Р Е Ш Е Н И Е

 

 

 

_________

 

 

 

гр. Варна_____________2010 г.

 

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

 

Варненският административен съд, Първо отделение, VІІІ – ми състав, в публичното заседание на четвърти май две хиляди и десета година в състав:

                                              

Административен съдия: ИСКРЕНА  Д.

 

при секретаря М.Д., в присъствието на прокурора Силвиян Иванов, като разгледа докладваното от съдията Искрена Д. адм.дело 3291 на Административен съд - Варна по описа за 2009 год., за да се произнесе, взе предвид:

 

 

Производството е по реда на чл.156 от ДОПК.

Образувано е по жалба на „Силвоод” ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.А, община С, ул. ИВ № 23, представлявано от М.П., чрез Ж.П. Ж. – пълномощник, против Ревизионен акт № 190900218/26.08.2009г. на орган по приходите при ТД на НАП – Силистра, потвърден с Решение №649/06.11.2009г. на директора на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението”, гр.Варна при ЦУ на НАП, с който на дружеството са определени задължения по видове, периоди и в размери, както следва: 1/ за д.п. м.02.2007г. допълнително начислен ДДС в размер на 250,00лв. и лихви в размер на 76,59лв; 2/ за 2003г. е начислен корпоративен данък в размер на 30501,39лв. и лихви в размер на 23597,16лв. и 3/ за 2004г. е начислен корпоративен данък, в размер на 22510,24лв. и лихви в размер на 14860,18лв. Жалбоподателят оспорва установените с ревизионния акт задължения изцяло. Твърди, че констатациите на органите по приходите са необосновани, тъй като не е направена пълна преценка на събраните доказателства, както и, че са допуснати пороци в процедурата по възлагане и провеждане на ревизията. Подробни съображения по същество навежда единствено досежно отказаното преотстъпване на корпоративен данък по чл.61д от ЗКПО/отм./ за 2003г. и за 2004г., като твърди, че са налице предпоставките за ползване на данъчното облекчение. В съдебно заседание навежда твърдения и за частична нищожност на ревизионния акт. С определение №215/15.01.2010г. съдът е задължил жалбоподателя да посочи изрично дали оспорва установените задължения по ЗДДС. В указания срок не е направено уточнение, поради което и предвид формулирания петитум в жалбата ревизионния акт да бъде отменен изцяло, съдът приема, че предмет на обжалване са всички установени с ревизионния акт задължения. В с.з. жалбата се поддържа от адв. Ж., който моли ревизионния акт да бъде отменен.

Ответникът по жалбата, Директорът на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението”, гр.Варна при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Елена Великова оспорва жалбата по подробни съображения изложени в съдебно заседание. Моли жалбата да се отхвърли като неоснователна и да се присъди в полза на Дирекцията юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на жалбата, тъй като от страна на жалбоподателя не са доказани предпоставките за преотстъпване на корпоративен данък.

След преценка на събраните доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

            Данъчната ревизия на „Силвоод” ЕАД, гр.А, е възложена със ЗВР
№ 800371/02.12.2008г. (стр.3), за срок до 3 месеца, считано от датата на връчване на заповедта – 10.12.2008г. и обхваща задълженията за корпоративен данък за периода 01.01.2003г. – 31.12.2007г. и за ДДС за периода 01.08.2003г. до 31.10.2008г. Със ЗВР № 900019/07.01.2009г., срокът за извършване на ревизията е изменен до 10.03.2009г., със ЗВР № 900123/05.03.2009г. до 11.05.2009г., със ЗВР № 900218/07.05.2009г. до 11.06.2009г. Всички ЗВР са издадени от Н И Б, главен инспектор приходи при отдел „Контрол”, упълномощена да възлага ревизии със Заповед № 4/02.01.2008т. и Заповед № 3/05.01.2009г. на директора на ТД на НАП – Силистра. На 25.06.2009г. е издаден Ревизионен доклад № 900218/25.06.2009г., фактическите констатации в който, ведно с предложените за установяване задължения, са потвърдени с Ревизионен акт № 190900218/26.08.2009г., издаден въз основа на ЗОКО
№ К 900218_1
/ 12.08.2009г. Същият е оспорен по административен ред пред директора на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението”, гр.Варна при ЦУ на НАП, който с Решение № 649/06.11.2009г., връчено на 23.11.2009г. го е потвърдил.

            В хода на ревизионното производство, при преценката за прилагането на ЗДДС, е установено, че жалбоподателят не регистрирал в дневника за продажбите и СД по ЗДДС за м.02.2007г. фактура № 4/05.02.2007г. с предмет на доставката транспорт на дървесина с данъчна основа 1250,00лв. и ДДС 250,00лв., поради което на основание чл.86, ал.1 от ЗДДС е извършено увеличение на данъчната основа на извършените облагаеми доставки и начисления данък съответно със 1250,00лв. и 250,00лв.

            По прилагането на ЗКПО е установено следното:

            За отчетната 2003г., с ГДД по чл.51 от ЗКПО (отм.) вх.№ 752/31.03.2004г., жалбоподателят е декларирал облагаема печалба в размер на 102622,93лв. и дължим корпоративен данък в размер на 24116,40лв., като на основание чл.61д от ЗКПО /отм./, дружеството е преотстъпило сто на сто корпоративния данък върху облагаемата печалба. Към ГДД е приложено удостоверение изх.№ 2832/19.05.2004г. от РУ „Социално осигуряване” за това, че към датата на издаване на същото няма установени задължения по влезли в сила разпореждания /ревизионни актове за начет/. Предвид това, органите по приходите са приели, че дружеството не е изпълнило изискванията на разпоредбата на чл.61д, ал.3 от ЗКПО/отм./, съгласно която изпълнението на условията по ал. 1, а именно: 1. обектите, подлежащи на деклариране по реда на Данъчния процесуален кодекс , и активите по смисъла на Закона за счетоводството на данъчно задълженото лице се намират изцяло в административните граници на общините съгласно списък, ежегодно утвърждаван от министъра на финансите, в които за предходната година преди текущата година безработицата е 50 на сто по-висока от средната за страната за същия период;2. осемдесет на сто от средносписъчния брой на персонала, нает по трудови правоотношения за годината, за която се ползва преотстъпването, има постоянен адрес в административните граници на общините по т. 1;3. за календарната година, за която се ползва преотстъпването на данъка, данъчно задълженото лице няма ликвидни и изискуеми данъчни задължения и задължения за задължителни осигурителни вноски, както и лихви за невнасяне в срок на посочените задължения, да се удостоверява чрез справки, изготвени от данъчно задълженото лице към момента на подаване на годишната данъчна декларация.

            При анализа за наличие на условията по чл.61д от ЗКПО, органите по приходите са установили, че през 2003г. дружеството извършва производствена дейност чрез механична обработка или преработка на дърво и търговия с тях, предимно за износ. Производствените обекти и активи на дружеството по смисъла на Закона за счетоводството се намират в административните граници на Община – Алфатар съгласно утвърдения от министъра на финансите списък със Заповед № ЗМФ – 78/06.02.2003г. Според представена от дружеството справка за нает по трудови правоотношения персонал, средносписъчния състав на през 2003г. възлиза в размер на 80%. При съпоставка на предоставената от дружеството информация с данните от информационния масив на НАП, органите по приходите са установили несъответствия в приложената справка, а именно, че не са посочени всички лица на трудов договор, както и, че пет от лицата наети по трудов договор посочени в справката като жители на гр.Алфатар, са с различна адресна регистрация. Съобразно подадената от жалбоподателя информация в НАП за лицата наети по трудов договор, органите по приходите са установили, че средносписъчния брой на персонала нает по трудови правоотношения за 2003г. е 78%, а не както е декларирано 80%, поради което е прието, че не е изпълнено условието по чл. 61д, ал.1, т.2 от ЗКПО(отм.).

            При проверка в данъчното досие на дружеството е установено, че жалбоподателят има изискуеми задължения за 2003г. прихванати от деклариран ДДС за възстановяване с ДАПВ
№ 154/22.01.2003г; 618/28.02.2003; 1073/25.03.2003г; 1768/07.05.2003г; 2125/28.05.2003г; 3280/19.12.2003г., поради което е прието, че не е изпълнено условието и по чл.61д, ал.1, т.3 от ЗКПО, тъй като липсата на ликвидни и изискуеми задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски следва да бъде изпълнено през цялата календарна година, за която се ползва преференцията.

            На следващо място е установено, че декларирания от дружеството положителен финансов резултат, подлежи на допълнително преобразуване: в посока увеличение на основание чл.23, ал.2, т.2, 10 и 19 от ЗКПО/отм./ със сумата общо в размер на 155274,68лв., от които: 2113,68лв. осчетоводени по с/ка 692 начислени глоби, конфискации и други санкции за нарушаване на нормативните актове, лихвите по чл.58, ал.2, както и лихвите по Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания; 28950,14лв. представляващи разходите довели до намаляване на финансовия резултат, които дружеството не може да докаже документално, от които – 10196,54лв. разходи, за които дружеството не разполага с първичен счетоводен документ и 18753,60лв. представляващи дружествен дял на Станимир Г. Антонов; 124210,86лв. счетоводно начислени разходи за амортизации за текущия период и в посока намаление на основание чл. 23, ал.3, т.11 от ЗКПО (отм.) със сумата в размер на 124210,86лв. представляващи данъчно признатия размер на разходите за амортизации, определен по реда на чл.22 за текущия период. След допълнително преобразуване в увеличение и намаление с цитираните суми, декларирания от дружеството положителен финансов резултат– 102622,93лв. е коригиран на 133686,75лв., върху който на основание чл.44, ал.1 от ЗКПО/отм./ е начислен корпоративен данък 23,5% в размер на 31416,39лв., от които за внасяне в размер на 30501,39лв. Предвид недоказване на предпоставките за преотстъпване на корпоративния данък, същият е приет за дължим като са начислени и лихви в размер на 23597,16лв. от които 1435,80лв. за невнесени и внесени със закъснение авансови вноски.

            По отношение на финансовата 2004г. дружеството е декларирало начислен корпоративен данък в размер на 22510,24лв. преотстъпен сто на сто на основание чл.61д от ЗКПО /отм./. На ревизиращите е представена справка за средносписъчен брой на персонала за 2004г. в размер на 81%. При съпоставка на предоставената от дружеството информация с данните от информационния масив на НАП, органите по приходите са установили несъответствия в приложената справка, а именно, че не са посочени всички лица на трудов договор, както и, че пет от лицата наети по трудов договор посочени в справката като жители на гр.Алфатар, са с различна адресна регистрация. Съобразно подадената от жалбоподателя информация в НАП за лицата наети по трудов договор, органите по приходите са установили, че средносписъчния брой на персонала нает по трудови правоотношения за 2003г. е 73%, а не както е декларирано 81%, поради което е прието, че не е изпълнено условието по чл. 61д, ал.1, т.2 от ЗКПО(отм.).

            При проверка в данъчното досие е установено и, че за 2004г. жалбоподателят е имал изискуеми задължения към 26.04.2004г. – ДАПВ № 1412/26.04.2004г. – І – ва вноска ДНИ и ТБО и пътен данък за 2004г. и лихва за просрочие 338,22лв. и ДАПВ № 2219/26.07.2004г. – ІІ – ра вноска ДНИ и ТБО за 2004 и лихви за просрочие 29,60лв. Предвид установеното е прието, че дружеството не отговаря на условията на чл.61д, ал.1, т.2 и 3 от ЗКПО/отм./ за преотстъпване на корпоративния данък.

            В съдебното производство е назначена ССЕ със задача да се установи средносписъчния състав на дружеството за 2003г. и 2004г. като се съобрази разпоредбата на §1, т.41 от ДР на ЗКПО. Съобразно материалите по делото, вещото лице е изготвило справка Приложение №1 за работещите по трудови правоотношения по данни от ТД на НАП – Силистра, справка за средносписъчния състав на всички лица наети по трудов договор за 2003г. и 2004г., както и справка за средносписъчния състав на лицата по трудов договор само от гр.Алфатар. за 2003г. и 2004г. Съобразявайки времето, през което лицата са работили за жалбоподателя, вещото лице е дало заключение, че средносписъчния състав на персонала само от гр.Алфатар през 2003г. е 77,32% от общия брой на персонала, а през 2004г. е 69,72% от общия брой на персонала. По делото е изслушана и допълнителна ССЕ, със същите задачи, но след проверка в трудовите досиета и ведомостите за заплати при жалбоподателя, като според изготвеното допълнително заключение, средносписъчния състав на персонала само от гр.Алфатар през 2003г. е 83,56% от общия брой на персонала, а през 2004г. е 77,84% от общия брой на персонала. Видно от изготвените справки към заключението, работниците са едни и същи, като разликата в процентите се дължи на обстоятелството, че за някои от работниците на експертизата са представени допълнителни споразумения към трудовите договори, според които работникът преминава на 4 часов работен ден.

            Предвид установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

            Жалбата е подадена от легитимирано лице, в срока по чл.156 ДОПК, след изчерпване на възможността за обжалване по административен ред и срещу частта на РА, потвърдена с Решение № 649/06.11.2009г. на Директора Дирекция „ОУИ”, гр.Варна, поради което се явява ДОПУСТИМА.

І. ПО НАВЕДЕНИТЕ ДОВОДИ ЗА НИЩОЖНОСТ НА РЕВИЗИОННИЯ АКТ.

Твърденията за нищожност на ревизионния акт са наведени в последното съдебно заседание, като жалбоподателят не излага конкретни съображения. В предоставения от съда срок за представяне на писмени бележки, такива не са постъпили. Предвид липсата на конкретни оплаквания, при извършване на служебна проверка относно валидността на оспорения ревизионен акт, съдът намира следното:

І. По приложението на ЗДДС.

В частта относно установените задължения за ДДС за м.02.2007г. в размер на 250лв. със съответните лихви, оплакването на жалбоподателя за нищожност на ревизионния акт е основателно.

Видно от констатациите в ревизионния доклад на стр.22 (стр.407), със СД за м.02.2007г. жалбоподателят е декларирал ДДС за възстановяване в размер на 8137,13лв. Органите по приходите са установили, че фактура № 4/05.02.2007г. не е включена в справката декларация и в дневника за продажби, поради което са извършили корекция на резултата за периода – ДДС за възстановяване в размер на 7887,13лв. Изрично е констатирано, че тъй като с
АПВ № 749/11.07.2007г. декларирания ДДС за възстановяване е възстановен реално, допълнително начисления ДДС следва ефективно да се внесе в бюджета ведно с дължимата лихва. 

Съобразно тази констатация следва да се приеме, че с цитирания АПВ издаден при проверка по прилагането на ЗДДС, органите по приходите са признали, че на лицето следва да се възстанови данък, формиран като резултат от начисления за периода ДДС и упражнения данъчен кредит. Процедурата във връзка с прихващането или възстановяването на данъци е визирана в разпоредбата на чл.129 от ДОПК. Съгласно ал.1, производството се извършва или по инициатива на органите по приходите или по искане на лицето. В случая, производството по издаването на АПВ № 749/11.07.2007г. е започнало по искането на лицето. Съгласно разпоредбата на чл.129, ал.2 от ДОПК, след постъпване на искането, може да се възложи извършването на ревизия или проверка, като в чл. 129, ал. 3 от ДОПК, (в редакцията й към момента на издаването на двата АПВ и образуване на ревизионното производство и издаваните ЗВР, съгласно чл. 112, ал. 1 от ДОПК, преди изм. ДВ бр. 108 от 2007г.) се посочва, че актът за прихващане или възстановяване се издава в 30-дневен срок от постъпването на искането в случаите, когато не е възложена ревизия. Следователно, при преценката по реда на чл. 129, ал. 2 от ДОПК, органите по приходите са издали АПВ на основание чл. 129, ал. 3 от ДОПК (в цитираната редакция), които след влизането им в сила представляват стабилни административни актове. В случая не са налице предпоставките за приложението на изменението на разпоредбата на чл.129, ал.3 от ДОПК, в сила от 19.12.2007г., на която законодателят не е придал обратно действие. Със същата се има предвид незачитане на извършването на възстановяването/прихващането, тъй като предвижда установяване задължения за данъци само с ревизионен акт. С това изменение законодателят не придава стабилност на акта за прихващане или възстановяване. Като се има предвид посоченото по-горе, че на цитираната правна норма не е придадено обратно действие, то следва да се приеме, че и акта за възстановяване/прихващане и възлагането на ревизията и издаването на ревизионният акт, с който ще се установят задължения за данъци, следва да са издадени след 19.12.2007г. В случая, ревизията е възложена със ЗВР № 800371/02.12.2008г., т.е. след изменението на ДОПК, но АПВ №749/11.07.2007г. е издаден преди влизане в сила на изменението на чл.129, ал.3 от ДОПК, поради което установяването на задължения с ревизионен акт, за периоди, за които са издадени влезли в сила АПВ, следва да се извърши само по реда на чл.134 от ДОПК.

ІІ. По приложението на ЗКПО.

При извършване на задължителната проверка по чл.160, ал.2 ДОПК, съдът констатира, че в частта относно задълженията по ЗКПО, ревизията е възложена от компетентен орган – Заповед № 800371/02.12.2008г., и е приключила в определения от него срок. Ревизионният акт е издаден от компетентния орган съгласно ЗОКО № К 900218_1/12.08.2009г. и определя данъчни задължения за периода, за който е възложена ревизията.

Приложените по делото и данъчната преписка ДАПВ, с които са приключили извършени на жалбоподателя проверки през 2003г. и 2004г., не обосновават нищожност на ревизионния акт в частта на определените задължения по ЗКПО. Видно от констативната част на приложените ДАПВ, проверките са извършвани по повод деклариран от жалбоподателя ДДС за възстановяване, т.е. по прилагането на ЗДДС, като по част от актовете, преди възстановяването на ДДС е извършено прихващане с изискуеми задължения установени по данни от
данъчно – осигурителната сметка на лицето, за санкции по наказателни постановления, данък недвижими имоти и данък МПС, тоест, реална проверка по прилагането на ЗКПО за 2003г. и 2004г. не е извършвана при издаването на ДАПВ приложени на л. 43-116 от делото. При това положение издадените ДАПВ не са пречка за възлагане на ревизия по общия ред за задълженията за корпоративен данък. В случая, признатия с ДАПВ ДДС за възстановяване, е прихванат с изискуеми публични задължения по данни от данъчно – осигурителната сметка на ДЗЛ, в която се вписват данните от подадените данъчни декларации и задължения установени с актове за установяване на задължения и ревизионни актове. При проверките не са констатирани изискуеми задължения по ЗКПО за 2003г. и 2004г., които да бъдат прихванати срещу декларирания ДДС за възстановяване, т.е. не може да се приеме, че задълженията по ЗКПО за тези периоди са били предмет на проверка, поради което правилно в частта за задълженията по ЗКПО, процесната ревизия е възложена по общия ред.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

По твърденията за допуснати съществени процесуални нарушения.

Жалбоподателят не излага конкретни съображения във връзка с твърдението си, че в хода на ревизионното производство са допуснати процесуални нарушения. При извършване на служебна проверка на процедурата, съдът изцяло споделя съображенията изложени в решението на директора на дирекция „ОУИ” – Варна, като правилна е преценката, че в частта относно установените задължения по ЗКПО, производството законосъобразно е образувано по предвидения ред в чл. 112 от ДОПК, първоначалната ЗВР и тези за нейното изменение са издадени от компетентни за това органи, съдържат необходимите реквизити по чл.113 от ДОПК и са връчени на упълномощено лице от управителя на дружеството. При определяне на срока за извършване на ревизията са спазени разпоредбите на чл. 114 от ДОПК.

По твърденията за неправилно приложение на материалния закон.

Жалбоподателят оспорва изцяло установените задължения по ЗКПО за 2003г. и 2004г., като навежда подробни съображения единствено относно отказаното преотстъпване на дължимия корпоративен данък за 2003г. и 2004г. Предвид цялостното оспорване на установените задължения, съдът съобрази следното:

В хода на ревизията е установено, че през 2003г. и 2004г., жалбоподателят е внасял със закъснение авансови вноски за корпоративен данък. Конкретно за периода от м.01.2003г. до м.03.2003г. дружеството е внесло месечните авансови вноски със закъснение, а за периода от 01.04.2003г. до 31.12.2003г. и 01.01.2004г. – 31.12.2004г., изобщо не е внасяло месечни авансови вноски за корпоративен данък, поради което правилно за невнесените авансови вноски на основание чл.58, ал.1 от ЗКПО, с ревизионният акт на жалбоподателя са определени лихви за периода от 16.01.2003г. до 31.12.2003г., посочени в табличен вид на стр.32 от РД, в общ размер на 1435.80лв. и за 2004г. в размер на 1318.90лв.

Правилно и законосъобразно за 2003г., с ревизионния акт е извършено преобразуване на финансовия резултат в посока увеличение, като декларирания положителен финансов резултат от 102622.93лв. е коригиран на 133686.75лв. Органът по приходите е извършил увеличение на финансовия резултат на основание чл. 23, ал. 2, т. 2, т.10 и т.19 от ЗКПО /отм./, както следва: с 2113,68лв., представляващи начислените глоби, конфискации и други санкции за нарушаване на нормативни актове, лихвите по чл. 58, ал. 2, както и лихвите по Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания; с 28950.14лв., представляващи разходи, довели до намаляване на финансовия резултат, които дружеството не може да докаже документално по реда на съответните нормативни актове с първични документи; с 124210.86лв., представляващи счетоводно начислените разходи за амортизации за текущия период. На основание чл. 23, ал. 3, т. 11 от ЗКПО /отм./ финансовия резултат е намален със 124210.86лв., представляващи данъчно признатия размер на разходите за амортизации, определен по реда на чл. 22 от ЗКПО /отм./ за текущия период и отразен в данъчния амортизационен план. В тази част жалбоподателят не е изложил твърдения за незаконосъобразност на извършеното преобразуване на финансовия резултат, не е оспорил установените от органите по приходите факти, не са представени нови доказателства, които да обосновават различни фактически и правни изводи, поради което съдът намира, че органа по приходите издал акта правилно е приложил материалния закон и законосъобразно е преобразуван финансовия резултат на дружеството за 2003г.

По отношение на условията за преотстъпване на Корпоративен данък по чл.61д, ал.1 от ЗКПО/отм./ за 2003г. и 2004г.

Спорът между страните в тази част е формиран около наличието на предпоставките по чл.61д от ЗКПО /отм./ за преотстъпване на корпоративен данък. Съгласно цитираната разпоредба, сто на сто от корпоративния данък се преотстъпва на данъчно задължени лица за извършваната от тях производствена дейност, включително производство на ишлеме, когато са изпълнени едновременно следните условия: 1/ обектите, подлежащи на деклариране по реда на Данъчния процесуален кодекс, в т.ч. седалище и адрес на управление, и активите по смисъла на Закона за счетоводството (с изключение на парични средства по сметки в банки и притежавани акции и дялове в други предприятия) на данъчно задълженото лице се намират изцяло в административните граници на общините съгласно списъка по чл. 60, ал. 3;
2/ средносписъчният брой на персонала с постоянен адрес в административните граници на общините по т. 1, нает по трудови правоотношения за текущата година, е не по-малък от 80 на сто от общия средносписъчен брой на персонала, нает по трудови правоотношения за текущата година; 3/ за календарната година, за която се ползва преотстъпването на данъка, данъчно задълженото лице няма ликвидни и изискуеми данъчни задължения и задължения за задължителни осигурителни вноски, както и лихви за невнасяне в срок на посочените задължения. Според разпоредбата на § 1, т. 18 от ДР на ЗКПО /отм./ (редакция към процесния период) „преотстъпване на данъка” е правото на данъчно задълженото лице да не внася в бюджета определените по реда на този закон суми за данъка, които остават в патримониума на данъчно задълженото лице или се разходват за цели, определени със закон. Съгласно чл.61д, ал.3 от ЗКПО /отм./, преотстъпеният корпоративен данък се отчита като резерви. Преотстъпването се ползва, когато отчетените като резерви средства са вложени за придобиване на дълготрайни материални и нематериални активи и на краткотрайни активи, необходими за извършването на производствена дейност, както и за възнаграждения на наети по трудови правоотношения лица до края на календарната година, следваща годината, за която се ползва преотстъпването. Според ал.3, изпълнението на условията по ал. 1 се удостоверява чрез справки, изготвени от данъчно задълженото лице към момента на подаване на годишната данъчна декларация и удостоверения за липса на ликвидни и изискуеми данъчни задължения и задължения за задължителни осигурителни вноски, издадени от съответния компетентен орган.

Цитираната разпоредба е създадена с цел да бъде стимулирано инвестирането и извършването на производствена дейност в общини, в които безработицата е по - висока от средната за страната за съответния период, като предвидените в закона условия за ползване на данъчното облекчение следва да са налице кумулативно.

В хода на ревизията е установено, че жалбоподателят е ползвал така предвиденото данъчно облекчение за 2003г. и 2004г. Не се спори, че производствените обекти на „Силвоод” ЕАД и активите по смисъла на ЗСч, предназначени за производствената дейност на дружеството- производство на ишлеме, чрез механична обработка или преработка на дърво и търговия с тях, се намират в административните граници на община Алфатар, включена в утвърдения от Министъра на финансите списък със Заповед №ЗМФ-78 от 06.02.2003г., т.е. изпълнено е условието по чл.61д, ал.1, т.1 от ЗКПО/отм./. Спорът между страните е формиран около изпълнението на условията по чл.61д, ал.1, т.2 и 3 от ЗКПО /отм./.

Условието по чл.61д, ал.1, т.3 от ЗКПО/отм./, изисква задълженото лице да няма ликвидни и изискуеми данъчни задължения и задължения за задължителни осигурителни вноски, както и лихви за невнасяне в срок на посочените задължения, през цялата година, за която се ползва преференцията. Ликвидни и изискуеми са задълженията установени по основание и размер, и невнесени в предвидените от закона срокове. Видно от приложените по преписката ДАПВ, при извършена проверка в данъчно – осигурителната сметка на жалбоподателя във връзка с деклариран ДДС за възстановяване (стр.80 - стр.102), е констатирано, че жалбоподателят има изискуеми задължения по ЗМДТ – данък недвижим имот, ТБО, ДПч и ДОбщ. за 2002г., лихви и главници по ДРА №366/2002г. и ДРА №498/2002г. От Справката в информационната система на ТД на НАП гр.Силистра, програма „Фирмено счетоводство, издължения от предходни години за 2003г. /стр.94/ е установено, че дружеството има изискуеми задължения към 07.05.2003г. От същото извлечение е видно, че сумите по ДРА №366/2002г. и ДРА №498/2002г. са издължени след срока за доброволно плащане по чл.110, ал.1 от ДПК/отм./ - 14 дневен срок от връчване на акта, ведно с лихви за невнасяне в срок. При извършена проверка в данъчно - осигурителното досие на дружеството е установено, че същото е имало изискуеми данъчни задължения към 26.04.2004г. /стр.40/, както следва: І -ва вноска ДНИ, ТБО и пътен данък за 2004г. и лихви за просрочие в размер на 338.22лв., които са прихванати от данъчен орган с ДАПВ №1412/26.04.2004г. /стр.81/; ІІ - ра вноска ДНИ, ТБО и пътен данък за 2004г. и лихви за просрочие в размер на 29.60лв., които са прихванати от данъчен орган с ДАПВ №2219/26.07.2004г. /стр.83/.

С оглед на изложеното, ревизиращите органи са достигнали до правилния извод, че през 2003г. и 2004г. не е изпълнено условието по чл.61д, ал.1, т.3 от ЗКПО. Обстоятелството, че установените задължения са прихванати с ДАПВ през 2003г., т.е. задълженията са платени, е ирелевантно, тъй като условието за преотстъпване на данъка изисква за годината, за която се ползва облекчението, ДЗЛ да няма изискуеми, а не неплатени задължения. При това положение, правилно е прието с ревизионния акт, че жалбоподателят не е отговарял през цялата 2003г. на условието по чл.61д, ал.1, т.3 от ЗКПО.

Правилно и обосновано от събраните в хода на ревизията доказателства, органите по приходите са приели, че не е налице и условието по чл.61д, ал.1, т.2 от ЗКПО/отм./, а именно средносписъчният брой на персонала нает по трудови правоотношения с постоянен адрес в административните граници на общините по т. 1 за текущата година, да е не по - малък от 80 % от общия средносписъчен състав. Според §1, т.41 от ДР на ЗКПО/отм./, „средносписъчен брой на персонала за годината” във връзка с прилагането на чл. 61д, е сборът от средния списъчен брой за всеки месец, разделен на 12. Средносписъчният брой на персонала за месеца се изчислява, като сборът от списъчния брой на персонала за всеки календарен ден от месеца (включително празничните и почивните дни) се раздели на броя на календарните дни през отчетния месец. Списъчният брой на персонала за почивните и празничните дни се взема за равен на списъчния брой на персонала от предходния работен ден.

В хода на ревизията, жалбоподателят е представил справка за наетите лица по трудов договор, съгласно, която средносписъчния брой на персонала през 2003г. е 80%, а през 2004г. е 81%. Правилно органите по приходите не са съобразили представената от дружеството справка, тъй като съобразно данните за наетите лица по трудови правоотношения декларирани в НАП, са констатирани несъответствия, които пряко оказват влияние на условието по чл.61д, ал.1, т.2 от ЗКПО. На стр.229 и стр.214 от данъчната преписка се намират справки – данни за осигуряването по ЕГН за периода 01.01.2003г. – 31.12.2004г. съответно на лицата СИ С. и В Д. ***, които са осигурявани от „Силвоод” ЕАД за 2003г., но не са посочени в справката за лицата работещи по трудов договор, въз основа на която е определен средносписъчния състав на дружеството. За 2004г. в справката не са включени В Н Ч – стр.115 и Г Д с постоянен адрес гр.С. На следващо място е констатирано и, че за някои от лицата е посочен постоянен адрес гр. А, а при проверка в масива на НАП е установено, че лицата са с друг постоянен адрес, а именно: К Д Г е с адрес гр.Силистра (стр.164); Н Г. ***58); М И М е с адрес с.А (стр.279); Р П С е с адрес с.К (стр.173); ДЧ Не с адрес гр.С (стр. 124). Съобразявайки невключените в справката лица на трудов договор, както и адресите по данните от НАП, органите по приходите са установили средносписъчен брой на персонала, нает по трудови правоотношения за годината, за която се ползва преотстъпването, с постоянен адрес в границите на Община – А, за 2003г. 78% и за 2004г. 73%, поради което е прието, че дружеството не отговаря на условието по чл.61д, ал.1, т.2 от ЗКПО /отм./ за преотстъпване на корпоративен данък.

С жалбата против ревизионния акт, от страна на „СИЛВООД” АД е представена експертна оценка изготвена от гл.ас. д – р С Б Тпри ИУ – Варна, катедра „Статистика”, за определяне на списъчния състав на персонала нает по трудови правоотношения за 2003г.и  2004г., според заключението по която, относителния дял на средносписъчния състав на персонала с постоянен адрес в районите с висока безработица в дружеството е 81% за 2003г.и 80% за 2004г. Правилно решаващият орган не е съобразил така изготвеното заключение. В оценката, за лицето А К посочено, че е работила до 28.11.2003г., а по данни от НАП – стр.188 е до 28.10.2003г.; за лицето П С Т в оценката е посочено, че е работил за „Силвоод” ЕАД за цялата 2003г,.а по данни от НАП – стр.171, е със сключен договор от 04.03.2003г. По отношение изследването за 2004г. под № 22 (стр.512 от преписката) е посочено лице Н Н, какъвто няма назначен на работа при жалбоподателя; под № 5 е вписано лице Д. Ч, като също няма такова лице. под № 13 е вписана Ж Б– до 04.02.2003г., като видно от справката на стр.147, същата е работила за жалбоподателя и през периода м.06. (6 дни) до м. 2.2004г; лицето АЙ Ае посочен в експертната оценка с пълен м.10.2004г., докато видно от справката на стр.290-291, за м.10.2004г. е работил 7 дни.

Предвид установените по – горе несъответствия, съдът намира, че от страна на жалбоподателя не е доказано условието за преотстъпване на корпоративен данък по чл.61д, ал.1, т.2 от ЗКПО /отм./. Относно средносписъчния състав, съдът изцяло кредитира първоначалното заключение по ССЕ, което е основано изцяло на данните от НАП за лицата наети по трудови правоотношения в „Силвоод” ЕАД. Заключението е обосновано, съобразена е изцяло разпоредбата на §1, т.41 от ДР на ЗКПО, поради което съдът приема, че средносписъчния състав на жалбоподателя съобразно първоначалната ССЕ е за 2003г. 77,32%, а за 2004г. 69,72%, т.е. и за двете години е под 80%, поради което дружеството не е отговаряло на условието по чл.61д, ал.1, т.2 от ЗКПО за преотстъпване на корпоративен данък.

Съдът не кредитира допълнителното заключение по ССЕ, като съображенията за това са следните:

Видно от представения списъчен състав и по двете експертизи – първоначална и допълнителна, предмет на изследване са били едни и същи работници наети по трудов договор, за които не се спори, че дружеството е подавало уведомления в НАП. Първоначалното заключение е изготвено по документите  намиращи се в делото и конкретно представените справки за осигурените лица от НАП. Допълнителното заключение е изготвено по данни от трудовите досиета на работниците в дружеството, като разлика е налице относно установеното работно време за някои от лицата на трудов договор, а именно намалено работно време – 4ч. От страна на жалбоподателя са представени допълнителни споразумения към трудови договори за преминаване на 4 часов работен ден за следните работници – В Х Й (стр.250); ГН Н (стр.238); Г П П (стр.236); Г С А (стр.234); Д П Д (стр.233); Д К П (стр.231); КДГ (стр.202); М И М (стр.195); Н Г. Н (стр.184); П ПМ (стр.180) и С Д С (стр.165). Съобразно така определеното намалено работно време, допълнителното заключение по ССЕ е определило съотношение на броя работници от гр.Алфатар към общия състав за 2003г. – 83,56% и за 2004г. – 77,84%. Основателно е възражението на процесуалния представител на ответната страна относно така изготвеното заключение. Допълнителните споразумения са представени едва в последното по делото заседание и не са представени на ревизията. Няма данни и да са били съобразявани при изготвяне на справките за средносписъчния състав и от самото дружество. В същото време в хода на ревизионното производство са събрани доказателства, за това, че горепосочените лица, за които са представени споразумения за преминаване на 4 – часов работен ден, са били осигурявани като работещи на 8 – часов работен ден. На стр. 117, 111, 108, 97, 103, 58, 46, 34, 22 и 10 от данъчната преписката, се намират подаваните от жалбоподателя Декларации Обр.1 „Справка – Данни за осигурените лица”, видно от които в позиция 16 „Дни в осиг. общо”, в позиция 4 „законоустановено работно време” и позиция 5 „дневното работно време в часове за осигуреното лице” (Указания за попълването и значението на позициите са представени в Наредба № Н – 8 от 29.12.2005г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителят за осигурените при тях лица, както и за самоосигуряващите се лица), е вписано „8”, а не „4”, както твърди жалбоподателя с представените допълнителни споразумения. По изложените съображения, съдът не кредитира приетото по делото допълнително заключение по ССЕ.

Предвид изложените съображения, обосновано с ревизионния акт е прието, че по отношение на „Силвоод” ЕАД не са били налице кумулативните предпоставки за преотстъпване на корпоративен данък за 2003г. и 2004г. по чл.61д, ал.1, т.2 и 3 от ЗКПО, поради което правилно на жалбоподателя са определени задължения по ЗКПО за 2003г. и 2004г. за внасяне.

Предвид изхода на спора, страните взаимно си дължат разноски съобразно уважената и отхвърлената част от жалбата. Разноски от страна на жалбоподателя не са поискани, поради което не следва да му се присъждат такива. На основание чл.161 от ДОПК, в полза на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” гр. Варна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, съобразно отхвърлената част от жалбата – 91468,97лв. Процесуалното представителство реално е осъществено, поради което възнаграждението е дължимо и следва да бъде определено по реда на чл.8, вр.чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно в размер на 2279,37лв. (две хиляди двеста седемдесет и девет лева и тридесет и седем стотинки).

Водим от горното, Варненският административен съд, І - во отделение, VІІІ – ми състав

 

Р Е Ш И :

 

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН Ревизионен акт № 190900218/26.08.2009г. на орган по приходите при ТД на НАП – Силистра, потвърден с Решение №649/06.11.2009г. на директора на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението”, гр.Варна при ЦУ на НАП, в частта с която на „СИЛВООД” АД, гр.А, общ. С, са определени задължения по ЗДДС за м.02.2007г. в размер на 250,00лв. и лихви в размер на 76,59лв

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата в останалата част.

 

ОСЪЖДА „СИЛВООД” АД, гр.А, общ. С, ул.И В № 23, БУЛСТАТ , представлявано от М.П., да заплати на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението”, гр. Варна при ЦУ на НАП, сумата в размер на 2279,37лв. (две хиляди двеста седемдесет и девет лева и тридесет и седем стотинки).

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд  в 14 - дневен срок от деня на съобщението за изготвянето му.

                       

           

Административен съдия: