Особено мнение на Ивета Пекова, съдия в Административен съд-Варна по к.адм.д.№ 2039/2009 г. по описа на Адм.съд – Варна:

 

 

Считам, че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Решението на ВРС е правилно. При постановяването му съдът правилно е установил фактическата обстановка, като при преценка на приложимата нормативна уредба е направил правилни и законосъобразни правни изводи.

Не се спори, че виното е акцизна стока, за която разпоредбата на чл.31, т.2 от ЗАДС предвижда акцизна ставка 0. В конкретния случай с ПАД № VP30078 е документирано транспортирането на акцизна стока – вино, от изпращач ВИ „Хан Крум” АД, с.Хан Крум, лицензиран складодържател с ИНЛС № BGNCA00078000 към получател „Винекс Преслав” АД, гр.Велики Преслав лицензиран складодържател с ИНЛС № BGNCA00011001, като стоката е натоварена и получена на 01.12.2008г. Транспортирането на акцизни стоки от един данъчен склад до друг данъчен склад на територията на страната, преди същите да са освободени за потребление по смисъла на чл.20 от ЗАДС, безспорно се квалифицира като движение на акцизни стоки под режим на отложено плащане на акциз, при което възниква задължението за издаване на ПАД и представянето на екземпляр от него до компетентното митническо учреждение в 15 – дневен срок от получаване на стоката. Правилно и в съответствие с приложимия закон ВРС е приел, че обстоятелството, че акцизът за виното е 0 е ирелевантно в случая. Съгласно чл.4, т. 4. от ЗАДС, „режим отложено плащане на акциз” е съвкупност от правила, приложими за производството, складирането и движението на стоки при отложено плащане на акциза. Съгласно чл.46 от ЗАДС, при режим отложено плащане на акциз по смисъла на този закон временно се отлага облагането с акциз на стоки при тяхното производство, въвеждане или внасяне на територията на страната. Задължението за начисляване на акциз възниква от момента в който същият става дължим при осъществяване на някоя от хипотезите по чл.20 от ЗАДС, т.е. при освобождаване на стоката за потребление, като начисляването става с издаване на акцизен данъчен документ по чл.84, ал.1 от ЗАДС. Предвид изложеното, режимът на отложено плащане е свързан с отлагането на начисляването на акциза, а не с момента на фактическото му плащане. В този смисъл неоснователни са възраженията, че ПАД не следва да се издава за придружаване на виното, тъй като акциза е нула лева. Независимо, че акцизът е нула, виното е акцизна стока, за която законът не е предвидил режим различен от този за останалите акцизни стоки, поради което правилно ВРС е приел, че ПАД е следвало да бъде подаден в предвидения от закона срок. Във всички случаи при производство и транспортиране на акцизни стоки, преди освобождаването им за потребление и с изключение на бандеролните стоки, при които акциза се плаща предварително (предвид изискването да се залепя на потребителската опаковка), същите се считат в режим на отложено плащане и за тях важат специалните правила установени в ЗАДС и ППЗАДС за този режим. Това се отнася и за виното, за което макар реално да не се дължи акциз, режимът приключва с освобождаването на стоката за потребление и издаването на АДД по чл.84 от ЗАДС с който се начислява акциз със ставка 0.

Предвид изложеното, правилно ВРС е приел, че за процесния транспорт на акцизна стока между лицензирани складодържатели за производство и складиране е следвало да се издаде ПАД и същия да бъде представен на компетентното митническо учреждение в срока по чл.73 от ЗАДС, който безспорно е пропуснат.

Неоснователно е оплакването на касатора, че непосочването на мотиви в НП относно приложението на чл.28 от ЗАНН е съществено нарушение обуславящо отмяна на НП. ВРС е извършил правилна преценка за неприложимост на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Представянето на екземпляр от ПАД в компетентното митническо учреждение е форма на контрол от страна на митническите органи при производството и движението на акцизни стоки до освобождаването им за потребление, поради което предвид срока на закъснение за представянето на ПАД, случаят не може да се определи като маловажен, в който смисъл се е произнесъл и районният съд.

Считам, че не са налице основания за отмяна на постановеното решение, поради което същото като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила.

 

 

 

                                                                                    Съдия: