Р Е Ш Е Н И Е

 

гр.Варна, ………….2010г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският административен съд, Първо отделение, ШЕСТИ състав, в публично заседание  на дванадесети април две хиляди и десета  година в състав:

          

                                                           Председател: ИВЕТА ПЕКОВА

 

и при участието на секретаря К.К., като разгледа докладваното от съдията Ивета Пекова  адм.дело N 3200  по описа за 2009  год., за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на  чл.145 и следващи от АПК вр. чл.98 АПК.

Образувано е по жалба, подадена от В.К.Д., действащ и като ЕТ”Кава ВК 518-В.Д.” със седалище и адрес на управление- гр.Варна, ул.”********” №***против решение № 795/18.09.09г. на Началник на Митница Варна, потвърдено с решение № Д/94-В-16/09.11.09г.  на Директора на РМД-Варна, с което му е отказано издаването на удостоверение за регистрация на специализиран малък обект за дестилиране по искане вх.№ К 47-331/04.09.09г. Жалбоподателят твърди, че обжалваният акт е незаконосъобразен, постановен в противоречие с материалноправни разпоредби, че неправилно е прието от административния орган, че не са налице доказателства, удостоверяващи, че е собственик или наемател на целия обект, посочен в искане К-47-331/04.09.09г., находящ се в м.Прибой, кв.Галата, парцел 2502 с оглед изпълнение на чл.57 ал.1 ЗОДС, че неправилно му е отказано издаване на удостоверение, като е прието, че сградата е въведена като един обект и за този обект вече има издадено удостоверение за регистрация на специализиран малък обект за дестилиране на ЕТ”Р.К.-35”. Твърди, че само той е собственик на построеното в имота му помещение, че от 1983г. Р.В.- негова сестра и той по силата на делба са станали изключителни собственици на реално обособените още тогава имоти с настоящи номера 2090 и 2502, че не са си учредявали право на строеж върху имотите, които са получили в дял, че при проверка от Митница Варна е установено, че в собствената му сграда фирмата му едноличен търговец е обособила самостоятелно производство, отделно от това на ЕТ”Руска Костова-35”. Моли съда да отмени обжалвания акт и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

Ответната страна Началникът на Митница Варна чрез процесуалния си представител юрисконсулт Т. изразява становище, че жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.

След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл.168 от АПК, Административният съд приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице и при наличие на интерес от обжалване, поради което е допустима.

Обжалвано е решение № 795/18.09.09г. на Началник на Митница Варна, потвърдено с решение № Д/94-В-16/09.11.09г.  на Директора на РМД-Варна, с което на В.К.Д., действащ и като ЕТ”Кава ВК 518-В.Д.” му е отказано издаването на удостоверение за регистрация на специализиран малък обект за дестилиране по искане вх.№ К 47-331/04.09.09г.

От искане вх. № К 47-331/04.09.2009г. се установява, че е подадено пред Началника на Митница Варна от ЕТ "КАВА ВК 518 - В.Д." за регистрация на специализиран малък обект за дестилиране с местонахождение: местност „Прибой”, кв.”Галата”, парцел 2502, гр.Варна, район „Аспарухово”. От представените към искането писмени доказателства се установява, че съгласно удостоверение за актуално състояние търговецът е вписан в търговския регистър; съгласно техническа справка за производствения обект помещението, в което са монтирани 2 бр. казани е с размери 4 х 3 м и височина Зм, без посочено местонахождение; съгласно удостоверение за въвеждане в експлоатация на обект с административен адрес м-ст „Прибой", пл. № 2090 и 2092, гр.Варна, район Аспарухово възложители са Р.В. и В.Д.; представен е и списък на лицата, които водят производствения процес.

От протокол № 486-ОМАК/09.09.2009г. се установява, че с оглед установяване изпълнението на изискванията за регистрация е извършена проверка на място от митнически служители при Митница Варна и установено, че в помещението се намират два съда за изваряване на ракия- един от 180 л. и един от 250 л., които в момента на проверката не работят, като все още не са закупени средства за измерване, отговарящи на изискванията на чл.61 ЗАДС, които съгласно твърденията на лицето ще бъдат закупени след получаване на удостоверение за регистрация на малък специализиран обект за дестилиране.

            От удостоверение № 29/04.08.06г. за въвеждане в експлоатация на строеж се установява, че строежът – промяна предназначение на сезонна постройка в постройка със стопанско значение /ракиджийница/, находящ се в урегулиран поземлен имот /неурегулиран поземлен имот/ с № 2090 и №2092 по ЗРП на м-ст „Прибой” с възложители Р.В. и В.Д. е изпълнен в съответствие с одобрените проекти/заснемане за узаконяване, Разрешение за строеж №11/23.06.93г. и № 5г/28.05.99г., издадени от район Аспарухово и изискванията към строежите съгласно чл.169 ал.1  и 2 ЗУТ; строежът е заснет и нанесен в кадастралната карта /кадастралния план/ на гр.Варна, съгласно писмо № Н-464/02.07.06г. на Агенцията по кадастъра. От служебна бележка № 646/06.10.93г. се установява, че кметство Галата е разрешило на Р.В. и В.Д. да преустроят съществуващата сезонна постройка в м.Прибой, изградена съгласно разрешение за строеж №11/23.06.93г. в казан за варене на ракия. От конструктивна експертиза от м.06.07г. се установява, че обособяването на две помещения може да бъде извършено, тъй като не е в противоречие на чл.42 от НПССЗР 1987г. и чл.18.8 от РПССЗР 1988г. От удостоверение за пункт за дестилация на ферментирали плодови материали № 4/06.01.98г. се установява, че е издадено на ЕТ”Кава ВК 518” за обект м.Прибой парцел № 1447 за един брой казан от 250 л. с отговорник на пункта В.Д.. От Удостоверение изх. № Г-ТСУ 94-Р/59/04.08.2004г., издадено от отдел „Архитектура и благоустройство” при Община Варна - Район „Аспарухово” се установява, че е издадено на Руска Костова Величкова и В.К.Д. в уверение на това, че същите притежават пункт за дестилация и ферментация на плодови материали в имот пл.№ 1447, м-ст „Прибой”, със застроена площ 35 кв.м и застроена площ на резервоарите 49 кв.м. От Нотариален акт № 2, том ІІ, рег.№ 5961, дело 188 от 2009г. за дарение на недвижим имот се установява, че В.К.Д. е дарил на дъщеря си Камелия Василева Димитрова поземлен имот, находящ се в гр.Варна, район „Аспарухово”, землище на квартал „Галата”, местност „Прибой”, с кадастрален идентификатор 10135.5549.2502, стар идентификатор имот № 2092, с площ от 419 кв.м. с трайно предназначение - урбанизирана територия, с начин на трайно ползване - ниско застрояване. От удостоверение за регистрация на пункт за изваряване на ракия № 08/17.08.04г. се установява, че данъчната администрация е удостоверила, че ЕТ”Кава ВК 518-В.Д.” има регистриран пункт за изваряване на ракия в гр.Варна, м.Прибой, парцел 1447 съгласно заповед № РОД-08/2004г. От Проект, заверен от Община Варна, за делба на поземлен имот 5491447 по плана на новообразуваните имоти за м-ст „Прибой” - селищно образувание землище кв.”Галата”, община Варна, със собственици: В.К.Д., Р.К.В.и О.В.Д. се установява, че съгласно проекта, дял първи на имот 5491447 с нов идентификационен номер 5492090 с площ 1,262 дка се отрежда на Р.К.В.; дял втори с нов идентиф.номер 5492091 с площ 0,682 дка - на О. В.Д.; дял трети с нов идентификационен номер 5492092 с площ 1,262 дка - на В.К.Д.. От скица на поземлен имот № 9320/23.04.2009г., издадена от Служба по геодезия, картография и кадастър - Варна се установява, че е издадена за поземлен имот с идентификатор 10135.5549.2502, с площ 419 кв.м. и собственик В.К.Д..

От решение № 795/18.09.09г. на Началника на Митница-Варна се установява, че при извършена проверка е установено, че за специализирания малък обект за дестилиране, находящ се гр.Варна, кв.Галата, м.Прибой е издадено удостоверение за регистрация № BG002000А0073/15.08.06г. на ЕТ”Р.К.-35”; че помещението състоящо се от 35 кв.м. е разделено с преградна тухлена стена на две самостоятелни такива с отделни врати за достъп; консумацията на електрическа енергия и вода се отчита с отделни измервателни уреди за всяко помещение, но съгласно удостоверение № 29/04.08.2006г. за въвеждане в експлоатация на строеж, обектът е един и за него вече е издадено удостоверение, поради което е отказал издаване на удостоверение за регистрация на специализиран малък обект за дестилиране на ЕТ”Кава ВК 518-В.Д.”.

От жалба вх.№ В 94-56/07.10.09г. се установява, че жалбоподателят недоволен от решението на Началника на Митница-Варна е обжалвал същото пред Директора на РМД-Варна с оплаквания, че неправилно и незаконосъобразно му е отказано издаване на удостоверение за регистрация на специализиран малък обект за дестилиране, като твърди, че издаденото удостоверение на Р.В.-негова сестра е издадено без негово разрешение и че същата ползва неговите казани и нейните на неговата територия по съображения, посочени в жалбата.

От Решение № Д/94-В-16/09.11.09г. се установява, че Директорът на РМД-Варна е оставил жалбата без уважение, като е приел, че не са представени доказателства, че търговецът е собственик или наемател на обекта, за който се иска издаване на удостоверение за регистрация по съображения, посочени в решението , като е обсъдил и направените възражения.

От заключението на съдебно-техническата експертиза, приета от съда и неоспорена от страните се установява, че с протокол от 16.12.83 г. по дело № 3893/83г. по описа на ВРС е постигната спогодба между Р.В. и В.Д. ***, като в действащия кадастрален план делбата не е отразена; с разрешение за строеж №11/23.06.93г., издадено на Р.В. и В.Д. се разрешава изграждането на сезонна постройка със застроена площ от 35 кв.м., като към тази дата изграждането е започнало на база непопълнен кадастър със съдебната делба; с разрешение за строеж № 5Г/28.05.99г., издадено на Р.В. и В.Д. е разрешено преустройство на постройката за промяна на нейното предназначение от сезонна в ракиджийница, като към ракиджийницата съгласно проекта са изградени и други спомагателни постройки, свързани с производството, а именно-МС-утаител и резервоар за отпадни води, като изграждането на всички постройки е извършено в имот №1447 от КП на м.Прибой от 1987г. без отразена графиката на съдебната делба, т.е. изграждането на постройките е извършено от Р.В. и В.Д. в имота в границите му преди делбата; през 2004г. от Р.В. и В.Д. са предприети действия по попълване на действащия план на новообразуваните имоти на с.о. Прибой, одобрен със заповед № РД-1-7706/412/2003г. и № РД-1-7706-387/03.11.03г., при което сграда-ракиджийница с идентификатор по кадастралната карта № 10135.5549.2092.3, попада в имот № 2092/от ПНИ/ на В.Д., а МС-утаител с идентификатор по кадастралната карта № 10135.5549.2090.1 и резервоар за отпадни води с идентификатор по КК № 10135.5549.2090.2 попадат в имот №2090/от ПНИ/ на Р.В.. Собствениците на имоти 2090 и 2092 не са си учредявали взаимно право на строеж. ЕТ”Кава ВК 518-В.Д.” има обособено самостоятелно помещение със затворен цикъл за варене на ракия.

При така изложената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е подадена от легитимирано лице, в срок и след изчерпване на възможността за обжалване по административен ред, поради което се явява допустима. Разгледана по същество, съдът намира следното:

            Жалбоподателят твърди, че неправилно и незаконосъобразно му е отказано издаване на удостоверение за регистрация на специализиран малък обект за дестилиране на ЕТ”КАВА ВК 518-В.Д.”.

            Съгласно чл.57 ал.1 ЗАДС собственици или наематели на обект по чл. 56, ал. 1 могат да бъдат само лица по чл. 40в от Закона за виното и спиртните напитки, като съгласно ал.2 на чл.57 ЗАДС лицата по ал. 1 подават искане за регистрация на обекта до началника на митницата по местонахождение на обекта преди започване на дейността, като съгласно чл.57 ал.3 ЗАДС към искането по ал. 2 се прилагат актуално удостоверение за вписване в търговския регистър - оригинал или нотариално заверено копие в случаите, когато лицето не е пререгистрирано по реда на Закона за търговския регистър; техническа справка за откритите и закритите производствени обекти или складове с посочена квадратура и местонахождението им, пълно описание на технологичното оборудване, включително съдовете и техния обем; оригинал или нотариално заверено копие на документ, удостоверяващ въвеждането на обекта в експлоатация, издаден по реда на Закона за устройство на територията; заверено от лицето копие на картата за идентификация по регистър БУЛСТАТ; лиценз, разрешение или регистрация, когато това се изисква по закон; декларация, че обектът отговаря на изискванията на чл. 4, т. 8 и 9; списък с трите имена и единния граждански номер на лицата, които водят производствения процес (отговорници на обектите) и отговарят на изискванията на Закона за виното и спиртните напитки и нормативните актове за прилагането му. Съгласно чл.56 ал.1 ЗАДС на задължителна регистрация по този закон подлежат специализираните малки обекти за дестилиране и обектите за винопроизводство на малки винопроизводители.

            С обжалваното решение Началникът на Митница Варна е отказал издаването на удостоверение за регистрация на специализиран малък обект за дестилиране на жалбоподателя, тъй като е приел, че съгласно Удостоверение №29/04.08.06г. за въвеждане в експлоатация на строеж обектът е един и за него вече е издадено Удостоверение № BG***************/15.08.06г. на ЕТ”Р.К.-35”.

            От събраните по делото доказателства се установи по безспорен и категоричен начин, че съгласно удостоверение № 29/04.08.06г. за въвеждане в експлоатация на строеж строежът – промяна предназначение на сезонна постройка в постройка със стопанско значение /ракиджийница/, находящ се в урегулиран поземлен имот /неурегулиран поземлен имот/ с № 2090 и №2092 по ЗРП на м-ст „Прибой” с възложители Р.В. и В.Д. е изпълнен в съответствие с одобрените проекти/заснемане за узаконяване, Разрешение за строеж№11/23.06.93г., № 5г/28.05.99г., издадени от район Аспарухово и изискванията към строежите съгласно чл.169 ал.1  и 2 ЗУТ, че строежът е заснет и нанесен в кадастралната карта /кадастралния план/ на гр.Варна, че Р.В. и В.Д. притежават пункт за дестилация и ферментация на плодови материали в м-ст „Прибой”, със застроена площ 35 кв.м и застроена площ на резервоарите 49 кв.м. От заключението на вещото лице се установи по безспорен и категоричен начин, че с разрешение за строеж № 5Г/28.05.99г., издадено на Р.В. и В.Д. е разрешено преустройство на постройката за промяна на нейното предназначение от сезонна в ракиджийница, като към ракиджийницата съгласно проекта са изградени и други спомагателни постройки, свързани с производството, а именно-МС-утаител и резервоар за отпадни води, като изграждането на всички постройки е извършено в имот №1447 от КП на м.Прибой от 1987г. без отразена графиката на съдебната делба, т.е. изграждането на постройките е извършено от Р.В. и В.Д. в имота в границите му преди делбата; през 2004г. от Р.В. и В.Д. са предприели действия по попълване на действащия план на новообразуваните имоти на с.о. Прибой, одобрен със заповед № РД-1-7706/412/2003г. и № РД-1-7706-387/03.11.03г.,при което сграда-ракиджийница с идентификатор по кадастралната карта № 10135.5549.2092.3, попада в имот № 2092/от ПНИ/ на В.Д., а МС-утаител с идентификатор по кадастралната карта № 10135.5549.2090.1 и резервоар за отпадни води с идентификатор по КК № 10135.5549.2090.2 попадат в имот №2090/от ПНИ/ на Р.В.; собствениците на имоти 2090 и 2092 не са си учредявали взаимно право на строеж; ЕТ”Кава ВК 518-В.Д.” има обособено самостоятелно помещение със затворен цикъл за варене на ракия.

            С оглед на гореизложеното и съгласно чл.57 ал.1 ЗАДС собственици или наематели на обект по чл. 56, ал. 1- малък специализиран обект за дестилиране могат да бъдат само лица по чл. 40в от Закона за виното и спиртните напитки- лица регистрирани по ТЗ, като в случая жалбоподателят безспорно е лице регистрирано по ТЗ като ЕТ. Установи се и че лицето е собственик на обект по чл.56 ал.1 ЗАДС. Съгласно представените доказателства и заключението на вещото лице се установи, че обекта е въведен в експлоатация като съсобствен на В.Д. и Р.В., че съгласно  действащия план на новообразуваните имоти на с.о. Прибой, одобрен със заповед № РД-1-7706/412/2003г. и № РД-1-7706-387/03.11.03г. сграда-ракиджийница с идентификатор по кадастралната карта № 10135.5549.2092.3, попада в имот № 2092/от ПНИ/ на В.Д., а МС-утаител с идентификатор по кадастралната карта № 10135.5549.2090.1 и резервоар за отпадни води с идентификатор по КК № 10135.5549.2090.2 попадат в имот №2090/от ПНИ/ на Р.В., като собствениците на имоти 2090 и 2092 не са си учредявали взаимно право на строеж и  ЕТ”Кава ВК 518-В.Д.” има обособено самостоятелно помещение със затворен цикъл за варене на ракия. Обстоятелството, че обектът е един и че за него е издадено удостоверение по чл.57 ЗАДС на единия съсобственик не лишава другия от възможността за регистрация по цитираната разпоредба. Лицето има качеството собственик, регистрирано е по ТЗ съгласно изискванията на ЗАДС. В ЗАДС не е предвидено изискване за издаване на удостоверение на изключителен собственик. В разпоредбата е предвидено собственици или наематели, т.е. съгласно същата всеки един от съсобствениците, които съгласно ЗС имат равни права при ползване на общата вещ, който отговаря на изискванията на ЗАДС може да иска да му бъде издадено удостоверение за регистрация на специализиран малък обект за дестилиране. Съгласно чл.57 ал.1 ЗАДС в редакция му ДВ 81/2006г. собственици или наематели на обект по чл. 56, ал. 1 са могли да бъдат само несвързани лица, регистрирани по Търговския закон или по Закона за кооперациите, каквото изискване в случая не е предвидено в действащата към настоящия момент разпоредба. Обстоятелството, че е издадено удостоверение за регистрация №ВG***************/15.08.2006 г. на съсобственик на обекта не е въведено като отрицателна предпоставка за издаване на удостоверението за регистрация. Обстоятелството, че жалбоподателят разполага със самостоятелно обособено помещение със затворен цикъл за варене на ракия се установи и от заключението на вещото лице. Неоснователно е прието от административния орган при административното обжалване, че жалбоподателят не е представил договор за наем с ЕТ”Руска Костова 35”, тъй като същият е собственик, а не наемател на обекта. С искането за издаване на удостоверение жалбоподателят е представил и документите, които съгласно чл.57 ал.2 ЗАДС се прилагат към искането- удостоверение за вписване в търговския регистър, техническа справка за откритите и закритите производствени обекти, документ за въвеждане в експлоатация на обекта, списък на лицата, които водят производствения обект.

С оглед на гореизложеното, съдът намира, че неправилно е отказано издаване на удостоверение за регистрация на специализиран малък обект за дестилиране на ЕТ”КАВА ВК 518-В.Д.”, поради което решението на Началника на Митница Варна като неправилно и незаконосъобразно следва да се отмени, като преписката се върне на административния орган за издаване на удостоверение по искане вх.№ К 47-331/04.09.09г. при спазване на указанията, дадени в настоящото решение.

 При този изход на спора и предвид направеното искане съдът намира, че на основание чл.143 ал.1 АПК на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 350 лв., от които 50 лв.- ДТ, 150 лв.- депозит за вещо лице и 150 лв.-адвокатско възнаграждение.

Водим от гореизложеното и на основание чл.172, 173 и 174 АПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ решение № 795/18.09.09г. на Началник на Митница Варна, потвърдено с решение № Д/94-В-16/09.11.09г.  на Директора на РМД-Варна, с което на В.К.Д., действащ и като ЕТ”Кава ВК 518-В.Д.” със седалище и адрес на управление- гр.Варна, ул.”Одрин” №16 е отказано издаването на удостоверение за регистрация на специализиран малък обект за дестилиране по искане вх.№ К 47-331/04.09.09г.

ВРЪЩА преписката по искане вх.№ К 47-331/04.09.09г. на Началника на Митница Варна за издаване на удостоверение, съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона.

ЗАДЪЛЖАВА Началника на Митница Варна да се произнесе в едномесечен срок от влизане на решението в сила.                                                                               

ОСЪЖДА Митница Варна да заплати на В.К.Д., действащ и като ЕТ”Кава ВК 518-В.Д.” със седалище и адрес на управление- гр.Варна, ул.”********” №***направените по делото разноски в размер на 350 лв.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщението на страните.

 

                                                                               СЪДИЯ: