Р Е Ш Е Н И Е

 

 

 

___________

 

 

гр. Варна________________2010 г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

            

                                      

Варненският административен съд, Първо отделение, VІІІ – ми състав, в публичното заседание на двадесет и девети януари две хиляди и десета година в състав:

                                               

Административен съдия: ИСКРЕНА  Д.

 

при секретаря М.Д., в присъствието на прокурора Силвиян Иванов, като разгледа докладваното от съдията Искрена Д. адм.дело № 1059 на Административен съд – Варна по описа за 2009 год., за да се произнесе, взе предвид:

 

 

            Производството е по чл.156 и сл. от ДОПК.

            Образувано е по жалба на „П.” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.В, ж.к. „М”, бл. вх., ап., представлявано от А.П.П., против Ревизионен акт № 030802425/21.01.2009г. на главен инспектор по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден с Решение № 124/24.03.2009г. на Директора на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението”, гр.Варна при ЦУ на НАП, с който са му определени задължения по видове, периоди и размер, както следва: 1/ по ЗДДС д.п. м.01.2003г. – главница 15228,88лв. и лихви 12105,27лв; д.п. м 06.2003г. – главница 2000,00лв. и лихви 1484,15лв; д.п. м.07.2003г. – главница 7483,33лв. и лихви 5472,51лв; д.п. м.05.2004г. – главница 6500,13лв. и лихви 4056,08лв; д.п. м.03.2006г. – главница 5820,00лв. и лихви 2310,06лв; д.п. м.06.2006г. – главница 3282,03лв. и лихви 1198,42лв; д.п. м.09.2006г.- главница 3369.08лв. и лихви 1119.55лв; д.п. м.12.2006г. – главница 24306.08лв. и лихви 7256.26лв. и д.п. м.05.2007г. – главница 13441.15лв. и лихви 3244.09лв. или общо задължения по ЗДДС за внасяне в размер на 81430,69лв. и лихви 38246,39лв; 2/ по ЗКПО за д.п. 2005г. на дружеството са установени допълнителни задължения за корпоративен данък в размер на 612,12лв. и лихви 94,56лв. В жалбата са изложени подробни съображения за незаконосъобразност на ревизионния акт. Конкретно се твърди, че акта е издаден при съществено нарушение на процесуалните правила в административното производство, тъй като при извършване на насрещните проверки на доставчиците не са спазени правилата за връчване на съобщенията по реда на чл.32 от ДОПК – съставените протоколи не отговарят на изискванията на чл.50 от ДОПК; не е изпратено съобщение по реда на чл.29, ал.3 от ДОПК; съобщенията по чл.32 от ДОПК липсва отбелязване за датата на поставяне и датата на сваляне на съобщението; едновременно с окачване на съобщението на таблото, органа по приходите не изпълнил задължението си по чл.32, ал.5 от ДОПК да изпрати съответното искане с писмо с обратна разписка. Поради нарушенията при връчване на ИПДПО, жалбоподателят твърди, че доставчиците са лишени от възможността да окажат съдействие в определения от закона срок, поради което не може да се приеме, че е налице надлежно проведена процедура по чл.45 от ДОПК, респективно, че са доказани фактите и обстоятелствата за които не са дадени писмени обяснения. В жалбата се твърди още, че са допуснати процесуални нарушения и при изготвянето на ревизионния доклад, тъй като в същия липсва опис на доказателствата установяващи фактическите констатации при ревизията. На следващо място се твърди, че ревизиращите не са използвали всички допустими от ДОПК средства за установяване на обстоятелствата, свързани с признаването на правото на данъчен кредит. Твърдят се и допуснати нарушения на материалния закон, като жалбоподателят оспорва извода на ревизиращите за липса на доставка и излага подробни съображения във връзка с отказаното право на данъчен кредит по отношение на всеки един от доставчиците. Иска се отмяна на ревизионния акт и присъждане на направените по делото разноски.

            Ответникът по жалбата, Директорът на Дирекция „ОУИ” – Варна, чрез процесуалния си представител юрисконсулт М. К., оспорва жалбата. Моли същата да се остави без уважение и да се остави в сила обжалвания ревизионен акт.

            Представителят на Окръжна прокуратура – Варна изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли да се потвърди оспорения ревизионен акт.

            След преценка на събраните доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Ревизията на „П.”*** е възложена със ЗВР № 800670/07.04.2008г., за срок до 3 месеца считано от датата на връчване й – 09.04.2008г. и обхваща задълженията за корпоративен данък за периода 01.01.2003г. – 31.12.2006г, данък по чл.34, 35, 36 от ЗКПО за периода 01.01.2003г. - 31.12.2006г. и ДДС за периода 20.01.2003г. – 31.12.2007г. Със ЗВР №801218/02.07.2008г.(стр.341) срокът за извършване на ревизията е изменен до 08.08.2008г. Със Заповед № 1230/07.08.2008г. (стр.344), ревизионното производство е спряно за периода от 07.08.2008г. до 07.11.2008г. Същото е възобновено със ЗВР №802425/07.11.2008г. (стр.346), с която е определен срок за приключване на ревизията до 08.11.2008г. Заповедите са издадени от началника на сектор РИП -1, упълномощен да възлага ревизии със Заповед № 9/21.02.2008г. на директора на ТД на НАП – Варна (стр.474). В срока по чл.117 от ДОПК е съставен Ревизионен доклад № 802425/21.11.2008г., с който са предложени задължения за установяване, съгласно Таблица 1. Предложените за установяване задължения са потвърдени с Ревизионен акт №030802425/21.01.2009г., издаден въз основа на ЗОКО № К 802425/21.11.2008г. Ревизионният акт е обжалван по административен ред пред Директора на Дирекция „ОУИ” – Варна, който с Решение № 124/24.03.2009г., връчено на 01.04.2009г. го е потвърдил.

В хода на ревизионното производство от фактическа страна е установено следното:

Ревизираното лице е регистрирано по реда на ЗДДС считано от 20.01.2003г.

През д.п. м.01.2003г., чрез включване в дневника за покупки и в справката декларация по ЗДДС за д.п.м.01.2003г., жалбоподателят е упражнил право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 15228,88лв. по фактури № 85/22.01.2003г. с предмет чаршаф долен, плик торба и № 89/29.01.2003г. с предмет калъфки за възглавници, олекотени завивки издадени от „Милениум комерс” ООД. С оглед установяване предпоставките за упражняване правото на данъчен кредит по цитираните фактури, на доставчикът е извършена насрещна проверка документирана с ПИНП № 03 – 01 – 800 – 670 -6/20.06.2008г. (стр.35).При проверката е констатирано, че доставчикът е регистриран по ЗДДС на 15.11.1999г. и дерегистриран по инициатива на данъчния орган на 17.05.2004г. Във връзка с насрещната проверка на доставчика по реда на чл.32 от ДОПК е връчено ИПДПОЗЛ № 1423 – 03 – 87/21.04.2008г., като в указания
7 – дневен срок от връчването не са постъпили документите относими към извършените на „П.” ЕООД доставки. При проверка в информационния масив на НАП е установено, че доставчикът има само две подадени СД по ЗДДС – за д.п.м. 01.2003г. и за м.02.2003г. След този период дружеството не е подавало СД, но е дерегистрирано на 17.05.2004г. Издадените на „П.” ЕООД фактури са включени в дневника за продажби без да е упоменат предмета на доставките. Дължимият ДДС по фактурите е приспаднат с протокол през м.02.2003г.

За установяване предпоставките за упражняване правото на данъчен кредит по фактурите издадени от „Милениум комерс” ЕООД, на ревизираното лице е връчено ИПДПОЗЛ № ВхК 22116-3/27.06.2008г., във връзка с което, с протокол за предаване на документи, от страна на жалбоподателя са представени договор за продажба на консигнация от 05.01.2003г. и приемо – предавателен протокол от същата дата.

С оглед представените документи и непредставянето на документи от страна на доставчика доказващи начисляването на данъка и извършването на доставките, ревизиращите са приели, че не може да се установи дали доставчикът е издал процесните фактури, какъв е техният предмет, начислен ли е данъка по тях по смисъла на чл.55, ал.6 от ЗДДС (отм.). От страна на жалбоподателя са представени дневник на сметка *** „Начислен ДДС за продажбите”, според която са осчетоводени само двете фактури издадени на „П.” ЕООД. При анализ на така представените доказателства и резултатите от насрещната проверка на доставчика, органите по приходите са приели, че поради непредставянето на оборотна ведомост, не може да се установи дали с/ка 4532 е заведена и отразява информацията по процесните фактури, поради което не може да се установи дали данъкът е начислен по смисъла на чл.55 от ЗДДС. Прието е същото така, че не е доказано настъпването на данъчно събитие и реално извършване на доставките от „Милениум комерс” ЕООД, поради което на основание чл.64, ал.1, т.5, чл.65, ал.4, т.3 от ЗДДС, вр. чл.6, чл.32 и чл.63 от ЗДДС, на „П.” ЕООД е отказано право на данъчен кредит в общ размер на 15228,88лв. за д.п. м.01.2003г. по фактури № 85/22.01.2003г. и № 89/29.01.2003г. издадени от „Милениум комерс” ЕООД.

            През д.п.м.06.2003г. и м.07.2003г., жалбоподателят е упражнил право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 2983,33лв. по фактури издадени от „Драгомир” ЕООД -
№ 66/30.05.2003г. с основа 10000лв. и ДДС 2000,00лв. с предмет извършване на транспортна услуга с м/к „Бломе” за м.май 2003г. и № 67/20.07.2003г. с основа 3291,67 и ДДС 658,33лв. с предмет рибни продукти и №68/25.07.2003г. с основа 1625,00лв. и ДДС 325,00лв. с предмет рибни продукти. За установяване на предпоставките за упражняване на правото на данъчен кредит, на доставчика е извършена насрещна проверка документирана с ПИНП № 03 – 01-80067003/16.05.2008г. (стр.228). Във връзка с проверката е изготвено ИПДПОЗЛ № ВхК – 21986-1/11.04.2008г. връчено по реда на чл.32 от ДОПК, като в указания седмодневен срок от страна на доставчика не са постъпили изисканите документи относими към начисляването на данъка и извършването на доставките по фактурите издадени на „П.” ЕООД.

В отговор на ИПДПОЗЛ № ВхК 22116-3/27.06.2008г., с протокол за предаване на документи от 15.07.2008г., от страна на жалбоподателя са представени декларация, застрахователна полица № 03053100002, удостоверение № 4282/02.02.2004г., списък на екипажа на риболовен кораб „Бломе”, оборотна ведомост, баланс и ОПР за 2003г. В представените документи, се декларира, че „Драгомир” ЕООД притежава риболовен кораб „Бломе”, за който обаче ревизиращите са установили, че в оборотната ведомост и ОПР не са начислявани амортизации за 2003г. Тъй като на ревизиращите не са представени други документи относно извършването на доставките в полза на „П.” ЕООД, органите по приходите са приели, че не са представени доказателства за извършването на доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС. По отношение на представените доказателства от жалбоподателя – платежно нареждане за плащане на начисления ДДС по ДДС – сметка ***, застрахователна полица и удостоверение за застрахователна стойност на м/к „Бломе”, решаващият орган е приел, че предвид констатациите за липса на доставка, разпоредбата на чл.65, ал.8 от ЗДДС е неприложима. Полицата за застраховане кораба с риболовно оборудване е със срок на действие от 0,00часа на 29.07.2003г. до 24.00ч. на 30.07.2004г., т.е след датите на издаване на фактурите, поради което е прието, че тези доказателства са неотносими към процеса на извършване на спорната доставка.

През д.п.м. м.07.2003г., жалбоподателят е упражнил право на приспадане на данъчен кредит по фактура № 82/11.07.2003г. издадена от „Пластик 2003” ЕООД с основа 32500,00лв. и ДДС 6500лв. и предмет 1000бр. казани за битови отпадъци. На доставчика е извършена насрещна проверка документирана с ПИНП № 03-010800-670-5/30.05.2008г.(стр.13). Във връзка с насрещната проверка е изготвено ИПДПО № 19-53-02-661/21.04.2008г., връчено по реда на чл.32 от ДОПК. В указания седмодневен срок от страна на доставчика не са представени изисканите документи. При проверка в информационния масив на НАП е установено, че дружеството е включило фактурата в СД и дневника за продажби за м.07.2003г. Тъй като в указания срок доставчикът не е представил изисканите документи, ревизиращите са приели, че не е доказано начисляването на данъка по чл.55, ал.6 от ЗДДС и извършването на доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС.

От страна на жалбоподателя, след връчване на ревизионния доклад са представени копие от фактурата издадена от „Пластик 2003” ЕООД, СД по ЗДДС за м.07.2003г., договор за отговорно съхранение от 29.02.2003г., дневник за продажбите за м.юли.2003г., авизо по платежно нареждане за плащане на ДДС по фактурата по ДДС сметка ***, хронология по с/ка 411, 702, 4532 за м.07.2003г., договор за превоз от 01.06.2003г., както и декларация от Ивайло Йорданов Русинов за това, че през 2003г. като управител на „Пластик 2003” ЕООД е извършвал сам трудова дейност по стопанските операции на управляваната от него фирма. Решаващият орган е обсъдил същите като е приел, че не удостоверяват извършването на реална доставка тъй като не са представени доказателства за транспортиране и предаване на стоките. Поради недоказване извършването на доставка, е прието за неотносимо обстоятелството, че ДДС по фактурата е платен по ДДС – сметка ***.

Предвид извършената насрещни проверки на „Драгомир” ЕООД и „Пластик 2003” ЕООД, на основание чл.64, ал.1, т.5, чл.65, ал.4, т.3 от ЗДДС, вр.чл.6 и чл.32 от ЗДДС и чл.63 от ЗДДС, на жалбоподателя е отказано право на приспадане на данъчен кредит за д.п. м.06.2003г. в размер на 2000,00лв. по фактура № 66/30.05.2003г. издадена от „Драгомир” ЕООД и за д.п. м.07.2003г. общо в размер на 7483,33лв. по фактури №67/20.07.2003г. и № 68/25.07.2003г. издадени от „Драгомир” ЕООД и по фактура №82/11.07.2003г. издадена от „Пластик 2003” ЕООД.

            През д.п. м.05.2004г., жалбоподателят е упражнил право на приспадане на данъчен кредит в размер на 6500,13лв. по фактури № 1251/02.05.2004г. с предмет шперплат и №1252/06.05.2004г. с предмет цимент, иглолистни греди, шперплат, издадени от „ВИГ ТЕХ” ЕООД. Във връзка с установяване на предпоставките за възникване и упражняване на правото на данъчен кредит, на доставчика е извършена насрещна проверка документирана с
ПИНП № 03 – 01 – 800670 -2/16.05.2008г. (стр.205). Във връзка с насрещната проверка е изготвено ИПДПО № ВхК 21991-1/11.04.2008г. връчено по реда на чл.32 от ДОПК, като в указания 7 – дневен срок от връчване на искането по реда на чл.32 от ДОПК, доставчикът не е представил исканите документи. От страна на жалбоподателя, във връзка с ИПДПОЗЛ № ВхК – 22116-3/27.06.2008г. с протокол за предаване на документи № ВхК 22116-5/15.07.2008г. са представени СД по ЗДДС и дневник за продажбите за д.п.м.05.2004г., хронологична ведомост на сметка ***.05.2004г., м.06.2004г. и хронологична ведомост на сметка ***.05.2004г. Ревизиращите са приели, че след като не е представена оборотна ведомост, не може да се установи начисляването на данъка и условията за ползване на данъчен кредит, поради което и предвид липсата на доказателства за реалното извършване на доставките, на основание чл.64, ал.1, т.5, чл.65, ал.4, т.3 от ЗДДС, вр.чл.6 и чл.32 и чл.63 от ЗДДС, на жалбоподателя е отказано право на данъчен кредит за д.п. м.05.2004г. в размер на 6500,13лв. по фактури №1251/02.05.2004г. и № 1252/06.05.2005г. издадени от „Виг Тех” ЕООД.

            През д.п.м. 03.2006г., м.06.2006г. и м.09.2006г., жалбоподателят е упражнил право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 13562,64лв. по фактури № 1/01.03.2006г. с основа 29100лв. и ДДС 5820лв., с предмет стелажи, сервизни колички, походни легла, закачалки, № 26/02.06.2006г. с основа 16461,20лв. и ДДС 3292,24лв., с предмет стоки по спесификация, №47/01.09.2006г. с основа 15200,00лв. и ДДС 3040лв., с предмет стоки по спесификация и № 48/06.09.2006г. с основа 7052,00лв. и ДДС 1410,40лв., с предмет стоки по спесификация, всички издадени от „Славеев комерс” ЕООД. Във връзка с установяване на предпоставките за възникване и упражняване на правото на данъчен кредит по издадените фактури, на доставчика е извършена насрещна проверка документирана с ПИНП № 03-01-800-670-8/23.05.2008г.(стр.53). Във връзка с проверката е изготвено е ИПДПО № 10-23-00-03-169/17.04.2008г., връчено по реда на чл.32 от ДОПК. Видно от ПИНП, при извършване на проверка в информационния масив на НАП е установено, че фактури № 1/01.03.2006г., № 47/01.09.2006г. и № 48/06.09.2006г. са включени в дневника за продажби за съответния данъчен период. Фактура № 47/01.09.2006г. е включена в дневника с дата 05.06.2006г., а фактура №26/02.06.2006г. не е включена в дневника за продажби.

            Във връзка с насрещната проверка на доставчика, жалбоподателят е представил допълнително документи – уведомително писмо от Т С управител на
„Славеев комерс” ЕООД за периода 10.11.2005г. – 21.12.2006г., с което уведомява, че за периода март – септември 2006г. дружеството е имало търговски взаимоотношения с жалбоподателя, като през октомври 2006г. фирмата е продадена. Запазени са копия на документи, които представя, а именно – заверени копия на СД ведно с дневници за продажби за м.03.2006г., м.07.2006г. и м.09.2006г. от които е видно, че фактури №1/01.03.2006г., №47/05.09.2006г. и №48/06.09.2006г. са включени в дневника за продажби за съответния период, а фактура № 26/02.06.2006г. е включена в дневника за продажби през м.07.2006г. Представени са заверени копия на фактури №1/01.03.2006г., №47/05.09.2006г. и №48/06.09.2006г., главна книга сметка *** „стоки”, главна книга на с/ка 411 „клиенти” с кореспонденция по с/ка 4532 и 702 „приходи от продажби”. Представени са извлечения от „ЦКБ” АД от 05.04.2006г. и от 10.10.2006г., от които е видно, че по фактури № 1/01.03.2006г. и № 48/06.09.2006г. е платен по ДДС сметка ***.

            След анализ на представените документи и резултатите от насрещната проверка на доставчика, органите по приходите са приели, че не са доказани извършването на данъчно събитие и реалното изпълнение на доставките с предмет хотелско обзавеждане, поради което на основание чл.65, ал.4, т.3 от ЗДДС във връзка с чл.6, чл.24, чл.32, чл.63 и чл.65, ал.5 от ЗДДС, на жалбоподателя е отказано правото на данъчен кредит за д.п. м.03.2006г. в размер на 5820лв. по фактура № 1/01.03.2006г., за д.п. м.06.2003г. в размер на 3292,24лв. по фактура № 26/02.06.2006г. и за д.п. м.09.2006г. в размер общо 4450,40лв. от които 3040,00лв. по фактура № 47/01.09.2006г. и 1410,40лв. по фактура № 48/06.09.2006г. В резултат на отказания данъчен кредит по посочените фактури, са установени задължения за внасяне за м.06.2003г. в размер на 3282,03лв. и за м.09.2006г. в размер на 3369,08лв.

            През д.п. м.12.2006г., жалбоподателят е упражнил право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 25341,60лв. по фактури издадени от „Еврогруп” ЕООД - №1...18/04.12.2006г. с основа 45360,00лв. и ДДС9072,00лв. с предмет чаршафи, хавлии, дъска за рязане, ръкавици за транжиране, хладилна камера, сейф; №1...20/07.12.2006г. с основа 3000лв. и ДДС 600,00лв. за рекламни материали; №1...21/09.12.2006г. с основа14148,00лв. и ДДС 2829,60лв. за продажба на стоки под опис; №1...22/11.12.2006г. с основа 5000лв. и ДДС 1000лв. за транспортна услуга съгласно договор; № 1...23/12.12.2006г. с основа 23850,00лв. и ДДС 4770,00лв. за реклама на билборд съгласно договор; № 1...25/14.12.2006г. с основа 4000лв. и ДДС 800лв. за консултантски услуги съгласно договор; №1...26/15.12.2006г. с основа 2850,00лв. и ДДС570,00лв. за консултантски услуги съгласно договор; и № 27/18.12.2006г. с основа 28500лв. и ДДС 5700лв. за комисионни услуги съгласно договор; Във връзка с установяване на предпоставките за възникване и упражняване на правото на данъчен кредит по посочените фактури, на доставчика е извършена насрещна проверка документирана с ПИНП № 03-01-800-670-7/21.05.2008г. (ст.175). Във връзка с насрещната проверка е изготвено ИПДПО № 10-23-00-03-170/17.04.2008г. връчено по реда на чл.32 от ДОПК, като указания седмодневен срок не са представени изисканите документи. При проверка в информационния масив на ТД на НАП – Варна е установено, че дружеството е включило процесните фактури в дневника за продажби за съответния период. На 13.08.2008г. с писмо ВхК 22165-3/13.08.2008г. от ТД на НАП – София град офис „Център”, допълнително са изпратени документи във връзка с ИПДПОЗЛ от 17.04.2008г. – копия на цитираните фактури, 12бр. приемо – предавателни протоколи между „Еврогруп” ЕООД и „П.” ЕООД, 3бр. фактури издадени от „Бо – вар” ЕООД, „Гиф – П” ЕООД и „Омега 2004”ЕООД, доставчици на „Еврогруп” ЕООД, свидетелство за регистрация на фискално устройство от 01.08.2006г., договор за транспортна услуга между „Еврогруп” ЕООД и „П.” ЕООД, договор за реклама от 15.09.2006г., тристранно споразумение към договор за отдаване на автомобили при условията на финансовообвързан лизинг от 10.09.2003г. и поръчка № 1/10.09.2003г., договор за посредничество от 15.01.2006г., рекламни проспекти за обзавеждане на хотели, барове и ресторанти, всички заверени с печат на доставчика.

            При анализа на представените доказателства, ревизиращите са приели, че не са представени доказателства за ресурсна обезпеченост за извършване на доставките, не е доказан произхода на рекламните билбордове, документи за кадрова, техническа и технологична обезпеченост за изпълнение на услугата, не са представени доказателства за начисляване на данъка по чл.55, ал.6 от ЗДДС. С уведомително писмо до ТД на НАП – София от 03.06.2008г. управителят на „Еврогруп” ЕООД е посочил, че документите на дружеството са иззети от счетоводна къща в гр.София, с протокол за изземване от 14.05.2008г. като на основание чл.37, ал.4 от ДОПК ревизията е приела, че такива не съществуват.

            По изложените съображения, органите по приходите са приели, че на основание чл.65, ал.4, т.3 от ЗДДС, вр.чл.6, чл.24, чл.32, чл.63 и чл.65, ал.5 от ЗДДС, на жалбоподателя е отказано правото на приспадане на данъчен кредит за д.п. м. 12.2006г. общо в размер на 25341,60лв. по фактури издадени от „Еврогруп” ЕООД с №1...18/04.12.2006г., №1...20/07.12.2006г., №1...21/09.12.2006г., №1...22/11.12.2006г., № 1...23/12.12.2006г., №1...25/14.12.2006г., №1...26/15.12.2006г. и № 27/18.12.2006г.

            През д.п.м.05.2007г. жалбоподателят е упражнил право на приспадане на данъчен кредит в размер на 13441,15лв. по фактура № 1...2/17.05.2007г. за получени доставки стоки по опис от „РОЛ – 3” ЕООД. Във връзка с установяване на предпоставките за възникване и упражняване на правото на данъчен креди, на доставчика е извършена насрещна проверка документирана с ПИНП № 03-01-800-670-4/02.06.2008г. (стр.181). Във връзка с насрещната проверка е изготвено ИПДПО № 10-23-00-03-171/17.04.2008г. връчено по реда на чл.32 от ДОПК, като в установения
7 – дневен срок не са представени изисканите документи.

            Във връзка с извършената насрещна проверка, е получено писмо от 13.08.2008г. от ТД на НАП- София, с което е представени декларация, с която „РОЛ - 3” ЕООД декларира, че издадената на „П.” ЕООД е с погрешно изписан БУЛСТАТ, която декларация е подпечатана с печат на „Еврогруп” ЕООД. Към писмото са приложени копие на издадената фактура с предмет продажба на стоки по опис, опис на стоки част от фактура № 1...2/17.05.2007г., справка декларация, ведно с дневници за покупки и продажби за м.05.2007г., копие на фактура №74/25.09.2007г. издадена от „Гулит – 17” ЕООД на „РОЛ – 3” и договор за доставка от 30.04.2007г., копие на фактура № 68/23.05.2007г. и фактура № 7/22.02.2007г. издадени от „Еврогруп” ЕООД, като всички представени документи са заверени с печат на „Еврогруп”ЕООД. Тъй като при извършване на насрещната проверка не са представени доказателства за наличие на собствени активи, за мястото на предаване на стоката, за начина на транспортиране на същите, за ресурсна обезпеченост, органите по приходите са приели, че не са представени доказателства за извършване на доставката, поради което на основание чл.70, ал.5 от ЗДДС, вр.чл.6, чл.12, чл.25 и чл.68, ал.1, т.1 от ЗДДС, на жалбоподателя е отказано право на приспадане на данъчен кредит за м.05.2007г. в размерна 13441,15лв. по фактура № 1...2/17.05.2007г. издадена от „РОЛ – 3” ЕООД.

            В частта по прилагането на ЗКПО за 2005г., в хода на ревизията е установено, че с ГДД вх.№ 90020046/27.03.2006г. дружеството е декларирало:

            Финансов резултат за данъчно преобразуване /положителен/          -           4080,01лв;

            Общо увеличения на финансовия резултат                                       -             21959,83лв;

            Общо намаления на финансовия резултат                                         -            23417,13лв;

            Финансов резултат след данъчно преобразуване/положителен/       -           2622,71лв;

            Корпоративен данък внесен на 30.03.2006г.                                     -           393,41лв;

            В хода на ревизията е установено, че има различие между декларираните приходи в ОПР и ГДД за 2005г., с отчетените такива по счетоводни сметки съгласно оборотна ведомост и главна книга за 2005г. Съгласно оборотна ведомост и главна книга приходите по счетоводни сметки са общо в размер на 1 333 947,00лв. от които: с/ка 701 „приходи от продажба на продукция” – 23932,00лв., с/ка 702 „приходи от продажба на стоки” – 1 264 088,65лв; с/ка 703 „приходи от продажба на услуги” – 44926,35лв. Съгласно ГДД декларираните приходи за периода са в размер на 902 075,77лв., т.е. недекларирани приходи в размер на 430871,23лв. Установено е, че отчетната стойност на продадените стоки е както следва: по кредита на с/ка 304 „стоки” по оборотна ведомост и главна книга – 955 413,13лв., балансова стойност на продадените активи (без продукция) по ОПР – 526000,00лв., или разлика 429413,13лв.

            Във връзка с констатираните различия, на ревизираното лице е връчено ИПДПОЗЛ изх.№ ВхК 22116-3/27.06.2008г. С протокол за предаване на документи № ВхК 22116-5/15.07.2008г. дружеството е представило обяснение за установените разлики, а именно, че поради прехвърляне на счетоводството на нов счетоводен продукт е допусната техническа грешка – намален е прихода в ГДД от 1 333 947лв. на 902 075,77лв. – разлика 430 871,23лв; намален е разхода (отчетната стойност на продадените стоки) от 955413,13лв. на 526 000,00лв. – разлика в размер на 429413,13лв.

            Предвид установеното, ревизията е констатирала неотчетени приходи в размер на 1458,10лв., която сума е разликата между неотчетените приходи 430 871,23лв. и неотчетените разходи 429413,13лв., с която на основание чл.23, ал.2, т.11 от ЗКПО е извършено увеличение на финансовия резултат на дружеството за 2005г. и е установен размер на корпоративен данък в размер на 612,12лв., от които внесен 393,41лв., за внасяне 218,71лв.

            В съдебното производство е изслушана и приета ССЕ, от заключението по която се установява, че закупените стоки и услуги от „РОЛ – 3” ЕООД, „Славеев комерс” ЕООД, „Еврогруп” ЕООД, „Милениум комерс” ООД, „ВИГ ТЕХ” ЕООД, „Пластик 2003” ЕООД и „Драгомир” ЕООД, са осчетоводени при жалбоподателя в съответствие с приложимото счетоводно законодателство, като при счетоводното отчитане на процесните фактури е отразено увеличение на активите. Според заключението, от страна на жалбоподателя са отчетени последващи продажби на заведените стоки по процесните доставки. От страна на жалбоподателя е спазен счетоводния принцип на съпоставимост на приходите и разходите. При извършване на последващите доставки, жалбоподателят е начислил ДДС. По отношение финансовия резултат за 2005г., според заключението на ССЕ, независимо от различието в общия размер на декларираните приходи и разходи – занижение с по 431 016,65лв. в сравнение с данните от главната книга, финансовия резултат на дружеството за данъчно преобразуване за 2005г. е правилно определен от жалбоподателя и е 4080,01лв. печалба.

            Във връзка с изготвеното заключение, като доказателства по делото са приети всички счетоводни документи, касаещи записванията в счетоводните книги на жалбоподателя.

            С оглед установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от легитимирано лице, в срока по чл.156 ДОПК и след изчерпване на възможността за обжалване по административен ред и в частта потвърдена с Решение
№ 124/24.03.2009г. на Директора на ДОУИ, поради което се явява ДОПУСТИМА.

При извършване на задължителната проверка по чл.160, ал.2 ДОПК, съдът констатира, че ревизията е възложена от компетентен орган и е приключила в определения от него срок. Ревизионният акт е издаден от компетентния орган съгласно ЗОКО № К 802425/21.11.2008г. определя данъчни задължения за периода, за който е възложена ревизията, поради което обжалваният ревизионен акт не страда от пороци влечащи неговата нищожност.

При преценката по същество, съдът съобрази следното:

І. ПО НАВЕДЕНИТЕ ОПЛАКВАНИЯ ЗА ДОПУСНАТИ ПРОЦЕСУАЛНИ НАРУШЕНИЯ ПРИ ИЗВЪРШВАНЕ НА НАСРЕЩНИТЕ ПРОВЕРКИ НА ДОСТАВЧИЦИТЕ И СЪСТАВЯНЕ НА РЕВИЗИОННИЯ ДОКЛАД.

ü                Жалбоподателят твърди, че при извършване на насрещните проверки на доставчиците са допуснати съществени процесуални нарушения. Конкретно се твърди, че в приложените по преписката протоколи не е посочено конкретното действие, по повод на което е осъществено посещението на адрес, не е посочена целта на посещението, а именно, че тогава е следвало да се връчи ИПДПО. Предвид горните нарушения се твърди, че по арг. от чл.50 ДОПК протоколите не са доказателство за извършените от органите по приходите действия. На следващо място се твърди, че по преписката липсват обратни разписки за изпратено съобщение по чл.29, ал.3 от ДОПК, както и, че върху съобщенията по чл.32 от ДОПК липсват самостоятелни отбелязвания за датата на поставяне и датата на сваляне на съобщението. Твърди се още, че органът по приходите не е изпълнил задължението си по чл.32, ал.5 от ДОПК, а именно едновременно с поставянето на съобщението на информационното табло да изпрати писмо с обратна разписка. По изложените съображения за нарушения при извършването на насрещните проверки и връчване на ИПДПО на доставчиците, жалбоподателят твърди, че непредставянето на документите от страна на доставчиците се дължи на виновното поведение на администрацията, а не на недобросъвестност от страна на проверяваните лица.

По така наведените твърдения, съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл.32 от ДОПК, връчване чрез прилагане към досието се извършва в случаите, когато лицето, неговият представител или пълномощник, член на орган на управление или служител, определен да получава съобщения или книжа, не е намерен на адреса за кореспонденция, след най-малко две посещения през 7 дни, които обстоятелства се удостоверяват с протокол за всяко посещение на адреса за кореспонденция. Съгласно ал.4 и 5 на с.р., съобщението за връчването се поставя на определено за целта място в териториалната дирекция и се публикува и в Интернет, като заедно с поставяне на съобщението органът по приходите изпраща и писмо с обратна разписка, както и електронно съобщение, в случай че лицето е посочило електронен адрес. Цитираните разпоредби касаещи връчванията на съобщения на данъчните субекти, имат за цел да обезпечат законосъобразността на извършените в административното производство действия. Правилата касаещи връчването на съобщенията имат процесуален характер, поради което неспазването на което и да е било от тях, е нарушение на процедурните правила и основание да се приеме, че тези действия не са извършени.

Извършените процесуални действия от органите по приходите, в т.ч. и посещенията на адрес в производството по чл.32 от ДОПК, се документират с протоколи. Съгласно разпоредбата на чл.50, ал.1 от ДОПК, протоколът, съставен по установения ред и форма от орган по приходите или служител при изпълнение на правомощията му, е доказателство за извършените от и пред него действия и изявления и установените факти и обстоятелства. Съгласно ал.2 на с.р., протоколът се съставя в писмена форма и съдържа: номера и датата на съставянето му; името и длъжността на органа, който го е съставил, и на органите, които са извършили действията; имената, адресите и качеството на лицата, които не са органи по приходите и са участвали или присъствали при извършване на действията; индивидуализиращите данни за проверяваното лице; датата и мястото на действията; времето, когато са започнали и завършили действията; извършените действия; установените факти и обстоятелства; събраните доказателства; направените искания, бележки и възражения, ако има такива и пред кой орган и в какъв срок могат да се обжалват действията, ако това е допустимо. За да се ползва съставеният протокол с доказателствена сила, той следва да се съдържа посочените в ал.2 обстоятелства.

Разпоредбата на чл.29, ал.3 от ДОПК, допуска връчването на съобщения чрез писмо с обратна разписка чрез лицензиран пощенски оператор, в която се вписва извършеното действие. В производството по чл.32 от ДОПК, изпращането на уведомление по пощата с обратна разписка е предвидено като задължително действие едновременно с окачване на съобщението на таблото, като редовността на връчването на писмото се преценява по правилата на чл.29 и чл.30 от ДОПК – съобщението се връчва на лицето, негов представител или пълномощник, член на орган на управление или на негов служител, определен да получава книжа или съобщения; съобщение на физическо лице, включително едноличен търговец, може да се връчи и на пълнолетен член на домакинството му, както и на пълнолетно лице, което има същия постоянен адрес, ако се съгласи да го приеме със задължението да го предаде; връчването на съобщението се удостоверява с подпис на получателя или на друго лице, чрез което става връчването, като в разписката се отбелязват трите му имена, единният граждански номер и в какво качество приема съобщението; лицето, което връчва съобщението, удостоверява с подписа си датата и начина на връчването, както и имената и длъжностното си качество. съобщението, изпратено по пощата с обратна разписка, се смята за връчено на датата, на която обратната разписка е подписана от някое от лицата по чл. 29, ал. 6, 7 и 8;

При така очертаните правила за връчване на съобщенията, по отношение на процесните насрещни проверки, съдът намира следното:

На доставчика „Драгомир” ЕООД е извършена насрещна проверка документирана с ПИНП № 03-01-800670-3/16.05.2008г. (стр.228). До лицето е изготвено ИПДПО
№ ВхК – 21986-1/11.04.2008г. (стр.216), с което са изискани документи и обяснения относно извършените доставки на „П.” ЕООД. За връчване на искането са извършени посещения на адреса за кореспонденция, съвпадащ с адреса по чл.8 от ДОПК, документирани с протоколи
№ 180425/11.04.2008г. (стр.218) и № 180468/21.04.2008г. (стр.220), като според датите на протоколите, посещенията са извършени най – малко през 7 дни, т.е. спазена е разпоредбата на чл.32, ал.1 от ДОПК. Видно от протоколите, изрично е вписано, че посещението се извършва на декларирания адрес на кореспонденция за връчване на ИПДПО № ВхК – 21986-1/11.04.2008г. Протоколите са с посочен номер и дата на съставяне, посочени са трите имена и длъжността на съставилия ги орган по приходите, посочено е място, дата и час на извършване на действието, както и самото действие, като протоколът е подписан от длъжностното лице, т.е. по отношение на изготвените протоколи за посещение на адрес, са спазени изискванията на чл.50, ал.2 от ДОПК, т.е. според разпоредбата на чл.50, ал.1 от ДОПК, протоколите за посещение на адрес се ползват с доказателствената сила. За връчване на искането е изготвено съобщение по чл.32 от ДОПК № ВхК – 21986-2/22.04.2008г. (стр.225), окачено видно от извършеното отбелязване на 22.04.2008г. и свалено на 07.05.2008г. Видно от приложената на стр.224 от преписката служебна бележка, на датата на изготвяне и окачване на съобщението, същото е публикувано в интернет. На същата дата е изготвено и уведомление ВхК – 21986-3/22.04.2008г. за явяване на лицето за връчване на ИПДПО № ВхК – 21986-1/11.04.2008г. (стр.223), изпратено по пощата с обратна разписка № 8900000215602, в която изрично е вписано, че се изпраща уведомление
ВхК – 21986-3/22.04.2008г. върнато с отбелязване получателят се е преместил на друг адрес, т.е. в производството по връчване на ИПДПО № ВхК – 21986-1/11.04.2008г. на „Драгомир”ЕООД, са спазени всички изисквания на чл.32, чл.50, чл.29 и чл.30 от ДОПК, поради което оплакването на жалбоподателя за нарушения при връчването по отношение на доставчика „Драгомир” ЕООД е неоснователно.

На доставчика „ВИГ ТЕХ” ЕООД е извършена насрещна проверка документирана с ПИНП № 03-01-800670-2/16.05.2008г. (стр.205). До лицето е изготвено ИПДПО
№ ВхК – 21991-1/11.04.2008г. (стр.193), с което са изискани документи и обяснения относно извършените доставки на „П.” ЕООД. За връчване на искането са извършени посещения на адреса за кореспонденция, съвпадащ с адреса по чл.8 от ДОПК, документирани с протоколи
№ 180424/11.04.2008г. (стр.195) и № 180462/21.04.2008г. (стр.197), като според датите на протоколите, посещенията са извършени най – малко през 7 дни, т.е. спазена е разпоредбата на чл.32, ал.1 от ДОПК. Видно от протоколите, изрично е вписано, че посещението се извършва на декларирания адрес на кореспонденция за връчване на ИПДПО № ВхК – 21991-1/11.04.2008г. Протоколите са с посочен номер и дата на съставяне, посочени са трите имена и длъжността на съставилия ги орган по приходите, посочено е място, дата и час на извършване на действието, както и самото действие, като протоколът е подписан от длъжностното лице, т.е. по отношение на изготвените протоколи за посещение на адрес, са спазени изискванията на чл.50, ал.2 от ДОПК, т.е. според разпоредбата на чл.50, ал.1 от ДОПК, протоколите за посещение на адрес се ползват с доказателствената сила. За връчване на искането е изготвено съобщение по чл.32 от ДОПК № ВхК – 21991-2/22.04.2008г. (стр.202), окачено видно от извършеното отбелязване на 22.04.2008г. и свалено на 07.05.2008г. Видно от приложената на стр.201 от преписката служебна бележка, на датата на изготвяне и окачване на съобщението, същото е публикувано в интернет. На същата дата е изготвено уведомление ВхК – 21991-3/22.04.2008г. за явяване на лицето за връчване на ИПДПО № ВхК – 21991-1/11.04.2008г. (стр.200), изпратено по пощата с обратна разписка № 89000000215601, в която изрично е вписано, че се изпраща уведомление
ВхК – 21991-3/22.04.2008г., върнато с отбелязване получателят непознат на посочения адрес, т.е. в производството по връчване на ИПДПО № ВхК – 21991-1/11.04.2008г. на „ВИГ ТЕХ” ЕООД, са спазени всички изисквания на чл.32, чл.50, чл.29 и чл.30 от ДОПК, поради което оплакването на жалбоподателя за нарушения при връчването по отношение на доставчика „Драгомир” ЕООД е неоснователно.

На доставчикът „РОЛ - 3” ЕООД е извършена насрещна проверка документирана с ПИНП № 03-01-800670-4/02.06.2008г. (стр.181). До лицето е изготвено ИПДПО
изх.№ 10-23-00-03-171/17.04.2008г. (стр.158), с което са изискани документи и обяснения относно извършените доставки на „П.” ЕООД. За връчване на искането са извършени посещения на адреса за кореспонденция, съвпадащ с адреса по чл.8 от ДОПК, документирани с протоколи № 2520/18.04.2008г. (стр.179) и № 2787/07.05.2008г. (стр.177), като според датите на протоколите, посещенията са извършени най – малко през 7 дни, т.е. спазена е разпоредбата на чл.32, ал.1 от ДОПК. Видно от протоколите, изрично е вписано, че посещението се извършва на декларирания адрес на кореспонденция за връчване на ИПДПО изх.№ 10-23-00-03-171/17.04.2008г. Протоколите са с посочен номер и дата на съставяне, посочени са трите имена и длъжността на съставилия ги орган по приходите, посочено е място, дата и час на извършване на действието, както и самото действие, като протоколът е подписан от длъжностното лице, т.е. по отношение на изготвените протоколи за посещение на адрес, са спазени изискванията на чл.50, ал.2 от ДОПК, т.е. според разпоредбата на чл.50, ал.1 от ДОПК, протоколите за посещение на адрес се ползват с доказателствената сила. За връчване на искането е изготвено съобщение по чл.32 от ДОПК изх.№ 10-23-00-03-171/08.05.2008г. (стр.159), окачено видно от извършеното отбелязване на 08.05.2008г. и свалено на 23.05.2008г. По преписката няма данни съобщението да е публикувано в интернет и едновременно с окачването му на таблото да е изпратено писмо с обратна разписка. Такава се съдържа на стр.161 от данъчната преписка с №8104000075704, върнала се с отбелязване непотърсен (стр.160, 161). На обратната разписка не е посочено какво се връчва, с което е нарушена разпоредбата на чл.29, ал.3 от ДОПК, т.е. в производството по връчване на ИПДПО изх.№ 10-23-00-03-171/17.04.2008г. на „РОЛ – 3” ЕООД са допуснати нарушения на чл.32, ал.4 и ал.5, вр.чл.29, ал.3 от ДОПК.

Тези нарушения обаче в случая не следва да се квалифицират като съществени. Като особено съществено нарушение на процедурата по връчване по чл.32 от ДОПК следва да се приеме това нарушение, което е препятствало узнаването от страна на проверяваното лице за задълженията по чл.37 от ДОПК, възникващи от датата на връчване на ИПДПО. Както вече бе посочено, правилата за връчване на съобщения по чл.32 от ДОПК са императивни и всяко неспазване на кое да е от кумулативните изисквания, влече за последица незаконосъобразност на извършеното действие. По преписката обаче са налице доказателства от които се установява, че независимо от нарушенията на процедурата по чл.32 от ДОПК, адресата на искането е узнал за извършваната проверка, тъй като видно от описа на документи на стр.154 от преписката, доставчикът е входирал документи относими към проверяваните доставки. При това положение, след като лицето е узнало, нарушението на чл.32 от ДОПК не изключва приложението на разпоредбата на чл.37, ал.4 от ДОПК, тъй като последица от нарушенията на процедурата по чл.32 от ДОПК е не опорочаване на действието, а приемане, че документите са представени в указания седмодневния срок.

На доставчика „Еврогруп” ЕООД е извършена насрещна проверка документирана с ПИНП № 03-01-800670-7/21.05.2008г. (стр.175). До лицето е изготвено ИПДПО изх.№ 10-23-00-03-170/17.04.2008г. (стр.166), с което са изискани документи и обяснения относно извършените доставки на „П.” ЕООД. За връчване на искането са извършени посещения на адреса за кореспонденция, документирани с протоколи № 2519/18.04.2008г. (стр.170) и № 2786/07.05.2008г. (стр.172), като според датите на протоколите, посещенията са извършени най – малко през 7 дни, т.е. спазена е разпоредбата на чл.32, ал.1 от ДОПК. Видно от протоколите, изрично е вписано, че посещението се извършва на декларирания адрес на кореспонденция за връчване на ИПДПО изх.№ 10-23-00-03-170/17.04.2008г. Протоколите са с посочен номер и дата на съставяне, посочени са трите имена и длъжността на съставилия ги орган по приходите, посочено е място, дата и час на извършване на действието, както и самото действие, като протоколът е подписан от длъжностното лице, т.е. по отношение на изготвените протоколи за посещение на адрес, са спазени изискванията на чл.50, ал.2 от ДОПК, т.е. според разпоредбата на чл.50, ал.1 от ДОПК, протоколите за посещение на адрес се ползват с доказателствената сила. Независимо от изложеното обаче, адресът за кореспонденция на лицето е различен от адреса по чл.8 от ДОПК, поради което органите по приходите е следвало да предприемат действия по връчване на искането и на този адрес. За връчване на искането е изготвено съобщение по чл.32 от ДОПК изх.№ 10-23-00-03-170/08.05.2008г. (стр.163), окачено видно от извършеното отбелязване на 08.05.2008г. и свалено на 13.05.2008г., т.е. в нарушение на разпоредбата на чл.32, ал.6 от ДОПК не е спазен 14 – дневния срок от окачване на съобщението. По преписката няма данни съобщението да е публикувано в интернет и едновременно с окачването му на таблото да е изпратено писмо с обратна разписка. Такава се съдържа на стр.131 от данъчната преписка с № 8104000075703 с клейма от 13.05.2008г. и от 03.06.2008г., но без отбелязване за начина на връчване (стр.131). На обратната разписка не е посочено какъв документ се връчва, с което е нарушена разпоредбата на чл.29, ал.3 от ДОПК, т.е. в производството по връчване на ИПДПО изх.№ 10-23-00-03-170/17.04.2008г. на „Еврогруп” ЕООД са допуснати нарушения на чл.32, ал.4 и ал.5, вр.чл.29, ал.3 от ДОПК.

Тези нарушения обаче в случая не следва да се квалифицират като съществени. Като особено съществено нарушение на процедурата по връчване по чл.32 от ДОПК следва да се приеме това, което е препятствало узнаването от страна на проверяваното лице за задълженията по чл.37 от ДОПК, възникващи от датата на връчване на ИПДПО. Както вече бе посочено, правилата за връчване на съобщения по чл.32 от ДОПК са императивни и всяко неспазване на кое да е от кумулативните изисквания, влече за последица незаконосъобразност на извършеното действие. По преписката обаче са налице доказателства от които се установява, че независимо от нарушенията на процедурата по чл.32 от ДОПК, адресата на искането е узнал за извършваната проверка, тъй като видно от описа на документи на стр.126 от преписката, доставчикът е входирал документи относими към процесните доставки. При това положение, след като лицето е узнало, нарушението на чл.32 от ДОПК не изключва приложението на разпоредбата на чл.37, ал.4 от ДОПК, тъй като последица от нарушенията на процедурата по чл.32 от ДОПК е не опорочаване на действието, а приемане, че документите са представени в седмодневния срок.

На доставчика „Славеев комерс” ЕООД е извършена насрещна проверка документирана с ПИНП № 03-01-800670-8/23.05.2008г. (стр.53). До лицето е изготвено ИПДПО изх.№ 10-23-00-03-169/17.04.2008г. (стр.50), с което са изискани документи и обяснения относно извършените доставки на „П.” ЕООД. За връчване на искането са извършени посещения на адреса за кореспонденция, съвпадащ с адреса по чл.8 от ДОПК, документирани с протоколи № 2518/18.04.2008г. (стр.44) и № 2736/29.04.2008г. (стр.42), като според датите на протоколите, посещенията са извършени най – малко през 7 дни, т.е. спазена е разпоредбата на чл.32, ал.1 от ДОПК. Видно от протоколите, изрично е вписано, че посещението се извършва на декларирания адрес на кореспонденция за връчване на ИПДПО изх.№ 10-23-00-03-169/17.04.2008г. Протоколите са с посочен номер и дата на съставяне, посочени са трите имена и длъжността на съставилия ги орган по приходите, посочено е място, дата и час на извършване на действието, както и самото действие, като протоколът е подписан от длъжностното лице, т.е. по отношение на изготвените протоколи за посещение на адрес, са спазени изискванията на чл.50, ал.2 от ДОПК, т.е. според разпоредбата на чл.50, ал.1 от ДОПК, протоколите за посещение на адрес се ползват с доказателствената сила. За връчване на искането е изготвено съобщение по чл.32 от ДОПК изх.№ 10-23-00-03-169/30.04.2008г. (стр.51), окачено видно от извършеното отбелязване на 30.04.2008г. като не е посочена дата на сваляне на съобщението. По преписката няма данни съобщението да е публикувано в интернет и едновременно с окачването му на таблото да е изпратено писмо с обратна разписка. Такава се съдържа на стр.46 от данъчната преписка с № 810000394730, но в нарушение на чл.29, ал.3 от ДОПК не е посочен документът, който се връчва. На л.45 от преписката е приложена квитанция от „Български пощи” с отбелязване получателят непознат на посочения адрес, която обаче поради липсата на баркод с номер на пратка, не може да се отнесе към посоченото по – горе известие за доставяне № 810000394730. По изложените съображения, производството по връчване на ИПДПО изх.№ 10-23-00-03-169/17.04.2008г. на „Славеев комерс” ЕООД са допуснати нарушения на чл.32, ал.4 и ал.5, вр.чл.29, ал.3 от ДОПК, поради което следва да се приеме, че по отношение на доставчика „Славеев комерс” ЕООД не е започнал да тече срока по чл.37, ал.3 от ДОПК.

На доставчика „Милениум комерс” ЕООД е извършена насрещна проверка документирана с ПИНП № 03-01-800670-6/20.06.2008г. (стр.35). До лицето е изготвено ИПДПО изх.№ 1423-03-87/21.04.2008г. (стр.27), с което са изискани документи и обяснения относно извършените доставки на „П.” ЕООД. За връчване на искането са извършени посещения на адреса за кореспонденция, съвпадащ с адреса по чл.8 от ДОПК, документирани с протоколи
№ 4587/19.05.2008г. (стр.29) и № 4643/28.05.2008г. (стр.31), като според датите на протоколите, посещенията са извършени най – малко през 7 дни, т.е. спазена е разпоредбата на чл.32, ал.1 от ДОПК. Видно от протоколите, изрично е вписано, че посещението се извършва на декларирания адрес на кореспонденция за връчване на ИПДПО изх.№ 1423-03-87/21.04.2008г. Протоколите са с посочен номер и дата на съставяне, посочени са трите имена и длъжността на съставилия ги орган по приходите, посочено е място, дата и час на извършване на действието, както и самото действие, като протоколът е подписан от длъжностното лице, т.е. по отношение на изготвените протоколи за посещение на адрес, са спазени изискванията на чл.50, ал.2 от ДОПК, т.е. според разпоредбата на чл.50, ал.1 от ДОПК, протоколите за посещение на адрес се ползват с доказателствената сила. За връчване на искането е изготвено съобщение по чл.32 от ДОПК изх.№ 1423-03-87/29.05.2008г. (стр.32), окачено видно от извършеното отбелязване на 29.05.2008г. и свалено на 13.06.2008г. По преписката няма данни съобщението да е публикувано в интернет и едновременно с окачването му на таблото да е изпратено писмо с обратна разписка, което е в нарушение на разпоредбата на чл.32, ал.5 от ДОПК. По изложените съображения, производството по връчване на ИПДПО изх.№ 1423-03-87/21.04.2008г. на „Милениум комерс” ЕООД са допуснати нарушения на чл.32, ал.4 и ал.5 от ДОПК, поради което следва да се приеме, че по отношение на доставчика „Милениум комерс” ЕООД не е започнал да тече срока по чл.37, ал.3 от ДОПК.

На доставчика „Пластик 2003” ЕООД е извършена насрещна проверка документирана с ПИНП № 03-01-800670-5/30.05.2008г. (стр.13). До лицето е изготвено ИПДПОЗЛ
изх.№ 19-53-02-661/21.04.2008г. (стр.10), с което са изискани документи и обяснения относно процесните доставки на „П.” ЕООД. За връчване на искането са извършени посещения на адреса за кореспонденция, съвпадащ с адреса по чл.8 от ДОПК, документирани с протоколи №800214/21.04.2008г. (стр.6) и № 800232/30.04.2008г. (стр.8), като според датите на протоколите, посещенията са извършени най – малко през 7 дни, т.е. спазена е разпоредбата на чл.32, ал.1 от ДОПК. Видно от протоколите, изрично е вписано, че посещението се извършва на декларирания адрес на кореспонденция за връчване на ИПДПО изх.№ 19-53-02-661/21.04.2008г. Протоколите са с посочен номер и дата на съставяне, посочени са трите имена и длъжността на съставилия ги орган по приходите, посочено е място, дата и час на извършване на действието, както и самото действие, като протоколът е подписан от длъжностното лице, т.е. по отношение на изготвените протоколи за посещение на адрес, са спазени изискванията на чл.50, ал.2 от ДОПК, т.е. според разпоредбата на чл.50, ал.1 от ДОПК, протоколите за посещение на адрес се ползват с доказателствена сила. За връчване на искането е изготвено съобщение по чл.32 от ДОПК изх.№ 19-53-02-701/07.05.2008г. (стр.11), окачено видно от извършеното отбелязване на 07.05.2008г. и свалено на 22.05.2008г. По преписката няма данни съобщението да е публикувано в интернет и едновременно с окачването му на таблото да е изпратено писмо с обратна разписка. Такава с № 8133600024195 е приложена на стр.2 от данъчната преписка, върната с отбелязване получателят се е преместил на друг адрес, но на същата липсва отбелязване какъв документ се връчва на адресата, което е в нарушение на разпоредбата на чл.32, ал.5 от ДОПК, вр.чл.29, ал.3 от ДОПК. По изложените съображения, производството по връчване на ИПДПО изх.№ 19-53-02-661/21.04.2008г. на „Пластик 2003” ЕООД са допуснати нарушения на чл.32, ал.4 и ал.5, вр.чл.29, ал.3 от ДОПК, поради което следва да се приеме, че по отношение на доставчика „Пластик 2003” ЕООД не е започнал да тече срока по чл.37, ал.3 от ДОПК.

Предвид изложените по – горе съображения, основателни са оплакванията на жалбоподателя за допуснати нарушения при връчване на исканията за представяне на документи и писмени обяснения в хода на насрещните проверки на доставчиците „Пластик – 2003” ЕООД, „Милениум комерс” ЕООД и „Славеев комерс” ЕООД. Независимо от изложеното обаче, следва да се посочи, че допуснатите процесуални нарушения в хода на ревизионното производство и при извършване на насрещните проверки на доставчиците не са самостоятелно основание за отмяна на ревизионния акт, като същите следва да бъдат взети предвид единствено от гледна точка на последиците, които законът свързва с неизпълнение на определено задължение, като в случая, единствената последица от нарушенията по чл.32 ДОПК при извършване на насрещните проверки на посочените по – горе доставчици е обстоятелството, че за тези доставчици не е започнал да тече срока по чл.37, ал.3 от ДОПК, респективно не е обосновано основанието по чл.65, ал.4, т.4 от ЗДДС/отм./ за отказване на правото на данъчен кредит. В тежест обаче на ревизираното лице е да докажа всички предпоставки за възникване и упражняване правото на данъчен кредит по всички фактури, в т.ч. начисляването на данъка по смисъла на чл.55, ал.6 от ЗДДС/отм./ и извършването на доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС.

ü               Освен нарушения при извършване на насрещните проверки, жалбоподателят твърди, че при съставяне на ревизионния доклад е допуснато нарушение на разпоредбата на чл.117, ал.2 от ДОПК, тъй като липсва опис на доказателствата, които установяват неговите констатации. Видно от приложения към данъчната преписка ревизионен доклад, на стр.67 и 68 от същия (стр.353,354), си намира опис на приложените към доклада доказателства, поради което оплакването на жалбоподателя се явява неоснователно.

ІІ. ПО НАВЕДЕНИТЕ ОПЛАКВАНИЯ ЗА НАРУШЕНИЯ НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН.

Видно от фактическите констатации в ревизионният доклад и акт, по отношение на данъчни периоди м.01.2003г., м.06.2003г., м.07.2003г., м.05.2004г., м.03.2006г., м.06.2006г., м.09.2006г. и м.12.2006г., отказът на правото на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури се обосновава от органите по приходите с разпоредбите на чл.65, ал.4, т.3 от ЗДДС (отм.) – доставчикът е начислил данък без да са налице основанията за това, чл.65, ал.4, т.4 от ЗДДС (отм.) - непредставянето от страна на доставчика на доказателства от значение за определянето на данъчните му задължения в указания му от орган по приходите срок, включително доказателства за извършване на доставката, за счетоводната отчетност във връзка с доставката, за определяне на предходните доставки, по които лицето е получател по отношение на доставката, когато за това е бил уведомен по реда на ДОПК, а от там и с чл.55, ал.6 о ЗДДС /отм./ - непредставянето на доказателства данъкът по облагаемата доставка да е начислен от регистрирано лице (доставчик) най-късно към датата, на която изтича данъчният период, следващ периода, през който е възникнало данъчното събитие за облагаемата доставка и с чл.6 от ЗДДС (отм.) - недоказване извършването на доставките.

По отношение данъчен период м.05.2007г., отказът на правото на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури е обоснован от органите по приходите с разпоредбите на чл.70, ал.5 от ЗДДС – неправомерно начисляване на данъка от страна на доставчика и чл.6 от ЗДДС - недоказване извършването на доставките.

С оглед гореизложеното, спорът по делото е формиран по въпросите налице ли са предпоставките за признаване правото на данъчен кредит по фактурите издадени от „Драгомир” ЕООД, „Виг Тех” ЕООД, „Рол – 3” ЕООД, „Еврогруп” ЕООД, „Славеев комерс” ЕООД, „Милениум комерс” ЕООД и „Пластик – 2003” ЕООД и конкретно издадените фактури документират ли реално извършени доставки по смисъла на чл.6, вр.чл.25 от ЗДДС, а по отношение на доставчиците „Драгомир” ЕООД, „Виг Тех” ЕООД, „Еврогруп” ЕООД, „Славеев комерс” ЕООД, „Милениум комерс” ЕООД и „Пластик – 2003” ЕООД, чиито доставки са извършени при действието на отменения ЗДДС, спорът е формиран и по въпроса начислен ли е данъка по фактурите по смисъла на чл.55, ал.6 от ЗДДС?

По легална дефиниция данъчният кредит е сумата от начислен данък по ЗДДС за регистрирано лице за получена от него стока или услуга по облагаема доставка или за осъществен от него внос на стоки в рамките на данъчния период, която лицето има право да приспадне, освен когато ЗДДС предвижда друго. За да възникне правото на приспадане на данъчен кредит за получателя на облагаема доставка е необходимо да са изпълнени условията по чл.64, ал.1 от ЗДДС (отм.), а именно: 1/ получателят на доставката, за която е начислен данък, да е регистрирано по ЗДДС лице към датата на възникване на данъчното събитие и към датата на издаването на данъчната фактура; 2/ данъкът по облагаемата доставка да е начислен по смисъла на чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.) от регистрирано по този закон лице (доставчик) най-късно към датата, на която изтича данъчният период, следващ периода, през който е възникнало данъчното събитие за облагаемата доставка; 3/ доставката, по която е начислен данъкът, да е облагаема към датата на възникване на данъчното събитие; 4/ получената по облагаема доставка стока или услуга да е използвана, да се използва или да бъде използвана за извършване на облагаеми доставки и 5/ получателят на доставката да притежава данъчна фактура или данъчно дебитно известие, отговарящи на изискванията на Закона за счетоводството и на ЗДДС. Възникването на правото на данъчен кредит е обусловено от наличието на всички материални предпоставки, посочени в чл. 64, ал. 1 от ЗДДС, като при определени хипотези, очертани в нормата на чл. 65, ал. 4 от ЗДДС (отм.), независимо от наличието на тези кумулативни предпоставки, правото на данъчен кредит не възниква. Една от тези хипотези е тази по т. 4 на чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.), в случаите, когато доставчикът не е представил доказателства от значение за определянето на данъчните му задължения в указания му от орган по приходите срок, включително доказателства за извършване на доставката, за счетоводната отчетност във връзка с доставката, за определяне на предходните доставки, по които лицето е получател по отношение на доставката, когато за това е бил уведомен по реда на ДОПК.

Съгласно разпоредбата на чл.68, ал.1 от ЗДДС (в сила от 01.01.2007г.), данъчният кредит се определя като сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за: 1/ получени от него стоки или услуги по облагаема доставка; 2/ извършено от него плащане, преди да е възникнало данъчното събитие за облагаема доставка; 3/ осъществен от него внос; 4/  изискуемия от него данък като платец по глава осма. Съгласно ал.2 на същата разпоредба, правото на приспадане на данъчен кредит възниква, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем, т.е. на датата на възникване на данъчното събитие по чл.25, ал.2 и 3 ЗДДС. Разпоредбата на чл.25, ал.2 и 3 от ЗДДС сочи, че данъчното събитие по смисъла на ЗДДС възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена, както и в специфичните случаи описани в чл.25, ал.3 ЗДДС. Тоест, и при действието на новия ЗДДС, извършването на доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС отново е абсолютна предпоставка за възникването и упражняването на правото на данъчен кредит.

В тежест на жалбоподателят е да докаже наличието на всички предпоставки за възникване и правомерното упражняване на правото на данъчен кредит по процесните доставки, но в тежест на органите по приходите е да докажат наличието на основанието послужило за отказ на това право. От гледна точка на конкретния спор между страните, по отношение на доставките до действието на отменения ЗДДС в тежест на органите по приходите е да установят основанието по чл.65, ал.4, т.4 от ЗДДС (отм.).

Предвид мотивите в настоящото решение в т.І, относно нарушенията на процедурата по чл.32 от ДОПК при връчването на ИПДПОЗЛ на доставчиците „Пластик – 2003” ЕООД, „Милениум комерс” ЕООД и „Славеев комерс” ЕООД, съдът намира, че по отношения на тях не е доказано основанието по чл.65, ал.4, т.4 от ЗДДС (отм.).

Независимо от изложеното, следва да се посочи, че непредставянето на доказателства от доставчика по чл.65, ал.4, т.4 ЗДДС (отм.) и липсата на доставка по смисъла на чл.6 ЗДДС, са две различни основания за отказване на правото на приспадане на данъчен кредит, поради което неправилно органите по приходите са обосновали едновременното наличие на двете от едни и същи фактически обстоятелства. Ненамирането на адреса, респективно непредставянето на документи от доставчика, не обосновава автоматично извод за липса на доставка, като законът не е предвидил това основание като презумпция, в който смисъл следва да се приемат констатациите в ревизионния акт.

Въпреки допуснатите нарушения при връчване на исканията на посочените по – горе трима доставчици, в тежест на ДЗЛ е да установи всички предпоставки въз основа на които претендира право на данъчен кредит. За доставките до 2006г. вкл., в тежест на задълженото лице е да установи, както факта на начисляване на данъка от страна на доставчика, така и извършването на доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС, а по отношение на доставката извършена през 2007г., че данъкът е начислен от доставчика правомерно, т.е. на основание реално осъществено данъчно събитие - доставка.

Жалбоподателят оспорва извода на ревизиращите за липса на доставка и доказателства за начисляване на данъка от доставчика, респективно за неправомерно начисляване на данъка, като съдът намира оплакванията му за НЕОСНОВАТЕЛНИ, по следните съображения:

По отношение на доставките извършени от „Драгомир” ООД.

В хода на ревизионното производство е констатирано, че през м.06.2003г. и м.07.2003г. жалбоподателят е упражнил право на приспадане на данъчен кредит в размер на 2983,33лв. по 3бр. фактури - № 66/30.05.2003г. с предмет извършване на транспортна услуга с м/к Бломе за м.05.2003г., с данъчна основа 10000,00лв и ДДС 2000,00лв; № 67/20.07.2003г. с предмет „рибни продукти - 9,500 тона” с основа 3291,67лв. и ДДС 658,33лв. и № 68/25.07.2003г. с предмет „рибни продукти - 4,500 тона” с основа 1625,00лв. и ДДС 325,00лв. На доставчика е извършена насрещна проверка документирана с ПИНП № 03-01-800670-3/16.05.2008г. във връзка с която е изготвено ИПДПОЗЛ с изх.№ВхК-21986-1/11.04.2008г., връчено по реда на чл.32 от ДОПК. Съобразно мотивите изложени по – горе относно спазване на процедурата по връчване по особения ред, по отношение на този доставчик не са допуснати процесуални нарушения, поради което следва да се приеме, че искането е редовно връчено, считано от датата на сваляне на съобщението – 07.05.2008г. Не се спори, че в определения в искането 7 - дневен срок след връчването му, от страна на доставчика не са представени изисканите документи относими към процесните доставки. Във връзка с ИПДПОЗЛ с изх.№ВхК-22116-3/27.06.2008г., от страна на жалбоподателя са представени заверени от него документи - декларация от Дияна Петрушева - счетоводител на „Драгомир” ЕООД, оборотна ведомост и баланс за 2003г. на „Драгомир” ЕООД, Отчет за приходите и разходите за 2003 г. на „Драгомир” ЕООД, Решение от 02.06.2003г от ВОС, Удостоверение от ВОС от 02.06.2003г., застрахователна полица №03053100002, удостоверение № 4282/02.02.2004г., списък на екипажа на м/к „Бломе”, собственост на „Драгомир” ЕООД, пълномощни от 24.01.2001г. и от 05 06.2003г. С жалбата по реда на чл.152 от ДОПК са приложени СД за ДДС за м.06 и м.07.2003г., ведно с дневниците за продажби на „Драгомир” ООД, аналитичен регистър на с/ки  4532, 411, 701 и 703, платежно нареждане за платен ДДС по ДДС - сметка *** № 66/01.06.2003 г. и ГДД по чл.51 от ЗКПО за 2003г. (стр.622-651).

С оглед така представените доказателства, обоснован е извода на органа по приходите, че по процесните фактури не е доказано начисляването на данъка и реалното извършване на доставките. На първо място, по никакъв начин не може да се обоснове, че представените от жалбоподателя счетоводни регистри и извлечения от сметки, изхождат от счетоводството на доставчика. Същите не са представени въз основа на връченото по чл.37 ДОПК искане от представител на „Драгомир” ЕООД, нито пък в съдебното производство са изискани по реда на чл.192 от ГПК, за да се установи, че записванията са автентични. Предвид характера на предмета на доставките – рибни продукти, се изисква обезпеченост за съхранение на продуктите както при доставчика така и при получателя, като доказателства за това не са ангажирани от жалбоподателя. Правилно не са съобразени представените писмени доказателства досежно м/к Бломе, тъй като застрахователната полица и удостоверението за застрахователна стойност са с дати, следващи датите на издаване на процесните фактури. С оглед предмета на доставките – рибни продукти, следва да се посочи, че законът предвижда разрешителен режим за усвояването на ресурс от риба и водни организми – чл.17 от Закона за рибарството и аквакултурите, както и за търговията и превоза на риба и водни организми – глава V от Закона за рибарството и аквакултурите, като доказателства тези изисквания да са спазени не са представени.

Легалната дефиниция на „рибни продукти” се съдържа в §1, т.51 от Наредба № 36 от 23.03.2006г. за специфичните изисквания при производство, транспортиране и пускане на пазара на суровини и храни от животински произход и това са всички морски или сладководни животни (с изключение на живи двучерупчести мекотели, бодлокожи, ципести, морски коремоноги, водни бозайници, рептилии и жаби). По отношение рибните продукти освен специален режим за добиването, транспортирането и продажбата, с Наредба № 35/23.03.2005г. за предвидени и специални изисквания за официален контрол върху суровини и храни от животински произход, като по отношение на процесните доставки на рибни продукти не са представени доказателства такъв контрол да е извършен и документиран по надлежния ред, което е друго основание да се приеме, че не е доказано реалното извършване на доставките.

В хода на съдебното производство, жалбоподателят е представил акт за брак от 30.07.2003г.– л.467 от делото, според който поради неправилно съхранение са бракувани 4,5т. рибни продукти и 9,5т. рибни продукти, като същите са предадени на екарисаж. Това ново писмено доказателство не обоснова извод различен от изведения в ревизионното производство, тъй като по никакъв начин не се обосновава получаването и притежаването на стоката от доставчика. Не е доказано и обстоятелството, че рибните продукти са предадени за унищожаване на екарисаж. Дейността по унищожаване на животински трупове и животински суровини се осъществява под контрола на съответната РВМС. Унищожаването се извършва в присъствието на комисия назначена със заповед на директора на РВМС, за което се съставят протоколи, които се подписват от членовете на комисията и собственика – чл.61 от Правилника за прилагане на Закона за ветеринарномедицинската дейност. Доказателства за това не са представени, поради което твърдението от страна на жалбоподателя, че получените от „Драгомир” ЕООД рибни продукти са бракувани и унищожени на екарисаж са недоказани.

По отношение на фактури № 67/20.07.2003г. и № 68/25.07.2003г. недоказан е и факта на начисляване на данъка по смисъла на чл.55, ал.6 от ЗДДС /отм./. Фактът на „начисляване” следва да бъде доказан при условията на пълно доказване чрез събиране на писмени доказателства и при съответен анализ от вещо лице – счетоводител относно редовността на счетоводството на доставчика. За да се приеме, че ДДС по извършените за съответния период продажби е начислен по смисъла на чл.55, ал.6 ЗДДС/отм./, проверката в счетоводството следва да се извърши в цялост досежно вписванията в счетоводните книги и преценени според тяхната редовност в съответствие с изискванията на Закона за счетоводството и с оглед на другите доказателства по данъчната преписка. За да се установи дали данъкът е начислен за отделна доставка е необходимо да съвпадат кредитните обороти на сметка ***анъка, отразен в Дневника за продажбите и справката декларация. Необходимо е също да се съпостави аналитичната отчетност на счетоводна сметка ***етност по сметка ***, както и на записванията по сметка *** „стоки” в кореспонденция със сметка *** „приходи от продажби”. С оглед изложеното, само въз основа на СД, дневник за продажби и извлечение от с/ка 4532 не може да се обоснове извод за начисляване на данъка, още повече, както вече бе посочено, не може да се установи, че представените извлечения от с/ки принадлежат на счетоводството на доставчика.

По отношение на фактура № 66/01.05.2003г. са представени доказателства за плащане на начисления данък по ДДС – сметка – ***.622 от преписката. Плащането на данъка по ДДС – сметка ***.65, ал.4, т.4 от ЗДДС, но в случая правилно органите по приходите са приели, че не следва да се прилага изключението по чл.65, ал.8 от ЗДДС, тъй като не е безспорно установено извършването на доставката – транспортна услуга с м/к „Бломе”. Съгласно разпоредбата на чл.31 от ППЗДДС (отм.), услугата се счита за извършена по смисъла на закона, на датата, на която възникват условията да бъде признат прихода от нея съгласно Закона за счетоводството и приложимите счетоводни стандарти. Съгласно т.7 от НСС – 18 „Приходи”, приходът свързан със сделка за извършване на услуги се признава в зависимост от етапа на завършеност към датата на баланса, при условие, че резултатът от сделката може да се оцени надеждно. Според т.9 от НСС – 18, етапът на завършеност на сделката се определя, като се използва един от следните начини: а) проверка на извършената работа; б) съотношение в процент на извършените до момента услуги към обема на услугите, които ще бъдат извършени; в) съотношение между направените до момента разходи към общо изчислените разходи по сделката за извършване на услуга. Тоест, във всички случаи при преценка за това дали доставката на услугата по която е ползван данъчен кредит е реално извършена, задължително трябва да се изследва въпроса дали възложената работа, дейност – като съвкупност от фактически действия и последици от тях, действително е извършена, т.е резултатът е възникнал, а при преценка на предпоставките за признаване на правото на данъчен кредит, задължително трябва да се изследва въпроса от кого е извършена възложената работа, конкретно извършена ли е от лицето издало фактурата документираща начисления данък явяващ се ползвания от получателя данъчен кредит. В случая следва да се посочи, че предвид вида на процесната транспортна услуга – с морски кораб, са предвидени специални правила за документиране на доставките по море – чл.103 и сл., гл.VІ от КТМ, каквито доказателства в случая не са представени.

По изложените съображения, правилно е отказано правото на данъчен кредит по фактурите издадени от „Драгомир” ЕООД поради недоказване факта на начисляване на данъка и извършването на доставка по смисъла на чл.6 и чл.9 от ЗДДС.

            По отношение доставките извършени от „ВИГ ТЕХ” ЕООД.

Не се спори, че през м.05.2004г. жалбоподателят е упражнил право на приспадане на данъчен кредит в размер на 6500,13лв. по 2 бр. фактури, с издател „ВИГ ТЕХ” ЕООД -
№ 1251/02.05.2004г. с предмет „шперплат” 5,5 куб.м, с данъчна основа 4950,00 лв. и ДДС 990,00лв. и фактура № 1252/06.05.2004г. - „цимент” - 560 бр.торби, „иглолистни греди” - 30,65 куб.м. и „шперплат” -19,127 куб.м. с данъчна основа общо 27550,63лв. и ДДС 5510,13лв. На доставчика е извършена насрещна проверка документирана с ПИНП № 03-01-800670-2/16.05,2008г. Във връзка с насрещната проверка е изготвено ИПДПОЗЛ с изх.№ВхК-21991-1/11,04,2008г, връчено по реда на чл.32 от ДОПК. Предвид мотивите по – горе относно спазването на процедурата по чл.32 от ДОПК при извършване на насрещните проверки на доставчиците, искането до „ВИГ ТЕХ” ЕООД е редовно връчено от датата на сваляне на съобщението от таблото - 07.05.2008г. Не се спори, че в определения в искането 7-дневен срок след връчването му, от доставчикът не са представени исканите документи. За доказване реалността на изпълнение на доставките, във връзка с ИПДПОЗЛ с изх.№ВхК-22116-3/27.06.2008г. от страна на жалбоподателя са представени заверени от него копия на СД за ДДС, ведно с дневника за продажби за данъчен период м.05.2004г., хронологична ведомост за с/ка 411 и с/ка 4532 за м.05.2004 г.

            С оглед представените доказателства относно процесните фактури, правилен е извода на органите по приходите, че не е доказано извършването на доставка и начисляването на данъка. По отношение на начисляването на данъка по смисъла на чл.55, ал.6 от ЗДДС, съдът изложи мотиви при преценката относно доставчика  „Драгомир” ЕООД. По същите съображения, след като не е представена оборотна ведомост за периода и не е извършена проверка в счетоводството на доставчика не може да се обоснове извод, че данъкът е начислен по смисъла на чл.55, ал.6 от ЗДДС (отм.). Освен това, тъй като извлеченията от с/ки не са представени от доставчика въз основа на връченото по реда на чл.32 от ДОПК ИПДПО, нито пък относимите доказателства са изискани по реда на чл.192 от ГПК, не може да се обоснове извод и, че тези извлечения от сметки и регистри принадлежат на счетоводството на „ВИГ ТЕХ” ЕООД.

            Не е доказано и извършването на доставките по смисъла на чл.6 от ЗДДС, тъй като не е представена информация за предходни доставчици, за материална база за съхранение на стоките, доказателства за транспортиране на стоката и прехвърляне на собствеността на получателя, товарителници, пътни листи. По отношение фактурираните иглолистни греди, следва да се посочи, че се касае за предмет на доставката, за който законът предвижда специфични правила за добиването, преработването и търгуването с дървен материал, според които е възможно да се установи произхода на съответния материал – позволително за сеч, позволително за извозване, маркиране, позволително за извозване, дневник за постъпили дървени материали, превозни билети за транспортиране, които документи са задължителни според Инструкция №17/10.08.1999 г. за контролната служба в горите и горската стража и Правилника за прилагане на Закона за горите. След като не са представени доказателства за начисляването на данъка и извършването на доставките, правилно с ревизионния акт е отказано правото на данъчен кредит по процесните фактури.

            Правилно от страна на решаващия орган не са съобразени представените с жалбата по административен ред писмени доказателства – декларация от Димитър Димитров, в качеството му на управител на „ВИГ ТЕХ” ЕООД относно назначените по трудов договор лица, договор за нает склад за строителни материали. Видно от декларацията, едно от лицата е сключило трудов договор на 16.10.2006г., т.е. през период неотносим към периода на процесните доставки. Освен това, сама по себе си тази декларация не е годно доказателство, до колкото по отношение на трудовите договори е въведен уведомителен режим – чл.62 от КТ и в този смисъл, наличието на сключени трудови договори се удостоверява от компетентния орган регистриращ сключените трудови договори. Не се доказва реалното изпълнение на доставките и от представения договор за наем на склад, тъй като предвид непредставянето на счетоводна отчетност на доставчика не може да се установи, да са плащани разходи за наем на този склад, както и, че процесната стока е съхраняване, съответно изписана от този склад. При липсата на доказателства за реално извършване на доставките, правилно не е съобразено и доказателството - незаверено копие на платежно нареждане (стр.596), че ДДС в размер 6500,13лв. е платен на доставчика „ВИГ ТЕХ” ЕООД на 11.06.2004г. по ДДС – сметка, ***мо изключението по чл.65, ал.8 от ЗДДС (отм.).

            По изложените съображения, правилно на основание чл. 64, ал. 1, т. 2 и т. 3 и чл. 65, ал.4, т. 3 и т.4 от ЗДДС (отм.) във връзка с чл. 6, чл.24, чл.32, чл. 63 и чл.65, ал.5 от с.з. на „П.” ЕООД е отказано право на приспадане на данъчен кредит за м.05.2004 г. в общ размер 6500,13лв. по двете фактури, издадени от „Виг-тех” ЕООД.

            Относно доставчика „РОЛ 3” ЕООД.

            Не се спори, че през д.п.м.05.2007г., жалбоподателят е упражнил право на приспадане на данъчен кредит в размер на 13441,15лв. по фактура № 10..02/17.05.2007г., с издател
„Рол – 3” ЕООД, с предмет продажба на стоки съгласно приложен опис, неразделна част от фактурата - възглавници, чаршафи, калъфки, хавлии, маси-чам, колички за отсервиране, хладилник и др. На доставчика е извършена насрещна проверка документирана с
ПИНП № 03-01-800670-4/02.06.2008г. В хода на същата е изготвено ИПДПОЗЛ с изх.№10-23-00-03-171/17.04.2008г., връчено по реда на чл. 32 от ДОПК, считано от 23.05.2008г., като доставчикът е представил документи след седмодневния срок считано от 23.05.2008г., но предвид констатираните нарушения на процедурата по чл.32 от ДОПК в мотивите по т.І, при връчването по особения ред, следва да се приеме, че документите са входирани в срока. От страна на доставчика са представени копие на процесната фактура, опис на стоков асортимент към фактурата и приемо – предавателен протокол към фактурата (стр. 149-152). Правилно органите по приходите са приели, че представените документи не доказват извършването на доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС. На първо място, не са представени доказателства доставчикът да е разполагал със стоката, липсват каквито и да било счетоводни записвания от които да се установи това обстоятелство. Доставчикът е със седалище гр.Пловдив, а получателят гр.Белослав, според фактурата и описа към нея, стоките по описа са предадени в един и същи ден, като видно от количеството и вида на част от стоките – например 400бр. възглавници, 600бр. чаршафи, 515бр.хавлии, 20бр. маси – чам, 200бр. сейф, за да се установи прехвърлянето на собствеността, т.е. предаването на стоките, задължително следва да се установи и начина на транспортиране на стоките, каквито доказателства в случая не са представени. Освен изложеното, всички представени документи са заверени с печата на „Еврогруп” ЕООД, което дружество пък е със седалище гр.София. В този смисъл основателни са съмненията относно автентичността на представените документи, поради което правилно същите не са съобразени от ревизиращите като доказателство за доставка.

За доказване реалността на изпълнение на доставката от „Рол-3” ЕООД, на ревизираното дружество е връчено ИПДПОЗЛ с изх.№ВхК-22116-3/27.06.2008г. В отговор на същото по отношение процесиите доставки, са представени само декларация от Георги Станчев, управител на „Рол-3” ЕООД гр. София, без дата, подпис и печат на декларатора и СД за ДДС за м.05.2007г., ведно с дневници за покупки и продажби за същият данъчен период, които документи не обосновават извод за наличие на доставка. В хода на административното обжалване, са представени освен вече обсъдените по –горе документи – фактура, опис, приемо – предавателен протокол, и доказателства за произхода на фактурираните стоки, а именно фактура № 68 от 23.05.2007г. с издател „Еврогруп” ЕООД (стр.138) и №00...7/18.05.2007г. с издател ЕТ „Мето-Валери Костов”, които фактури са с дати, след датата на издаване на процесната фактура - 17.05.2007г. По отношение на произхода на фактурираните възглавници, чаршафи, калъфки, хавлии, е представен договор от 30.04.2007г., сключен между „Рол-3” ЕООД и „Гулит-17” ЕООД за доставка на възглавници, чаршафи, калъфки, който сам по себе си не удостоверява прехвърлянето на собствеността върху стоката, както и обстоятелството, че доставчикът е разполагал с тези стоки към датата на извършване на процесната доставка. Освен това е приложена фактура № 74/25.09.2007 г. издадена от „Гулит-17” ЕООД, която е с дата следваща датата на процесната доставка и с предмет „плащане по договор от 30.04.2007г.”. С оглед представените доказателства, обоснован е извода на органа по приходите за липса на доставка по процесната фактура, поради което законосъобразно е прието, че данъкът е начислен от доставчикът неправомерно и правилно е отказано правото на данъчен кредит на основание чл. 70,ал.5, във вр. с чл. 6, чл.12, чл.25 и чл.68, ал.1, т.1 от ЗДДС в общ размер 13441,15 лв. по процесната фактура, издадена от „Рол - 3” ЕООД.

            Относно доставчика „Еврогруп” ЕООД.

Не се спори, че жалбоподателят е упражнил право на приспадане на данъчен кредит през м.12.2006г. в общ размер 25341,60лв. по 8 бр. фактури издадени от „Еврогруп” ЕООД -
№ 1... 18/04.12.2006г. с предмет 1230 бр. чаршафи, 850 бр. хавлии, 50 бр. дъска за рязане, 2 бр. ръкавици за транжиране, 1 бр. хладилна камера, 300 бр. сейфове, с обща основа 45360,00лв. и ДДС - 9072.00лв., № 1..20/07.12.2006г. рекламни материали с основа 3000,00лв. и ДДС 600,00лв., № 1..21/09.12.2006г. стоки по опис дъска за рязане 60бр., тенджери 50бр., олекотени завивки 300бр., възглавници 250 бр. и др., с обща данъчна основа 14148,00лв. и ДДС 2829,60лв, № 1...22/11.12.2006г. транспортна услуга съгласно договор с основа 5000,00лв. и ДДС 1000,00лв., № 1...23/12.12.2006г. реклама на билборд съгласно договор с обща данъчна основа 23850,00лв. и ДДС 4770,00лв., № 1...25/14.12.2006г. за консултантски услуги съгласно договор с данъчна основа 4000.00лв. и ДДС 800,00лв., № 1..26/15.12.2006г. за консултантски услуги съгласно договор с данъчна основа 2850.00лв. и ДДС 570,00лв., № 1...27/18.12.2006г. комисионни услуги съгласно договор с данъчна основа 28500.00лв. и ДДС 5700,00лв.

За установяване на всички факти и обстоятелства във връзка с упражненото право на приспадане на пълен данъчен кредит по процесиите фактури е извършена насрещна проверка на доставчика документирана с ПИНП № 03-01-800670-7/21.05.2008г. Изготвено е ИПДПОЗЛ с изх.№ 10-23-00-03-170/17.04.2008г., връчено по реда на чл. 32 от ДОПК. В 7-дневен срок не са представени документи и писмени обяснения от „Еврогруп” ЕООД, като съгласно писмо от ТД на НАП София, офис „Център”, след срока са представени заверени копия на процесиите фактури за доставки, 12бр. приемно-предавателни протоколи между ревизираното лице и проверяваното лице, копия на три броя фактури от предходни доставчици - „Бо-вар” ЕООД, „Гиф-П” ЕООД и „Омега 2004” ЕООД, свидетелство за регистрация на фискално устройство от 01.08.2006г., договор за транспортна услуга от 01.11.2006г. между „П.” ЕООД и „Еврогруп” ЕООД, договор за реклама от 15.09.2006г., тристранно споразумение към договор за отдаване на автомобили при условията на финансово обвързан лизинг от 10.09.2003г. и поръчка №1/10.09.2003г. с реф.№ 16207, договор за посредничество от 15.01.2006г. и рекламни проспекти за обзавеждане на хотели, барове и ресторанти на „П.” ЕООД.

            От страна на ревизираното лице, на основание ИПДПОЗЛ с изх.№ВхК-22116-3/27.06,2008г. са представени заверени от „П.” ЕООД копия на документи, които не са представени от проверяваното дружество - Анекс № 1 и № 2 към договора за посредничество от 15.01.2006г. и Уведомително писмо до „П.” ЕООД, с което П В Г /нов управител и представляващ от 19.11.2007г./ от името на„Еврогруп” ЕООД уведомява, че през периода 2006г.-2007г. е извършвана търговска дейност с „П.” ЕООД, но не може да предостави пълен комплект от поисканите документи, защото същите са иззети на 14.05.2008г., от счетоводната къща в гр. София, ул. „Петър Дертлиев” № 42, от органите на ГДППООРП- гр.София, като документи за дознание ЗМ56.

            При така представените доказателства от страна на доставчика и ревизираното лице, правилно на жалбоподателя е отказано правото на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури. Предвид непредставянето на счетоводни документи на доставчиците, правилно е прието, че не е доказано начисляването на данъка по смисъла на чл.55, ал.6 от ЗДДС /отм./ като задължение към бюджета за м.12.2006г., както и аналитичен регистър на сметка *** „Приходи от продажби на стоки”. Относно начисляването на данъка по смисъла на чл.55, ал.6 от ЗДДС, съдът изложи мотиви по отношение на доставчика „Драгомир” ЕООД, които се отнасят и по отношение на фактурите издадени от „Еврогруп” ЕООД. След като не е представена оборотна ведомост за периода, извлечение от с/ка 702, с/ка 4532, и не е извършена проверка в счетоводството на доставчика, недоказан е факта на начисляване на данъка по процесните фактури. Следва да се посочи, че при известност на местонахождението на счетоводството – според декларацията на П Г, не е имало никаква пречка, да се поиска назначаването на ССЕ, която да провери документите приобщени по цитираното по – горе дознание и да установи начисляването на данъка по процесните фактури.

            В хода на административното обжалване от страна на жалбоподателя (стр.520-523) са представени състояние на сметка ***-Приходи от продажби на стоки за периода 01.12.2006-31.12.2006 г, състояние на сметка ***-Приходи от продажби на услуги за периода 01.12.2006-31.12.2006 г., състояние на сметка ***-Начислен данък на продажбите за периода 01.12.2006-31.12.2006 г. и Състояние на сметка ***-Клиенти за периода 01.12.2006-31.12.2006 г. Правилно решаващият орган е констатирал, че тези счетоводни регистри са без подпис на съставител и без подпис на управител на „Еврогруп”ЕООД, т.е. не отговарят на изискванията на чл.11 от ЗСч., поради което освен, че не може да се установи кое е лицето носещо отговорността за верността на счетоводните записвания, не може да се установи изобщо принадлежността на документите към счетоводството на жалбоподателя. Освен това, сами по себе си тези документи не обосновават извод за начисляване на данъка, тъй като тази преценка следва да е съпроводена с проверка в счетоводството и извод за неговата редовност, което в случая не е направено.

Обосновано е прието и, че не е доказано реалното извършване на доставките по процесните фактури – доказателства за произхода на стоката, за транспортирането й, за предаването й. Като предходни доставчици са посочени лица, които са прехвърлили собственост върху стоките в по - късен момент: така за 850бр. хавлии, включени в описа към фактура № 10...18/04.12.2006г, доставчикът „Еврогруп” ЕООД представя документ за закупуването им от 14.12.2006г. от „ГИФ-П” ЕООД (стр.92). Не са посочени конкретните места (складове, търговски обекти), от които са закупени стоките от „Еврогруп” ЕООД, както и с оглед количеството на фактурираната стока транспортни документи - пътни листи, товарителници, складови разписки. По отношение на издадената фактура за услуги - №10..23/12.12.2006г - реклама на билборд и наем за м.11 и м.12.2006г на 10 билборда, не са представени доказателства за местоположението на същите, както и за собствеността на рекламната площ. За останалите три фактури относно консултантски и комисионни услуги, не са представени доказателства за реалното извършване на услугите. По никакъв начин е обосновано изпълнението на договора за посредничество от 15.01.2006г. – кои са сделките сключени от посредника. Обосновано от представеното състояние на сметка *** „клиенти” за периода 01.12.2006-31.12.2006г. е прието,че според посочено крайно салдо по процесните фактури не е доказано извършването на плащания на „Еврогруп” ЕООД. По изложените съображения, законосъобразно на основание чл. 65, ал. 4, т. 3 и т.4 от ЗДДС (отм.) във връзка с чл. 6, чл.24, чл.32, чл. 63 и чл.65, ал.5 от ЗДДС (отм.) на „П.” ЕООД е отказано право на приспадане на данъчен кредит за м.12 2006г. в общ размер 25341.60 лв. по осемте фактури, издадени от „Еврогруп” ЕООД.

По отношение на доставките от „Славеев комерс” ЕООД.

Не се спори, че жалбоподателят е упражнил право на приспадане на данъчен кредит през м. 03, 06 и м.09.2006г. в общ размер 13562.64 лв. по 4 бр. фактури, с издател „Славев комерс” ЕООД - № 0…1/01.03.2006г. - стоки - 130 бр. стелажи, 30 бр. сервизни колички, 20 бр. походни легла и 3175 бр. закачалки, с обща данъчна основа 2910000 лв. и ДДС -5820.00 лв., №0...26/02.06.2006г. - стоки по спецификация-кухненски пособия –дъски, кани, чинии, купи, гювечета и др. стоки/, с данъчна основа 16461,20лв. и ДДС 3292 24лв., № 0…47/01.09.2006 г. - стоки по спецификация - 200 бр. протектори, 490 бр, хавлии, 10 бр. бар-бутилки, 80 бр. термос-кани, 112800 бр. салфетки 24/24, 128000 бр. салфетки 40/40, 150 бр. сейфове, с обща данъчна основа 15200,00лв. и ДДС 3040.00лв., № 0.48/06.09.2006г. - стоки по спецификация - 300 бр. олекотени завивки и 400 бр. чаршафи, с обща данъчна основа 7052.00 лв и ДДС 1410.40лв.

Във връзка с упражненото право на приспадане на пълен данъчен кредит на доставчика е извършена насрещна проверка документирана с ПИНП № 03-01-800670-8/23.05.2008г. Изготвено е ИПДПОЗЛ с изх.№ 10-23-00-03-169/17.04.2008г, връчено по реда на чл.32 от ДОПК. В мотивите на съда по т.І бяха установени нарушения на процедурата по връчване на искането, поради което следва да се приеме, че за доставчика не е започнал да тече срока по чл.чл.37, ал.3 от ДОПК. В същото време от страна на ревизираното лице във връзка с ИПДПОЗЛ с изх.№ВхК-22116-3/27.06.2008г. са представени копия на документи, (стр.57-75) – извлечения от сметка ***, главни книга с/ка 45321 „начислен данък при продажбите” за периода м.03 – м.06 2006г., СД и дневници за периода, както и уведомително писмо от Т М С, в качеството му на управител и представляващ „Славев комерс” ЕООД до 30.01.2007г./, с което същият заявява, че поради продажба на фирма „Славев комерс” ЕООД, като бивш управител има запазени копия на фирмени документи, които да послужат на „П.” ЕООД като доказателства за осъществени сделки в периода март-септември.2006г.

Въз основа на така събраните доказателства, правилно ревизиращите са приели, че не са представени доказателства за реалното извършване на доставките от „Славеев комерс” ЕООД –доказателства за произхода на стоките, доказателства за предходни доставчици от които „Славев комерс” ЕООД е закупувал стоките, транспортни документи, пътни писти, товарителници, приемо-предавателни разписки за стоките.

Правилно решаващият орган е приел, че представените допълнително с жалбата по чл.152 от ДОПК доказателства не обосновават извод за извършена доставка. Към жалбата са приложени (стр.551-556), декларация от Т М С, от 30.01.2007 г. управител на „Славев комерс" ЕООД , за назначените лица по трудов договор през периода 01 03.-30.09.2006г. и справка за всички подадени уведомления от работодател по чл.62 от КТ, от която обаче е видно, че подадените от дружеството уведомления по чл.62 от КТ са за 4 лица-строителни работници и 1 лице експерт - връзки с обществеността. При анализ на представените счетоводни документи е установено, че по с/ка 304 „Стоки” не се води аналитична отчетност, а всички стоки по процесните фактури са заведени на един ред, като „стоки по спецификация”. Следователно воденото счетоводство по сметка *** „Стоки” не е аналитично за видовете стоки и не може да се обоснове, че същите са били налични при доставчика. По изложените съображения, правилно и законосъобразно на основание чл. 65, ал. 4, т. 3 и т.4 от ЗДДС /отм./ във връзка с чл. 6, чл.24, чл.32, чл. 63 и чл.65, ал.5 от с.з. на „П.”ЕООД е отказано право на приспадане на данъчен кредит за м.0З., м.06 и м.09.2006г. в общ размер) 13562.64лв. по четирите фактури, издадени от „Славев комерс” ЕООД

            По отношение на доставчика „Милениум комерс” ООД.

Не се спори, че жалбоподателят е упражнил право на приспадане на данъчен кредит през м.01.2003г. в общ размер 15228.88лв. по 2 бр. фактури издадени от „Милениум комерс” ООД - №0...85/22.01.2003г. - стоки - чаршаф долен 2900 бр. и плик-торба 5100 бр., с обща данъчна основа 57340.00 лв. и ДДС 11468.00лв., № 0..89/29.01.2003г. - калъфка за възглавница 6100 бр. и олекотена завивка 150x200 - 760 бр., с обща данъчна основа 18804.40лв. и ДДС 3760,88лв. На доставчика е извършена насрещна проверка документирана с ПИНП № 03-01-800670-6/20.06.2008г., като ИПДПОЗЛ с изх.№ 1423-03-87/21.04.2008г. му е връчено по реда на чл.32 от ДОПК, като предвид констатираните в мотивите по т.І нарушения на процедурата по чл.32 от ДОПК, следва да се приеме, че по отношение на този доставчик не е започвал да тече срока по чл.37, ал.3 от ДОПК. Тъй като доставчикът не е представил изисканите документи, на ревизираното лице е връчено ИПДПОЗЛ с изх.№ВхК-22116-3/27.06.2008г., въз основа на което са представени договор за продажба на консигнация от 05.01.2003г., ведно с приемо-предавателен протокол от 05.01.2003г. с „Милениум комерс” ООД като консигнант и „П.”ЕООД като консигнатор. /стр.274-277/. Не са представени никакви доказателства относно счетоводното отчитане на договора за консигнация, съобразно уговорките в него. Не са представени и доказателства за реалното извършване на доставката – информация за предходни доставчици, търговски обект, предаване, транспортиране на стоките. След като не е установено реалното прехвърляне на собственост по фактурите, обстоятелството, че ДДС по двете фактури е по ДДС сметка: ***.01.2003 г. -11468 лв. по фактура № 85/22.01.2003г. и на 29.01,2003 г. - 3760,88 лв. по фактура № 89/29.01.2003 г., поради което неприложимо е изключението по чл. 65, ал. 8 от ЗДДС, и правилно на основание чл. 64, ал.1, т.2 и т.З и чл. 65, ал. 4, т. 3 и т.4 от ЗДДС /отм,/ във връзка с чл. 6, чл.24, чл.32, чл. 63 и чл.65, ал.5 от с.з. на „П.” ЕООД е отказано право на приспадане на данъчен кредит за м,01.2003 г. в общ размер 15228.88 лв. по двете фактури, издадени от „Милениум комерс” ООД.

            По отношение на доставчика „Пластик 2003” ЕООД.

Не се спори, че жалбоподателят е упражнил право на приспадане на данъчен кредит през м. 07.2003г., в размер 6500,00лв. по фактура № 82/11.07.2003г., с издател „Пластик-2003”ЕООД, БУЛСТАТ 825396120, с предмет 1000бр. 110 литрови казани за битови отпадъци с данъчна основа 32500лв. и ДДС 6500,00лв. Във връзка с упражненото право на приспадане на данъчен кредит по процесната фактура, на доставчика е извършена насрещна проверка документирана с ПИНП № 03-01-800670-5/30.05.2008г. На доставчикът по реда на чл.32 от ДОПК е връчено ИПДПОЗЛ изх.№ 19-53-02-661/21,04.2008г., като в указания 7 – дневен срок не са представени изисканите документи. Предвид констатираните нарушения на процедурата по чл.32 от ДОПК в мотивите по т.І, следва да се приеме, че за доставчикът не е започнал да тече срока по чл.37, ал.3 от ДОПК. След връчване на ревизионния доклад, от страна на жалбоподателя са представени документи на „Пластик 2003” ЕООД, от които обосновано органите по приходите са приели, че не е доказано извършването на доставка, тъй като не са представени доказателства за превоза и предаването на 1000бр. казани предмет на доставката. Сам по себе си представения договор за превоз от 01.06.2003г. – стр.439 не доказва, че превоза е извършен именно от това дружество – липсват товарителници, пътни листи, доказателства за платени разходи за превоз, като не са представени доказателства за транспортното средство извършило превоза. Изложените съображения се отнасят и за договора от 29.02.2003г. за отговорно съхранение – стр.436 от преписката, като не са представени доказателства нито за мястото на съхранение, нито за реалното съхранение на стоката от името на доставчика. Освен това договорът е от дата 29.02.2003г., като през тази година месец февруари е с 28 дни. След като не е доказано реалното извършване на доставката, правилно не е съобразено извършеното плащане на данъка по ДДС сметка ***, тъй като в този случай изключението по чл.65, ал.8 от ЗДДС е неприложимо.

Предвид гореизложеното, законосъобразно на основание чл. 64, ал.1, т.2 и т.З и чл. 65, ал. 4, т. 3 и т.4 от ЗДДС /отм./ във връзка с чл. 6, чл.24, чл 32, чл. 63 и чл.65, ал.5 от с.з на „П.” ЕООД е отказано право на приспадане на данъчен кредит за м.07.2003г. в размер 6500.00лв. по фактура № 82/11.07.2003 г., издадена от „Пластик 2003” ЕООД.

След като не е безспорно установен факта на извършване на доставките от преките доставчици на жалбоподателя, не следва да се кредитира заключението по приетата по делото ССЕ. Обстоятелството, че в счетоводството на жалбоподателя са осчетоводени последващи доставки не означава, че тези доставки са извършени със стоката по процесните доставки, след като липсват доказателства за това реално стока да е получавана от жалбоподателя. В тази връзка не представляват доказателство за реалност на доставките и представените от жалбоподателя документи относими към извършени от него последващи доставки, тъй като не може да се установи връзката между тези доставки с процесните, а именно, че точно стоката за която не е признат данъчния кредит е станала предмет на последващо разпореждане с правото на собственост.

ІІІ. В ЧАСТТА ПО ЗКПО.

В тази част оспорването на ревизионния акт от страна на жалбоподателя е бланкетно, без да са изложени конкретни съображения за това, в какво се състои незаконосъобразността на акта.

            Безспорно в хода на ревизионното производство е установено, че е налице несъответствие между декларираните за 2005г. приходи по ОПР и ГДД по чл.51 от ЗКПО и тези по счетоводни сметки в годишна оборотна ведомост и главна книга. От ревизираното лице е изискано обяснение с ИПДПОЗЛ изх. № ВхК-22116-3/27.06.2008г., на което лицето е отговорило, че при прехвърляне на счетоводните данни поради смяна на счетоводния продукт с нов такъв е допусната техническа грешка, като е намален прихода отразен в ГДД от 1333947лв. на 902075.77лв., т.е. налице е разлика 430871.23лв., както и, че е намалена отчетната стойност на продадените стоки – разхода, от 955413.13лв. на 526000,00лв., т.е. налице е разлика 429413,13лв. Според заключението по ССЕ, независимо от различието в общия размер на декларираните приходи и разходи с по 431 016,65лв. в сравнение с данните по главната книга, ФР за данъчно преобразуване за 2005г. вярно е определен от жалбоподателя в размер на 4080,01лв. Заключението не следва да се кредитира, тъй като размера на неотчетените приходи е установен по данни декларирани от лицето, като размера на неотчетения приход е установен като от неотчетените приходи са приспаднати неотчетените разходи: 430871.23лв. - 429413,13лв. = 1458,10лв., с която разлика правилно е преобразуван финансовия резултат на дружеството и са определени задължения за КД за внасяне в размер на 218,71лв. със съответните лихви.

            По изложените съображения, жалбата в тази част следва да се отхвърли като НЕОСНОВАТЕЛНА.

            Предвид изхода на спора, на основание чл.161 от ДОПК, в полза на Дирекцията следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение съобразно обжалваният материален интерес в размер на 119677,08лв. Тъй като процесуалното представителство е реално осъществено, възнаграждението е дължимо и следва да се присъди по реда на чл.8, вр.чл.7 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно в размер на 2843,54лв. (две хиляди осемстотин четиридесет и три лева и петдесет и четири стотинки).

            Водим от горното, Варненският административен съд, І-во отделение, VІІІ-ми състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „П.” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.В, ж.к. „М”, бл. вх., ап., представлявано от А.П.П., против Ревизионен акт № 030802425/21.01.2009г. на главен инспектор по приходите при ТД на НАП – Варна, потвърден с Решение № 124/24.03.2009г. на Директора на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението”, гр.Варна при ЦУ на НАП, с който са му определени задължения по видове, периоди и размер, както следва: 1/ по ЗДДС д.п. м.01.2003г. – главница 15228,88лв. и лихви 12105,27лв; д.п. м 06.2003г. – главница 2000,00лв. и лихви 1484,15лв; д.п. м.07.2003г. – главница 7483,33лв. и лихви 5472,51лв; д.п. м.05.2004г. – главница 6500,13лв. и лихви 4056,08лв; д.п. м.03.2006г. – главница 5820,00лв. и лихви 2310,06лв; д.п. м.06.2006г. – главница 3282,03лв. и лихви 1198,42лв; д.п. м.09.2006г.- главница 3369.08лв. и лихви 1119.55лв; д.п. м.12.2006г. – главница 24306.08лв. и лихви 7256.26лв. и д.п. м.05.2007г. – главница 13441.15лв. и лихви 3244.09лв. или общо задължения по ЗДДС за внасяне в размер на 81430,69лв. и лихви 38246,39лв; 2/ по ЗКПО за д.п. 2005г. на дружеството са установени допълнителни задължения за корпоративен данък в размер на 612,12лв. и лихви 94,56лв.

 

ОСЪЖДА „П.” ЕООД, ЕИК със седалище и адрес на управление гр.В, ж.к. „М”, бл. вх., ап, представлявано от А.П.П. да заплати на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” гр.Варна при ЦУ на НАП, сумата в размер на 2843,54лв. (две хиляди осемстотин четиридесет и три лева и петдесет и четири стотинки).

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                            Административен съдия: