Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

№…………………..   2010 година,

 

 

гр.ВАРНА

 

В   И  М  Е  Т  О   Н  А   Н  А  Р  О Д  А

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Варна, ТРЕТО отделение, ХХХІІ-ри състав :

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

   ГЕРГАНА СТОЯНОВА

 

В съдебно заседание, проведено на 15.01.2010 г.при участието на секретаря М.В.  изслуша докладваното от председателя  административно дело 1446/2009 г.  и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и следващи от АПК.

Образувано  е по  жалба на Х.Г.К. ***  - старши полицай, категория „Д”, служител в сектор „Охранителна полиция” към Първо РПУ  при ОД на МВР Варна, депозирана чрез представляващия го адвокат пълномощник, срещу заповед № 52/16.05.2009 г. на началника на Първо РПУ при ОД на МВР Варна, с което му е наложено дисциплинарно наказание „ писмено предупреждение” за срок от три месеца.

В жалбата си оспорващият изразява общо недоволство от постановения административен акт. Релевира доводи за  незаконосъобразност, групирани основно в несъответствие със законовите изисквания, необоснованост и немотивираност на същия. На първо място обаче оспорва компетентността на началника на Първо РПУ Варна да издаде подобна заповед.  В представената по делото писмена защита обстойно развива доводите си за незаконосъобразност на оспорената заповед, като акцентира върху липсата на компетентност на лицето, подписало същата, което само по себе си обуславя  нищожност.

Въз основа на изложеното формира петитум  с искане за отмяна на оспорената заповед, като претендира и присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът чрез процесуалния си представител оспорва жалбата, като я счита за допустима, но неоснователна. По съществото на спора посочва, че  е безспорно доказано  неизпълнение на задължения от страна на оспорващия, каквито са изискванията според представената по делото инструкция. Въз основа на горното  моли съдът да потвърди заповедта, като претендира и присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

Настоящият съдебен състав, като анализира доказателствата и съобрази доводите на страните, приема следното:

Жалбата е  депозирана от надлежна страна и в рамките на законоустановения  срок предвид на което е допустима.

Разгледана по същество е и ОСНОВАТЕЛНА.

Предметът на съдебна проверка следва да включва както валидността на оспорения административен акт, така и спазването на всички процесуално правни разпоредби и материално правни предпоставки при издаването му, както и съответствието му с целта на закона. Действително оспорването е  обвързващо съда искане, което лимитирано от дизпозитивното начало обуславя правото на достъп до съд – правната възможност да се инициира съдебно производство и  съответно  задължението на съда да го образува и приключи съобразно закона.

За разлика от исковия процес, при проверката  съдът не  е обвързан от основанията, въведени от оспорващия, нито от формираното искане, а е длъжен да въз основа на събраните доказателства, да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички, посочени в чл. 146 от АПК основания.

Установи ли основание за нищожност, съдът е длъжен да я обяви, независило има ли такова искане, или не.

Съобразно възведените в цитираната правна норма критерии за законосъобразност, съдът приема следното:

Заповед № 52/16.05.2009 г. – предмет на съдебната проверка е издадена от началника на първо РПУ при ОД на МВР Варна. С нея, за  извършено нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в  небрежност в служебната дейност и на основание чл. 224, ал.2 т.2 и ал.1 т.2 от ЗМВР и във връзка с чл. 226, ал.1,т.3  от ППЗМВР, на оспорващия е наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение” за срок от 3 месеца.

Безспорно е между страните, че оспорващият Х.К. заема в системата на МВР на длъжността „старши полицай”, категория „Д”.

Съгласно нормата на чл. 237 от ППЗМВР  дисциплинарното нарушение се установява от органа, компетентен да наложи дисциплинарното наказание.

Компетентността на този орган е изрично, императивно и изчерпателно квалифицирана в нормата на чл. 228 от ЗМВР, която гласи:

Наказанията се налага със заповеди на:

1. министъра на вътрешните работи - за всички наказания по чл. 226 за стажантите и служителите от категории А, Б, В и Г, без наказанието уволнение, ако служителят е назначен с указ;

2. органите по чл. 186, ал. 1 - за всички наказания по чл. 226 за служителите от категории Д и Е, а за служителите от категории А, Б, В и Г - без наказанията по чл. 226, ал. 1, т. 4 - 6;

3. служители на длъжност "началник на сектор", приравнените на нея и по-висока - за наказанията по чл. 226, ал. 1, т. 1 - 3;

4. служители на длъжност "началник на група" и приравнените на нея - за наказанията по чл. 226, ал. 1, т. 1 и 2.

Настоящият случай, предвид приетото за безспорно  обстоятелство между страните относно длъжността на оспорващия и определената му категория „Е” попада изцяло в приложното поле на  т. 2 от цитираната разпоредба, според която като компетентни да издават заповеди за наказания са органите по чл. 186, ал.1 от ЗМВР, а това са именно органите по назначаването, каквото е и съдържанието на действалата към датата на постановяване на оспорената заповед правна уредба:

Чл. 186. (1) (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г.) Директорите на главните дирекции, на областните дирекции, на специализираната дирекция "Оперативни технически операции", на дирекция "Вътрешна сигурност", на специализираните административни дирекции, на Медицинския институт, на научноизследователските и научно-приложните институти и ректорът на Академията на МВР назначават държавните служители на длъжности от категории Г, Д и Е извън случаите по чл. 185, т. 2.

В настоящия казус обжалваната заповед е издадена и подписана от Началника на първо РПУ при ОД на МВР Варна, който  предвид безспорно установеното между страните, не притежава материална компетентност да налага дисциплинарни наказания на служителите от категория  „Е”.

С такава  разполага единствено органът по назначението  - директорът на ОД на МВР Варна.

Компетентността на административния орган  представлява кръга от въпроси  от сферата на изпълнителната власт, които той едновременно е овластен и задължен да решава. Той може да действа само въз основа на закона и в рамките на правомощията си, а актовете и действията му извън тях са винаги нищожни – не пораждат никакви правни последици. Законодателят в конкретния случай не предвижда изключения от тези рамки, нито предвижда възможност за делегиране  на правомощия, което е видно и от последното изменение на чл.186, ал.1 от ЗМВР (ДВ бр.42 и бр.93 от 2009 г.)

Липсата на компетентност е едно от безспорните основания за нищожност на административния акт. Нищожността на административния акт е форма на недействителност. В административното право, за разлика от гражданското право, липсва специален законов текст, който да регламентира кога съответният акт е нищожен и в кои случаи е унищожаем. Основното разграничение на недействителните актове на администрацията на нищожни и унищожаеми е в зависимост от степента и качеството на порока, от който е засегнат актът. Нищожни са тези административни актове, които, поради радикални, основни и тежки недостатъци, се дисквалифицират като административни актове и въобще като юридически актове и се третират от правото като несъществуващи, поради което изобщо не могат да породят, изменят или погасят някакви правни последици.

Предвид направения коментар и с оглед дефинираното с чл. 146, т.1 съдът намира, че констатираното представлява основание за обявяване на оспорената заповед за нищожна.

Предвид приетия по спора краен правен резултат и своевременно направеното искане за присъждане на направените по делото разноски съдът намира същото за основателно и ще следва да се уважи.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал.2, предложение първо съдът

 

 

 

Р   Е   Ш   И:

 

ОБЯВЯВА  ЗА НИЩОЖНА Заповед № 52/16.05.2009 г., издадена от началника на Първо РПУ при ОД на МВР Варна, с която на Х.Г.К. *** – старши полицай, категория „Д”, служител в сектор „ОП” в същото управление, е наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение” за срок от 3 месеца.

ОСЪЖДА Началника на Първо РПУ при ОД на МВР гр.Варна да заплати на Ненко Т. Ненчев сумата от 410 (четиристотин и десет) лв., представляваща сторените по делото разноски.

 

Решенето подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14 дневен срок от датата на съобщаването му.

 

 

                                              

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

   ГЕРГАНА СТОЯНОВА