Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е                                                                                                                                                                                                №……………/……………2010г.                                                                                                                                                                                     В ИМЕТО НА НАРОДА                                                                                                                                                   

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-гр.Варна, III отделение, XXV състав, в публично съдебно заседание на  девети март две хиляди и десета година, в състав:

 

                                      АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:Десислава Стоева                                                                                                                   при секретаря М.П., като разгледа докладваното от съдията адм.д.№ 18/2010г.,за да се произнесе взе предвид следното:                                                                                                         

Производството е с правно основание чл.145 от АПК.

Образувано е по жалба на п.п.П.Г.- младши автоконтрольор към сектор КАТ при ОДП от гр.Варна  срещу Заповед, рег.№78/28.12.2009г. на Началник на група „ПКОДПД” в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР-Варна, с която му е наложено дисциплинарно наказание”писмено предупреждение” за срок от три месеца.

В жалбата се твърди, че оспореният акт е незаконосъобразен, необоснован и постановен при съществени нарушения на процедурата, поради следното:

Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е издадена от орган, който неправилно е преценил, че полицаят П.Г. е допуснал небрежност в изпълнението на служебните си задължения, както и че неправилно е приел, че наказаният е записал грешна квалификация на нарушенията в попълнените от него фишове, тъй като е сбъркана единствено алинеята на вписания чл.183 ЗДП.Освен това в жалбата настоятелно се твърди, че допуснатата грешка в работата е пряко следствие от стрес, предизвикан от приложения физически и психически тормоз по отношение на него от проверяващите го служители в ОДП- Варна. По отношение на конкретния случай, станал причина за налагане на дисциплинарното наказание твърди, че описаното в обясненията на гражданката К.П. не отговаря на обективната истина. Моли съда да отмени процесната заповед като неправилна и незаконосъобразна.

В съдебно заседание, жалбоподателят поддържа жалбата си на посочените основания.

Ответната страна, чрез процесуален представител, оспорва жалбата изцяло и я счита за неоснователна.  

Съдът, преценявайки обжалвания административен акт, съобразно възраженията в жалбата и след преценка на събраните по делото доказателства, приема от фактическа страна следното:

                                    

Предмет на съдебно разглеждане е Заповед, рег.№78/28.12.2009г. на Началник на група „ПКОДПД” в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР-Варна, с която на полицай П.Д.Г., с присъдена категория Е-ІІІ, младши автоконтрольор, е наложено дисциплинарно наказание”писмено предупреждение” за срок от три месеца.

Заповедта е издадена на осн.чл.224, ал.2, т.2; чл.226, ал.1, т.2 и чл.228, т.4 от ЗМВР във връзка с чл.226, ал.1, т.3 от ППЗМВР и е получена лично от наказания на 28.12.2009г.Не е  обжалвана пред горестоящия орган, а пред съда.

Жалбата е подадена в законоустановения срок , от надлежна страна и съдържа всички реквизити,съобразно изискванията на чл.150 и чл.151  от АПК , поради което е редовна.

При проверка по реда на чл.159 от АПК, съдът не констатира наличие на отрицателни процесуални предпоставки  или липса на положителни процесуални предпоставки, предвид което намира жалбата за допустима. По констатациите в нея, съдът намира следното:

Жалбата съдържа възражения за материална незаконосъобразност на обжалваната заповед и за допуснати нарушения на административнопроизводствените правила при постановяването й.

         Твърди се, че в обжалваната заповед се повтарят неверните констатации от жалбата на гражданката К.П. и изградените върху тях неправилни изводи, които не отговарят на действителните факти.

         От фактическа страна се установи следното:

         На 21.10.2009г. около 09.02ч. в района на местност „Г. Т.”, полицай Н.Х.-мл.автоконтрольор в сектор „ПП” спира лек автомобил „Опел Корса” с рег.№В 0629 СТ, управляван от лицето Катя П.. Поводът за  спирането е допуснато нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП, а именно: нарушителката е навлязла с управлявания от нея автомобил след пътен знак „В2”. Предвид допуснатото нарушение, полицай П.Д.Г., също мл.автоконтрольор, налага на П. административно наказание глоба по фиш с №0526794, като във фиша П.Г. неправилно е вписал квалификацията на нарушението: чл.183, ал.2, т.1, вместо правилното „чл.183, ал.3, т.5”.

         След този случай полицаят допуска в още три фиша по повод на извършени нарушения от други водачи на МПС  същата грешка.

         В дадените от него обяснения, полицаят П.Г. заявява, че е допуснал тези фактически грешки, факт, който се подкрепя и от писмените доказателства в административната преписка, както и от гласните доказателства. Предвид обстоятелството, че с действията си  е допуснал дисциплинарно нарушение, изразяващо се в небрежност в служебната дейност, на същия, предвид осъществяване нормата на чл.224, ал.2, т.2 от ЗМВР, е наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение” за срок от три месеца.

Преди налагане на наказанието на П.Г. са поискани и той е дал писмени обяснения. В този смисъл, възражението в жалбата за нарушение на административнопроизводствените правила, се явява неоснователно. Според чл. 231 ЗМВР редът за налагане на дисциплинарните наказания е уреден в ППЗМВР, като съобразно чл. 226, ал. 1, т. 3 ППЗМВР, дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" се налага  за небрежност в служебната дейност  за срок от три до шест месеца и се изразява в отправяне на предупреждение към държавния служител, че при извършване на друго нарушение по ал. 1 в срока на наложеното наказание ще бъде санкциониран с по - тежко дисциплинарно наказание. В този случай е неприложима нормата на чл. 230, ал. 1 и ал. 2 ЗМВР, според която при наличие на данни за извършено тежко дисциплинарно нарушение по чл. 227 от същия закон (за което се предвижда налагане на дисциплинарно наказание "уволнение"), с  писмена заповед на министъра на вътрешните работи се образува дисциплинарно производство и се открива дисциплинарно дело, което се провежда от определения с нея дисциплинарно - разследващ орган.

В посочената заповед на началник на група Д.Г., съгласно чл. 239 ППЗМВР се сочат данни за образуването на дисциплинарното производство, извършителя, дисциплинарното нарушение, предвиденото наказание, дисциплинарно разследващия орган, на когото се възлага разследването/л.16- справка, рег.№24362/14.12.2009г./ и срока за извършване на разследването. В общия случай основание за образуване на дисциплинарно производство по смисъла на чл. 231 ППЗМВР, са наличието на данни за извършено дисциплинарно нарушение и за неговия извършител- държавен служител на МВР. Легални определения за понятието данни за образуване на дисциплинарно производство  не се съдържат в Правилника, поради което те следва да са по подразбиране. Такива са налице предвид жалбата на К.П. и обясненията на Кр.П..

Неоснователно е възражението на жалбоподателя относно компетентността на органа. Заповедта е издадена от компетентен орган с правомощия да налага дисциплинарни наказания според Единния класификатор на длъжностите предвид Заповед Із-217 от 13.02.2009г.на Министъра на вътрешните работи. обнародвана в ДВ, бр.47 от 2009г.

Според чл. 237, ал. 1 ППЗМВР, дисциплинарното нарушение се установява от органа, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, който, ако в хода на дисциплинарното производство установи, че не е компетентен да наложи предвиденото дисциплинарно наказание, незабавно уведомява компетентния орган и му изпраща всички събрани материали (чл. 238 ППЗМВР). В тази връзка следва да се отбележи и правилото на чл. 228, т. 4 ЗМВР, че наказанията по чл. 226, ал. 1, т. 1 и 2 (в т. ч. и "писменото предупреждение"), се налагат със заповеди от служители на длъжност "началник група" и приравнените на нея. Анализът на горепосочените разпоредби обуславя извод, че в случаите на налагане на дисциплинарно наказание, различно от "уволнение", ЗМВР и ППЗМВР не изискват образуването на дисциплинарното производство в дело, по смисъла на чл. 230 ЗМВР, вр. чл. 239, ал. 1 ППЗМВР,  нито определянето на дисциплинарно разследващ орган, който да проведе това производство. Предвид това дори не следва да се спазва изискването по чл. 237 ППЗМВР дисциплинарното нарушение да бъде установено от органа, компетентен да наложи дисциплинарното наказание. Неприложими към процедурата по налагане на наказанието "писмено предупреждение" са и нормите на чл. 243 и чл. 244 ППЗМВР, относими към дисциплинарните производства по чл. 230 ЗМВР. Заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е мотивирана и съдържа описание на допуснатите от служителя нарушения, изразяващи се в неправилно съставяне на четири фиша/ №№0526794, 0526795, 0526796 и 0526797/с грешна квалификация на нарушенията по ЗДвП. Съставянето на фишове за налагане на глоби и АУАН по ЗДвП безспорно е в служебните задължения на жалбоподателя, с оглед длъжността му на служител в "Пътна полиция", които са уредени в ЗМВР и ППЗМВР. Налагането на глоби с фиш е регламентирано в ЗАНН/ чл.39, ал.2 и 3 /. Неправилното прилагане на тези разпоредби, които следват  формалната изискуемост на реквизитите на АУАН, представлява нарушение на служебната дисциплина, съставляващо небрежност в служебната дейност За тези нарушения съгласно чл. 226, ал. 1, т. 3  ППЗМВР се налага дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от три до шест месеца и се отправя предупреждение, че при извършване на друго дисциплинарно нарушение по чл.226, ал.1 от ППЗМВР в срока на наложеното наказание, на наказания ще бъде наложено по-тежко дисциплинарно наказание.

 

         Предвид събраните гласни доказателства, които съдът кредитира като логични и вътрешно непротиворечиви, се установява, че жалбоподателят е извършил нарушението, изразяващо се в допускане на грешка в квалификацията на състава на нарушенията, вписани във фишовете. Не се доказа обаче по категоричен начин, че тези грешки са допускани по повод на стрес, предвид осъществяван физически и психически тормоз от „началниците” на жалбоподателя. Отношенията между Пл.Г. и началниците му в йерархичната структура на МВР  не са намерили отражение в констатациите и мотивите на издадената заповед. Дори и да се приеме, че е налице някакво напрежение между жалбоподателя и неговите преки началници, което да доведе до чувството на фрустрация, то това е ирелевантно по делото, тъй като Пл.Г. не е съобщил на никого, вкл. и на своя колега, постъпвайки на смяна, че е притеснен или че не може да осъществява функциите си по закон. Същият следва да потърси правата си в отношенията с ръководството по надлежния начин и при появяване на  състояние или чувство на стрес, да ангажира на първо място подкрепата на специалист- психолог, какъвто би трябвало да има в структурата на МВР, в която работи той, като това му състояние бъде обективирано в писмен документ. Недопустимо е в такова психическо състояние, в каквото той твърди, че работи, при отговорността, която му възлага професията и  закона, той да контролира движението по пътищата и да преценява фактическата обстановка при извършване на нарушения и налагане на наказания на водачите на МПС, тъй като реакциите му в такъв момент явно не са абсолютно адекватни и обективни.

 

Анализът на всички събрани по делото доказателства дава основание на съда да приеме, че в конкретния случай длъжностното лице е допуснало грешка в пряката си работа, която се приема като небрежност по смисъла на разпоредбата на закона, цитирана по-горе. Самото наказание не е от рода на тежките дисциплинарни наказания и съответства на тежестта на дисциплинарното нарушение, като дисциплинарно наказващият орган  е съобразил и дадените обяснения, и последиците от дисциплинарното нарушение и цялостното поведение на своя служител.

Заповедта на Началника на група „ПКОДПД” в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР- Варна– предмет на настоящото съдебно производство, е постановена в съответствие с приложимите материални разпоредби. Не са констатирани нарушения на административнопроизводствените правила. При произнасянето си той е преценил и обсъдил събраните по преписката доказателства и е постановил заповедта си въз основа на установените факти по нея.

Ето защо, съдът намира,че жалбата е неоснователна и недоказана, и като такава следва да се отхвърли.

С оглед направеното искане и предвид изхода на спора, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати в полза на ответната страна  юрисконсултско възнаграждение в размер на 150.00 лв.

Водим от горното, съдът              

                                                                                                                                                                                  

Р    Е    Ш    И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на п.п.П.Г.- младши автоконтрольор към сектор КАТ при ОДП от гр.Варна  срещу Заповед, рег.№78/28.12.2009г. на Началник на група „ПКОДПД” в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР-Варна, с която му е наложено дисциплинарно наказание”писмено предупреждение” за срок от три месеца.

ОСЪЖДА П.Д.Г. да заплати на ответната  страна направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150.00 лв/ сто и петдесет/ лева.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните.

                                                                                                                                                       АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: