Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

 

№……………………., гр. Варна

 

 

     АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГР.ВАРНА, XXXІІІ състав в открито съдебно заседание на пети март две хиляди и десета година в състав:         

                       АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: МАРИЯ ГАНЕВА

като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 3348 по описа за 2009 год. , за да се произнесе взе предвид следното:

 

     Производството е по чл. 233 от Закона за Министерството на вътрешните работи . 

Образувано е по повод  на подадена жалба от С.И.С. ***  чрез адв. В.Д. против  заповед № 363/26.10.2009 г. на началника на зоналното жандармерийско  управление гр. Варна, с която му е наложено дисциплинарно наказание „порицание” за срок от  шест месеца. Релевира се  нарушение на материално-правните разпоредби  и на административнопроизводствени правила поради  отсъствие на отбелязване на извършената проверка от 27.09.2009 г. в книгата-  образец №20 и в нарядния дневник на поделението, поради  ползването на годишен отпуск от гл. инспектор Николай Яков към момента на проверката и с оглед липсата на данни в заповедта за лицето, извършило тази проверка. Твърди се , че всички тези нарушения в своята съвкупност са довели до  ограничаване на правото на защита на наказаното лице и същите са достатъчно  основание за отмяна на атакуваната заповед като незаконосъобразна.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез проц. представител,  поддържа подадената жалба. Депозирани са писмени бележки в подкрепа на изложените твърдения в подадената жалба.

Ответната страна  по жалбата- началник на ЗЖУ-Варна , изразява становище  за законосъобразност на атакувания административен акт.

Съдът след като  прецени данните по делото, приема за установено фактическа страна следното :

Безспорно между страните е , че жалбоподателят С.И.С.  е полицай към зоналното жандармерийско управление гр. Варна с категория „Е”, ІІІ степен.  За времето от 20.30 ч. на 26.09.2009 г. до 08.30 ч. на 27.09.2009 г. същият е изпълнявал патрулно-постова дейност като постови на пост №200 с обект- района на ЗЖУ-Варна  с площ  , обхващаща сградата и прилежащата й територия от около 3.6 дка.

На 27.09.2009 г.  около 04 ч. е била извършена проверка по изпълнение на служебните му задължения от началника на ЗЖУ-Варна – гл. инспектор Николай Яков, който е ползвал годишния си платен отпуск към момента на проверката. Било е установено , че жалбоподателят се намира в  постовата будка и не осъществява  охрана на обекта чрез неговото обхождане и патрулиране по установения маршрут. С. не е искал  разрешение от оперативния дежурен на ЗЖУ-Варна за ползване на почивка и такава той не е отразил в нарядния дневник. Извършената проверка не е била  документално отразена в нарядния дневник на пост№ 200 и в книгата- образец №20.

От жалбоподателя са били изисквани писмени обяснения, които той  е представил  на 28.09.2009 г. / л. 33 от делото/. В тези обяснения  той твърди, че към момента на проверката се е намирал  в постовата  будка, възприел е спирането на автомобил, слизането на един от пътниците. Последният е установил, че вратата на будката е заключена  и е бил спрян от С. след като се е отдалечил. Тогава жалбоподателя е разпознал гл. инспектор Яков. 

Последвало е издаването на заповед № 363/26.10.2009 г. на началника на ЗЖУ-Варна , с която на С.И.С. е било наложено дисциплинарно наказание „порицание” за срок от шест месеца на основание чл.224, ал.2, т.2 от ЗМВР във вр. с чл. 227, ал.1, т.11 от ППЗМВР поради неизпълнение в пълен обем на служебните  задължения като постови на пост № 200,  което е нарушение по чл.121 от Инструкция за ППД на МВР № Із-2295/08.12.2006 г. и т. 6 от Инструкция на изпълнение на ППД от постовия на пост № 200 на жандармерийското подразделение при ЗЖУ-Варна рег. № 4417/17.09.2009 г.

Заповедта е била връчена на жалбоподателя на 26.10.2009 г. и той е подал жалба срещу нея до директора на Дирекция „Жандармерия ” при ГД „Охранителна полиция”-София  вх. № 12943/05.11.2009 г. / л. 31 от делото/  , която е била отхвърлена – л. 37 от делото. Това произнасяне на горестоящия адм. орган е било съобщено на С. на 17.11.2009 г. / л. 38 от делото/. Той е упражнил правото си на оспорване по съдебен ред с подаване на жалба  вх. № Ж-20/30.11.2009 г.

Изложената фактическа установеност налага следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежна страна, която е адресат на акта, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност . Жалбата е подадена в законоустановения срок , поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество тя е основателна по следните съображения :

При служебна проверка на законосъобразността на атакувания адм. акт съдът установи, че същата е издадена при спазване на установените административнопроизводствени правила.

В изпълнение на чл.229, ал.1 от ЗМВР и чл. 237, ал.4 от правилника за негово приложение дисциплинарно наказващият орган е  изисквал писмените обяснения на жалбоподателя, след което е пристъпил към издаване на оспорената заповед. Заповедта за дисциплинарно наказание е била връчена срещу подпис на С.  съобразно правилото на чл.232 от ЗМВР. Тя е била  обявена само пред равни и по-старши по длъжност от наказания служител с оглед  чл. 247 от ППЗМВР.

Посочените фактически основания на обжалвания   индивидуалния адм. акт, преценени от адм. орган като неизпълнение  в пълен обем на служебните задължения, са извършване на патрулно-постова дейност от С.С. на 27.092009 г. около 04. ч.  в постовата будка  без да се охранява обекта чрез патрулиране по установения  маршрут и без да е поискано разрешение от оперативния дежурен за ползване на почивка.  Достоверността на посочените  фактически основания се потвърждава от дадените писмени обяснения от жалбоподателя , възпроизведени и в жалбата му до горестоящия административен орган. Същият не оспорва факта, че към момента на проверката от гл. инспектор Николай Яков той се е намирал заключен  в постовата будка като не е ползвал право на почивка и затова такава той не е документирал в нарядния си дневник. В тази връзка  е  ирелевантно ,  че към 27.09.2009 г. Николай Яков е ползвал платен годишен отпуск, че проверката не е документално отразена в книга –образец №20 и в нарядния дневник, както и че в обжалваната заповед не е посочено кой е извършил проверката.

 Съгласно  т. 6 от Инструкция за изпълнение на патрулно-постова дейност от постовия на пост №200 на жандармерийско подразделение при ЗЖУ-Варна, рег. №4417/17.09.2009 г.  през работно време на администрацията постовият осъществява охраната на обекта от установъчен пункт №1 / постовата будка на изграденото КПП/, като на 60 мин.  /или при нужда/ след разрешение на оперативния дежурен осъществява охраната на обекта чрез обхождане по маршрут. Времето на извършване на обхода по маршрут се отразява в нарядния дневник. След работно време на администрацията постовият осъществява охраната на обекта чрез патрулиране  по маршрут по един от вариантите, разпореден от оперативния дежурен  на ЗЖУ –Варна / вариант №1 или вариант №2, посочени в инструкцията/. Тъй като проверката е била на 27.09.2009 г. около 04 ч. т.е след изтичане на работното време на администрацията, то изпълнението на патрулно-постовата дейност не е следвало да се извършва чрез  охрана от постовата будка , където се е намирал С. , а чрез патрулиране / обхождане/ по един от двата маршрута , посочени в т. 5 на инструкцията . Патрулирането  съобразно чл.12, ал.1 от Инструкцията за патрулно-постовата дейност на МВР рег. № Із-2295/08.12.2006 г.           представлява подвижен наряд по изпълнение на патрулно-постова дейност по разпореден маршрут или патрулен участък. В този смисъл с поведението си жалбоподателят е нарушил правилото по т. 6 от Инструкцията за изпълнение на ППД  от постовия на пост №200                  , както и чл. 121 от Инструкция  за патрулно-постовата дейност на МВР рег. № Із-2295/08.12.2006 г. Последната гласи, че по време на непосредственото изпълнение на ППД, нарядите обхождат обслужваната територия, като спазват установъчните пунктове и часовите графици.

Съгласно чл. 109, ал.2, т.1 от същата инструкция служителите, определени за изпълнение на ППД в наряд,  трябва да познават нормативните актове и документи, които са свързани с изпълнение  на служебните задължения. В тази насока е и разпоредбата на чл. 115, ал., т.2 от посочената наредба  , която изисква от  служителя , определен за изпълнение на ППД, да е изучил и да познава инструкцията за изпълнение на ППД . Неизпълнението на  посоченото задължение по изпълнение на патрулно-постовата дейност предполага неизпълнение в пълен обем на служебните задължения от страна на жалбоподателя, което е основание за налагане на дисциплинарно наказание „порицание” съобразно чл.227, ал.1 т. 11 от ППЗМВР.

Обжалваната заповед по налагане на дисциплинарното наказание е издадена от началника на зоналното жандармерийско управление гр. Варна. Зоналните  жандармерийски управления  са териториални  звена към дирекция „Жандармерия” и се ръководят от директора на дирекцията като не се включват  в структурата на областните  дирекции на МВР / чл.9, ал.4 от ППЗМВР в редакцията му към момента на издаване на заповедта с  ДВ , бр. 91/2008 г./.

Съгласно чл. 228 , т.2 от ЗМВР за служителите от категория „Д” и „Е” дисциплинарните наказания се налагат  от органите по чл. 186, ал.1 от същия закон.

Новелата на чл. 186, ал.1 от посочения  нормативен акт в редакцията й  с ДВ бр. 42/2009 г. гласи, че генералният комисар на МВР, директорите на главните дирекции, на областните дирекции, на специализираната  дирекция „Оперативни технически операции”, на дирекция „Вътрешна сигурност”, на специализираните административни дирекции, на  медицинския институт, на научноизследователските и научно-приложните институти и ректорът на Академията на МВР назначават държавните служители от категории Г, Д и Е. Жалбоподателят е държавен служител,  категория „Е” , поради което съдът на основание чл. 171, ал.4 от АПК  изисква от ответната страна доказателства за компетентност по издаване на обжалваната заповед, но такива не бяха представени  в производството , поради котето  съдът счита, че заповедта по налагане на дисциплинарно наказание е постановена от некомпетентен административен орган. Разпоредбата на чл. 228 от ЗМВР и сл. не допускат възможност за законова делегация на правомощието по налагане на дисциплинарно наказание на служители категория „Е”, към която се причислява жалбоподателя. В атакуваната заповед  не се съдържат данни за заместване на дисциплинарно-наказващият орган,  доказателства в тази насока не се представиха в процеса.

Предвид изложените съображения обжалваната заповед за налагане на дисциплинарно наказание е издадена от некомпетентен орган, поради което същата е недействителен административен акт и нищожността й следва да се прогласи с произтичащите от това законни последици.

Страните не са претендирали присъждане на съдебно-деловодни разноски , поради което съдът не дължи произнасяне в тази насока.   

Мотивиран от изложените съображения и на основание чл. 172 във вр.с чл. 173 от АПК съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОБЯВЯВА нищожността на заповед № 363/26.10.2009 г. на началника на Зоналното жандармерийско  управление гр. Варна, с която на С.И.С. е наложено дисциплинарно наказание „порицание” за срок от  шест месеца.

Съдебното решение подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Препис от съдебното решение да се изпрати на страните.

             

                                  Административен съдия :