Р Е Ш Е Н И Е

          /гр. Варна,     .11.2009г.

 

В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Административен съд - Варна, ІІІ- то отделение, ІХ касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и девети октомври две хиляди и девета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  КРЕМЕНА ДАНАИЛОВА

  ЧЛЕНОВЕ:          РОСИЦА ЦВЕТКОВА                       

                                                      БЛАГОВЕСТА ЛИПЧЕВА

 

при секретаря М.Т. и с участието на прокурора Росен Радев, като разгледа докладваното от съдия Благовеста Липчева кас. адм. д. № 2280 по описа на АС – Варна за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. АПК вр.чл.63 ал.1 ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на С.Х.Я. ***, чрез пълномощник, против Решение №77/19.06.2009г по НАХД №29/2009г по описа на РС-Провадия, V с-в, с което е потвърдено НП №11011281/03.12.2008г на Директора на Агенцията за държавна финансова инспекция-София и наложената му глоба в размер на 200лв. на осн.чл.35 от Закона за държавната финансова инспекция. Релевираните касационни основания са съществено нарушение на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон. Касаторът  твърди, че не е извършил  административно нарушение, като навежда и доводи за неприложимост на административнонаказателните разпоредби на ЗДФИ. Сочи, че е недопустимо  разширително тълкуване на нормата на чл.38 ал.3 от ПМС №20/2007г, както и, че наказващият орган е санкционирал едно и също нарушение с повече от едно наказания. По същество, моли съда да отмени въззивното решение и да прогласи нищожността на НП, а в условията на евентуалност – да го отмени като незаконосъобразно.

 В о.с.з., чрез пълномощник, поддържа жалбата.

Ответната страна – Агенция за държавна финансова инспекция, чрез процесуален представител, възразява, че вмененото на касатора административно нарушение е безспорно доказано, както и че наложената санкция е в специалния минимум, поради което моли решението на РС-Провадия и НП да бъдат потвърдени.

Участващият в производството представител на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и предлага обжалваното въззивно решение да бъде потвърдено.

Административен съд – Варна, трето отделение, при преценка на допустимостта на жалбата и след като извърши касационна проверка на обжалваното решение, с оглед наведените с жалбата касационни основания и правомощията си по чл. 218, ал.2 от АПК, установи следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално  допустима.

Разгледана по същество е основателна.

С НП №11011281/03.12.2008г на Директора на Агенцията за държавна финансова инспекция-София, на касатора, на осн.чл.32 ал.1 т.1 вр.чл.35 от ЗДФИ, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 лв.  за това, че в качеството си на Кмет на Община Дългопол, не е предоставил до 10.07.2008г в Министерството на държавната политика при бедствия и аварии информация за усвояването на средствата, предоставени на Община Дългопол с Решение №СБ-5/14.12.2007г на Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане. Инкриминираната в конкретния казус сделка е по повод сключен на 02.01.2008г между Общината и „Трафикконсулт БГ” ЕООД-гр.Варна договор за упражняване на строителен надзор на обект „Почистване на канавки, отводнителни канали,  и ремонт на улиците в гр. Дългопол” на ст-ст 7 293.02 лв., част от общо отпуснатите за неотложни възстановителни работи 157 387лв. с горецитираното решение №СБ-%/14.12.2007г. Според изложеното в НП, разплащането по този договор е извършено с платежно нареждане от 04.07.2008г по съставена фактура №282/04.07.2008г. При тази фактическа установеност АНО е приел от правна страна, че непредставяйки информация за извършеното на 04.07.2008г плащане по фактура №282 от същата дата  до 10.07.2008г, на 11.07.2008г касаторът е извършил нарушение по чл.38 ал.3 от ПМС №20/200г на МС на РБ, за което на осн.чл.32 ал.1 т.1 от ЗДФИ му наложил глоба в специалния минимум от 200лв. 

С атакуваното си решение РС-Провадия възприел идентична фактология, по същество безспорна между страните. С решението е прието, че на 11.07.2008 год.  касаторът е осъществил вмененото му във вина административно нарушение и е потвърдил наказателното постановление.

При постановяване на атакуваното решение не са допуснати съществени процесуални нарушения, но  неправилно е приложен материалният закон. Съгласно чл.38 ал.3 от ПМС №20/2007г на МС, министерствата, ведомствата и общините предоставят ежемесечно до 10-о число в Министерството на държавната политика при бедствия и аварии информация за усвояването на средствата, предоставени по реда на този член, която след обобщаване се изпраща на Министерството на финансите и на Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане за приемане на съответни решения и упражняване на контрол върху усвояването на предоставените суми. От анализа на визирана норма следва, че надлежното изпълнение на задължението на общините, представлявани от кметовете, за предоставяне на информация, е ограничено с определен срок – ежемесечно до 10-то число, без обаче да е посочено дали са касае за текущия или за предходния месец. При наличието на тази непълнота в подзаконовия нормативен акт, и съобразно с общото за всички случаи законодателно разрешение при определяне на срок за представяне на информация за разходване на финансови средства (ЗДДС, ДОПК, ЗМДТ, ЗОДФЛ и пр.), е логично да се приеме, че в този случай се касае за 10 число на месеца, следващ този, за който се отнася информацията. Само в такъв случай информацията от предходния месец би могла да се обобщи след събиране на всички разходни документи, и след обработването й да се представи на Междуведомствената комисия в рамките на 10 дни след изтичане на текущия месец. Да се приеме противното – че компетентните лица дължат предоставяне на информацията до 10-то число на текущия месец, би довело до абсурдната ситуация, в която за плащане, извършено на същото 10-то число, те неизбежно ще са в нарушение всеки месец и то по предвиждане на законодателя, понеже изпращането на информация за тези средства в деня на разходването им би било обективно невъзможно. Същевременно, ако се приеме, че предоставянето на информация се дължи до 10-то число на текущия месец, следва извод, че компетентните лица дължат такава само за периода от първо до десето число на месеца, не и за останалите 20 дни от него, понеже средствата биха били разходвани след срока, в който е трябвало да бъде предоставена информация за тях. При тези констатации се налага извода, че срокът по чл.38 ал.3 от ПМС №20/2007г е ограничен в рамките от първо до десето число на месеца, следващ този, за който се предоставя информацията за разходваните средства. 

Следователно, при извършено на 04.07.2008 год. плащане, вмененото на касатора административно нарушение е обективно несъставомерно. Действително, Кметът на Община Дългопол е дължал да предостави информация за усвоените средства, изискуема по реда на чл.38 ал.3 от ПМС №20/2007г на МС на РБ в Междуведомствената комисия, но не до 10.07.2008 год., а  до 10.08.2008г, поради което и на 11.07.2008г той не е извършил вмененото му административно нарушение. Констатираната липса на материално-правно основание за ангажиране на административнонаказателната отговорност на наказаното лице е достатъчно и самостоятелно основание за отмяна на процесното НП  като незаконосъобразно.

Независимо от горното, съдът в този си състав намира за необходимо да посочи още, че и част от останалите възражения на касатора, които въззивния съд е отхвърлил, също са основателни. На първо място цитирания чл.38 ал.3 от ПМС не съдържа нито форма, нито каквито и да било други уточнения в какъв вид следва да бъде предоставена информацията, но с оглед задължението за ежемесечно представяне следва да се приеме, че това е обобщена информация за всички разплащания и за общия размер на усвоените суми в предходния месец, а не за всяко отделно плащане по всяка издадена фактура. При тази законодателна уредба липсва основание за стеснително тълкуване на приложимата норма и за вменяване на компетентните лица на по-конкретни задължения и по-строги изисквания, отколкото законодателят е предвидил. Формулирано по различен начин – след като специалната приложима норма не въвежда изискване всяка отделна фактура да бъде съобщавана поотделно в Междуведомствената комисия, за АНО не съществува правно основание да вменява подобно задължение на кмета на Община Дългопол, нито пък да го санкционира по отделно за всяка от фактурите, респ. за извършените по тях плащания, както е сторено в случая. Вследствие на това АНО отново е допуснал неправилно приложение на материалния закон, защото дори в случай на извършено нарушение - непредставяне на информация за потребените средства в предходния месец до 10-то число на следващия, това е само едно нарушение, а не три или пет или толкова, колкото са издадените през месеца фактури. В този смисъл възражението, че за едно и също нарушение касаторът е наказан няколко пъти, също би било основателно при евентуална установеност на  обективно съставомерно нарушение..

По изложените съображения съдът намира, че при липсата на доказателства за обективна съставомерност на вмененото на касатора административно нарушение по чл.38 ал.3 от ПМС №20/2007г, респективно – и основания за ангажиране на административнонаказателната му отговорност, оспореното НП се явява незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено.

Този краен правен извод на настоящият състав налага и отмяна на решението на въззивния съд, като постановено при неправилно приложение на материалния закон.

Така мотивиран и съобразно компетенциите си по чл.222 ал.1 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение №77/19.06.2009г по НАХД №29/09 г. на РС-Провадия, V състав, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ НП №11011281/03.12.2008г на Директора на Агенцията за държавна финансова инспекция-София и наложената на С.Х.Я., ЕГН **********,***, в качеството му на Кмет на Община Дългопол, Глоба в размер на 200лв. осн.чл.32 ал.1 т.1 от Закона за държавната финансова инспекция.

 

Решението е окончателно.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                       ЧЛЕНОВЕ: 1.                         2.