Р Е Ш Е Н И Е

 

гр.Варна, ….08.2009г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Варненският административен съд, Първо отделение, ВТОРИ състав, в публично заседание  на  шести юли,  през две хиляди и девета  година в състав:

           

                                                                       Председател:В.Ч.

 

при секретаря  К.А. и  в  присъствието на прокурора ………………  като разгледа докладваното от съдията В.Ч.  адм.дело N 31  по описа за 2009 год., за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на чл. 156 и слд. от ДОПК.

Образувано е по подадена жалба от  „Металиче” ЕООД, с ЕИК по БУЛСТАТ **********, със седалище и адрес на управление гр.*********************чрез управителя С.Г.Д. против Ревизионен акт /РА/ № 180800468/08.10.2008 год. поправен с Ревизионен акт за поправка на ревизионен акт № 805063/03.11.2008 год. издадени от орган по приходите при ТД на НАП-Русе.   Жалбоподателят обжалва изцяло ревизионния акт, ведно с ревизионния акт за неговата поправка, относно установените задължения общо в размер на 25 443,80 лв., от които главница в размер на 20 313,52 лв. и лихви за просрочие в размер на 5130,28 лв., както следва : в частта, в която по ЗДДС /отм./ за д.п.м.06.2006 год.; м.08.2006 год.; м. 11.2006 год. не е признато право на данъчен кредит в общ размер на 11343,68 лв. и в частта, в която по ЗКПО /отм./ за 2006 год. и 2007 год. е извършено преобразуване на финансовия резултат на дружеството в посока увеличение и са установени задължения за корпоративен данък общо в размер на 8334,60 лв. и в частта за установен данък по чл.34 от ЗКПО в размер на 211,76 лв.и по чл.195 от ЗКПО /отм./ в размер на 423,48 лв. и лихви 130,85 лв. Изложени са доводи за незаконосъобразност и необоснованост на ревизионния акт и се иска неговата отмяна по съображения изложени в жалбата. В съдебно заседание чрез процесуалния си представител адв. П. поддържа жалбата на посочените в нея основания.

Ответникът по жалбата – Директор на дирекция “ОУИ” гр.Варна при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител ст.юрисконсулт Д. оспорва жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице и при наличие на интерес от обжалване, поради което е допустима.

След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл.160 от ДОПК, Административният съд приема за установено от фактическа страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.156 от ДОПК, РА в частта, която не е отменена с  решението по чл.155 от ДОПК, може да се обжалва чрез решавания орган пред Административния съд по местонахождението му, в 14-дневен срок от получаване на решението. Видно от приложената жалба до ТД на НАП-Русе подадена при административното обжалване на РА и РА за поправка на РА, същата е приета и входирана на 05.11.2008 год. и от този момент съгласно чл.155,ал.1 от ДОПК решаващият орган е следвало да се произнесе в 45 дневен срок, който изтича на 20.12.2008 год. – събота, обявен за работен ден. Директорът на дирекция “ОУИ” гр.Варна е постановил Решение по жалбата, но едва на 10.02.2009 год.,т.е. след изтичането на 45 дневния срок. Предвиденият в чл. 155, ал. 1 от ДОПК 45-дневен срок за произнасяне от страна на решаващия орган е преклузивен и след неговото изтичане се погасяват правомощията му да се произнесе по жалбата с решение. / в този смисъл  ТР №7/08 год. на ОСС на ВАС/. РА е обжалван изцяло по административен, както и по съдебен ред ,предвид което предмет на настоящето производство е РА в неговата цялост, ведно с акта за поправка на РА.

Ревизионното производство е започнало с издаване на ЗВР № 800311/02.06.2008 год., изменена със ЗВР № 800468/26.08.2008 год. издадени от началник сектор „Ревизии и проверки” в отдел „Контрол” при ТД на НАП-Русе, съгласно упълномощителна Заповед № 29/03.01.2006 год. на директора на ТД на НАП-Русе Ревизията е с обхват установяване на задължения за ДДС за период 01.05.2006 год.-30.04.2008 год.; задължения за корпоративен данък за период 01.01.2006 год.- 31.12.2007 год.; данък по чл.34 от ЗКПО за период 01.01.2006 год.-31.12.2006 год. и данък по чл.194 и чл.195 от ЗКПО за период 01.01.2007 год.- 31.12.2007 год. За резултатите от ревизията е изготвен ревизионен доклад № 800468/09.09.2008 год. , срещу който жалбоподателят  е подал възражение в срока по чл.117,ал.5  ДОПК. Ревизионният доклад е завършил с предложение за издаване на ревизионен акт , предвид което е издаден РА от органа определен със ЗОКО № К 800468/10.09.2008 год. издадена от органа възложил ревизията. Предвид допуснати технически грешки в РА е издаде РА за поправка на РА № 805063/03.11.2008 год., като са установени задължения за довнасяне общо в размер на 20 313,52 лв. и лихви за просрочие към тях в размер общо на 5 130,28 лв. В производството по обжалване на ревизионния акт пред директора на дирекция “ОУИ” Варна при ЦУ на НАП, органът се е произнесъл с решение извън преклузивния срок съгл. чл.155,ал.1 от ДОПК.

В хода на ревизионното производство са направени следните относими към предмета на делото фактически констатации:

“Металиче” ЕООД е регистрирано с Решение на РОС по фирмено дело № 1323/2001 год. Регистриран е по реда на ДОПК в ТД на НАП – Русе на 18.01.2002 год. Първоначалната регистрация по ЗДДС е считано от 17.06.2002 год. През ревизирания период лицето е извършвало основно дейността  - производство и реализация на метални изделия.

І. В частта по ЗДДС.

Относно данъчен период м.06.2006 год., във връзка с непризнато право на данъчен кредит по доставки от “Хаймар” ООД:

За периода е подадена справка-декларация с вх. № 1800-0814744/11.07.2006г. в срока по чл. 100, ал. 3 от ЗДДС с резултат за периода ДДС за внасяне в размер на 295,28 лева. Чрез включване в дневника си за покупки и в справката-декларация за периода , лицето е упражнило прав на приспадане на данъчен кредит в размер на 1100,00 лв. за получена доставка от фирма „ХАЙМАР" ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ ********* по фактура № 0000000544/30..06.2006г. на стойност 5 500,00 лв. и ДДС 1 100,00 лв. за извършена СМР услуга. На основание чл.45, ал.2 от ДОПК, във връзка с ревизията е изготвено Искане за извършване на насрещна проверка на доставчика "ХАЙМАР"ООД с №18-3-800311 -2/10.06.2008г. и Изх.№ 36772/10.06.2008 г. на Деловодството  на отдел Контрол при ТД на НАП- Русе , относно наличие на доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС на начислен ДДС по реда на чл.55 от ЗДДС,включена ли е фактурата в Дневника за продажби и в СД по ДДС за съответния период, осчетоводяване на прихода по фактурата в сметките от група 70, реално разплащане.

Получен е отговор с писмо вх.№41871/27.06.2008г. Извършената насрещна проверка е документирана с протокол № 18-3-800311-2/16.07.2008 год. Установено е, че „ХАЙМАР" ЕООД е регистрирано по ДОПК на 26.07.2000г. и по ЗДДС на 27.10.2000г. Дружеството е с прекратена регистрация по ЗДДС, считано от 28.03.2007г. Във връзка с насрещната проверка  е изготвено Искане за  представяне  на документи  и  писмени  обяснения  от данъчния субект с изх.№ 12720/12.06.2008г. За връчване на ИПДПОЗЛ са извършени две посещение на декларирания от "ХАЙМАР" ЕООД адрес за кореспонденция в гр.В.Търново,бул. България № 27, ет.7. Извършените посещения са документирани по реда  на ДОПК с Протоколи № 801459/12.06.2008г. и № 801551/23.06.2008г. При извършеното посещение на адреса за кореспонденция не е намерен представляващият фирма „ХАЙМАР”  ЕООД – Л.С.В.. Не е намерено и упълномощено от него лице, което да го представлява пред НАП. Поради ненамирането на представляващия на адреса за кореспонденция ИПДПОЗЛ е връчено по реда на чл.32 от ДОПК с изготвяне на Съобщение по чл.32 от ДОПК № 13402/23.06.2008г., което е поставено на таблото за съобщения в ТД на НАП-В.Търново. Съобщението по чл. 32 е публикувано и в Интернет на 23.06.2008г. Изпратеното с обратна разписка Съобщение № 13402/23.06.08г. е върнато в ТД на НАП гр.В.Търново като на обратната разписка е отбелязано "получателят непознат на посочения адрес". Съобщение № 13402/23.06.2008г. е свалено от таблото за съобщения на 08.07.2008г. В указания в ИПДПОЗЛ 7 -дневен срок изисканите по надлежния ред документи не са представени.  От извършена проверка в информационния Масив на ТД гр.В.Търново и от данъчното досие на фирмата, е установено, че фактура № 544/30.06.2006г. с облагаема стойност 5 500,00 лв. и ДДС 1 100,00 лв. е включена в Дневника за продажби и СД за данъчен период м.06.2006г. с получател на доставката „МЕТАЛИЧЕ” ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ **********. Установено е, че жалбоподателят е начислил данъка по „ДДС –сметка” на доставчика с платежно нареждане от 07.07.2006 год.

Предвид установеното, органите по приходите са приели,че  може да се докаже по безспорен начин реалното извършване на доставката на услуга  по смисъла на чл.6 от ЗДДС, данъчна фактура № 544/30.06.2006 г. с издател «ХАЙМАР» ЕООД с Булстат ********* е издадена без да е възникнало данъчно събитие по смисъла на чл. 24 от ЗДДС, тъй като не са представени доказателства за осъществена доставка, когато същите са изискани по реда на ДОПК. На основание чл.65,ал.4 от ЗДДС и във връзка с чл.65,ал.5 от ЗДДС и чл.6 от ЗДДС е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 1100,00 лв. по фактура № 544/30.06.2006 год. с издател „Хаймар” ЕООД за данъчен период м.06.2006 год.

Относно данъчен период м.08.2006 год., във връзка с непризнато право на данъчен кредит по доставки от “Иглика 82” ЕООД:

За периода е подадена справка-декларация с вх. № 1800-0823321/13.09.2006г. в срока по чл. 100, ал. 3 от ЗДДС с резултат за периода ДДС за внасяне в размер на 375,74 лева. Чрез включване в дневника си за покупки и в справката-декларация за периода , лицето е упражнило право на приспадане на данъчен кредит в размер на 5480,00 лв. за получени доставки от фирма „ИГЛИКА 82" ЕООД с ЕИ- по БУЛСТАТ ********* по следните фактури:.№ 61 /30.08.2006г. на стойност 10 000,00 лв. и ДДС 2000,00 лв. доставка ламарина -  8 000 кг ; № 66/31.08.2006г. на стойност 10 000,00 лв. и ДДС 2000,00 лв. доставка ламарина - 8 000 кг и № 64/30.08.2006г. на стойност      7 400,00 лв. и ДДС 1480,00 лв. извършено СМР Общо : 27 400,00 лв. ДДС : 5 480,00 лв. На основание чл.45, ал.2 от ДОПК, във връзка с ревизията е изготвено Искане за извършване на насрещна проверка №18-3-800311-1/10.06.2008г. на доставчика "ИГЛИКА 82"ЕООД, с Изх.№ 36777/10.06.2008 г. на Деловодството на отдел „Контрол" при ТД на НАП-гр.Русе  ,относно наличие на доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС на начислен ДДС по реда на чл.55 от ЗДДС,включени ли са фактурите в Дневника за продажби и в СД по ЗДД за съответния период, осчетоводяване на прихода по фактурата в сметките от група 70, реално разплащане.

Получен е отговор с писмо вх.№48437/01.08.2008г. Извършената насрещна проверка е документирана с протокол № 18-3-800311-1/17.07.2008г.. Във връзка с насрещната проверка е изготвено Искане за представяне на документи и писмени обяснения от данъчния субект с Изх.№5303/12.06.2008г. За връчване на ИПДПОЗГ. са извършени две посещение на декларирания от "ИГЛИКА 82"ЕООД адрес за кореспонденция в гр.***********************************, ************* Извършените посещения са документирани по реда на ДОПК с Протоколи  № 801438/13.06.2008г. и № 801493/23.06.2008г. При извършеното посещение на адреса за кореспонденция не е намерен представляващият фирма „ИГЛИКА 82" ЕООД – В.З.В.. Не е открито и упълномощено от него лице, което да го представлява пред НАП. Поради ненамирането на представляващия на адреса за кореспонденция ИПДПОЗЛ е връчено по реда на чл.32 от ДОПК с изготвяне на Съобщение по чл.32 от ДОПК № 5766/24.06.2008г., което е поставено на таблото за съобщения в ТД на НАП-Плевен. Съобщението по чл.32 е публикувано и в Интернет на 23.06.2008 г. Изпратеното е и с обратна разписка. Съобщение № 5766/24.06.2008г. е върнато в ТД на НАП гр.Плевен : като на обратната разписка е отбелязано "преместен на друг адрес".Съобщението по чл.32 от ДОПК е свалено от информационното табло в ТД на НАП - гр.Плевен на 09.07.2008г..В указания в ИПДПОЗЛ 7 -дневен срок изисканите по надлежния ред документи не са представени.От извършена проверка в информационния масив на ТД гр.Плевен е установено, че в Дневника за продажби за период 01.08.2006г. - 31.08.2006г. са отразени следните фактури издадени на „МЕТАЛИЧЕ" ЕООД :

  -фактура № 66/31 08.2006г. на стойност 10 000,00 лв. и ДДС 2000,00 лв.

  -фактура № 61/30.08.2006г. на стойност 10 000,00 лв. и ДДС 2000,00 лв.

Доставчикът не е представил документи, доказващи начисляването на ДДС по смисъла на чл.55 ал.6 от ЗДДС/отм./, начин на транспортиране, складиране, и извършване на доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС/отм./При проверка в информационната система е установено, че  регистрацията по ЗДДС е прекратена на основание чл.176т.1 от ЗДДС на 13.06.2007г.

 Установено е, че жалбоподателят е  платил начисления му данък по „ДДС-сметка" на доставчика с пл.нареждано от 13.09.2006г. в периода, следващ данъчния период, през който е упражнено правото на данъчен кредит.

Предвид установеното органите по приходите са приели, че е налице обстоятелство по чл. 65, ал. 4, т.3 и 4 от ЗДДС, поради което на основание чл. 65, ал. 4 и във връзка с чл. 65, ал. 5 от ЗДДС са отказали  правото на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 5 480,00 лв. по фактури №:61/30.08.2006г. и 66/31.08.2006г. и № 64 /30.08.2006г.с издател „ИГЛИКА 82" ЕООД за данъчен период м.08.2006 год.

Относно данъчен период м.11.2006 год. и във връзка с непризнато право на данъчен кредит по доставки от „Консултпроект-2005”  ЕООД:

За периода по електронен път е подадена справка-декларация с вх. № 1800-0833807/12.12.2006Г. с резултат за периода ДДС за възстановяване в размер на 2 951,22 лева. Чрез включване в дневника си за покупки и в справката-декларация за периода , жалбоподателят е упражнил право на приспадане на данъчен кредит в размер на 4 860,00 лв. за получена доставка от фирма „КОНСУЛТПРОЕКТ - 2005" ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ ********* по фактура :  № 121/17.11.2006г. на стойност 24 300,00 лв. и ДДС 4 800,00 лв. за закупена ламарина 21 720 кг.  На основание чл.45, ал.2 от ДОПК, във връзка с ревизията е изготвено Искане за извършване на насрещна проверка на доставчика "КОНСУЛТПРОЕКТ-2005" ЕООД №18-3-800311-3/10.06.2008г. с Изх.№ 36470/10.06.2008г на Деловодството на отдел „Контрол" при ТД на НАП-Русе относно наличие на доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС, на начислен ДДС по реда на чл.55 от ЗДДС.включена ли е фактурата в Дневника за продажби и в СД по ЗДДС за съответния период, осчетоводяване на прихода по фактурата в сметките от група 70, реално разплащане.

Извършената насрещна проверка е документирана с протокол № 18-3-800311-3/23.07.2008г. Във връзка с насрещната проверка е изготвено Искане за представяне на документи и писмени обяснения от данъчния субект с Изх.№ 38047/13.06.2008г. За връчване на ИПДПОЗЛ са извършени две посещение на декларирания от "КОНСУЛТПРОЕКТ-2005" ЕООД адрес за кореспонденция в гр.******************************Извършените посещения са  документирани по реда на ДОПК с Протоколи Обр.Кд-73 № 2923/17.06.2008г. и № 2968/27.06.2008г. При извършеното посещение на  адреса за кореспонденция не е намерен представляващият фирма „КОНСУЛТПРОЕКТ-2005" ЕООД –И.И.Й..Не е намерено и упълномощено от него лице което да го представлява пред НАП. Поради ненамирането на представляващия на адреса за кореспонденция ИПДПОЗЛ е връчено по реда на чл.32 от ДОПК със изготвяне на Съобщение по чл.32 от ДОПК № 42025/30.06.2008г. което е поставено на таблото за съобщения в ТД на НАП-гр.Русе.Съобщението по чл.32 е публикувано и в Интернет на 30.06.2008г.Изпратеното с обратна разписка Съобщение № 42025/30.06.2008г. е върнато в ТД на НАП гр.Русе като на обратната разписка е отбелязано"пратката не е потърсена от получателя". Съобщение № 42025/30.06.08г. е свалено от таблото за съобщения на 15.07.2008г. В указания в ИПДПОЗЛ 7 -дневен срок изисканите по надлежния ред документи не бяха представени,което е установено с Протокол Кд.73 № 3058/23.07.2008г. От извършена проверка в информационния масив на ТД гр.Русе и от данъчното досие на фирмата, се установи, че фактура № 121/17.11.2006г. с облагаема стойност 24 300,00 лв. и ДДС 4 860,00 лв. е включена в Дневника за продажби и СД за данъчен период м.11.2006г. с получател на доставката „МЕТАЛИЧЕ" ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ **********. При извършената насрещна проверка доставчикът "КОНСУЛПРОЕКТ-2005" ЕООД не е представил изисканите му по реда на ДОПК с ИПДПОЗЛ документи и обяснения, доказващи извършването на доставка.

            Установено е, че жалбоподателят е  платил начисления му данък по „ДДС-сметка" на доставчика в същия периода през който е упражнено правото на данъчен кредит;

Предвид установеното органите по приходите са приели, че е  налице обстоятелство по чл. 65, ал. 4, т. 3 и 4 от ЗДДС, поради което на основание чл. 65, ал. 4 и във връзка с чл. 65, ал. 5 от ЗДДС са отказали правото на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 4 860,00 лв. по фактура №121/17.11.2006г. с издател „КОНСУЛТПРОЕКТ-2005" ЕООД за данъчен период м.11.2006г.

ІІ. В частта по ЗКПО

Относно установени задължения за корпоративен данък за 2006 год:.

Органите по приходите са извършили преобразуване на финансовия резултат на дружеството в посока увеличение на основание чл.23,ал.2,т.10 от ЗКПО /отм./ със сумата от 48 993,99 лв. – 4 693,99 лв. отчетени разходи за амортизации и 44 300 лв.- отчетени разходи за материали и на основание чл.23,ал.2,т.11 от ЗКПО/отм./ със сумата от 1 200,00 лв. представляващи разходи за наем.

1. Установено е, че през 2006 год. в сч.сметка „Разходи за амортизации” са осчетоводени разходи за амортизации в размер на 4 693,00 лв. за производствен цех, находящ се на бул.”Трети март” № 38 , придобит с Нотариален акт № 023, том ХІ, рег.№ 13394 по дело № 1729 от 2005 год.  Видно от документа за собственост жалбоподателя придобива урегулиран поземлен имот ХХІ-270, находящ се в гр.Русе с площ 974 кв.м., заедно с ремонтна работилница. Активът е  заведен в амортизационния план и са начислявани  амортизации от м.01/2006г., преди да започне използването му.

Констатирано е ,че закупеният имот неправилно е квалифициран като амортизуем с придобиването му по НА, тъй като същия не е въведен в експлоатация и работата по неговото преустройство е продължила и след закупуването му. Видно от приложените към делото оборотни ведомости салдото на счетоводна сметка 613 „Разходи придобиване ДМА” към 31.12.2006 год. и към 31.12.2007 год. е дебитно в размер на 19 855,68 лв. Констатирано е, че набраните разходи са за придобиване на ДМА по посоченият нотариален акт. Сметката не е приключила и разходите не са отнесени в увеличение стойността на актива.

С уведомително писмо № 18334070024793/27.04.2007 год. жалбоподателят е уведомил ТД на НАП-Русе, че считано от 26.04.2007 год. е променен адреса на фискалното устройство на дружеството  на адреса по нотариалния акт - бул.”****************. С решение на РОС е вписана промяна в адреса на дружеството от ул.”***********************бул.”**************.

На 04.05.2007г. е подадена жалба до Русенска районна прокуратура по повод задържане на движими вещи, собственост на „МЕТАЛИЧЕ" ЕООД от „БИМАС 1954" ООД, и нарушаване правото на собственост.  В жалбата твърди, че по силата на сключен договор за наем от 01.08.2004 год. с „Бимас 1954” ООД, като наемодател се помещава в нает недвижим имот на бул.”******** „ № 9 , представляващ ремонтна работилница с находящи се в нея дълготрайни материални активи.

Във връзка с ИПДПОТЛ изх.№ 59255/29.09.2008 год. и ИПДПОТЛ изх.№ 59257/29.09.2008 год. са  получени писма от „ВИК” ООД и „ЕОН България” АД, от които е видно, че за имота находящ се на бул. „**************** няма открита партида и не са плащани сметки за вода и ток за периода от 01.01.2006 год. до 31.12.2007 год.

Предвид изложеното органите по приходите не са признали за данъчни цели начислените от дружеството амортизации за придобития с посочения НА имот и на основание чл.23,ал.2,т.10 от ЗКПО /отм./ са преобразували финансовия резултат за периода с начислените амортизации в размер на 4 683,99 лв.

Относно увеличение на финансовия резултат за 2006 год. с разходите по фактури № 121/17.11.2006 год.  издадена от „Консултпроект 2005” ЕООД и стойността по фактури № 61/30.08.2006 год. и № 66/31.08.2006 год. издадени от „Иглика 82” ЕООД:

В хода на ревизията е установено, че дружеството е осчетоводило разходи в общ размер на 44 300,00 лв. по посочените фактури. При фактическите констатации изложени в частта по ЗДДС, органите по приходите са установили, че фактурите не отразяват реални търговски операции. Приели са, че е нарушен принципа на документална обоснованост и са приложили разпоредбата на чл.23,ал.2,т.10 от ЗКПО /отм./ за преобразуване на финансовия резултат на дружеството в посока увеличение, със стойността на спорните фактури.

Относно увеличението на финансовия резултат със сумата от 1 200,00 лв. по   реда на чл.23, ал.2, т.11 от ЗКПО /отм./:

Сумата от 1 200,00 лв, представлява осчетоводени разходи в сметка 602 и в ГФО за наем за м.09,10,11 и 12/2006г. в размер по 300,00 лв./4м. х 300,00 лв./ съгл.Договор за наем от 10.07.2006г. сключен между Л.Г.С. живущ в Германия, представляван от пълномощника си Д.М.Ц. от гр.Русе / пълн.рег.№ 5337/ като наемодател и „МЕТАЛИЧЕ" ЕООД като наемател. Видно от приложения договор за наем , наемодателя отдава под наем собствения си недвижим имот, а именно : магазин около 20 кв.м в партера на сградата на ул"**************” и „ ********" № ** в гр***** срещу месечен наем от 300,00 лв. Органите по приходите са приели, че отчитането на разхода е довел до неправомерно увеличаване на разходите и деформиране на ГФО , тъй като няма осчетоводени и реализирани приходи от същия обект по приходни сметки от група 70 и на основание чл.5 ал.1 т.З от Закона за счетоводството липсва съпоставимост между приходите и разходите.

Относно установени задължения за корпоративен данък за 2007 год.:

Органите по приходите са извършили увеличение на финансовия резултат на дружеството през посочения период   по реда на чл.26 т.1  и т.2 от ЗКПО общо със сумата от 8 055,00 лв. ,т.е. с разходи, несвързани с дейността, както следва:

Със  сумата от 3 600,00 лв., представляваща  осчетоводени разходи в сметка 602 и в ГФО за наем за периода от 01.01.2007г. до 31.12.2007г./12м. х 300,00 лв/ съгл.Договор за наем от 10.07.2006г.  сключен между Л.Г.С.живущ в Германия, представляван от пълномощника си Д.М.Ц. от гр.Русе / пълн.рег.№ 5337/ като наемодател и „МЕТАЛИЧЕ" ЕООД като наемател.  Органите по приходите са приели, че отчетеният разход е довел до неправомерно увеличаване на разходите и деформиране на ГФО за 2007г , тъй като няма осчетоводени и реализирани приходи от същия обект по приходни сметки от група 70 и на основание чл.5 ал.1 т.З от Закона за счетоводството липсва съпоставимост между приходите и разходите.

Със сумата от 1 955,00 лв. която представлява осчетоводени разходи за амортизация в сметка 603 и в ГФО за 2007 г. за 5 м. т.е до 31.05.2007г на Производствен цех на бул. "**********" ****, придобит с Нотариален акт № 023, том ХІ, рег.№ 13394 по дело № 1729 от 2005 год. При фактическите констатации изложени по-горе в частта по ЗКПО за данъчен период 2006 год., органите по приходите не са признали за данъчни цели начислените от дружеството амортизации за придобития с посочения НА имот и на основание чл.26,т.1 и т.2 от ЗКПО са преобразували финансовия резултат за периода с начислените амортизации в размер на 1 955,00 лв.

Със сумата от 2 500,00 лв. . осчетоводени разходи за наеми в счетоводна сметка 602 и ГФО за 2007 г. Установено е, че дружеството е осчетоводило по см. Сметка 602 и е посочило в ГФО разходи за наем на лицето Д.Ц.Д.. В хода на ревизията с ИПДПО изх.№ 35244/04.06.2008 год.  изх.№ 44908/14.07.2008 год. от жалбоподателя е изискан договор за наем между „Металиче” ЕООД и Д.Ц.Д.. Такъв договор не е бил представен. Установено е също така, че не са осчетоводени и приходи от извършени продажби от наетия обект. Органите по приходите са приели, че са налице разходи отчетени в нарушение на счетоводното законодателство, съгласно чл.77 от ЗКПО, във връзка с чл.10 от с.з. и са преобразували финансовия резултат на дружеството за периода със сумата от 2 500 ,00 лв. на основание чл.26,т.1 и т.2 от ЗКПО.

Предвид установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от легитимирано лице, в срока по чл.156 ДОПК и след изчерпване на възможността за обжалване по административен ред, поради което се явява допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

По валидността на акта.

При извършване на задължителната проверка по чл.160, ал.2 ДОПК, съдът констатира, че ревизията е възложена от компетентен орган и е приключила в определения от него срок. Ревизионният акт е издаден от компетентен орган  и определя данъчни задължения за периода, за който е възложена ревизията, поради което обжалваният ревизионен акт не страда от пороци влечащи неговата нищожност.

По процесуалната и материалната законосъобразност на акта.

І.В частта по ЗДДС.

За яснота и избягване на повторения следва да се има предвид, че навсякъде в мотивите на решението по-долу са цитирани разпоредбите на ЗДДС, обн., ДВ, бр.153/1998г., с последващи изменения и допълнения, отм. с ДВ, бр. 63/2006 г., в сила от 01.01.2007г., който е бил приложим към ревизираните периоди.

Спорът така, както е поставен за решаване на съда е да се установи дали са налице основанията за признаване на правото на данъчен кредит на жалбоподателя за доставките по процесните фактури.

По делото не се спори, че установените доставчици „Хаймар” ЕООД, „Иглика 82” ЕООД и „Консултпроект 2005” ЕООД са били регистрирани по ЗДДС лица към момента на издаване на процесиите фактури. Не се спори и относно това, че са издали същите и са ги включили в СД и ДП за съответните данъчни периоди, освен за фактура № 64/30.08.2006 год., издадена от „Иглика 82” ЕООД. Спорът по делото е формиран по въпросите налице ли са предпоставките за признаване правото на данъчен кредит по фактурите от посочените лица фактури и конкретно налице ли е доставка по смисъла на чл.6 ЗДДС/отм./, като следва да се има предвид, че в тежест на жалбоподателя е да установи всички предпоставки за възникване на правото на данъчен кредит.

Предвид така очертания спорен предмет, съдът съобрази следното:

По легална дефиниция данъчният кредит е сумата от начислен данък по ЗДДС за регистрирано лице за получена от него стока или услуга по облагаема доставка или за осъществен от него внос на стоки в рамките на данъчния период, която лицето има право да приспадне, освен когато ЗДДС предвижда друго. За да възникне правото на приспадане на данъчен кредит за получателя на облагаема доставка е необходимо да са изпълнени условията по чл.64, ал.1 от ЗДДС /отм./, а именно: 1/ получателят на доставката, за която е начислен данък, да е регистрирано по ЗДДС лице към датата на възникване на данъчното събитие и към датата на издаването на данъчната фактура; 2/ данъкът по облагаемата доставка да е начислен по смисъла на чл. 55, ал. 6 ЗДДС от регистрирано по този закон лице (доставчик) най-късно към датата, на която изтича данъчният период, следващ периода, през който е възникнало данъчното събитие за облагаемата доставка; 3/ доставката, по която е начислен данъкът, да е облагаема към датата на възникване на данъчното събитие; 4/ данъкът при вноса на стоки е начислен от митническите органи и е внесен в републиканския бюджет по съответната сметка, посочена в чл. 75 , или е начислен от вносителя по реда на чл. 58а, 5/получената от внос стока или по облагаема доставка стока или услуга е използвана, използва се или ще бъде използвана за извършване на облагаеми доставки; получателят на доставката да притежава данъчна фактура или данъчно дебитно известие, отговарящи на изискванията на Закона за счетоводството и на ЗДДС и 6/ получателят притежава данъчна фактура или данъчно дебитно известие, отговарящи на изискванията на Закона за счетоводството и на този закон, или митническа декларация. Възникването на правото на данъчен кредит е обусловено от наличието на всички материални предпоставки, посочени в чл. 64, ал. 1 от ЗДДС, но при безспорни доказателства, че е осъществена реална доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС.

В хода на ревизионното производство са извършени насрещни проверки на доставчиците документирани  с ПИНП / подробно описани по-горе в решението/, от които се установява, че в срока за представяне на документи и писмени обяснения съгласно ИПДПО, връчени по реда на чл.32 от ДОПК, не са представени исканите документи. Съгласно разпоредбата на чл.32 от ДОПК, връчване чрез прилагане към досието се извършва в случаите, когато лицето, неговият представител или пълномощник, член на орган на управление или служител, определен да получава съобщения или книжа, не е намерен на адреса за кореспонденция, след най-малко две посещения през 7 дни, което обстоятелство се удостоверява с протокол за всяко посещение на адреса за кореспонденция. Съобщението за връчването се поставя на определено за целта място в териториалната дирекция и се публикува в Интернет, като заедно с поставяне на съобщението, органът по приходите изпраща и писмо с обратна разписка, както и електронно съобщение, в случай че лицето е посочило електронен адрес. Съгласно ал.6 на с.р., в случай че лицето не се яви до изтичането на 14-дневен срок от поставянето на съобщението, съответният документ или акт се прилага към преписката и се смята за редовно връчен.

Предвид установените правила за връчване на съобщения чрез прилагане към досието и като съобрази доказателствата към ПИНП, съдът намира, че ИПДПО  са редовно връчени. Извършени са две посещения на адрес, през повече от 7 дни, документирани са с протоколи за посещение., като едновременно с окачането на таблото е изпратено съобщение с обратна разписка, която се е върнала с отбелязване „пратката не е потърсена от получателя" /фактическата обстановка по връчването е описана по-горе/. Предвид изложеното, правилно органите по приходите са приложили разпоредбата на чл.32, ал.6 от ДОПК и са приели искането за редовно връчено.

Наличието на доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС/отм./ е предвидено като изискване за възникване право на данъчен кредит, който съгласно разпоредбата на чл. 63 от ЗДДС е сумата от начислен ДДС, на регистрирано лице за получена от него стока или услуга по облагаема доставка, която лицето има право да приспадне. Според чл. 32 ЗДДС облагаеми доставки са всички доставки на стоки и услуги, когато са извършени от данъчно задължено лице и с място на изпълнение на територията на страната, а данъчно събитие по чл. 24 ЗДДС представлява доставката на стоки или услуги.

 Следователно, наличието на доставка е абсолютна предпоставка за възникване правото на приспадане на данъчен кредит и изпълнението й следва да бъде проверено, с оглед извършването на преценка дали за ревизираният субект е възникнало право на приспадане на данъчния кредит.

Изложеното в констатацията на органа по приходите за липса на доставка, принципно касае доказването на отрицателен факт, поради което тежестта на доказване е изцяло на жалбоподателя. Изводът за липса на реална доставка в ревизионния акт обаче е плод на оценка на установени факти и обстоятелства от обективната действителност, т.е. прилагане на определени логически правила към обективно съществуващи факти и като такава тази преценка подлежи на съдебен контрол, в който следва да се установи дали изводът за липса на доставка е изграден при правилна преценка на фактите и обстоятелствата установени по време на ревизията.

По отношение на констатациите в ревизионния акт за липсата на доказателства за реалното извършване на доставка по фактурата издадена от „Хаймар” ООД - № 544/30.06.2006 год. с предмет доставка на СМР услуга , съдът намира следното:

Както в хода на ревизионното производство, така и в проведеното пред съдебната инстанция не са представени доказателства, за действителното извършване на СМР услугата. Не са представени Акт обр.19 за извършено СМР, количествена и стойностна сметка към Акт обр.19 за вложените материали, доказателства за ресурсна и техническа обезпеченост на доставчика за извършване на услугата.

При извършване на тази преценка в случая, съдът намира, че изводът на органа по приходите в ревизионния акт е правилен, съобразен с материалния закон и със доказателствата по делото. Нито в ревизионното производство, нито в съдебното, са представени доказателства за факта на извършване на доставката по смисъла на чл.6 от ЗДДС. Съгласно цитираната разпоредба, доставка по смисъла на ЗДДС е прехвърлянето на собственост върху стока или други вещни права върху стока, извършването на услуга, когато се извършват срещу насрещна престация на основание на сключена сделка или с цел такава да се сключи. В случая, фактурата е издадена на основание „СМР по договор". От събраните доказателства не се установява, че услугата е действително извършена именно от посоченият във фактурата доставчик. Издаването на фактура от доставчика и осчетоводяването й в счетоводствата на жалбоподателя, не могат да обосноват реалност на отразената в документа търговска операция. Като съобрази представените доказателства, съдът намира, че същите не установяват факта на извършване на доставката по  фактурата издадена от „Хаймар” ЕООД.

По отношение на констатациите в ревизионния акт за липсата на доказателства за реалното извършване на доставка по фактурата издадена от „ Иглика 82” ЕООД - № 61/30.08.2006 год. с предмет доставка на ламарина , № 64/30.08.2006 год. с предмет доставка на СМР  и № 66/31.08.2006 год. с предмет доставка на ламарина, съдът намира следното:

По фактури № 61/31.08.2006 год. и № 66/31.08.2006 год. , с които са документирано доставки на ламарина с общо тегло 16 000 кг. доставчикът „Иглика 82” ЕООД не е представил до приключване на ревизията документите и писмените обяснения, които са поискани с връченото по реда на чл.32 от ДОПК  ИПДПОЗЛ. От текста на искането е видно, че тези документи имат значение за извършените доставки, за начисляването на данъка, както и за предходните доставки. За да се установи действителното прехвърляне на право на собственост върху стоката, която е определена само по своя род, данъчният субект е следвало да докаже, че стоката е отделена от останалата стока от същия вид, чрез претегляне, предаване, транспортиране и т.н. По делото липсват доказателства за транспортиране на стоките, като никоя от страните по процесните доставки не е направила дори твърдение по какъв начин стоката, която е значителна по обем и тегло /общо около 16 000 кг. ламарина /, е транспортирана. Не са представени каквито и да било доказателства в тази връзка. Освен това липсват кантарни бележки или протоколи за предаване и приемане, или други търговски и счетоводни документи, от които да може да се установи отделяне на стоката, респективно индивидуализирането и предаването й. Издаването на фактури от доставчика и осчетоводяването им в счетоводствата на жалбоподателя, не могат да обосноват реалност на отразената в документа търговска операция. Като съобрази представените доказателства, съдът намира, че същите не установяват факта на извършване на доставката по  фактурите № 61/31.08.2006 год. и № 66/31.08.2006 год. издадени от „Иглика 82” ЕООД.

По фактура № 64/30.08.2006 год. , с която е документирана доставка на СМР , не са представени доказателства за извършените строително-монтажни работи, не е представен договор за СМР, проекто-сметна документация, както и акт обр.16 и акт обр.19. Не е представено описание на извършените строителни дейности, както и доказателства, че изпълнителя разполага с кадрова и техническа обезпеченост за извършването им. От събраните доказателства не се установява, че услугата е действително извършена именно от посоченият във фактурата доставчик. Установено е също така, че фактурата не е включена и в дневника за продажби на доставчика за данъчен период м.08.2006 год. , което представлява и допълнително основание за отказа на правото на данъчен кредит по фактурата.

По отношение констатациите за липсата на доставка по фактура № 121/17.11.2006 год. издадена от „Консултпроект 2005” ЕООД с предмет доставка на ламарина съдът излага мотиви аналогични с тези относно отказа за приспадане на правото на данъчен кредит по фактурите за доставка на ламарина от „Иглика 82” ЕООД.

Предвид разпределението на доказателствената тежест в процеса, съобразно общия принцип, че всяка страна следва да докаже фактите, от които претендира настъпването на изгодни за себе си правни последици, съдът приема, че релевантните по спора факти са такива, каквито са установени от данъчния орган в хода на ревизията.

 Във връзка с изложеното изводите на приходната администрация за липсата на право на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури на основание чл.64,ал.1 от ЗДДС, във връзка с чл.6 от ЗДДС са правилни.

Относно наведените от жалбоподателя твърдения, за наличие на предпоставките за признаване на правото на данъчен кредит, предвид извършеното плащане по ДДС сметката на доставчика, съдът намира следното. В случая въпреки, че е налице плащане по „ДДС-сметка" не е приложима нормата на чл. 65, ал. 8 от ЗДДС/отм./.  Разпоредбата на чл. 65, ал. 8 от ЗДДС /отм./ се прилага по отношение на данъчен кредит, за който едновременно са налице следните условия: данъчният кредит е възникнал в резултат на доставка, данъкът по съответния данъчен документ е заплатен изцяло по „ДДС-сметка" на доставчика и плащането на данъка е извършено най-късно до края на данъчния период, през който е упражнено правото на данъчен кредит. Едно от условията на цитираната разпоредба е данъчният кредит да е възникнал в резултат на облагаема доставка по смисъла на чл. 6 и чл. 32 от ЗДДС. Плащането на данъка по „ДДС-сметка" не е достатъчно условие, за да се признае на получателя правото на приспадане на данъчен кредит, ако не е доказано реалното осъществяване на доставка.

ІІ. В частта по ЗКПО.

Относно извършеното увеличение на финансовия резултат със сумата от 44 300,00 лв. представляваща сбор от стойността по фактура № 121/17.11.2006 год. издадена от „Консултпроект 2005” ЕООД и стойността на фактури № 61/30.08.2006 год. и № 66/31.08.2006 год. издадени от „Иглика 82” ЕООД.

За яснота и избягване на повторения следва да се има предвид, че навсякъде в мотивите на решението по-долу са цитирани разпоредбите на ЗКПО обн., ДВ, бр. 115 от 5.12.1997 г., в сила от 1.01.1998 г., с последващи допълнения и  изменения,  отм., бр. 105 от 22.12.2006 г., в сила от 1.01.2007 г., приложим към ревизираните периоди.

Не се спори, че жалбоподателят е осчетоводил посочените фактури , като същите са намерили отражение в намалението на финансовия резултат на дружеството за 2006г. Тъй като доставките документирани с фактурите са признати за недоказани, органите по приходите са приели, че процесните фактури не отразяват реално извършени стопански операции, с което не са спазени изискванията на чл.1,т.1,чл.4,ал.3 от Закона за счетоводството, във връзка с чл.6,ал.1,т.1 от с.з., поради което на основание чл.чл.23, ал.2, т.10 от ЗКПО, с ревизионния акт е увеличен финансовия резултат на дружеството за 2002г. със сумата в размер на 44 300,00 лв.

Жалбоподателят навежда доводи за това, че в случая е спазен принципа за документална обоснованост на разходите, като това изискване касае пряко данъчно задълженото лице, а не неговите доставчици. Тези оплаквания на жалбоподателя са неоснователни.

При ревизията в частта по ЗДДС е установено, че доставчиците са издали тези фактури и са ги е включили в СД и ДП за съответния данъчен период, но недоказан е останал факта на извършване на доставките. Доказателства за реалното извършване доставяне на ламарината не са представени и в съдебното производство, поради което съдът намира, че правилно на основание чл. 23, ал. 2, т. 10 от ЗКПО , органът по приходите, констатирайки, че е извършено неправомерно намаление на финансовия резултат със сумата 44 300,00 лв. , е завишил този резултат в посока увеличение и е начислил съответния корпоративен данък. Без значение е обстоятелството, че разходът формално е документиран и осчетоводен, тъй като е отчетен по фактури, по които реално не е извършена доставката посочена в тях. Макар и спорът да не е за признаване на данъчен кредит, за да бъде признат един разход за действително извършен, той следва безспорно да е свързан с осъществена сделка и след като такава не е доказана, то правилно органът по приходите предвид разпоредбите на чл. 23, ал. 2, т. 10 ЗКПО е увеличил финансовия резултат на дружеството.

Относно непризнати за данъчни цели разходи осчетоводени в сч.сметка „Разходи за амортизации” в размер на 4 693,99 лв. за производствен цех находящ се в гр.Русе, бул.”Трети март” № 38 придобит с НА на 29.12.2005 год.за 2006 год. и  за 2007 год. в размер на 1 955,00 лв.

Органите по приходите са отказали признаването за данъчни цели на посоченият разход за амортизации, тъй като не са събрани доказателства за въвеждането на процесния имот в употреба на датата на завеждането му в амортизационния план на дружеството и са извършили увеличение на финансовия резултат с посочената сума , на осн. чл.23,ал.2,т.10 от ЗКПО.

Жалбоподателят счита, че изводите на приходната администрация са необосновани. В подкрепа на твърденията си, че имотът е ползван за дейността на предприятието е представил доказателства за платени разходи за ток и вода за периода, за откриване на партиди  за ток и вода и за направени разходи за охрана на обекта /подробно описани в молба вх.№ 7312/10.04.2009 год. – л.102 на делото/.

Приложимия за периода СС 4 определя начина за отчитането на амортизациите. Съгл. т.2 от СС 4 амортизуеми са материалните активи, които отговарят на следните изисквания: да се ползват повече от един отчетен период; да имат ограничен срок за практическо използване, определянето, на който е от компетентността на ръководството на предприятието; да са предназначени за стопанска дейност, за отдаване под наем или за административни и други стопански цели. Материалните дълготрайни активи са амортизуеми и неамортизуеми. Съгл. т.1,б.г от посоченият счетоводен стандарт неамортизуеми са дълготрайните материални активи, които са неупотребявани в дейността на предприятията: - новопридобити за периода до въвеждането им в употреба активи, за които е необходимо предприятието да изпълни определени изисквания (практически или технологични) за въвеждането им в употреба. За да се признаят за целите на данъчното облагане начислените амортизации, следва  актива – производствен цех да отговаря на  критериите за амортизуем материален актив. От данните по делото не се установява факта, че процесния обект е използван за осъществяваната от жалбоподателя стопанска дейност или за други цели посочени в приложимия стандарт. Представените от жалбоподателя с молбата от 01.04.2009 год. доказателства установяват единствено, че за обекта са отчитани разходи за ток, вода и охрана, но не установяват вида и характера на извършваната в обекта стопанска дейност. По делото не са събрани доказателства , дори и не е посочено като твърдение, какъв е вида на дейността осъществяване в обекта и, както е неговото действително предназначение. От всичко изложено до тук следва извода, че не са установени изискванията на приложимия счетоводен стандарт СС-4 за отчитане на амортизации и  се касае за неамортизуем дълготраен материален актив. В този смисъл правилно е преобразуван финансовия резултат на дружеството на основание чл.23,ал.2,т.10 от ЗКПО с начислените амортизации в размер на 4 693,99 лв.

Аналогични са изводите и относно преобразуването на финансовия резултат на дружеството за 2007 год. със сумата от 1 955,00 лв. представляващи разходи за амортизации за производствен цех на бул.”Трети март” № 38 , на основанията на чл.26,т.1 и т.2 от ЗКПО /обн. бр.105 на ДВ от 2006 год.  в сила от 01.01.2007 год./.

Относно увеличението на финансовия резултат с осчетоводените разходи за наем в общ размер на 1200 лв. за 2006 год. и в размер на 3 600,00 лв. за 2007 год. :

Констатирано е , че жалбоподателят е осчетоводил по счетоводна сметка 602 и е посочил в ГФО за годината разходи за наем за м.09.,м.10, м.11 и м.12.2006 год. в общ размер на 1200,00 лв., съгласно договор за наем от 10.07.2006 год. сключен с Любомир Георгиев Стойков, като наемодател. Установено е в хода на проведеното ревизионно производство, че дружеството не е отчело приходи от продажби осъществени в посочения обект. Не е установено и, че дружеството действително е извършвало твърдяната дейност- проектиране и разработка на нови изделия. Не са представени , както доказателства за промяна на предназначението на обекта. Посоченият разход е осчетоводен в противоречие в принципа съгл. чл.4,ал.2,т.2 от Закона за счетоводството за съпоставимост между приходите и разходите. Съгласно посоченият принцип – разходите ,извършени във връзка с определена сделка или дейност , следва да се отразяват във финансовия резултат за периода, през които предприятието черпи изгода от тях, а приходите да се отразяват за периода, през който са отчетени разходите за тяхното получаване. В този смисъл е приложима разпоредбата на чл.23,ал.2,т.11 от ЗКПО, съгласно която финансовия резултат за данъчни цели се увеличава с положителната разлика между приходите и разходите, отнасящи се за и неотчетени в текущия отчетен период съгласно реда, определен в съответните нормативни актове.

Аналогични са изводите на съда по отношение на увеличението на финансовия резултат на дружеството за 2007 год. с разходите за наем по договора от 10. 07.2006 год. в размер на 3 600 лв. налице са разходи отчетени в нарушение на счетоводното законодателство , съгл. чл.77 от ЗКПО и чл.10 от ЗКПО. Прави е преобразуван финансовия резултат на дружеството за 2007 год. с посочената сума, предвид, че са налице основанията на чл.26,т.1 и т.2 от ЗКПО.

Относно увеличението на финансовия резултат за 2007 год. със сумата от 2 500 лв. – разходи за наем.

Установено е, че жалбоподателят е осчетоводил по счетоводна сметка 602 и е посочил в ГФО разходи за наеми изплатени на лицето Д.Ц.Д.. В хода на проведеното ревизионно производство не е представен договор за наем , както и доказателства за осчетоводени приходи от извършена дейност в наетия обект. В този смисъл правилни са изводите на приходната администрация , при осчетоводяването на посочените разходи на наем,  жалбоподателят не е спазил принципа на съпоставимост между приходите и разходите съгл. чл.4,ал.1,т.4 от Закона за счетоводството. В този смисъл от събраните в хода на съдебното производство доказателства може да се направи безспорния извод, че разходът е отчетен в нарушение на счетоводното законодателство, съгласно чл.77 от ЗКПО и чл.10 от ЗКПО. Извършеното увеличение на финансовия резултат на дружеството със сумата в размер на 2 500,00 лв. на осн. чл.26,т.1 и т.2 от ЗКПО е правилно и в съответствие със събраните доказателства.

Жалбоподателят не е навел конкретни доводи по отношение на установения данък по чл.34 от ЗКПО и чл.195 от ЗКПО. Определените задължения съгласно посочените разпоредби са включени в общия размер на задълженията установени с РА, а същия е обжалван изцяло. При фактическите констатации изложени на л.82 и л.83 на делото част от РД, съдът намира, че задълженията в размер съответно на 211,76 лв. и 423,48  лв. са установени съобразно приложимите разпоредби на чл.34,ал.4 от ЗКПО и чл.195,ал.1 от ЗКПО.

Предвид изхода на спора и разпоредбата на чл.161, ал.1 ДОПК, искането на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно. Възнаграждението следва да бъде определено по реда на чл.8, вр.чл.7, ал.2 т.4 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Поради това и предвид обстоятелството, че ответната страна е представлявана в процеса от юрисконсулт, възнаграждението е дължимо и следва да бъде присъдено в размер на 819,00 лв. (осемстотин и деветнадесет  лева ).

Водим от горното, съдът

 

 

Р Е Ш И:

 

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Металиче” ЕООД, с ЕИК по БУЛСТАТ **********, със седалище и адрес на управление гр.*********************чрез управителя С.Г.Д. против против Ревизионен акт /РА/ № 180800468/08.10.2008 год. поправен с Ревизионен акт за поправка на ревизионен акт № 805063/03.11.2008 год. издадени от орган по приходите при ТД на НАП-Русе, с който са установените задължения общо в размер на 25 443,80 лв., от които главница в размер на 20 313,52 лв. и лихви за просрочие в размер на 5130,28 лв., както следва : в частта, в която по ЗДДС /отм./ за д.п.м.06.2006 год.; м.08.2006 год.; м. 11.2006 год. не е признато право на данъчен кредит в общ размер на 11343,68 лв. и са установени лихви в размер 3198,71 лв. и в частта, в която по ЗКПО /отм./ за 2006 год. и 2007 год. е извършено преобразуване на финансовия резултат на дружеството в посока увеличение и са установени задължения за корпоративен данък общо в размер на 8334,60 лв. и лихви в размер на 1800,72 лв. и в частта за установен данък по чл.34 от ЗКПО в размер на 211,76 лв.и по чл.195 от ЗКПО  в размер на 423,48 лв. и лихви 130,85 лв.

ОСЪЖДА „Металиче” ЕООД, с ЕИК по БУЛСТАТ **********, със седалище и адрес на управление гр.***************************, представлявано от управителя С.Г.Д. , да заплати на  дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” гр.Варна при ЦУ на НАП сума в размер на 819,00 лв. (осемстотин и деветнадесет  лева ), представляващи юрисконсултско възнаграждение.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд, в 14 – дневен срок от съобщението до страните.

 

                                                          

Административен съдия: