поради което срокът за произнасяне тече от постъпването на жалбата в РДНСК. Видно от доказателствата по делото, жалбата на В.Б. срещу Отказа на Гл. архитект е подадена в районното кметство на 21.03.2007г., от където с писмо /лист 7/ ведно с преписката е препратена на РДНСК-Варна, където е постъпила на 27.03.2007г. и заведена с №РА-700-02-319. Поради това срокът по чл.216 ал.5 от ЗУТ за произнасяне на началника на РДНСК - Варна по жалбата на Б. е изтекъл на 11.04.2007г. Липсата на произнасяне в този срок по аргумент от чл.58 ал.1 от АПК води до наличие мълчалив отказ по нея, считано от 12.04.2007г., в който смисъл е и установената съдебна практика на ВАС. Безспорно от доказателствата по делото се установява, че след изтичане на този срок, Началникът на РДНСК е продължил попълването на преписката и прилагането към нея на становища и доказателства. Не се спори между страните, че от Б. или от др. лице не е оспорен мълчаливият отказ по жалбата, поради което незаконосъобразно Началника на РДНСК-Варна на 13.10.2008г. се произнесъл със Заповед №ДК-10-62, с която отменил Отказа на Гл.архитект на район "Аспарухово" за узаконяване на постройката.

Основателно е и второто оплакване в жалбата, че в акта на началника на РДНСК не е зачетена преценката и мотивите на Гл. архитект в Отказа, че липсват предпоставките посочени в ал.1 от §184 от ЗУТ за узаконяване на процесния обект. Съгласно §184 ал.1 от ЗУТ, строежите извършени незаконно до влизане в сила на ЗУТ могат да бъдат узаконени по искане на собственика, ако са допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени или по действащите разпоредби. В Отказът на Гл. архитект са изложени мотиви и изводи за несъответствие на процесната постройка с действалите и действащите разпоредби. Гл. архитект е извършил проверка и е установил, че строежът е недопустим както към разпоредбите действали 1993г.-1994г., така и по действащите през 2007г. В Отказът е посочено, че постройката е изградена 1993г.-1994г., от тухли, на един етаж и ЗП 9кв.м,...с предназначение- пристройка към магазин, изградена без строителни книжа и без устройствен план...". Освен това имотът, в който е посочена като разположена - УПИ VI-1460 в кв.1460 по действащият план ЗРП от 1999г. е с конкретно предназначение - за жилищно застрояване, а процесната постройка е с друго предназначение- на пристройка към магазин. В Отказът освен това е посочено, че съществуването на постройката е изключено и поради предвиденото по влезлия в сила план от 1999г. застрояване на 5етажна жилищна сграда. Предвид тези изложени факти и мотиви в Отказът на Гл. архитект, неоснователно Началника на РДНСК- Варна го е намерил за немотивиран. Неправилна е също така и направената в Заповед №ДК-10-62/13.10.2008г. преценка, че в Отказът е коментирана само допустимостта на строежа по отношение на действащият ЧИЗРП от 1999г. Не на последно място незаконосъобразно в Заповедта е посочено, че е трябвало да се изследва възможността за узаконяване на процесната постройка като временен строеж. В преписката липсват твърдения и доказателства, пристройката да е изпълнена като строеж с временен устройствен статут по реда на чл.120 ал. 4 от ППЗТСУ, поради което за нея е неприложима разпоредбата на §17 от ПР на ЗУТ. Не се спори по делото, а и от писмените доказателства и СТЕ се доказва, че постройката представлява незаконно изпълнена тухлена полумасивна пристройка със ЗП 9кв.м, с наклонен ламаринен покрив върху дървена конструкция, с фактическо разположение спрямо регулационните граници и останалите постройки, онагледено на комбинираната скица към приетата по делото СТЕ. Това описание на вида на постройката е установено в приложения по делото КП №15/07.03.2007г. и потвърдено от заявеното от вещото лице при изслушването му в съдебното заседание на 25.10.2010г. Поради това процесният строеж не е временна постройка изпълнена въз основа на издадено на основание чл.120 ал.4 от ППЗТСУ разрешение за строеж на временна постройка издадено от гл. архитект /инженер/ на общината във връзка с временни нужди с определен срок на ползване. От друга страна - от съдържанието на Отказа е видно, че Гл. архитект е извършил преценка на действащият план /приложен на л.Зб/ и предвиденото в него застрояване и основателно е заключил, че е изключено запазването на процесната сграда с оглед предвидените по план линии на застрояване в имотите. Поради това постройката не може да бъде узаконена като временен строеж не само, защото не е изпълнена като такъв, а и защото не е възможно да бъде запазена и да й бъде предоставен траен устройствен статут в съществуващите й размери и вид по ал. 2 на §17 от ПР на ЗУТ. Предвид на това неправилно, незаконосъобразно и неоснователно в Заповедта е намерено, че не е разгледана тази възможност от Гл. архитект при постановяване на Отказа.

Предвид гореизложеното основателно е и третото оплакване в жалбата - за несъобразяване на Заповедта с разпоредбата на ал.4 на §184 от ЗУТ. Съгласно тази разпоредба, при непредставяне на необходимите документи в определения срок или когато органът по ал. 2 прецени, че не са налице условията за узаконяване, той издава мотивиран отказ, съобщава го на заинтересуваните лица и уведомява ДНСК за прилагане на мерките по чл.225 от ЗУТ. Основателно и доказано е твърдението на оспорващите, че в процесната Заповед не са съобразени посочените от Гл. архитект в Отказа мотиви за липсата на условията предвидени в ЗУТ за узаконяване на постройката и в нея не са посочени предвидени в закона условия за узаконяване на постройката, т.е конкретни мотиви за отмяната му като незаконосъобразен. Съдът констатира незаконосъобразност на издадената Заповед не само по гореизложените доводи, но и с оглед установените в съдебната фаза факти и обстоятелства относно разположението на процесната сграда върху вътрешнорегулационната граница между УПИ VI-14 60 и УПИ VII- 1459 и попадането й с площ от 3,85кв.м в УПИ VII-1459.

Предвид наличието на основание за отмяна на Заповедта, съдът извърши проверка и на Отказа на Гл. архитект за законосъобразност. Изложените по-горе съображения водят до извода за правилно, законосъобразно и пълно изследване на възможността за запазване на незаконната постройката и за узаконяването й. Изводът на Гл. архитект за недопустимост на узаконяването й, поради което е постановил Отказа е правилен и законосъобразен и с оглед на установените от събраните в хода на съдебното производство доказателства за фактическо разположение на пристройката върху регулационната граница и частично попадане в съседния УПИ. С оглед тези факти и обстоятелства: същият е действащият регулационен план за УПИ VII-1459, че същите са предвижданията му за този имот, каквито са посочените в отказа за УПИ VI-1460, че е извършено на I етап застрояване в УПИ VII-1459 със сградата предвидена в плана в петното за II-ри етап на строежа на която попада част от процесната постройка, се налага извода за недопустимост на постройката и невъзможност за узаконяването й и спрямо имота на жалбоподателите. Поради това правилно и законосъобразно е постановен от Гл. архитект на района отказ за узаконяването й. Както при действието на ЗТСУ и ППЗТСУ, така и по действащият ЗУТ, условие за узаконяемост на всеки строеж е съответствието му с действащите правила, нормативи и планове. Поради това релевантно е предвиждането по действалия, респ. действащия устройствен план за имота /имотите/, в който е разположен строежа. Неотносими, ирелевантни са споровете свързани със собствеността и наличието на имотни граници между УПИ и тяхното разположение по кадастралните планове. За да бъде един строеж законно изграден, респ. - узаконен, той трябва да съответства на предвижданията на действалите, респ. действащите планове. Съдът намира за доказано по делото от писмените доказателства, СТЕ, а и не се спори между страните, че застрояване каквото представлява процесната пристройка не е предвиждано в устройствените планове действали и действащи за процесната територия и особено за УПИ VII-1459 на жалбоподателите. За този извод Съдът кредитира изцяло заключението на СТЕ, като изготвено от вещо лице със специални знания в областта на геодезията. То е обективно и пълно с приложена комбинирана скица онагледяваща констатациите от приетите писмени доказателства по делото и извършен оглед и замервания на място. Както по ЗТСУ и ППЗТСУ действали към датата на изграждане на строежа, така и по действащия ЗУТ сградите се разполагат в регулационните граници на имотите, като е възможно да се разполагай до тях или навътре в имота на определено отстояние. Поради това процесната сграда е с недопустимо разположение, тъй като попада върху вътрешна регулационна граница, каквата възможност не е съществувала както по действалите, така и по действащите разпоредби. Освен това безспорно установено по делото е, че към датата на издаване на Отказът на Гл. архитект, за процесната територия е действащ одобрения със Заповед Г-12/11.02.1999г. ЧИЗРП за парцели VI-1460 и VII-1459 в кв.142. Този ЗРП предвижда наличие на вътрешнорегулационна граница между УПИ VI-14 60 и УПИ VII-1459, разположена по начина показан на графичната част към заповедта на лист 36 от делото, от където е пренесена и отразена и на комбинираната скица към СТЕ. Този план предвижда застрояване както на УПИ VI-1460, така и на УПИ VII-1459 с пететажни жилижни сгради със задължителни линии на застрояване. От приложените по делото писмени доказателства и СТЕ безспорно се доказа реализирано съобразно предвижданията на този план застрояване на сградата в УПИ VII-1459, което е завършено на 1етап. По делото е доказано, че постройката чието узаконяване е отказано не е разположена изцяло в регулационните граници на УПИ VI-1460, а частично попада с площ от 3,85кв.м в регулационните граници на УПИ VII-1459, върху петното за строеж на жилищната сграда в него, предвидена за изпълнение като II-ри етап. Предвид на това и разпоредбата на §22 т.2 от ЗР на ЗУТ, е започнало приложението на ЗРП от 1999г. по отношение на предвиденото в него застрояване. Поради това разположението на процесната постройка с навлизане в регулационните граници на този имот, в очертанията на застрояването в него, кореспондират и съответстват на извода на Гл. архитект за невъзможност за съществуването й. Поради това и с оглед новоустановените факти от събраните доказателства, правилно и законосъобразно в Отказът е намерено, че не са налице предпоставки сградата да бъде узаконена. С влизане в сила на ЗУТ отпада отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени дворищнорегулационни планове, отпада вещноправният ефект на тези планове. С влизане в сила на ЗУТ не отпадат регулационните предвиждания на одобрените и влезли в сила регулационни планове. Поради това правилно и законосъобразно е акцентирано в отказа на извършената преценка за съответствие на постройката, за която е поискано издаване на акт за узаконяване от заинт. страна Б., с действащият застроителен и регулационен план от 1999г. и предвижданията му и е отказано запазването й, вкл. и поради невъзможността да бъде запазена с оглед реализирането на предвиденото по плана строителство. Правилно в Отказът е съобразено, че законосъобразността на административните актове като факти от действителността се преценява съобразно материалния закон, действащ към момента на издаването им и е без значение за узаконяемостта на сградата кога е била построена, след като тя влиза в конфликт с основното принципно изискване на ЗУТ строежите да са допустими по действащия за територията подробен устройствен план.

Задължителният предварителен административен контрол на актовете на Гл. архитекти от Началниците на РДНСК по чл.216 ал.5 от ЗУТ е въведен, поради завишената им обусловеност от конкретни технически данни, чието първоначално събиране и проверка законодателят е възложил на разполагащите със специални знания за това административни органи - РДНСК-Варна. Изискването за комплектност на контролния акт с такива данни, на конкретни правни норми и съображения, поради които се счита за неправилен и незаконосъобразен извода за неузаконяемост на постройката, ограничава и препятства проверката за законосъобразност на Заповедта. С изложените общи съображения с които е отменен акта на Гл. архитект се заобикарля целта на въведения задължителен административен контрол. Липсата в контролната заповед на конкретни параметри, отстояния и правни норми приложими към процесния обект е основание за отмяната й като незаконосъобразна.

Поради това твърденията в жалбата за наличие на основания за отмяна на Заповед №ДК-10-62/13.10.2008г. на Началника на РДНСК-Варна за основателни. Предвид изложеното и доказателствата по делото оспорвания административен акт макар издаден от компетентен орган е незаконосъобразен и постановен при нарушение на процесуалните правила и целта на закона, поради което следва да бъде отменен. Правилно Гл. Архитект на район "Аспарухово" Община Варна е съобразил релевантните факти и обстоятелства и законосъобразно е постановил Отказ за узаконяване на постройката-пристройка към магазин със ЗП 9кв.м в УПИ VI-1469 кв.142 по плана на 29м.р. на гр.Варна, ул.Кирил и Методий №** по заявлението на В. Г. Б., обективиран в Писмо №УТ-92-В/1/28.02.2007г. Поради това Отказът издаден от компетентния орган е правилен и законосъобразен и не подлежи на отмяна.

С оглед изхода на спора, съдът намира искането направено от процесуалният представител на ответната страна за присъждане на юрисконсулско възнаграждение за неоснователно, поради което следва да бъде оставено без уважение.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Заповед №ДК-10-62/13.10.2008г. на Началника на РДНСК-Варна, с която е отменен като незаконосъобразен Отказ- писмо №УТ-92-В/1/28.02.2007г. на Гл. Архитект на район "Аспарухово" Община Варна, за узаконяване на постройка- пристройка към магазин със ЗП 9кв.м в УПИ VI-1460 кв.142 по плана на 29м.р. на гр.Варна, ул.Кирил и Методий №**, частично попадаща в УПИ VII-1459, кв.142, 29м.р. на гр.Варна.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните по реда на глава XII от АПК.

СЪДИЯ: