ОПРЕДЕЛЕНИЕ №

 

гр. Варна, 10.03.2010г.

 

Административен съд - Варна, трето отделение, тридесети състав, в закрито съдебно заседание на десети март две хиляди и десета година, в състав:

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: РОСИЦА ЦВЕТКОВА

 

            като разгледа докладваното от съдията адм. д. № 2631 по описа на АС – Варна за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:

            Делото е изпратено по компетентност на Административен съд – Варна от Административен съд София – град.

            Производството е образувано по иск, предявен от В.А.В. ***. Ищецът твърди, че е налице незаконосъобразно бездействие на служители на ІV РПУ – Варна от 02.12.2004г. до завеждане на исковата молба, осъществено по повод на негови сигнали, че през имота му без негово съгласие преминават трети лица, изразяващо се в следното: неизпълнение на чл. 6 от ЗМВР в частта, с която органите на МВР са задължени да защитават правата и имуществото на гражданите; неиздаване на разпореждания, по смисъла на чл. 55 от ЗМВР до Община Аврен и посочените в негови жалби физически лица, непредприемане на мерки за преустановяване на незаконното преминаване през имота на ищеца - № 000001, находящ се в землището на с. Близнаци, Община Аврен; несъставянето на протоколи, в изпълнение на функциите на органите на МВР по опазване на обществения ред по повод на преминаването през имота на ищеца от трети лица без негово съгласие,  неиздаването на протоколи за предупреждение по смисъла на чл. 56 от ЗМВР на посочените от ищеца физически лица, за които има достатъчно данни и се предполага, че ще извършат престъпление или нарушение на обществения ред, непредприемане на мерки за отстраняване на условията и причините за извършване на нарушения на обществения ред по смисъла на чл. 57 от ЗМВР; неизпълнение на задължението по чл. 58 от ЗМВР да предотвратяват и разкриват престъпления. В резултат на тези незаконосъобразни бездействия на служители на ІV РПУ ищецът бил претърпял неимуществени вреди, които оценява на 50 000лв, изразяващи се в: загуба на доверие в органите на полицията и в държавността, непрекъсната изнервеност, отразяваща се негативно на трудоспособността му и отношенията с колегите и други лица; чувството на несигурност в което ищецът живее, страхувайки се, че имотът му може да бъде отново увреден, неудовлетвоР.ето от необходимостта да пише непрекъснато жалби срещу различни лица, на които не се отговаряло и прочие. По изложените съображения ищецът иска от съда да установи незаконосъобразните бездействия на служителите на ІV РПУ, да ги задължи да извършат проверки по подадените от ищеца жалби и да извършат действията посочени в исковата молба по чл. 55, чл. 56, чл. 57 и чл. 58 от ЗМВР, както и да осъди ответника да му заплати обезщетение в размер на 2000лв., представляващо част от претърпените от ищеца неимуществени вреди, ведно със законната лихва от завеждане на иска до окончателното изплащане на сумата.

            С протоколно определение от 17.02.2010 съдът е приел, че делото е изяснено от фактическа и правна страна и е обявил, че ще се произнесе с решение в законоустановения срок. В срока за произнасяне съдът констатира, че неправилно  е дал ход на делото и е обявил делото за решаване, тъй като е налице недопустимост на производството. Основанията за този извод са следните:

По реда на чл. 1, ал.2 от ЗОДОВ във връзка с чл. 128, ал.1, т.5 от АПК на административните съдилища са подсъдни само искове за обезщетения за вреди, когато са причинени от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Предявеният иск се основава на твърдени незаконосъобразни действия и бездействия на органите на ОД на МВР – Варна в качеството им на правозащитни органи и дейността, от която се твърди, че са настъпили вредите не представлява административна дейност. Тъй като искът е извън компетентността на административния съд, той попада в подсъдността на общите съдилища. Предвид размера на претенцията и правилата на чл. 103 и чл. 104 от ГПК компетентен да се произнесе по предявения иск е Районен съд – Варна.

            Предвид тази нормативна рамка и на основание чл. 135, ал. 5 от АПК и чл. 253 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК определението, с което е даден ход по същество следва да бъде отменено, производството по делото следва да бъде прекратено, а делото да се изпрати на петчленен състав по чл. 135, ал.4 от АПК за определяне на подсъдността.    

Определението по чл. 135, ал. 5 от АПК не прегражда по-нататъшното развитие на делото. Не е предвидено и изрично в закона, че подлежи на инстанционно обжалване. Обратно, за разлика от чл. 121 на ГПК в чл. 135, ал. 7 от АПК е прогласено императивно, че определенията по споровете за подсъдност не подлежат на обжалване. Това се отнася както за определенията, с които Върховния административен съд или смесеният състав по чл. 135, ал. 4 от АПК разрешават споровете за подсъдност, така и за определенията, с които административните съдилища повдигат препирня за подсъдност.

            По изложените съображения и на основание чл. 253 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК и чл. 135, ал. 5 и ал. 7 от АПК,  съдът

 

                                      О П Р Е Д Е Л И :

 

ОТМЕНЯ протоколното си определение от 17.02.2010г. за даване ход по същество на делото.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. д. № 2631 по описа на Административен съд – Варна за 2010г.

ПОВДИГА СПОР ЗА ПОДСЪДНОСТ по иска, предявен от В.А.В. *** за присъждане на неимуществени вреди в размер на 2000лв.

ИЗПРАЩА делото за определяне на подсъдността на смесен състав по чл. 135, ал. 4 от АПК чрез ВАС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Препис от определението да се изпрати на страните за сведение.   

 

                                         

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: